Шеста регионална енергийна конференция Енергийно Развитие в Югоизточна Европа: Енергийна сигурност, устойчивост, инвестиции и растеж

РЕЗЮМЕ

на резултатите, заключенията и предложенията на 6-тата Регионална енергийна конференция „ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА: ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ,ИНВЕСТИЦИИ И РАСТЕЖ“, проведена на 19 и 20 септември 2016 г. в София

В Конференцията взеха участие над 150 представители на Народното събрание и Европейския парламент, Министерството на енергетиката и други български държавни институции, посланици и съветници в дипломатически мисии у нас и в други страни от региона, изпълнителни директори и специалисти от енергийни дружества, представители на КЕВР, БАН, консултантски компании в енергетиката и добивната индустрия, неправителствени организации и редица други специалисти.

Обсъжданията на изнесените доклади и последващите дискусии в панелите създадоха основа за участниците в конференцията да приемат  с консенсус редица констатации, които се предлагат за последващи обсъждания от енергийната общност и политическото ръководство на националната енергетика:

КОНСТАТИВНА ЧАСТ

ОБЛАСТ: ЕНЕРГИЙНИ ПОЛИТИКИ И ЕНЕРГИЙНОТО РАЗВИТИЕ:

1. Независимо от някои споделени критики относно темпото на развитие и реформите в българската енергетика, участниците в конференцията оценяват като успешно развитието на отрасъла през последните 2-3 години. Основната критика бе закъсняващата национална енергийна стратегия. Беше оценена ролята на България във формирането на регионалната група на високо равнище за газова свързаност (CESEC) и разширяването на работата и в сферата на електричеството, енергийнита ефективност и възобновяемата енергия.
2. Безспорна положителна оценка бе дадена на резултатите от дейността на новия състав на КЕВР, както и на планираните  професионални промени в регулаторната база на страната, създаващи условия за по-нататъшно пазарно развитие на енергетиката. Тази оценка се потвърждава и от международните организации, в които страната членува. Представители на частния бизнес предложиха в процеса на разработване на бъдещите нови регулаторни нормативни документи, както и модела на либерализация на пазара да бъдат взети предвид и становищата на частния бизнес и други неправителствени организации.
3. Като успех на водената правителствена политика в енергийния сектор е постигането на относителна финансова стабилност, създаващо възможност за продължаване на пазарните реформи и развитие.
4. Базово значение за успеха на реформите в енергетиката придобива разработването на нова енергийна стратегия на страната от позиция на енергийния баланс на страната, която ще създаде систематичност при избор на правилните решения за бъдещето развитие на отрасъла на общоевропейски принципи.
5. От ключова важност за бъдещото развитие на българската енергетика е да не бъдат  повтаряни грешките от миналото, когато превес над икономическата логика и целесъобразност получаваха необосновани инвестиционни интереси, довели до днешното тежко състояние на бранша. Решенията за предприемане на която и да е инвестиционна инициатива трябва да бъдат въз основа на : обосновани прогнози за потребление, икономика, пазари, търсене и предлагане, проектна осъществимост. Това е приложимо за всички области на енергийното развитие – електроенергетика, природен газ, енергийна ефективност.
6. Основни принципи при изграждането на една нова енергийна стратегия би трябвало да бъдат възможностите за икономически изгодни инвестиции в спестяване на енергия (Принципа в ЕС "Efficiency First"), регионалната инфраструктурна свързаност и регионалните енергийни пазари, прогнозите за средносрочното и дългосрочно енергийно потребление и развитие на енергиен микс, който да бъде в съответствие с поетите от страната ангажименти за намаляване на въглеродни емисии.
7. В областта на енергийната ефективност е необходимо да се премине към нов качествен етап на развитие– приложение на системи за одит и мониторинг на изпълнението на проектите и потвърждение на ефективността им, като се изостави "безплатния" модел, който създава неразрешими проблеми като гратисчийството (т. нар. Free-riding).и борбата за привилегии (rent seeking) Това ще отговори на новите повишени изисквания за качество на инвестиционните проекти от страна на финансиращите организации. Енергийната ефективност трябва да стане част от енергийната политика на страната.
8. Чуждестранни експерти препоръчват паралелно с интегрирането на енергийните системи и пазарите с оглед постигане на максимална енергийна сигурност да се разчита основно на вътрешното производство на енергия.
9. Редица чуждестранни компании препоръчаха  равно третиране на инвеститорите в българската енергетика от страна на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
10. Идеите за влагане на произведеното оборудване за АЕЦ“Белене“ в нов ядрен проект в България за сега не се потвърждават икономически в краткосрочен план– от гледните  точки на потребление и пазар за произвежданата енергия, икономическа необходимост и ефективност на проекта, възможност за финансиране, реализуемост. Но аргументите на поддръжниците на такъв проект – компенсиране на загубата на над 3000 МВт производствени мощности след 12-15 години , и използване на вече платеното оборудване, заслужават сериозен анализ. Отговорите на всички тези въпроси трябва да даде новата национална енергийна стратегия, която трябва да оцени и очакваните пазари и производство в района CESEC.

