НАРЪЧНИК ЗА НАЧИНАЕЩИ
по темата за оборудването за АЕЦ “Белене“, нови ядрени проекти и други енергийни теми
Въведение
От досегашните коментари на политици и на представители на изпълнителната власт по темата, голяма част са непрофесионални и погрешни. Оставаме с впечатлението, че е налице сериозно объркване, а и не се знае как да се процедира оттук нататък. Това е и повода за БЕМФ като НПО от специалисти в енергетиката, работеща в обществена полза да предостави настоящата разработка за обсъждане, анализи и планиране на следващи действия.
Не очакваме че предложените от нас анализи и препоръки ще бъдат приети с пълен консенсус, но със сигурност ще отворят дискусия, ще предизвикат размисъл и ще помогнат на непознаващите материята, но отговорни за предстоящите управленски решения да повишат своята информираност и квалификация.
Възможните сценарии за бъдещи действия с произведеното за АЕЦ“Белене“ оборудване са само 3:
Сценарии 1: „Платено – забравено“
Сценарии 2: „Платено – продадено“
Сценарии 3: „Платено – вложено в нов ядрен проект тук“
Специалистите на Българския енергиен и минен форум предупреждават за съществуването на сериозни рискове за енергетиката и за икономиката на държавата, както при бездействие днес, така и при погрешен избор на един от сценариите без съобразяване с експертните мнения и с европейското законодателство.
България няма право на повече грешки в енергетиката!
Безспорно е и заключението, че всеки един от сценариите ще причини щети на енергетиката в една или друга степен.
Голямата задача днес е тези щети да бъдат минимизирани, като бъде избран сценария с „минимални загуби“.
За тази цел е необходимо разработването на професионален оптимизационен анализ, който трябва да бъде възложен на професионална организация.
Списък на споделените в медиите позиции и спорни твърдения:
| Твърдения | Реалността | Предложения за действия | |
| 1. | „Произведеното оборудване за АЕЦ“Белене“ не съществува, има дефекти и т.н.” | Оборудването е преминало инспекция на място от екипа на НЕК по Белене и Консултанта. То съществува и се съхранява от Производителя.
| Да се издирят спецификациите и протоколите в НЕК и се уточни степента на окомплектоване на ядрения остров |
| 2. | „След като НЕК заплати оборудването няма повече разходите по него” | Предстоят редица допълнителни разходи по оборудването, като
1.Транспортни разходи до България– над 100 млн.лв.еднократно. 2.Текущи разходи за консервиране, съхранение, охрана, инспектиране | Ако решението е оборудването да се продава (Сценарии 2) целесъобразно е това да стане преди транспортирането му до България, но трябва да стане в разумни срокове за престой в Русия, защото след три години пак ще се окажем в състояние да правим „разходи“, защото „не сме знаели“. |
| 3. | „Оборудването е остаряло и е специфично за площадката на АЕЦ“Белене“ „Оборудването е остаряло и е специфично за площадката на АЕЦ“Белене“ | 1.1Единствената специфична особеност на оборудването на т.н. ядрен остров (първи контур) за Белене е, че то е конструирано да издържа на сеизмично въздействие от 0,24 g (с проектен запас до 0.4 g)на площадка Белене, което се оценява като сравнително високо. 2.1 Оборудването на ядрения остров е стандартно и може да бъде използвано на която и да е друга площадка с проектно сеизмично въздействие равно или по-ниско от това за Белене – 0,24 g. 3. Предишният реактор от Белене беше закупен от Росатом след 15 години престой на площадката и от 2014 г. е елемент от работеща атомна , която беше завършена в срок и в рамките на първоначалния бюджет 4. Действителното ниво на безопасност на една АЕЦ изградена с това оборудване ще се определи от другите допълнителни системи като системите за контрол, безопасност, окомплектовката на втори контур и т.н. | Изводът е, че няма природни или техногенни пречки оборудването за ядрените острови да бъде имплементирано на която и да е площадка – Белене или Козлодуй. По отношение на „технологично“ остаряване, следва да се знае, че тежкотооборудване на ядрения остров(първи контур) търпи най-малки изменения при следващите модификации на реакторите ВВЕР.
|
| 4. | „Вторият реактор е готов на 90% и сега трябва да доплащаме за неговата доработка” | От поръчания втори комплект оборудване за ядрения остров не са изработени всички съставни елементи, което условно е определено като 90% завършеност. Оставащите 10% са най-вероятно 1 или 2 ГЦП-а и части от КСК – тръбопроводи или арматура, които не представляват значителна липса или изработването им/окомплектоването на втори ядрен остров.
| Да не се заявява доизработката на нищо преди окончателно решение за начина на ползване и да се избере сценария.
|
| 5. | „Ще се направи прозрачна процедура за приватизация на проекта АЕЦ„Белене“ с изискването да не се предоставят държавни гаранции” | 1. Това би било сделка без аналог. Единственият начин е преговори с конкретни инвеститори, които ще изискат от българската страна да отговори на дълъг списък от техни въпроси и изисквания.
