Бележки по „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.“

Предизвикателства и проблеми за устойчиво енергийно развитие.

Бележки по „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.“

Стнс. дтн. Пламен Цветанов

Част 1. Предизвикателства и проблеми за устойчиво енергийно развитие

Енергетиката е сред най-големите изкуствени системи на човечеството. Авторско ревю на тематичната еволюция и системните аспекти на европейската енергийна политика до 2040 г. е публикувана в [1].

Къде е България?

Източник: Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/home?

• С национален доход - 7 956 евро/жител България е най-бедната страна в Европа (Австрия – 43 721 евро/жител; Дания – 52 126 евро/жител; Италия – 29 189 евро/жител);

• При национален доход (БВП на жител) в пъти по-малък от дохода в Италия, Гърция, Румъния или Унгария, България потребява съпоставимо или повече първична енергия в т.н.е./жител от тези страни;

• С 61 % България е сред най-енергозависимите от внос на енергийни ресурси страни в Европа;

• България има най-ниска ефективност на енергийния баланс по сравнение с другите страни (крайно енергийно потребление към първична енергия): България – 51 %; Румъния – 70 %; Унгария – 67 %; Дания – 74 %; Австрия – 77 %; Италия – 72 %. (Ниската енергийна ефективност на енергийния баланс на Франция – 54 % се дължи на високия дял на ядрената енергетика в тази страна);

• България с 339 кг.н.е./1000 евро е най-енергоинтензивната страна, което е съответно с 3,85; 5,36; 3,11; 3,59; 3,75; 2,42; 2,07; 1,70 пъти по-голяма енергийна интензивност, отколкото в Австрия, Дания, Франция, Германия, Италия, Гърция, Румъния или Унгария;

• С 0,822 ГВтч/млн.евро България е с най-висока електроенергийна интензивност в Европа – от 2,9 до 9 пъти по-голяма от тази на съседни и развити страни. Тези числа не само показват значителна диспропорция в структурата на енергетиката, но и неконкурентоспособността на националната електроенергетика в сравнение с тези страни.

• България с 6,85 % е сред страните с най-висок дял на комбинираното производство в общото производство на електроенергия;

• С 13,7 % България е сред страните с най-нисък дял на газа в потреблението на първична енергия в Европа. Ниският дял на газа отразява сериозна структурна деформация в енергийния баланс с значителни енергийни, икономически и екологични негативи;

• Емисиите на CO₂ /жител на България са по-високи от тези на болшинството от развитите европейски страни.

Анализите показват изоставане на България с десетки години по основни енергоикономически показатели за устойчиво развитие. Изпълнявайки енергийната политика на ЕО, наред с огромния път, който трябва да извърви в икономическото си развитие, България следва да насочи усилията си и към няколко взаимосвързани национални цели и проблемни области: сигурност на функционирането и развитието на енергетиката; ограничаване на климата и чиста енергия; повишаване на енергийната ефективност; ресурсна и технологична оптимизация на енергетиката; развитие на Европейския енергиен пазар и либерализация на енергийните пазари; институционални проблеми на управлението в енергетиката, детайлно анализирани в [1].

Проблемни области за устойчиво енергийно развитие за България

1. Енергийна сигурност

Европейска стратегия за енергийна сигурност [2].

Понастоящем ЕС внася 53 % от енергията, която потребява. Зависимостта от вноса на нефт е почти 90 %, природния газ - 66 %, и в по-малка степен по отношение на твърдите горива - 42 % и на ядреното гориво - 40 %. ЕС плаща за внос на енергия над 1 млрд. EUR на ден, като това е над една пета от общия внос на ЕС. ЕС внася нефт и нефтопродукти за над 300 млрд. EUR, от които една трета от Русия.

Най-належащият въпрос във връзка със сигурността на енергийните доставки е силната зависимост от един външен доставчик.

Стратегията за енергийна сигурност определя следните области, в които трябва да се вземат решения или да се предприемат конкретни действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план в отговор на загрижеността относно енергийната сигурност: 1) Незабавни действия; 2) Укрепване на механизмите за реагиране в извънредни ситуации и механизмите за солидарност; 3) Намаляване на търсенето на енергия; 4) Изграждане на добре функциониращ и напълно интегриран вътрешен пазар; 5) Увеличаване производството на енергия в Европейския съюз. Енергия от възобновяеми източници; 6) По-нататъшно развитие на енергийните технологии; 7) Диверсифициране на външните доставки и свързаната с това инфраструктура; 8) Подобряване на координацията на националните енергийни политики и възприемане на единни позиции във външната енергийна политика.

