за резултатите и заключенията от проведената регионална енергийна конференция „Енергийно развитие в променящия се свят – стратегии, предизвикателства, възможности” проведена на 11-12 декември 2012 година
По време на дискусиите, след представяне на докладите, бяха изказани редица становища и споделени позиции, които заслужава да бъдат обобщени и доведени до знанието на други енергийни експерти, на широката общественост, както и на представителите на държавната администрация, които не присъстваха на всички панелни дискусии. Това е и целта на настоящия документ.
В работата на конференцията взеха участие 68 чуждестранни учени и специалисти в различни области от големи компании и университети от 7 страни, над 80 български представители на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, на Президентството, народни представители, дипломати, големи енергийни дружества, представители на световни компании с инвестиционни интереси в областта на енергетиката, петрола и природния газ, на няколко екологични сдружения и политически партии, на неправителствени организации и университети, научни институти, на профсъюзите и много други.
Основните моменти и тези в докладите и дискусиите могат да бъдат обобщени в следните заключителни изводи:
1. Пазарните реформи в българската енергетика се забавят с около 1 година. Причината за това са сложните процеси на преструктуриране на енергийния сектор в съответствие с изискванията на 3-тия либерализационен пакет, както и необходимостта от разработване на редица нови правила и норми за функционирането на либерализираните пазари. Избраният модел е свързан с поетапното либерализиране на целия пазар на електроенергия, включително и потребителите на ниво 20 кV, както и на целия вътрешен газов пазар.
2. Две са основните предизвикателства пред българската електроенергетика през следващите няколко години, които са основните области в които понастоящем активно работят ЕСО и ДКЕВР:
а) Въвеждането в експлоатация на голям брой възобновяеми енергийни източници с променливи режими на работа, и
б) Предстоящата либерализация на пазара и поддържане на устойчивост на енергийната система чрез: въвеждане на балансиращи групи, нови компенсиращи мощности и/или интегриране на енергийната система със съседните.
3. Липсват прогнози за последствията от процеса на либерализация на електрическия и газов пазар в България като динамика на цените на вътрешните пазари и отражението им върху експортните възможности и конкурентоспособността на българската енергетика.
4. Налице са положителни промени и тенденции за диверсификация на доставките на природен газ за България. Въпреки това при дискусията възникнаха теми и въпроси от страна на чуждестранни компании и български специалисти, които Булгаргаз трябва да разгледа и да се подготви за действия на бъдещия либерализиран енергиен пазар.
5. Управлението на българската електроенергийна система среща технологични трудности по интегриране на големия брой възобновяеми енергийни източници, което налага в къси срокове да бъдат инвестирани средства за изграждане на нови компесиращи мощности.
6. Представените стратегии за енергийна сигурност на други страни участници в конференцията (на Полша и на САЩ) съдържаха елементи, които нямат отражение в българската енергийна стратегия и бяха посрещнати с интерес. Те почиват на задълбочени анализи и прогнози за развитието на нови технологии и принципно ново отношение към елементите на устойчивото енергийно развитие и борбата с климатичните промени. Препоръчително е тези нови аспекти да бъдат анализирани от българските енергийни специалисти, особено в светлината на целта на ЕС за пълна декарбонизация на енергетиката до 2050 г.
7. Необходим е нов прочит на Енергийната стратегия на България, в която за последните 2 години настъпиха значителен брой нови обективни обстоятелства, които трябва да бъдат отразени в нова редакция. Участниците обединиха мненията си около идеята за нова структура на Енергийната стратегия като програмен документ, съдържащ само основни принципи, политики и дългосрочни цели, която да бъде актуализирана на периоди от 5 или 6 години. Като допълнителни разработки към този документ с характер на отчет за напредъка да се регламентира изготвянето на всеки 2 години на текущи Доклади за развитие на отрасъла. Този формат на документите свързани с Енергийната стратегия трябва да бъде установен в Закона за енергетиката.
8. Българската конвенционална енергетика от комплекса Марица изток – централи и мини докладва редица световни постижения като ниво на технологии, надеждност, опазване на околната среда и технико-икономически характеристики. Сериозно предизвикателство пред този базов отрасъл на българската енергетика ще бъде предстоящото въвеждане на „наказателни” такси за въглеродни емисии, които ще оскъпят това електропроизводство с повече от 30% спрямо настоящия момент.
9. Инвестиционните инициативи за изграждане на нови генериращи мощности в комплекса Марица Изток трябва бъдат предхождани от задълбочено професионално проучване на ресурсите от въглища и прогнозните им технико-икономически характеристики в дългосрочен период.
10. Проучванията за въвеждане на технологии по улавяне и съхранение на въглероден двуокис в България, въпреки приетото законодателство изостават от темповете на други страни с въглищни централи, което може да се отрази негативно на бъдещето им. На конференцията бе представена актуална информация за активните действия в тази област на Великобритания с голям дял на въглищните централи, която предприема сериозни подготвителни стъпки към целта – пълна или като минимум 90% декарбонизация на енергетиката с хоризонт 2050 г.
11. ТЕЦ”Варна” докладва амбициозна програма за модернизация и „екологизация” на централата и превръщането й в модерна генерираща мощност в съответствие с изискванията на Directive 2010/75/EC. С оставащите 3 рехабилитирани блока 4-6 тази централа ще продължи да бъде базова за стабилността на енергийната система и особено за района на Североизточна България.
12. По темата сигурност и диверсификация на доставките на природен газ бяха докладвани редица важни нови проекти, в това число плановете и работната програма на Тотал за проучванията в блок „Хан Аспарух”, виждането на Шеврон за постигане на реална енергийна независимост и бърз икономически прогрес на България чрез добив на природен газ от местни източници, плановете на Мелроуз за разработване на полетата Галата и Калиакра за добив на природен газ и други.