ОБЛАСТ: ГАЗОВА ПОЛИТИКА :

1. Представената от Булгартрансгаз инвестиционна програма за развитие на мрежите бе посрещната с интерес, но не даде отговор на няколко важни въпроса – на каква прогноза за развитие на потреблението се базира инвестиционната програма, какви са целевите бизнес-показатели на дружеството след реализацията й и какви са източниците на финансиране. Участниците останаха с впечатлението, че БТГ продължава да прилага „инвестиционно центрирана” политика на развитие.
2. На конференцията бе представен доклад за доказаните значителни запаси на газови хидрати в акваторията на Черно море в рамките на международен проект с финансиране от ЕС, като тези запаси са най-значителните за страните от ЕС. Възможно е тези значителни запази, от които може да се добива високоефективното газово гориво метан да се окажат с много по-голямо стопанско значение от очакваните в момента проучвания на конвенционални източници. Този факт предизвика сериозен интерес на българската енергийна общност и газовите специалисти и изисква да бъде отделено специално внимание от страна на българската държава.  Необходимо е в краткосрочен план да бъдат разработени национални програми за продължаване на изследвания, както и за обучение на кадри за проучванията и екологичния добив на този ресурс.  
3. Идеята за изграждане на газовия хъб „Балкан” сама по себе си е добра, но преобладаващата част от условията за това този проект да бъде печеливш не са налице и 10-15 години работа са необходими за тяхната подготовка. Подробен анализ на тези условия бе направен в два от докладите в газовия панел. Основен фактор за създаване на регионален хъб трябва да бъде либерализацията на националния пазар и доверието на страните в региона. Подходящо е концепцията за хъба и предпроектното проучване да се допълнят с елементи, превръщащи хъб Балкан в ключов фактор на развитие на енергийния и газовия пазар в ЮИЕ.
4. За участниците в конференцията не стана ясно защо на такъв голям регионален газов проект като БРУА с участници България-Румъния-Унгария-Австрия, докладван  от представителя на Румъния, не се отделя внимание и не се отчита неговата роля в бъдещия газов хъб „Балкан”.
5. По темата за изграждане на газов хъб в България бяха представени 2 аналитични доклади на високо професионално ниво, засягащи сериозни проблеми и рискове, които до сега в България не са осъзнавани, че съществуват. Тези доклади и идентифицираните проблеми трябва да бъдат обсъдени от компетентните специалисти и ръководството на енергетиката и да получат отговор, преди да започне харченето на средства за активна инвестиционна дейност.
6. Изнесената от представителите на Кипър информация за сериозните открития на природен газ в Източното Средиземноморие могат сериозно да променят конюнктурата на внос на втечнен газ в Гърция и България и този факт трябва да бъде отчетен в проучванията и материалните баланси на хъб „Балкан” 

ОБЛАСТ: СЪВРЕМЕННИ ЕНЕРГИЙНИ ТЕХНОЛОГИИ :

1. Участниците се обединиха около констатацията, че в българската енергетика не се отбелязва напредък в приложението на съвременни енергийни технологии и политики. Два примера бяха обсъдени в дискусиите след тематични доклади в тази област:

А) Разпределеното производство на енергия, което има редица предимства пред централизираните системи и бележи сериозен ръст като дял от общото енергопроизводство в света, в България отсъства в енергийните планове за развитие и в националната политика за стимулиране.  Не се поощряват инвестициите в тази област.