Енергийна сигурност на България.

Този странен въпрос се дължи на две различни количествени измерения, доминиращи през последното десетилетие в енергийната политика и в данните на Националния статистически институт и Евростат. В енергийната стратегия на България до 2020 г., утвърдена от Народното събрание, се подчертава, че енергийната зависимост е едно от основните предизвикателства, тъй като "България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрена гориво е практически пълна и има традиционна едностранна насоченост от Руската федерация.".

2. Изменение на климата и чиста енергия

Изменението на климата и чистата енергия са сред основните приоритети на съвременната цивилизация. Съдържателно тези две по същество взаимосвързани предизвикателства могат да се разглеждат както на глобално, така и на местно равнище.

Трети национален план за действие по изменение на климата (НПДИК), одобрен с решение на Министерски съвет № 459 от май 2012 г. [3]

Планът за климата, създаден с подкрепата на Норвежкото правителство в рамките на Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, безспорно е най-комплексния и системен план сред програмите 20-20 за България. Той обхваща изменението на климата-реалност в която живеем, международния аспект на политиката за климата, европейския аспект на политиката за климата, законодателство, оценка за състоянието и тренд на емисиите на парниковите газове, секторни политики за изпълнение целите на плана, икономически аспекти, административен капацитет и мониторинг за реализацията му.

„Чистата енергия“ и чистотата на въздуха.

Понятието „чиста енергия“ стандартно е прикачено към проблемите на климата. За България това не е така. Чистотата на въздуха е съществен елемент от здравето и качеството на живот на българина.

Законът за чистотата на атмосферният въздух е претърпял много изменения и подобрения. Настоящият закон от 03.02.2017 г. [4] обхваща целите, показателите и нормите за качеството на атмосферния въздух, ограничаване на емисиите от неподвижни и подвижни източници, проектиране, изграждане и експлоатация на обекти с източници на емисии, управление и контрол, принудителни и административни рамки и административно наказателна отговорност.

Проблемите за климата, пряко свързани с функционирането и стратегията на националната стратегия за енергетиката, понастоящем са обект на значителни законодателни изменения и управленчески решения на национално, регионално и общинско равнище.

3. Повишаване на енергийната ефективност

Енергийната ефективност има ключова роля в енергийното, икономическо, социално и екологично развитие на съвременното общество. България има организационно добре поставена политика в областта на енергийната ефективност, значителна роля в която изпълнява Националната агенция за устойчиво развитие. За целите на управлението и за международни сравнения е желателно тази дейност да се съсредоточи и към секторната енергийна интензивност на икономиката.

3. Ресурсна и технологична оптимизация на енергетиката

Тази проблемна област обхваща значителен кръг от предизвикателства и задачи, които като правило се решават от модел на производствената структура на енергетиката и се реализират чрез стратегически и проектни задачи като:

• Програма за битовата газификация на България [5]. Оптимизация на енергийния баланс чрез заместване на електрическата енергия за отопление води до намаляване необходимостта от 1 400 МВт електроенергийни мощности с годишни икономически ползи, равняващи се на 490 млн.евро от намалено ППЕ и на 130 млн.евро КПЕ и спестени емисии в атмосферата от 350 хил.тона въглероден диоксид, 13 хил.тона емисии на серен диоксид и 3 200 тона азотни окиси и 110 тона прахови частици.

• Модерно използване на горската сеч (пелети), вместо традиционните дърва и въглища с енергиен потенциал изместващи необходимостта от около 1000 MW за електроотопление. (Преходът към модерна биомаса би могъл да се съчетае с проблемите за бедността, при което ежегодно се раздават средства за примитивно отопление замърсяващо околната среда.) Националната програма за биомасата в енергетиката на България предвижда оценка на енергийния потенциал на твърдата биомаса и биогаза, разработвани от Изпълнителната агенция по горите и Енергийна агенция – Пловдив. Иновационното използване на дървесната биомаса за страната може да достигне към 2020 г. около 5 500 тона, което значително превишава енергията от един ядрен блок 1 000 МВт.

• Местно комбинирано производство на топлинна и ел. енергия. С технически и икономически характеристики, представен на конференция на Българския енергиен и минен форум на 11 февруари 2020 г.