2. Не може да няма предоставяне на държавни гаранции или дългосрочен договор за изкупуване на енергията. Въпросът е какво точно ще бъде поискано от инвеститора, а и дали ще разберем какво им е обещано | Единственият начин за постигане на прозрачност е да се публикуват данни за инвеститорите и да се публикуват техните искания за участие в проекта |
| 6. | „АЕЦ“Белене“ може да бъде построена без участието на държавата“ | Невъзможно.
Редица международни конвенции и международни регулаторни изисквания в областта на ядрената енергетика налагат редица отговорности на държавата, на която територия се изгражда АЕЦ. Прехвърлянето на тези отговорности към трето търговско дружество-оператора на ядреното съоръжение е невъзможно. Или, ако се приложи е свързано с тежки юридически преговори по отношение на: 1.Рисковете и оценка на потенциалните щети и принудени разходи на държавата за ликвидация на ядрени аварии и неизбежните разходи в продължение на стотици години след прекратяване на нормалната експлоатация на централата. 2.Допълнително утежняващо условие в едни такива преговори би било налагащата се ратификация от България на Приложение 1 към Конвенцията за ядрена щета на трети лица за размера на гаранцията от 200 млн.долара, които инвеститора-оператор трябва да покрие. 3.Особено тежки казуси в едни такива преговорите биха били оценката на разходите за държавата и системата за покриването им по съхраняване на ниско, средно и високо активните радиоактивни отпадъци от работата и извеждането от експлоатация след завършване на нормалната търговска дейност на централата и закриване на дружеството-оператор. | Единственият начин за постигане на прозрачност е да се публикуват данни за инвеститорите и да се публикуват техните искания за участие в проекта
Трябва да се прави разлика между участие на държавата в Проекта и отговорности на държавата за спазването на ангажименти по международни конвенции. „..Без държавно участие в Проекта..“ се има предвид без гаранции от фиска или договори за дългосрочно изкупуване. |
| 7. | „Нов ядрен блок е излишен за баланса на енергийните мощности в България“ | 1.Да, за сегашния баланс и за 10-годишния период до 2029 година, когато от ЕЕС ще бъдат изведени минимум 2000 МВт.
2. Сега е момента да се планира с какво ще бъдат заместени тези мощности, като освен варианта АЕЦ“Белене“ трябва да бъде анализиран и варианта 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”, т.е. да се оцени целесъобразността от реализацията на Сценарии 3 | Належащо е разработване на актуализирана енергийна стратегия, в която да бъдат определи приоритетите и новите енергийни политики, да се оцени приноса на интегрирания пазар и списъка на необходимите нови генериращи мощности, с отчитане на приноса на енергийната ефективност, потреблението и ролята на новите технологии към 2029 -2030г.. |
| 8. | „За проекта АЕЦ“Белене има желаещи инвеститори“ | Влизане на чужд инвеститор в който и да е ядрен проект в страна от ЕС е свързано с много тежки и продължителни процедури на проверки, одити и лицензиране съгласно европейското законодателство и регулациите на ЕВРАТОМ. След нотифициране на ЕК от страна на България за такъв инвеститор той ще бъде утвърден (независимо от наличните финансови средства за проекта!) само след като докаже: А)достатъчно опит в строителството на подобни АЕЦ, Б)наличие на квалифицирани кадри и опит в експлоатацията и ремонта на такива съоръжения, В)наличие на достатъчно финансови средства за реализация на проекта и покриване на осигуровките за ядрена щета на трети страни, съгласно Виенската конвенция | Правителството да не започва преговори с кандидат-инвеститори , които не отговарят на тези условия. Ще бъде загубено време.
