В рамките на осмата Регионална Енергийна Конференция на Българския енергиен и минен форум, проведена на 17 май 2019 г. в София под патронажа на министъра на енергетиката Теменужка Петкова участваха над 300 специалисти от 14 страни от Европа и Америка, бяха представени 30 доклада в рамките на 5 тематични панела.
Специален принос за конференцията направиха повече от 10 ВИП-представители на международни институции, организации и големи междунаридни компании, в това число новоизбрания Президент на ACER, Заместник-директор на дирекция в ЕК, Председателя на Борда и ИД на Полската минна и енергийна компания, Изпълнителния секретар на ЕВРОКОЛ, изпълнителни директори на редица енергийни и газови компании в ЕС, изпълнителни директори на технологични и консултантски компании и други.
Въпреки наситената програма в рамките на конференцията и в колоарите бяха дебатирани всички основните актуални теми за националния и европейски енергиен сектор, с което бяха изпълнени целите на събитието.
Първият панел беше ориентиран към въглищните региони в преход, като беше поставен акцент върху необходимостта от срочно формиране на национална българска стратегия, както и взимане на решения в тази връзка, както на национални ново, така и на регионално ниво. Участниците в конференцията имаха възможност да чуят стратегиите и конкретни планове за действия по преструктуриране на въглищните райони от гледна точка на Европейската комисия, дирекция JRC, както и тези на Полша и Гърция. За разлика от България, тези наши „побратими по съдба“ страни представиха програми и общи виждания за постепенно ограничаване дела на въглищата в енергийния микс в техните страни и в Европа.
От друга страна в редица от докладите бе изтъкната изключителната важност на модерните български ТЕЦ в района на Марица Изток за сигурността на електроенергийната система като участници в първичното и вторичното регулиране на честотата и товара ва системата. За жалост, това, което беше една от основните цели на конференцията – формиране на консолидирана позиция по темата на България, Гърция и Полша, а с това и на проект на титулна програма за съдействие и помощ от страна на ЕС не беше постигнато поради отсъствието на отговорни представители на българската топлоенергийна общност. Ситаме, че трябва да се използва всеки един шанс България да получи изходна информация и да сподели опит по формиране на нейната стратегия по тази тема. Българските отговорни фактори предпочитат да отлагат плавното и организирано със „софтуерни средства“ решаване на проблема, като така продължават да влошават икономическата перспектива сектора да бъде спасен от колапс или от принудително налагане от кредиторите на непопулярни мерки. А за всички специалисти е повече от ясно, че тези мерки ще се стоварят скоро и те ще бъдат с много по-тежки икономически и социални последствия от тези, които биха могли да бъдат приложени постепенно сега, и както подхождат при формиране на националните си планове Полша и Гърция.
Безпокойството на много хора в Европа и света за състоянието на околната среда и промените в климата беше адресирано в обръщението към участниците на г-жа Станислава Цалова, синоптик в бТВ със заглавие „Време е!“ На фона на специализираната дискусия за работа на някои ТЕЦ-ове на лигнитни въглища и пазарните инструменти за влияние върху нивата на въглеродни емисии и запрашаването на въздуха в градовете, това обръщение, въпреки, че в него имаше повече емоции отколкото актуална професионална информация, създаде усещането за необходимостта от диалог не само в рамките на професионалната общност, но и извън нея, което беше неговата основна цел.
Значителната промяна в пазарната среда за работа на ТЕЦ на лигнитни въглища, предизвикана от повишените разходи за ограничаване на емисии на вредни газове и цени на въглеродните емисии, налага държавна намеса за осигуряване сигурността на доставките, поради факта, че въглищните централи са незаменими участници в първичното и вторично регулиране на товарите в системата. Тези особенности на националната електроенергийна система би трябвало да срещнат разбиране включително от опонентите на въглищните централи.
Комплексът от обществени настроения и потвърдените амбициозни цели, заложени в пакета „Климат и енергия“ на европейско ниво, създават остра необходимост от осъществяване на промени в сектора. Вижда се че редица страни предприемат стъпки за постепенно ограничаване на дела на въглищата в производството на енергия, които са съпроводени със социални мерки за намаляване на въздействието, но и с мерки за технологична трансформация. Възможностите за реализация на пилотни проекти следва да бъдат проучени по-задълбочено и професионално и да бъдат включени в Националния план за работа, за да се осигури плавен преход и усвояване на нови технологични решения, включително и при използване на въглищата. Инициативите на Полша по регионална делокация на производствени мощности и съпровождаща индустрия заслужават внимателен анализ и проучване. Но, липсата на национални действия на България в краткосрочен план ще изправи страната ни пред тежки изпитания, което може да бъде избегнато само чрез разработване и приемане на адекватен план за развитие на комплекса „Марица изток“.