• Интегрирано управление на местни енергийни ресурси, технологии и качество на въздуха. За илюстрация ще припомня, че Дания произвежда 11 пъти повече биогаз от България. Не е ли това един от показателите, поради които Дания произвеждаща съпоставимо с България количество енергия на човек, произвежда БВП но човек 8 пъти по-висок от този на България.

• Общинска енергийна политика и децентрализация на управлението в енергетиката, интелигентни градове и общини в България (т. 6.1. на [2]).

• Развитие на Европейския енергиен пазар и либерализация на енергийните пазари. Пълната либерализация на енергийните пазари на електроенергия и природен газ, финансово-икономическата криза, намаляващите енергийни потребности и неясните ценови равнища, ресурсната политика и поведение на големите „играчи“ на Европа и съседните страни създават нова среда за развитие на националната електроенергетика. В краткосрочен план в условията на толкова неопределености следва да се избират действия, печеливши при всички сценарии („win-win“ стратегия). За България това значи съсредоточаване на значително по-големи ресурси във всички области на енергийната ефективност и ВЕИ, модернизация на съществуващи мощности и пълен отказ от развитие с нарастващи пазарни, икономически и социални рискове от крупни енергийни проекти за износ на електроенергия.

3. Институционални проблеми на управлението в енергетиката.

4. Изследователски и проектен потенциал и стратегическо планиране на енергетиката. През последните десетилетия на 20-ти век енергетиката разполагаше със значителен проектантски и изследователски потенциал, включително такива комплексни проектантски и изследователски институти като Енергопроект, Минпроект, Промишлена енергетика с филиали в страната, Лаборатория за анализ на енергийни системи в БАН и десетки бази за развитие и внедряване. Тези институции, обединени в авангардна система за моделиране на взаимодействията икономика − енергетика за последните 40 г. изследваха и предопределиха три етапа на националното енергийно развитие: през 1990 г. за Великото народно събрание изследвания за периода 1985-2010 г., публикувани в книгата на БАН „АЕЦ Белене: Изследвания и становища на Българската академия на науките" [6]. Книгата обхваща пет проблемни области: социално-икономическо и енергийно развитие на страната и целесъобразност от изграждане на АЕЦ „Белене“; технически проект на АЕЦ „Белене“ и техническо равнище на съоръженията й; сеизмичност на строителната площадка, сеизмичен риск и характеристики за проектиране; обществено мнение и реакции относно изграждането на АЕЦ „Белене“, включително доверие към становището на учените от БАН; през 1995−1996г. по проекта PHARЕ „Количествени енергийни сценарии за България" за 1995−2020г. [7]. След спечелен международен конкурс изследванията по проекта обхванаха три сценария за икономическо развитие, три сценария за енергопотребителна политика, девет сценария за развитие на производствената структура на националната енергетика. Изследванията препоръчаха използване на блокове 1 и 4 в АЕЦ „Козлодуй“ в съответствие с проекта им, експлоатация на 5 и 6 блок и след 2020 г. и потенциално ядрено развитие с нови мощности 500-600 МВт. Комитетът по енергетика утвърди проекта като програма за развитие на енергетиката 1996−2020 г.; през 2009 г. книгата − издание на БАН „Електроенергетика на България: Развитие и обществена цена“ [8] с обхват 2010−2030 г. предложи за първи път продължаване на експлоатацията на блокове 5 и 6 до 2030 г., при проектни срокове съответно 2019−2021 г., и предложи след 2030 г. ориентация към ядрени блокове от четвърто поколение с по-малка мощност. Референтният сценарий на ЕК за развитие на енергетиката на ЕС и страните−членки [9] възприе основните препоръки на тези проучвания − продължаване на експлоатацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ до 2050 г. и нова ядрена мощност в България 500 MW през 2045 г.

5. През първата половина на 2010 г. проектните и изследователски институции в България бяха закрити, с което изчезна и системата от модели за анализ на стратегическото развитие. България понастоящем е единствената страна в Европа без национална система за моделиране и анализ на взаимодействията икономика-енергетика-околна среда-инженеринг − условие за сигурност и устойчиво енергийно развитие на страната. Нещо повече − закриването на изследователските и проектни институти, беше началото на управление на енергетиката от позициите на „политиката“, което означава енергетиката като обект за битката за власт и на про и анти русизъм без системен анализ на предизвикателствата и проблемите на националната енергетика.