|
| 9. | „Проектът АЕЦ“Белене“ може да бъде продаден заедно с площадката“ | Изключително трудно постижимо и неизгодно за България, поради тежките условия, които купувача/инвеститора ще изисква от държавата: Съществуват 2 подсценария на Сценарии 3:
Подсценарии А :„Производство в националната енергийна система“ 1. Дългосрочен договор за изкупуване на енергията/държавна гаранция 2.Поемане на разходите за електрическото присъединяване от държавата (500-700 млн.лева на АЕЦ“Белене“)
Подсценарии Б:„Производство за износ“
Б.1. Работа в синхронен режим в ЕЕС 1.Интегриране на цялата енергия от ЕЕС и диспечирането й от ЦДУс всички нови технически проблеми по управление на режимите и честотноторегулиране, които ще възникнат. 2.Недостатъчен трансграничен капацитет на електрическата инфраструктура за износ на тази енергия, или, необходимост от нови инвестиции за повишаване на тези възможности 3.Ограничаване на трансграничния капацитет за останалите български централи Б.2. Работаoff-grid(„на остров“ )-извън системата на ЕСО 1.Инвеститора ще трябва да изгради нови трансгранични електропроводи за износ , или да ползва съществуващата инфраструктура. И в двата случая това ще ограничи износа от другите български електропроизводители. 2.В съответствие с дела на държавата в проектната компания и от нея ще се изисква участие в тези инвестиции 3.Независимо от сценариите и конкретния режим на работа, тази централа трябва да има задължителна електрическа връзка и с ЕЕС за обезпечаване на ядрената безопасност. | |
| 10. | „АЕЦ“Белене“ може да бъде рестартиран незабавно“ | Не е възможно. 1.Ако АЕЦ”Белене” бъде възобновен той ще се сблъска с необходимостта от потвърждаване на обосновките по смисъла на закона за Безопасно използване на атомната енергия, чл.45, които бяха изготвени през 2005 година. 2. Рестартирането на проекта още един път следва да се преоцени от правна гледна точка, поради изтеклите срокове на валидност на ОВОС-а на площадката и на междинното разрешение за строителство. Не и изяснен и въпроса за стапента на съответствие на площадката с актуалните проектни решения. | Съществува правен вакуум в ЗБИЯЕ, който не разглежда рестартирането на спрян проект с напреднала лицензионна процедура. Изхождайки от подобен казус през 2002г. ако се вземе решение да се рестартира проекта сега най-вероятно ще трябва да се стартира лицензионната процедура отначало или най- малкото от Разрешение за проектиране/препроектиране. Няма срок на валидност на ОВОС. На 28.03.2012г. с Решение на Министерски съвет се отменят решения по т. 57 от Протокол 17 от 29.04.2004г. и Решение № 259 от 2005 за определяне на енергиен обект ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение и Решение № 260 от 2005г. за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене”. Налице е хипотезата на нестабилен административен акт - Решение по ОВОС № 18-8/2004 на Министъра на околната среда и водите, с което е одобрено инвестиционното предложение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“, поради отпаднало правно основание. Но ще необходима нова преценка от страна на компетентен орган – МОСВ относно ОВОС-а, която завършва с административен акт и той най-вероятно ще бъде обжалван. Отделно, съгласно разпоредбите на ЗУТ разрешението за строеж губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството или когато в продължение на 5 години от влизането му в сила не е завършен грубият строеж. Когато разрешението за строеж не бъде презаверено в едногодишен срок, одобреният проект губи правно действие. Разрешение за “демонтаж на старо оборудване и подготовка на площадката“ по ЗУТ е издадено на 03.07.2008 г. Цитираното разрешение е различно от изискваното по ЗУТ разрешение за строеж, което липсва поради неодобрен Технически проект от АЯР. В допълнение, Заповед на МРРБ за утвърждаване на ПУП на АЕЦ „Белене“ от 2008г. е издадена на основание Решение на МС № 259 от 2005г., което след отмяната му е основание за прекратяване на действието на Заповедта на МРРБ.
|
| 11. | Реализацията на проект на площадка Козлодуй е трудно, бавно и по-скъпо | Поне пет са предимствата на такъв вариант на сценарии 3 реализиран на площадка Козлодуй: АЕЦ“Козлодуй“ е едно от малкото енергийни дружества, което може да кандидатства и да получи кредит за такъв проект. Реализацията на проект с единична мощност 1000 МВт в Козлодуй по-лесно ще се интегрира в ЕЕС, при всички сценарии на развитие на генериращите мощности. Позволява естествено продължаване на вече започналите дейности за изграждане на нов блок на площадка Козлодуй Съществува възможност този проект да се изгради поетапно, без сключване на договор за комплексно изпълнение (ИДС), което ще позволи на Оператора да съкрати значително бюджета като използва максимално наличните ресурси на площадката и така да снижи разходите по лихви и ескалация. Доставката на изготвеното оборудване до площадка Козлодуй ще ограничи разходите на НЕК, в случая на продължителна липса на решение за продължаване на първоначалния проект. | Да се даде възможност на АЕЦ Козлодуй да разработи алтернативно предложение, което да се разгледа наравно с инвестиционните предложения за Белене (ако има такива) Най-далновидното и рентабилно решение. Такива алтернативни изследвания за използване на оборудването от АЕЦ Белене на площадката са направени през последните 4-ри години. Всички възможни алтернативи са разгледани в Технико-икономически анализ за изграждане на нова мояност в АЕЦ”Козлодуй” Разгледани са и в ДОВОС за новата ядрена мощност. |
