Един анализ на Иван Хиновски
Кризата в българското общество е неподозирано дълбока и не я съзнаваме.
И постепенно свикваме с абсурдите на чалга-обществото – пошла естетика и липса на потребност от интелект, манифестирано безсрамие, първични страсти на примитиви отвсякъде, които ни скандализират с парадиран лукс, еротика и богатство. И това колкото и да е странно се толерира от медиите.
Никой не анализира дълбочината на тази нравствена и духовна криза, но тя се разраства и само периодично посещаващите България чужденци констатират тревожните тенденции: необратими етнически промени в обществото и прогресивно стопяване на продуктивната част от нацията, деградация на доверието в държавността и политиците, прогресираща себичност и асоциалност на българина и озлобление към ближния, неефективно правораздаване и образование, изоставилата ни църква, пошлите медии, никакъв респект от закони и правила и най-ерозиращото съзнанието на българина – шокиращата социална асиметрия.
Традиционните темели на българската душевност, превели успешно българина през бурите на вековете - вярата в бог, преданост към родината, уважение към родителите и семейството и преклонение пред учителя, са разрушени! Днес българина, начело с политическия си елит се интересува само как да направи „далавера”, как да заблуди властите и контролните органи, как да прескочи закона, как да „прекара“ ближния, как да не се ангажира с никакви „досаждащи“ му обществени ангажиментии т.н.
Липсва, а и никой в тази държава няма намерения да работи върху разработване на толкова необходимата стратегия за оцеляване на нацията извън високопарните политически декларации, европейски програми, конференции, семинари и т.н.
Кога българското образование ще възвърне устоите на приемствеността, с което да реализира национално-патриотични и подготвени за реализация в съвременния свят кадри? Кога децата от ранна възраст ще бъдат обучавани в традиционните основни ценности на цивилизованото общество – трудолюбие, религиозна толерантност, уважение към родителите и възрастните хора, момчетата да бъдат кавалери, а момичетата - дами? В българското общество за жалост все още не е осъзната необходимостта от изучаване на история на религиите в училищата, с което да се постигне разбиране за техните различни морални ценности. Това ще даде възможност за качествено съвместно съществуване на религиите и етносите, базирано на подобни духовни принципи и правила, какъвто е например опита в Обединеното Кралство. Кой и кога ще инициира въвеждането на такъв предмет като контрапункт на етническото и религиозно противопоставяне и всички произтичащи от това дефекти на обществото.
Трудолюбието, като основна човешка ценност в бита на истинските българи остава невъзпитавано. Смятат ли българските политици да възстановят практиките в средния курс на училищата, с което да се осъществи така необходимата приемственост с бизнеса? Как никой не се сеща да организира форма за привличане на студентите за толкова важните за фермерите летни кампании за прибиране на реколтата? И те, разбира се отиват да правят това в САЩ?! А ние тук продължаваме да живеем с погрешната теза за „обидните и неефективни“ студентски бригади по времето на социализма..
Моралната деградация в обществото се катализира от ширещата се безконтролна пошлост в почти всички наши медии. Комисията по култура и медии в НС и СЕМ не успяха ли да проумеят накрая, че това е една от сериозните причини за прогресиращата деградация на морала на обществото, за нарастващата агресията по пътищата и в училищата, за все по-видния отказ от поемане на лична отговорност на българина, за растящата му „крадливост“ на всички нива и т.н.? Допустимо ли е медиите да са се превърнали в предимно криминални хроникьори и разпространители на еротика и жълтини? Водещите новини в основните новинарски емисии на почти всички телевизии, с малки изключения са пълни с катастрофични и негативни информации. Това създава депресивно настроение, което работи срещу силата на нацията и ерозира психиката на индивида и така той инстинктивно заживява в зоната на агресията и насилието. Епизодични са нормалните икономически и културни новини (за разлика от медиите в цивилизования свят) и всичко това предизвиква отвращение в обществото и присмех в чуждите медии. Сега с носталгия си спомняме за едно много интелигентно телевизионно предаване „Гласове“ от близкото минало, което започваше и завършваше с класическа музика? За жалост него отдавна го няма, заменено с жълти и пошли шоута, възпитаващи първичност...
След режима на полковниците в Гърция и по време на режима на Франко(макар и фашистки) в Испания, на национално ниво се предложи и прие с консенсус взимно опрощаване на грешките и край на политическото противопоставяне, с което нацията заживя в своето единение и постигна това, което е днес. Кога и кой политик или партия в България ще има разума да сложи край на безкрайните разпри относно миналите политически режими и грешките на миналите правителства, с което ще бъде поставено и началото на градежа на така необходимата ни днес единна нация. Кой ще поеме отговорността за налагане на позитивна полемика в политическото пространство, която да фокусира вниманието на нацията към изграждане и развитие, а не обвинения и безсмислена и безкрайна конфронтация?
