БЕМФ: Сценариите за „Белене” са само три

Изграждането на нова АЕЦ е невъзможно без участието на държавата, смятат енергийни експерти
Възможните сценарии за бъдещи действия с произведеното за АЕЦ “Белене“ оборудване са само три. Това се казва в становище на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ), изготвено от Антон Иванов, Иван Хиновски и Христо Казанджиев и озаглавено „Наръчник за начинаещи по темата за оборудването за АЕЦ“Белене“, нови ядрени проекти и други енергийни теми”.

Според експертите първият сценарий е „Платено - забравено”, вторият – „Платено - продадено” и третият „Платено – вложено в нов ядрен проект”.

От БЕМФ обръщат внимание на специфични моменти по темата „Белене”, които според тях представляват грешни схващания или твърдения.

Едно от тях според енергийните експерти е, че след плащането на произведеното оборудване, за НЕК няма да има други разходи по проекта. Те предупреждават, че предстоят редица допълнителни разходи по оборудването, като транспортни разходи до България и текущи разходи за консервиране, съхранение, охрана, инспектирането му. По изчисленията на БЕМФ само транспортирането ще коства над 100 млн. лв. „Ако решението е оборудването да се продава, целесъобразно е това да стане преди транспортирането му до България, но трябва да стане в разумни срокове за престой в Русия, защото след три години пак ще се окажем в състояние да правим „разходи“, защото „не сме знаели“”, се посочва в „наръчника”.

Енергийните експерти отхвърлят твърдението, че оборудването е остаряло и е специфично за площадката на АЕЦ “Белене“. В тази връзка те дават за пример, че
предишният реактор за АЕЦ „Белене” беше закупен  от „Росатом” след 15 г. престой на площадката и от 2014 г. е елемент от работеща атомна централа (Калининската АЕЦ – бел. ред.), която беше завършена в срок и в рамките на първоначалния бюджет. Единствената специфична особеност на оборудването на т.н. ядрен остров (първи контур) за „Белене” е, че то е конструирано да издържа на сеизмично въздействие от 0,2 g на площадка Белене, което се оценява като сравнително високо. Оборудването на ядрения остров е стандартно и може да бъде използвано на която и да е друга площадка с проектно сеизмично въздействие равно или по-ниско от това за Белене – 0,2 g, посочват експертите.

По един от най-важните въпроси – за ролята на държавата в бъдещ проект за АЕЦ, те са категорични, че „Белене” не може да бъде построена без участието на държавата. По думите им редица международни конвенции и международни регулаторни изисквания в областта на ядрената енергетика налагат редица отговорности на държавата, на чиято територия се изгражда АЕЦ. Прехвърлянето на тези отговорности към трето търговско дружество - оператора на ядреното съоръжение е невъзможно. Или, ако се приложи, е свързано с тежки юридически преговори в три направления.

Едното са рисковете и оценка на потенциалните щети и принудени разходи на държавата за ликвидация на ядрени аварии и неизбежните разходи в продължение на стотици години след прекратяване на нормалната експлоатация на централата. Допълнително утежняващо условие в едни такива преговори би било налагащата се ратификация от България на Приложение 1 към Конвенцията за ядрена щета на трети лица за размера на гаранцията от 200 млн. долара, които инвеститорът-оператор трябва да покрие. Особено тежки казуси в едни такива преговорите биха били оценката на разходите за държавата и системата за покриването им по съхраняване на ниско, средно и високо активните радиоактивни отпадъци от работата и извеждането от експлоатация след завършване на нормалната търговска дейност на централата и закриване на дружеството-оператор, се посочва още в становището.

Енергийните експерти са съгласни с твърденията, че нов ядрен блок е излишен за баланса на енергийните мощности в България, но според тях това е вярно само до 2029 г., когато от електроенергийната ни система ще бъдат изведени минимум 2000 МВт. Сега е моментът да се планира с какво ще бъдат заместени тези мощности, като освен варианта АЕЦ“Белене“ трябва да бъде анализиран и варианта 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”, смятат от БЕМФ. В това отношение те обосновават необходимостта от актуализиране на енергийната стратегия на България.

Специалистите на Българския енергиен и минен форум предупреждават за съществуването на сериозни рискове за енергетиката и за икономиката на държавата, както при бездействие днес, така и при погрешен избор на един от сценариите без съобразяване с експертните мнения и с европейското законодателство.
 
Безспорно е и заключението, че всеки един от сценариите ще причини щети на енергетиката в една или друга степен.
Голямата задача днес е тези щети да бъдат минимизирани, като бъде избран сценария с „минимални загуби“, смятат те.