13. Налице е висок инвестиционен интерес към проучванията и добива на природен газ в България както по конвенционалния способ, така и в бъдеще към добива на шистов газ чрез хидравлично разбиване, което в момента е под забрана, но никой от участващите не постави въпроса за преразглеждане на действащия мораториум, въпреки спорните текстове и стагниращите условия за цялостното развитие на проучвателните дейности в него.
14. От страна на Булгартрасгаз - българския оператор на газопреносната мрежа бяха представени плановете за развитие на газохранилището в Чирен и ролята на тези проекти за повишаване сигурността на доставките чрез повишаване степента на резервиране на количества природен газ за вътрешно потребление в условия на криза в нормалните доставки. По мнение на специалистите процесът на разширение на газохранилището в Чирен трябва да продължи до достигане на степен на резервиране за по-дълъг период от време, съответстващ на европейските изисквания.
15. Активно участие в работата на конференцията взеха и няколко екологични организации и сдружения като Екогласност, Партия на зелените, Зелените, Гражданската инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ по метода на хидравличното разбиване, Асоциация „ЕкоФорум” и Коалицията за устойчиво развитие. На представителите на Гражданската инициатива бе дадена трибуна за представяне на позицията им.
16. От страна на Агенцията по околна среда на Великобритания бе представен доклад за структурата и напредъка в усъвършенстване на нормативната база и развитието на регулаторните механизми за ефективен контрол на опазването на околната среда при проучванията и добива на шистов газ. При дискусията по темата стана ясно, че в Обединеното кралство процесът на разработване на нормативната база в тази област е напълно завършен, изградени са структури и функциониращи контролни органи и не съществуват никакви законодателни и процедурни ограничения за стартиране на ефективен добив на шистов газ, което се очаква в най-скоро време. Целесъобразно е България и съответните структури на ниво МОСВ или РИОС да проучат британския и опита на САЩ по контрола на въздействията върху околната среда при добива на шистов газ, като направят необходимото за ефективно пренасяне на чуждия опит и тук.
17. Участниците в конференцията бяха силно впечатлени от резултатите за многостранните ефекти върху икономиката, цените и стандарта на живот на обикновените граждани на САЩ настъпили през последните 10 години в резултат от интензивното добиване на шистов газ там, представен от директора на програмата „Енергийни инициативи” в Масачузетския технологичен институт. Докладчикът предложи на вниманието на българските специалисти водещите 4 принципа за успеха на една национална програма за шистов газ: повишаване на разбирането за научните постижения и приложимите технологии, препоръчване на най-добрите практики при проектиране и изпълнение на сондажните кладенци, осигуряване на прозрачност около проучванията и добива и стимулиране на изследователската дейност в областта на метановите хидрати.
18. Представител на законодателния орган на Република България докладва с подробности за наличието на добре развито и строго законодателство и подзаконова нормативна база, засягаща контрола върху проучванията и евентуалния бъдещ добив на шистов газ в България. Бе подчертано, че в редица аспекти българското екологично законодателство дори е по-строго от европейските стандарти. От дискусиите след докладите може да се обобщи, че нормативната база в България в тази област има необходимост от допълване и усъвършенстване в посока осигуряване на процедури за ефективен текущ контрол от страна на обществото – общини и неправителствени организации.
19. Всички представители на екологичните организации взеха отношение по темата за шистовия газ, като представиха свои позиции и поставиха редица изисквания към бъдещето на този бизнес:
А) Според някои от тях, технологията на хидравлично разбиване е спорна и рискова за околната среда, като примерите, които се привеждат от тяхна страна са едностранно подбрани, тенденциозни и, както се оказа впоследствие, те не винаги са свързани с такива обекти.
Б) С разбиране, но и все още с известни подозрения се приемат подробните статистически данни за видовете инциденти по групи, общо 40 на брой измежду повече от 20 000 действащи сондажи в САЩ, представена от американските учени и специалисти.
В) В бъдещите обсъждания на приложимите технологии трябва да бъдат включени и други специалисти като: университетски професори, лекари, токсиколози и други.
Г) Необходимо е фирмите, които ще получат достъп до проучванията и евентуалния бъдещ добив на шистов газ в България, да обявят пълния списък на химикалите, които възнамеряват да използват, с указания къде другаде се прилагат и какво въздействие оказват на човешкото здраве.
Д) Представителите на екологичното сдружение – Асоциация „ЕкоФорум” се изказаха в подкрепа на контролираното развитие на добива на всички видове природни ресурси при условие, че се спазват принципите на устойчивото развитие – баланс между екология, икономическа ефективност и социални придобивки.
20. Представители на различни университети и изследователски центрове във Великобритания, САЩ и Полша, действащи и в момента сондажни инженери на обекти за добив на шистов газ представиха подробна информация за своя практически опит в областта на добива на шистов газ в различни страни в света, като приведоха убедителни факти за наличието на сигурни методи и средства за ефективен контрол за опазване на околната среда.
В заключение, участниците в конференцията си пожелаха тя да се превърне в традиционна, като се провежда ежегодно по избрани теми, които отговарят на дневния ред на българската енергетика и на енергетиката в страните от Източна Европа и Балканския регион.
Участниците единодушно приеха предложението на програмния и организационния комитет настоящият Меморандум да бъде доведен до знанието на ръководството на Парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм в 41-то Народно събрание на Република България, както и до ръководството на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма.
Български енергиен форум