Въпросът за промяна на енергийният микс в бъдещата нисковъглеродна енергетика беше поставян в рамките на следващите панели, през обсъждането на спецификите на широк кръг технологични и ресурсни теми. Визията за технологично развитие на Европейския съюз включва разширяване на технологичното потребление на електрическа енергия, което извежда на преден план темата за разширяване използването на ВЕИ. В рамките на конференцията беше посочено многообразието от технологични решения за енергийно беземисионно производство, но предизвикателствата за пазарната интеграция на ВЕИ все още остават. В Европа и света вече има голям брой примери за реализация на проекти при цени на електрическата енергия, близки до пазарните, както и концепции за локално производство с минимално участие на централизираните преносни и разпределителни мрежи. Същевременно не липсват и примери за изкривяване на пазара и въвеждане на регулаторни ограничения за субсидираните производства от ВЕИ. Изхождайки от приоритета за сигурността на доставките и нуждите от огромни инвестиции за новите технологии, очакването е, че в средносрочен план общата картина ще продължава да се доминира от традиционните централизирани системи за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. В областта на отоплението и охлаждането перспективите за навлизане на системи, базирани на ВЕИ, съвместно с мерките за енергийна ефективност имат редица предимства и следва да бъдат подкрепени – законодателно и регулаторно. Издигането в приоритет на този сектор може да има сериозен принос в процеса за подобряване чистотата на въздуха и околната среда, както и за откриване на на нови работни места на общинско ниво. Но абдикацията от дискусията на представители на българските неправителствени организации за възобновяема енергия наложи впечатлението в международните експерти в залата, че нашите НПО-та в тази област очевидно не са на достатъчно професионално ниво да осъзнаят важността на този преход, камо ли да го дискутират. Какви са приоритетите пред тези организации може само да се гадае...
Преходът към ниско въглеродна икономика се свързва с разширяване на дела на природния газ, който се определя като „преходното” гориво. Многообразието от приложения на природния газ извежда на преден план икономическата целесъобразност, което в случая с производството на енергия се свързва с високоефективни комбинирани производства и бинарни цикли. За страни, като България, без значими търговски залежи на нефт и природен газ, въпросите за сигурност на доставките и конкурентност при цените са от особена важност. В рамките на конференцията бяха обсъдени както напредъка при диверсификация на източниците за доставка на газ, така и предизвикателствата, породени от геополитически фактори, надхвърлящи рамките на чистите търговски взаимоотношения. Преодоляването на трудностите по разитие на пазарната среда в областта на доставките на природен газ в България е пример за плодотворното влияние на членството на страната ни в Европейския съюз. Бяха обсъдени и идеи за бъдещото създаване на регионален пазар на природен газ. Въпреки това отсъствието на отговорни управленски нива на българските газови структури за пореден път ограничи дискусиите по тази изключително важна тема до споделяне на богатия опит на съседите или други страни в ЕС.
Мнозина от участниците си задаваха въпроса „Има ли въобще България стратегия за структуриране на регионален газов пазар и ролята й на него и това, че вече са допуснати няколко алтернативни вносители на природен газ – да не би вече някои да отчитат наличието на свободен пазар?“
България има изградена инфраструктура и успешно използва ядрената енергия за производство на електрическа енергия. Големият национален въпрос е за намиране на устойчив път за продължаване на националната програма в тази област след 2050 година. Въпреки че ядрената енергия е беземисионна и АЕЦ присъстват във всички прогнози на Европейската комисия в дългосрочен план, реализацията на нови ядрени проекти е изключително трудна национална задача и изисква много компетентност, последователност и широка ангажираност на експертния потенциал, който за радост все още е наличен. На конференцията бяха представени особенностите за реализация на нови ядрени проекти, опитът на водещ доставчик в областта на ядрените технологии като РОСАТОМ и положителен пример за усвояване на иновативна технология за преработване на радиоактивни отпадъци у нас. В рамките на дискусията беше обърнато внимание, че редица актуални въпроси могат да бъдат обсъдени само в рамките на една нова енергийна стратегия и стратегия за управление на отработилото ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Беше подчертано, че водещите доставчици на оборудване и услуги биха се ангажирали с проекти у нас само след ясното определяне на изискванията от страна на държавата и след задълбочен анализ. Беше поставен и въпросът за разглеждане на алтернативата за реализация на проекта АЕЦ „Белене“, но бе предложено да бъдат отчетен и варианта за продължаване на националната ядрена програма на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ чрез изграждане на 7-ми блок.
Традиционно темите за бъдещето на енергетиката на големите градове и решаване на актуални предизвикателства пред околната среда чрез иновации предизвикват винаги голямо внимание.
В рамките на конференцията на последния панел бяха обсъдени прогнозите за приложението на нови технологични решения за електромобилност и системна трансформация при разширяване участието на просюмерите. Беше обърнато внимание, че въпреки позитивните обществени очаквания и разнообразните технологични възможности, преодоляването на ограниченията на традиционните централизирани системи изисква значително ангажираност на държавните институции за промяна на регулаторната рамка, за недопускане на дискриминационни практики и за формиране на стимули в националното законодателство и в образованието.
Сериозен интерес предизвикаха някои доклади с авангардни иновативни идеи, към които бизнеса прояви жив интерес и желание за партьорство.
В заключение, конференцията предостави отлични възможности за получаване на актуална информация от водещи специалисти, които споделиха техните познания и опит за преодоляване на предстоящите предизвикателства по управление на новите енергийни проекти и услуги. За съжаление поради редовно демонстрираното на такива конференции традиционно българско неглижиране на новостите и чуждия опит и заравяне на главите в ежедневните текущи проблеми от страна на голяма част от отговорните енергийни среди, с изключение на Председателя на КЕВР Иван Иванов конференцията не постигна очаквания ефект, който тя можеше да постигне.
Програмен комитет
на 8-та РЕК
“Дневният ред на енергийното развитие на региона – приоритети, технологии, пазари“