Част 2. Бележки по „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.“ (ИНПЕК).

Десетилетието 2021-2030 г. е важно като начало на така наречения енергиен преход и световните сблъсъци в областта на енергийните ресурси, технологии и проблеми на климата. То е значимо и за ЕС за преодоляване на кризата, вътрешните противоречия и проблемите за реализация на Парижкото споразумение. Важно е и за България за преодоляване ресурсното и технологичното изоставане и проблемите на конкурентоспособността.

Планът [10] само частично обхваща и изпълнява формулираните от ЕС цели - стимулиране на нисковъглеродно развитие на икономиката, развитие на конкурентоспособна и сигурна енергетика, намаляване зависимостта от внос на горива и енергия и гарантиране на енергия на достъпни цени за всички потребители.

• ИНПЕК количествено илюстрира редица крайни резултати на така нареченото „Е3 – моделиране“. Предполага се, че такова моделиране обхваща взаимодействия на икономика, енергетика и околна среда. В част 4.1. „Прогнозиране…“, обаче, икономиката е представена единствено от числа в текущи цени, без базова година и без каквато и да е брутна добавена стойност по сектори. Възниква въпросът без обемите дейности по сектори как се определят енергийните потребности, енергийното развитие и технологиите за да се достигне до оценка на парниковите газове. Подозрението е, че прогнозните обеми на парниковите газове са определени предимно не по Е3- моделиране, а по екстраполационни съображения.

“Е3-моделирането” на ИНПЕК очевидно не разполага и с оптимизационен модел на производствената структура на енергетиката. В противен случай Фигура 1 „Производство на първична енергия“, фигура 2 „Крайно потребление на енергия по видове горива и енергия (GWh)“ и фигура 3 „Крайно потребление на енергия по сектори (GWh)“ илюстрират неизменна енергийна структура и отсъствие на ресурсна и технологична политика за оптимизация на енергийния баланс на страната. При наличие на модел на производствената структура на енергетиката, Плана не би предложил и 4 хилядника ядрени мощности поради режимни проблеми в управлението на енергетиката. Представени са доста суперлативи за развитие на газопреносната система на България до Сърбия, Унгария и Австрия. Възниква въпросът защо през десетилетието 2021-2030 г. не се предлага вече преминалия през обществена поръчка за предишното десетилетие проект за битова газификация на България от 3 до 30 % изтласкващ необходимостта от нови 1400 електроенергийни мощности. Всъщност кой се бои от битовата газификация и защо?

Като слабост на Е3-моделирането трябва да се подчертае недостатъчната обвързаност между отделни графични резултати. На стр. 94 фиг. 18 илюстрира значителния ръст на вътрешното потребление на електрическа енергия, което очевидно е свързано с необходимостта от нови електроенергийни мощности. Отделните елементи на фигури 1 – 4, фиг. 15 (стр. 78) и фиг. 16 (стр.78) не показват, че има такава необходимост.

България има организационно добре поставена политика в областта на енергийната ефективност, значителна роля в която изпълнява Националната агенция за устойчиво развитие. За целите на управлението и за международни сравнения е желателно тази дейност да се съсредоточи и към секторната енергийна интензивност на икономиката. Тук още веднъж са нужни добавените стойности по сектори на икономиката, без каквито такъв важен проблем като секторната конкурентоспособност в плана въобще не я анализира.

• В раздела за енергийна сигурност на страница 77 е отбелязано, че „Ядрената енергия, която се счита за местен енергиен източник, ще играе все по-важна роля, достигайки 35,1% от производството на първична енергия до 2030 г. България, също така, има за цел да диверсифицира своите енергийни източници, за да позволи по-голямо навлизане на възобновяеми енергийни източници: биомасата се очаква да нарасне до 17,1%, слънчевата енергия- до 3,8%, а вятърната енергия - до 1,5% в хоризонта на 2030 г.“ . Тази теза многократно повтаряна и развивана в Плана, включително до 70 % производство на електроенергията от ядрена енергетика в България към 2040 г., е основна манипулация в Плана, тъй като:

• Съдържателно не е вярно, че ядрената енергия е местен енергиен източник т.к. ядрената енергетика се реализира чрез внос на най-капиталоемката технология, България внася ядреното гориво и е пряко свързана с плащане на износа на отработеното гориво. Ще отбележа, че по информация от медиите понастоящем в АЕЦ „Козлодуй“ е складирано отработено гориво за около 950 милиона лева – финансов и физически риск за страната.

