за резултатите от проведения на 23 юни 2015 г. в София, хотел „Света София“
Национален дискусионен форум „Либерализацията на енергийния пазар: участници, прогнози, добри европейски практики.
Във форума участваха 97 представители на държавната администрация, КЕВР, местни и чуждестранни енергийни и специализирани компании, производители и търговци на електроенергия, представители на БЕХ, НЕК и трите ЕРП-та, редица специализирани консултантски компании и НПО.
В приветствието към участниците от страна на заместник-министъра на енергетиката Николай Николов бе изтъкнато, че либерализацията на електро-енергийния пазар е цел на държавната политика в отрасъла - изграждане на прозрачен, предвидим и устойчив пазар, който създава равни условия за конкуренция на участниците в него.
В приветствието и уводните бележки на председателя на КЕВР доц.Иван Иванов бе представена спецификата на настоящия преходен период, в който се намира енергетиката и актуализирания ценови модел – последна фаза на регулиране преди очакваното освобождаване на пазара, очаквано от началото на 2016 г.
Участниците в Дискусионния форум, включително енергийни дружества, търговци и потребителски организации, изразиха подкрепа за такава политика, основно поради очакването, че възможността за свободен избор ще позволи да се премахне тежестта на общественото недоволство при административното определяне на крайните цени.
От изнесеното в докладите на експертите в първия информационен панел могат да бъдат направени следните съществени изводи:
- КЕВР има концепция за това как трябва да се процедира оттук нататък за да бъде подготвена либерализацията, но за това са необходими промени в нормативната база, както и укрепване на административния и експертен капацитет на участващите в процеса ведомства, което трудно може де се осъществи до края на годината.
- Участниците във Форума дадоха висока оценка на ценовия модел, извършените анализи и оценките на експертната комисия на КЕВР, в рамките на процедурата за определяне на крайни цени на електрическата енергия за регулаторния период след 01.07.2015.
- Налице са сериозни закъснения, липса на експертен потенциал, неразбиране на процесите в дълбочина и голяма инертност в реформите на енергийния сектор, които ще торпилират сроковете на планираната либерализация. Не се анализират и отчитат предложенията на опитни експерти от сектора н НПО.
- Тарифната политика в отрасъл електроенергетика е остаряла и изостава дори спрямо други съседни балкански страни, нечленуващи в ЕС, за които либерализаията на енергийните пазари не е задължителна, но те се готвят по-активно от България.
- Вниманието на обществото, и за това ролята на медиите и решителна, трябва да бъде пренасочено от изискването за стриктно едномесечно отчитане на потребената енергия, към темите за повече, по-качествени и комплексни услуги на електроднабдителните дружества и другите алтернативни крайни снабдители, което в крайна сметка ще доведе до спестявания в бюджетите на домакинствата. За целта са необходими и законодателни промени.
- Анализите и прогнозните резултати за тенденцията в цените на електрическата енергия след либерализацията са в посока на плавно повишаване, което зависи в голяма степен от политиките и ефективното използване на компенсаторни механизми.
- Необходимо е да бъдат предприети действия за установяване на нова дефиниция и нова политика за борба с енергийната бедност в България, както и организиране на нова система за подпомагане и ориентацията на потребителите в новите пазарни условия.
- Като положителна промяна в отношението на медии и общество напоследък се оценява балансиране на отношението и „разпределение“ на вниманието към дейността, освен на частните енергийни дружества, така и към държавните такива като НЕК, ЕСО, БЕХ и други, чийто разходи ще бъдат обект на анализи също така.
Същевременно на Форума бяха посочени основните предизвикателства пред предстоящата либерализация на енергийния пазар:
- Закъснението при избора на пазарния модел, необходимите промени в законодателството и Правилата за търговия, своевременната функционална подготовка на борсовия оператор и други;
- Натрупаните огромни дефицити в системата, които ще тежат и при реализация на либерализиран пазар;
- Липса на информация за предприеманите стъпки за въвеждане на свободен пазар за ниско напрежение;
- Липса на инициативи за актуализиране на критериите и механизмите за подпомагане на енергийно бедните домакинства, дори по сега действащата система за категоризация;
- Все още неизяснения подход за покриване на задълженията към централите с дългосрочни договори и тези с претенциозно тарифи;
- Високите нива на енергийна неефективност при битови и особено при редица обществени потребители.
По време на дискусиите на Форума бяха предложени редица иновативни решения, някои от които многократни са предлагани от Българския енергиен и минен форум, приложими към един ефективно и ликвидно работещ свободен пазар:
- Прилагане на добрите европейски практики при изследване и рекатегоризация на енергийно бедните домакинства и създаване на нова система за обосновани и диференцирани помощи;
- Анализиране на основните групи потребители на ниско напрежение на либерализирания пазар и създаване на система за консултации и подкрепа при първоначалния избор на доставчик, видове договори и новите услуги, които ще се предоставят;
- Законодателството трябва да бъде променено като на крайните електроснабдители дружества бъде предоставена повече гъвкавост при избор на сроковете за отчитане на потребената енергия, както и предоставяне на други услуги на крайните потребители;
- Целесъобразно е присъединяване на България към международната система за търговия със сертификати за произход на електроенергия от ВЕИ, което може значително да повиши приходите на НЕК, и така чувствително ще бъде намалена тежестта на дела на ВЕИ в микса;
- Стимулиране на търговците и енергийните дружества да въвеждат нови бизнес- модели и енергиен мениджмънт, съгласно новите изисквания на Закона за енергийна ефективност;
- Въвеждане на нов механизъм за финансиране на задълженията към обществото, породени от условията за задължително изкупуване на електрическа енергия;
- Създаване на специален държавно гарантиран Фонд „Реформи и възстановяване на енергетиката;
- „Изсветляване“ на структурата на разходите на НЕК чрез разделяне на дейността му по лицензи, последвано от приватизация на неоперативни активи;
- Приложение на нов иновативен подход в преговорите по дългосрочните договори (проучване и приложение на опита на Испания, Полша, Унгария и други страни с добри практики)
- Разработване на система от нови анти-корупционни структурни и организационни мерки в системата на енергетиката.