Б) Производството на енергия от биомаса като част от възобновяемите енергийни технологии, което бележи бум в света, в България е далече от средноевропейските нива. Участниците предложиха в бъдещата енергийна стратегия да бъдат осигурени политики и стимули за по-широко приложение на биомаса за производство на енергия, и по-специално  на високоефективно използване на биомаса за топлинна енергия. (В момента 34% от отоплението на жилищата в страната е с биомаса, но ефективността е много ниска.)

1. В процес на дискусиите стана ясно, че някои големи чуждестранни компании разглеждат възможностите за инвестиции в големи инсталации за съхранение на електроенергия, което би имало сериозен ефект върху работата на балансиращия пазар. За съжаление за сега държавата не ги окуражава и не планира анализи на ефекта от изграждането и въвеждане в експлоатация на такива инсталации.
2. Препоръчваме да се създаде насърчително звено/платформа за търсене и подкрепа на иновативни технологии и решения в енергетиката.

КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. България все още има уникалния шанс и предимствата да заеме водеща позиция при изграждането и функционирането на бъдещия регионален Енергиен съюз. CESEC дава възможност за подобно развитие. В това отношение е необходимо да бъде разработена и съгласувана нова активна национална енергийна политика, провеждана синхронизирано от изпълнителната власт и Парламента, но с активното участие и на българската дипломация. Тази политика/стратегия трябва да бъде в съответствие със стратегията на ЕК за Европейски енергиен съюз и целите приети от СОР21.
2. Проектът за нова национална енергийна стратегия да бъде възложен с конкурс на външен експертен колектив с участие и на НПО и обществено обсъждане. В заданието за разработване на този документ да бъдат записани следните условия:

• Целите на енергийната стратегия трябва да бъдат : оптимална (най-ниска постижима) цена на енергийните доставки, ръст на икономическото развитие и нови работни места, анализирани в различни сценарии;
• В документа трябва да бъде даден отговор и на въпроса в каква степен пазара трябва да се базира на местно производство и в каква степен  на регионалния обмен на енергия и каква енергийна сигурност носи всеки един от тези сценарии.
• Базата на стратегията трябва да бъде осигуряване на устойчивост, сигурност, съответствие с новите екологични изисквания и оптимална цена на енергийните продукти и те да бъдат доказани с адекватни технико-икономически анализи и анализ и на социално-икономическите последствия;
• Включването на всеки нов инвестиционен проект в енергийната стратегия трябва да става само след доказване на неговата пазарна необходимост въз основа на проучване на наличието на потребление, крайната цена за потребителя и реализуемостта на проекта (обезпеченост на суровини и ресурси, налично финансиране, икономическа целесъобразност и други).
• При проекти със замяна на съществуващи производства с нови технологии или нова горивна база да бъдат оценени всички ефекти както бе специфицирано по-горе.
• Енергийната стратегия трябва да се развие в съответствие с политиката на ЕС за регионализация на енергийните пазари и изграждането на общи европейски енергийни пазари.
• Енергийната ефективност трябва да бъде неразделна част от енергийната стратегия. Инвестициите в енергийна ефективност трябва да се разглеждат като инвестиции в енергийна инфраструктура.

1. Целесъобразно е да бъде обсъдена идеята и предложено разработването на регионална енергийна стратегия, в контекста на предложението № 1 по-горе. Това е задължително за областта на природния газ. 
2. Плановете за либерализация на местния пазар и обвързването му с регионалния трябва да бъдат анализирани внимателно с оглед предотвратяване загубата на конкурентоспособност на редица местни производства. Този процес трябва да бъде осъществен поетапно с анализ на последствията.
3. Новият модел на либерализация на пазара , който предстои да бъде предложен до края на годината трябва да бъде придружен от анализ на социално-икономическите ефекти и подложен  на обществено обсъждане с участието на браншови и работодателски организации и представители на всички заинтересовани енергийни, търговски и консултантски компании.

Програмен комитет