Българската православна църква присъства единствено в „ритуалната“, показна част от живота на българина. Тя е замръзнала в каноните си и няма никакъв принос за духовното развитие на българското общество, за стимулиране на християнска благотворителност. Тя се занимава с „анатеми“ на топ-звезди от световния шоу-бизнес и на еднополовите бракове, с придобиване на луксозни вещи, но е безкритична към голотиите и заливащата ни предизвикателна еротика на българските чалга-звезди, на разюзданите медии и шоумени, на политическата корупция. Кога в българските православни храмове ще чуем проповеди и напътствия за ежедневния живот на миряните, за разлика от католическите храмове и джамиите, където вярващите получават ценни духовни напътствия всяка седмица. Защо БПЦ не постави въпроса за достъп до телевизионно време в национален ефир и така да поеме отговорността си за укрепване и въздигане на духа български чрез редовни ежеседмични проповеди. Може ли един съвременен български християнин днес да приеме без възмущение абсурда, че в българските православни храмове днес не е разрешено изнасянето на концерти класическа музика? Защо в една Великобритания църквата има правото да участва в религиозното образование на децата от първоначалните класове, а в България това да е неприемливо ? Поради какво? Нима там няма мюсюлмани? Българската църква я няма никаква и в местата на страдание на българина – болници, хосписи, старчески домове, домове за сираци, страдащите бездетни семейства, това, което правят другите църкви по света.
В обществото е налице очевидна и повсеместна липсва отговорност.
Провали на политици с тежки последствия за нацията, провалени икономически инициативи струващи милиарди, престъпни пътно-транспортни нарушения се замитат под чергата на корупцията и спящото общество. А тя, безотговорността е свързана с липсата на духовност и разбиране за взаимообвързаността както за успеха, така и за провала на обществото. Колективната политическа и личната безнаказаност създават усещане за безсмислие да се прави каквото и да било днес, а вследствие на това се раждат нихилизма и беззаконието. Прословутия израз „Щом за другите може, значи и за мен може!“ е пропил съзнанието на българина. Войната по пътищата на страната е метафората на тази безотговорност, но политиците не предприемат сериозни мерки, робуващи на лобистки интереси и на основната причина за непрекъснато „предстоящи“ избори.
Икономическото състояние на страната създаде тъжни, намусени и страхливи хора, което рефлектира в поведение на недружелюбност и безотговорност. А то се връща като бумеранг върху принадената стойност на произвеждания продукт. Особено видимо е това в туризма и малкия бизнес. Болшинството от посещаващите България чужденци казват за нас „Няма по-намусени и неприветливи хора от вас българите!“. Другото, което ги шокира все повече напоследък са объркващите или въобще липсващи хоризонтална маркировка и указателни табели за улици и туристически забележителности. Казват го и българите, които се връщат за малко тук и чувстват разликата. Не може да имаме претенциите да развиваме модерен туризъм и с години държавата и общините да толерират този безпорядък.
Българинът е отчаян, чието проявявление е безразличие и пасивност . И основната причина за това е липсата на постоянна грижа за здравето и безопасността на обикновения човек на улицата и квартала, извън „лъскавите“ зони на големите градове. Но само там! Няма го детайла в цивилизационното отношение на държавата и общината към живота на българина, малките доказателства, че някой ежедневно следи за опасни дупки по пътищата и по тротоарите. И като очебиен пример в момента за това - ужаса да пропътувате вечер пътя Боровец-София и да установите, че няма никаква хоризонтална маркировка и вероятността да загубите пътя и да се хвърлите в пропастта е огромна.
Традициите в българското общество дотолкова закърняха, че латинизацията на официални надписи и табели вече не правят впечатление. Масовото използване на чуждици в речника на българина, но и в медиите дразни хората с развито национално чувство. Що за изрази са „шоу рум“, „аут сорсинг“, „бек стейдж“, „хоум мейд“, естаблишмънт“ и т.н. които имат български еквиваленти, но употребата им дразни и навява чувството за комплекси. Защо имената на болшинството български фирми са съставени на база чужди думи като „трейд“, „инженеринг“, „лизинг“ , „иншурънс“, „дилърс” и много други. Недостоен е този срам от родния език! Кога официалните власти ще вземат отношение със законови и поощрителни, а не с наказателни мерки, надписите на територията на Република България да са първо на български език, а после на латински, както и имената на фирмите и рекламните надписи да спазват същата регулация. Този принцип би следвало да касае и опаковките на стоките, които купуваме в магазина. Няма оправдание за латинизацията, за което доказателство са например същите надписи в Гърция или Франция – съответно едните само на френски, другите на гръцки с по-голям шрифт и на латински с по-малък. Кирилицата е значима част от духовното наследство на България и тя трябва да се пази.
И нищо друго не ни остава освен да се надяваме, че един ден ще се намери силната обединяваща фигура – но не нов „супер ен“ или „майка“ на нацията, а едно обединено активно гражданско общество поведено от обединение на лидери-интелектуалци, което ще успее да я преведе през сериозните турболенции на времето, в което живеем....
