ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

от дискусиите по време на международната конференция „Енергийна и национална сигурност на Югоизточна Европа“ проведена на 15 юни 2018 г. в Интер Експо Център, София

В работата на конференцията взеха участие повече от 150 представители на държавни администрации, енергийни дружества, специализирани компании, дипломати и медии от страните от Югозападна Европа, Русия, САЩ, както и други европейски страни-членки на ЕС.

Основните резултати и констатации от работата на конференцията могат да се обобщят така:

1. Българската енергетика е изложена на нарастващи рискове по отношение на нейната сигурност като диверсификация на енергийни ресурси, източници, трасета и производствени мощности, както и на рисковете за инженерната инфраструктура.

2. Продължават неизвестните в българската енергийна доктрина и решенията за изграждане или не на една генерираща мощност, или на газов хъб няма да решат проблемите.

3. Налице са редица модерни технологии, български разработки за защита на инженерната инфраструктура, които могат да бъдат прилагани с успех в енергетиката;

4. Няма ясна концепция по критични въпроси на енергийното развитие на страната: либерализация на пазара на природен газ и балансиране на неговата роля, липсите на пътна карта за приложение на пакета „Чиста енергия“, за повишаване на енергийната ефективност и за приложението на енергийно пасивни сгради.

5. Буди недоумение продължаващата пасивност на компетентните държавни органи за осигуряване на алтернативни доставки на природен газ, а такива съществуват;

6. Икономическите аргументи за изграждането на АЕЦ“Белене“ са спорни и те трябва да се обсъждат едновременно с аргументите за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ“Козлодуй“ в контекста за изискванията за предоставяне на държавна гаранция и дългосрочен договор за изкупуване на енергията.

В резултат на дискусиите бяха направени редица препоръки към енергийната политика на държавата и региона, които могат да се обобщят така:

1. Препоръчително е да се анализират резултатите за прогнозата и перспективите за развитие на българската енергетика и икономика, докладвани от независими източници.

2. Болшинството от специалистите по ядрена енергетика са на мнение, че един нов рестарт на проекта Белене с участието на инвеститор ще изисква както държавна гаранция и дългосрочен договор за изкупуване на енергията така и нова нотификация пред ЕК. Държавната администрация ангажирана с този проект дължи на обществото информация и разяснения по тези теми.

3. Министерство на енергетиката да разгледа предоставените на конференцията доклади за български разработки на защитни системи на енергийната инфраструктура от външни заплахи.

4. Най-късно до 2019 г. България в рамките на нова енергийна стратегия да изясни като минимум: ролята на природния газ в енергийния микс и нейното балансиране спрямо други източници и електрическата енергия, перспективите за изграждане и експлоатация на големи генериращи мощности, направленията за енергийни спестявания и редукция на емисии на парникови газове и приложението на пакета „Чиста енергия“

5. С цел либерализация на пазара на природен газ българската енергетика най-късно до 2020 г. да изясни концепцията за развитие на отворена газовата инфраструктура и да постигне цел от 10-15% обем на външните доставки на природен газ по международни търгове. С тази цел е необходимо постигане на политическо решение за модела: one-stop shop, bundle capacity, други

6. Необходимо е държавата да отдели повече внимание и стимулиране на проучванията за наличие и добив на местни ресурси на въглеводороди, в това число както на хидрокарбонати в дълбоките води на Черно море и на сушата.

7.Държавата трябва да организира нова система за защита от мощните чуждестранни корпоративни интереси възпрепятстващи както проучванията на местни енергийни ресурси, така и на алтернативни доставки на природен газ.

8. Държавата да направи спешни постъпки за уреждане на делимитационната зона с Румъния в Черно море за избягване в бъдеще на тежки спорове по отношение на правата за добив на енергийни ресурси.

9. Според специалистите България е отдалечена на повече от 4 години от успешното реализиране на т.н. газов хъб „Балкан“ за което са необходими редица регулаторни промени, изграждане на нови газови връзки и пазар на едро. Паралелно с това, но може би и по-трудно постижими са изискванията за устойчива политическа воля, професионализъм, коректност и конкуренция.

Програмен съвет на конференцията