• Приемането на ядрената енергия за местен ресурс противоречи на Националната стратегия за развитие на енергетиката, утвърдена от Народното събрание през 2011 г. където на страница 2 е декларирано, че „Високата зависимост от внос на енергийни ресурси: България осигурява 70% от брутното си потребление чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост от Руската федерация“. Буди недоумение кои са мотивите да се ревизира съществуващата енергийна стратегия за развитие на енергетиката още повече, че приемането й беше през времето на Правителството на ГЕРБ, управляващо България и понастоящем.

• Предложението за два нови ядрени реактора противоречи на Референтния сценарии за развитие на енергетиката на Европейския съюз до 2050 г., където в енергийния баланс за България се препоръчва нов ядрен реактор 500 MW през 2045 г. (Референтния сценарий на ЕС за развитие на енергетиката до 2050 г. е напълно пренебрегнат и не се упоменава нито веднъж в обсъждания план НПЕК.)

• Предложението за два нови ядрени реактора, появяващо се за първи път в официален документ на България, противоречи на позицията на двете професионални НПО в България Българският енергиен и минен форум, който през 2018 г. изпрати до всички държавни институции обръщение, че АЕЦ „Белене“ би била неконкурентоспособна и че до 2040 г. България не се нуждае от нови ядрени мощности (Приложение 1) и позицията на Асоциация на българските енергийни агенции (АБЕА) от януари 2018 г., че АЕЦ „Белене“ е свързана със значителни технологични, икономически и екологични рискове и че в случай, че България се откаже от декларирания принцип да не приема “take or pay” максималният пазарен риск е катастрофален за България (Приложение 2).

• Строителството на АЕЦ „Белене“ не е лицензирано от ЕС и не е съобразено със сеизмичния характер на строителната площадка.

• При наличие на проекта построяването на още два хилядника базови (неманеврени) мощности поставя сериозни режимни проблеми за управлението на националната електроенергетика.

• При реалистична оценка зависимостта на България от внос на горива и енергия от трета страна през 2018 г. е 61%. При построяване на два нови реактора тази зависимост нараства до над 80 %, което противоречи на принципите на енергийния съюз на ЕС.

Идеята, че ще се развиваме напред чрез връщане назад към ядрените хилядници, многократно е развивана в Плана. По-тревожното е, че тя води и до деформации и манипулации и по развитие в структурата и целите на развитие. Тук логически авторът стига до твърдението, че причината, въпреки мащабното представяне на потенциала на развитие на газовата структура в упоменатите по-горе фигура 1.4 за периода 2021-2030 г., не се предлагат никакви изменения в ресурсната и производствена структура на националната енергетика. Очевидно е, че в случая че се преодолее изоставането на газификацията на България чрез маневрени мощности в електроенергетиката (например участие на три блока на ТЕЦ „Варна“ на газ като маневрени мощности в електроенергетиката), изпълнение на програмата в проект за битова газификация на България от 3 до 30 % изтласкващ необходимостта от нови 1400 електроенергийни мощности за отопление и модерното използване на биомасата (пелети) за индивидуално отопление с изтласкващ ефект около 1000 MW става ясно, че няма нужда от АЕЦ „Белене“. Поради което – Планът предлага за десетилетие да няма структурна оптимизация.

• Потенциал на местните въглища в страната. Един от най-горещите проблеми на енергийната политика 2021-2030 г. е използването на въглищата в страната. ИНПЕК практически напълно пренебрегва техническите, екологични, организационни и социални аспекти на този проблем, професионално анализирани в раздели 6 и 7 на „Проекта на БАН“ както и редица други непубликувани по разработки. Подчертава се единствено, че този ресурс може да обезпечи производството на електроенергия за следващите 60 години и че има бъдеще като стабилизиращ енергиен източник. Тези формулировки скриват пропуснатото от българска страна дискусии и решения за 2017 и 2018 г., през които Полша анализира с ЕС перспективите на своята въглищна промишленост. Те също отразяват възникнали противоречия между профсъюзи и правителството за неопределено бъдеще.

