Skip to main content

РЕГИСТРАЦИЯ

You may register yourself in order to receive information about new posted articles related to news, problems & solutions, as well as experts opinion from the energy area.

The email address is not made public. It will only be used if you need to be contacted about your account or for opted-in notifications.
Several special characters are allowed, including space, period (.), hyphen (-), apostrophe ('), underscore (_), and the @ sign.
Сигурност
Чрез този въпрос проверяваме, че сте реален потребител

Пандемията поражда рискове и за енергийната сигурност

Експертен анализ

 

Възникналата криза е с безпрецедентни последствия за икономиката като голяма част от тях са нови и едва сега се осъзнават от експертите, но задължително трябва да бъдат анализирани, оценени и компенсирани. Една част от тях са свързани и с нивото на енергийната сигурност на страната, което при определени негативни сценарии може да бъде компрометирано, а с това и нейната национална сигурност.

От експертните анализи на БЕМФ са идентифицирани следните три ключови области, които могат да бъдат засегнати, а основните рискове там са свързани с възможни загуби на достатъчен „оперативен капацитет“, частично деградиране на качеството и надеждността в работата на екипите и необходимостта от предприемане на мерки за осигуряване на минимални състави на оперативен и ремонтен персонал.

Идентифицираните критичните подразделения са:

  1. Централно диспечерско управление на електроенергийната система (ЦДУ) и териториалните диспечерски управления (ТДУ) на ЕСО.

  2. Централно диспечерско управление на газопреносната система на Булгартрансгаз

  3. Оперативното управление и ремонтната поддръжка на АЕЦ“Козлодуй“

За всеки който е запознат с изискванията към системното управление на енергетиката е повече от ясно, че ЦДУ е мозъчния център на електроенергийната система и неговата дейност трябва да бъде 100% гарантирана. Това важи и за диспечерското управление на газопреносната мрежа, както и за свързаната с това оптична мрежа, експлоатирана от специализирано дружество. В основата на тези изисквания, особено сега ,е поддържането на достатъчно оперативни екипи, дори с цената на по-строги карантинни мерки за тази група персонал.

Това в особена степен важи за АЕЦ“Козлодуй“ където дори много по-важно от експлоатационната сигурност е поддържане на ядрената безопасност на безкомпромисно ниво. А това е свързано с необходимостта от поддържане на здрави и напълно окомплектовани дежурните оперативни екипи на централата. И ако прилаганата в нормални условия сменна схема „първа-втора-нощна-почивка-резервна“ е достатъчна, то в днешната обстановка на повишени рискове за „загуба на персонал“ по една или друга причина тази сменна схема трябва да се преосмисли и надгради. Няма да се ангажираме със съвети по темата, тъй като в атомната централа, а и в Агенцията за ядрено регулиране има достатъчно компетентни специалисти по анализ на рисковете и предприемане на компенсационни мерки.

Същото важи и за ремонтни екипи както в атомната централа, така и подразделенията на ЕСО, които трябва да са напълно окомплектовани в случай на необходимост от спешен ремонт за отстраняване на технически неизправности. Това е пряко свързано със сигурността на експлоатацията на централата и на ЕСО и поддържането на нормална разполагаемост на товарите съгласно изискванията на графиците на електроенергийната система.

Едно обаче е повече от ясно днес, и то важи за целия „ядрен свят“ – към списъка на анализираните в дълбочина различни по тип т.н. „иницииращи събития“ на ядрени аварии и ситуации водещи до потенциална ерозия на ядрената безопасност в едно ядрено съоръжение, трябва да се добави едно ново – „частична загуба на оперативен персонал породена от външни непреодолими фактори“.

С оглед избягване на рискове за системата, нашите предложения към Министерство на енергетиката са на този етап да бъдат предприети превантивни организационни мерки, както и други ефективни мерки, като например:

  1. Екипите на оперативния персонал на всички ключови за енергийната и ядрена сигурност енергийни дружества да бъдат подложени на отделна по-строга карантина, при което съответните РЗИ да организират непрекъснат контрол на тяхното здравно състояние;

  2. Да бъде предложено на Националния оперативен щаб за борба с корона-вируса към таргет-групите за контрол и наблюдение на рискови групи да бъдат добавени и групите критичен персонал на тези енергийни обекти.

Наблюдаваме с тревога, че за разлика от други държави в Европа, кризата с корона-вируса у нас се задълбочава и не се очаква в близко време да бъде достигнато така мечтаното от всички „плато“…

В заключение смятаме, че незначителните разходи за така предложените мерки са по възможностите на енергетиката да ги организира и заплати, но подценяването им може да струва скъпо не само на енергетиката, но и на икономиката на страната като цяло.

 

Управителен съвет,

30.04.2020 г.