Гласуваният тази седмица бюджет за 2016 година показва ясно подценяването на отговорните задачи, с които са натоварени регулаторните органи в сектор енергетика. Това се отнася както за енергийния регулатор (КЕВР), така и за ядрения регулатор (АЯР).
Като инженер мога да кажа, че пренебрегването на поддръжката на регулаторните устройства на една машина винаги завършва със скъпи ремонти или замяна на цялата машина. При това разходите за регулаторите са несравнимо по-ниски от стойността на машината. А тук става дума за устойчивостта на критична за икономиката инфраструктура!
По време на обсъжданията ба бюджета на Република България за 2016 година, както в специализираните комисии, така и в пленарна зала многократно бяха посочени основанията за това на КЕВР и на АЯР да бъдат осигурени адекватни ресурси, за да могат да изпълняват функциите си в съответствие с най-добрите европейски практики и регламенти. Независимо от това и тук следва да се отбележи поне следното:
- Не може да се предприема дълбока реформа в енергийния сектор с отслабени държавни институции, както и че
- Не може да се доказва безапелационно високото ниво на ядрена безопасност на нашите ядрени съоръжения, без разпознаваем и квалифициран институционален персонал.
Либерализацията на електро енергийния пазар изисква значителен капацитет за наблюдение и контролиране на много по-голям обем взаимоотношения при излизане на малкия бизнес и битовите абонати на свободен пазар през следващата година. Отделно европейските регулации и трансгранични взаимоотношения търпят силно развитие, в което ние следва да участваме, като защитаваме национален интерес, а не като наблюдатели.
Издаването на разрешения и лицензии в ядрената област се докладва широко и се следи от международната общност „под лупа“. Сега състоянието на ядрената ни енергетика изглежда стабилно, но не трябва да се допуска положението от 90-те години, когато липсата на доверие към нас доведе до тежки икономически загуби, които още ни тежат.
Иронията е, че исканията на двата държавни органа за увеличаване на разполагаемият им бюджет са изцяло в рамките на постъпленията от дейността им. Получава се така, че търговските субекти заплащат такси за специализирано обслужване, но тези такси се „прибират“ от Държавата, а платците се оказват в една неустойчива икономическа среда поради органичения в регулаторния капацитет. Това най-малкото е не коректо към платците, да не говорим за нанасяните вреди върху инвестиционния климат въобще.
Наскоро беше използвана една крайна метафора за избухването на енергетиката в лицето ни. С този бюджет метафората вече не звучи толкова крайно, по-скоро ни подканя да се готвим за „след утрешния ден“ ...
