ENERGY DEVELOPMENT AND INTEGRATION OF REGIONAL ENERGY MARKETS

В конференцията взеха участие повече 160 представители на Европейската комисия, държавната администрация, регулаторните органи, енергийни компании, търговски дружества и НПО от 7 страни в ЕС и САЩ.

За съжаление, участието на представители на компетентните българските ведомства и държавните енергийни компании бе формално и сведено до мининум и никой от отговорните днес лица за кризисни решения в енергетиката не присъства на ключови важни за България доклади и не проследи дискусиите, с изключение на члена на ДКЕВР г-н Еленко Божков.

Гостуващите енергийни експерти и дипломати от ЕК, САЩ, Великобритания, Румъния, Полша, Германия, Норвегия и Турция не срещнаха очакваните от тях партньори от българска страна за предаване на така нужния на България опит в този ключов момент на реформи в бранша. Тези хора останаха с впечатление, за пореден път, че в българската енергетика няма професионалисти - заинтересовани да чуят новини и добри практики и да се поучат от грешките на другите по пътя на същите реформи, които страната предстои да извърви в най-близко време.

Какво пропуснаха да чуят отстъстващите от конференцията отговорни представители на българската енергетика ?

- Новите завишени изисквания на ЕС към страните-членки по отношение на либерализацията и пазарното развитие на отрасъл „Енергетика“ и сравнението с това къде сме ние;

- Новите завишени екологични изисквания на ЕС към енергетиката като един от големите замърсители на околната среда, предстоящото обявяване от ЕК на нови проекти за интерконектори в региона, както и на нови ръководства и препоръчителни механизми как зелената енергия да стане по-поносима като цена за системите, плановете за нов българо-гръцки проект за сигурност на енергийните доставки и много други ;

- Опитът на Великобритания като европейски лидер в областта на пазарните реформи и либерализацията на електрическия и газов пазар - добри практики и грешки. Подходът на Великобритания към нови формати на дългосрочни договори в ядрената енергетика и ВЕИ – поводи за важни изводи за България;

- Германската енергийна стратегия – актуална и важна за България информация, която трябва да се анализира днес, преди разработването на новата енергийна стратегия на страната;

-Митовете за опасностите от търсенето, проучването и добива на шистов газ, развенчани от богатия опит натрупан в САЩ в продължение на много години;

-Полският опит при изграждането на регионалнен енергиен пазар и при проучванията и добива на шистов газ;

- Плановете и подходите за райониране и структуриране на регионални енергийни пазари и борси в Европа и пълното отсъствие на България от тези планове и програми;

- Сериозните успехи на Румъния и Турция в областта на либерализация на енергетиката и изграждане на енергийни борси. Тенденциите румънския енергиен пазар да бъде интегриран с този на Вишеградската четворка, без планове за интеграцията и на България;

- Амбициозните планове на Румъния да изпревари България по изграждане на мощна инфраструктура от интерконектори за внос и търговия с природен газ в региона и очевидните закъснения и стратегически грешки на България в тази област;

По време на заключителния дискусионен панел бяха изразени много позиции и направени редица предложения, касаещи почти всички области на българската енергийна политика като важна част от българската икономика. Всички те бяха насочени към различни аспекти на бъдещата енергийна политика на България.

Споделени от мнозинството участници бяха 3 тревожни констатации:

1)В България от много години липсва политическа воля за либерализация на енергийния пазар и създаване на енергийна борса, въпреки сериозната подготовка от страна на ДКЕВР и наличните подзаконови нормативни документи,

2) В България липсва политическа воля за диверсификация на доставките на природен газ от трети страни като системно се игнорират реалните възможности за това.

3)България е една от най-изостаналите страни в ЕС по степента на подготовка за пазарните реформи в енергетиката и създаването на енергийна борса. Страни като Румъния, Турция и Сърбия отдавна са изпреварили България.

Участниците засегнаха редица теми и направиха следните предложения:

По основни принципи на енергийната политика

• Необходимо е постигане на устойчив консенсус в обществото по основните направления на енергийната политика, което ще гарантира нейната примственост при следващите правителства. За целта е необходимо провеждане на основен дебат в обществото с привличане на компетентните НПО.

• България трябва да компенсира значителното си изоставане от другите страни и да либерализира енергийния си пазар в най-къси срокове, като осигури ефективен достъп на 3-ти лица до преносните мрежи. Само така ще бъдат идентифицирани и ще останат на пазара рентабилните производства, което в края на краищата ще се отрази положително върху крайния потребител.

• Да се компенсира изоставането и да бъдат предприети активни действия за изграждане на регионален газов пазар, а след създаване на местния електроенергиен пазар – да предприеме действия за включването й в един от вече изграждащите се регионални енергийни пазари и борси.