• Планът за енергетика и климат и общинска и местна енергийна политика. На стр. 149 на въпрос на комисията относно политиките и мерките за насърчаване на ролята на местните енергийни общности по редица аспекти на енергийната ефективност (i), ii), iii) и iv)) в Плана е отбелязано „не е приложимо към настоящия момент“. Считам, че такава оценка игнорира българското законодателство, както и повече от 20 годишна дейност по всички аспекти в градове и общини в България [11]. Министерството на енергетиката е добре запознато както със законодателството, така и с дейността в тази област. Оставам с впечатлението, че вердиктът „не е приложимо към настоящия момент“ е написан от ръка на лице, незапознато с реалностите в България.

Заключение:

България изостава с десетилетия във философията за управление на националната енергетика като система и по икономически, енергийни, екологични и социални индикатори за развитие. Авторска концепция по предизвикателствата и индикаторите за развитие са представени в първата част на проучването.

Десетилетието 2021-2030 г. за България по същество има двойна цел: да осъществи ресурсната и структурната оптимизация за устойчиво развитие и да изпълни европейските цели в изпълнение на Парижкото споразумение – декарбонизация, енергийна ефективност, развитие на вътрешен енергиен пазар, енергийна сигурност и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

В един огромен материал от декларирани приоритети на европейската директива Планът само частично изпълнява тези задачи.

• Планът напълно игнорира стратегическата задача за структурна и технологична оптимизация на енергетиката.

• Планът не анализира и изоставя на бъдещето проблемите за развитие на националния въгледобив.

• По непонятни мотиви Планът приема, че ядрената енергетика е местен енергиен ресурс и че стратегия за развитие на България напред е връщане назад към ядрени хилядници, което е в разрез с идеята за енергиен преход въз основа на иновации и възобновяеми енергийни източници.

• В моделната си част планът представя резултати от „Е3-моделиране“ практически без икономически модел, без секторни добавени стойности и очевидно без оптимизационен модел на производствената структура на енергетиката.

• Фикс идеята „колкото повече ядрена енергетика, толкова повече енергийна независимост“ не очертава добро съгласуваност между отделните политики, икономически и екологични показатели и не очертава вътрешен енергиен пазар и конкурентоспособност.
   

Моето мнение е, че Планът има малки шансове да бъде одобрен от ЕС и трябва да бъде преди всичко целево преработен.
 

Литература:

[1] Стнс. дтн. Пламен Цветанов, инж. Кристина Хаджийска, Енергийната политика на ЕС и политиката на България, Асоциация на българските енергийни агенции, 2018 г.

[2] Стнс. дтн. Пламен Цветанов, „Предизвикателства и проблеми на енергийната сигурност на България“, Асоциация на българските енергийни агенции, 2018 г.

[3] „Трети национален план за действие по изменение на климата за периода 2013- 2020г.“, Министерство на околната среда и водите, София, май 2012г.

[4] „Закон за чистотата на атмосферния въздух“, Обн. ДВ, бр. 45 от 28.05.1996 г. попр. бр. 49 от 7.06.1996 г., изм., бр. 85 от 26.09.1997 г. изм. и доп. бр. 27 от 31.03.2000 г., бр. 102 от 27.11.2001 г., изм., бр. 91 от 25.09.2002 г., бр. 112 от 23.12.2003 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г.

[5] „Проект на Национална програма за ускорена газификация на Република България до 2020 година“, Министерство на икономиката, 2012 г.

[6] „АЕЦ „Белене““: Изследвания и становища на Българската академия на науките“, София, 1990 г.

[7] Ст.н.с. дтн. П. Цветанов и колектив, „Количествени енергийни сценарии за България“, Септември 1995.

[8] Ст.н.с.. дтн. П. Цветанов, инж. Г. Стоилов, н.с. физик Л. Аджарова, н.с. Т. Манойлова, ст.н.с.инж. Г. Босев, „Електроенергетика на България: Развитие и обществена цена“, София, 2009г.

[9] „EU Reference Scenario 2016. Energy, transport and GHG emissions trends to 2050", European Commission, 13.07.2016.

[10] „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г.“, Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите, 02. 2020 г. https://www.me.government.bg/files/useruploads/files/national_energy_and_climate_plan_bulgaria_clear_22.02.20.pdf

[11] Меморандум на XIII Национална конференция на българските енергийни агенции и центрове, 04.12.2018 г., Хотел Балкан, София.