• Да бъде отменен Мораториума върху проучванията за шистов газ в страната, като неоснователен и регресивен. Още повече, че действащият Закон за подземните богатства осигурява необходимата безопасност и не допуска прилагане на технологии, които представляват риск за околната среда. Това може да се реализира паралелно с утвърждаване на нови още по-строги и прозрачни регулационни и контролни функции за опазване на околната среда.

• Да бъдат размразени редица проекти в областта на подземните богатства, разработката на които ще допринесе за откриване на много нови работни места и значителни постъпления в бюджета.

• Да бъде преустановена дълго продължилата тежка декапитализация на енергетиката, която поставя отрасъла в сериозен риск и достига вече необратими нива на влошаване на сигурността и качеството на доставките на енергия. Рекапитализацията може да бъде постигната с прилагане на други познати в ЕС финансови механизми като привличане на други неработещи ефективно капиталови ресурси – пенсионни фондове, потребителски спестявани и други.

• Да се приложат познатите в ЕС различни подходи за предоговаряне на дългосрочните договори в енергетиката, при постигане на консенсус между страните.

• Да се въведат промени в националното законодателство по отношение дейността на ДКЕВР в следните насоки: 1) осигуряване на ефективна оперативна независимост, включително директно транспониране на европейски директиви в тази област, 2) създаване на Обществен съвет към регулатора с широки пълномощия за забавяне влизането в сила на решения на Комисията, и 3) освобождаване на регулатора от редица натоварващи го излишно административни услуги, като контрол на жалбите или контрол на ниво първични счетоводни документи 3) повишаване на административния му капацитет.

• Въвеждането в експлоатация на националния балансиращ пазар и на енергийната борса трябва да започне незабавно, но да се осъществи постепенно на етапи.

• Казусите с ВЕИ-тата и дългосрочните договори на 2-та ТЕЦ-а изискват обективен и задълбочен анализ и решения в съответствие с добрите европейски практики, които бяха споделени по време на конференцията.

По основни принципи на една нова модерна енергийна стратегия на България

• Новата енергийна стратегия не бива да бъде декларативна, оперативна или тип инвестиционна програма за развитие.

• Стратегията трябва да съдържа 3 раздела: приоритети, политики и средства за постигането им. Прироритетите трябва да бъдат определени на база на препоръчаните от Световната банка и ЕК насоки на развитие: енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници (нисковъглеродна енергетика), и интегриране на пазарите, включително и изграждане на интерконектори.

• Енергийната стратегия трябва да бъде предмет на обсъждане и приемане от Народното събрание, което ще изисква и промени в Закона за енергетиката.

• Регламентиране на ежегодни Доклади за напредъка по изпълнение на енергийната стратегия са задължителен елемент в промените на ЗЕ, което ще осигури системен и ефективен парламентарен контрол по изпълнението й.

• Важни принципи, които трябва да бъдат отразени в плана за дейностите в стратегията са: въвеждане в договорните отношения при сключване на енергийните сделки на Европейския стандарт за договори на енергийни сделки (ЕFЕT), както и, преди създаването на енергиен пазар, трябва бъде налице добре регулирана и работеща стокова борса.

• Необходимо е бъде предвиден специален раздел, съдържащ принципите, политиките и регламентите за създаване и на пазар на топлинната енергия. Като основни елементи на либерализацията в този отрасъл са: въвеждане на статута на „дистрибутор (търговец) на топлинна енергия”, допускане на 3-ти лица до топлопреносните мрежи, както и мерки за ограничаване използването на електроенергия за отопление и климатизация за големи отопляеми обеми.

• Сценариите, които трябва задължително да бъдат разгледани са в една бъдеща стратегия за развитие на електроенергийния сектор са:

  • сценарий при напълно интергиран енергиен пазар, която тенденция се очертава като водеща;

  • сценарий при значимо намаляване на вътрешното потребление на електроенергия;

  • сценарий при преобладаващ дял на ВЕИ в баланса на производството на електрическа енергия.

  • комбинации от горните три сценария, с целева функция – въздействие върху крайните цени на енергийните доставки

• Относно стратегията за развитие вътрешния пазар на природен газ, който се характеризира с висока степен на зависимост от един единствен външен доставчик и незначителен местен добив са:

  • базов сценарий: изградени междусистемни връзки с Турция и Румъния, безусловен достъп на трети страни до газопреносните и разпределителни мрежи и свободна конкуренция;

  • оптимистичен сценарии: пълно развитие на междусистемните връзки със съседните страни и значителен местен добив.

• Инвестиционната компонента в предлаганите политики е важна характеристика при планиране на развитието в сектора и следва да се анализира нейното въздействие върху развитието на местния бизнес и откриване на нови работни места при всеки един от анализираните сценарии;

• Всеки един от анализираните под-сценарии трябва да дава отговор на централния въпрос – въздействието върху крайните цени и състоянието на баланса: качество и сигурност на доставките / крайни цени.

Управителен съвет

на Българския енергиен и минен форум