Български енергиен форум
Българската енергетика беше стабилно функционираща система в рамките на националната икономика, а днешната криза в нея е резултат от стратегически грешки, дълго натрупвани проблеми и отложени решения в периода 2000 – 2012 г., като
-погрешното преструктуриране на вертикално интегрираната структура на НЕК,
-стартиране на ненужни за системата големи инвестиционни проекти и раздуване на инвестиционните разходи на редица проекти за модернизация,
-тенденциозното пренебрегване на едни енергийни източници за сметка на други и отказ от приложение на съвременни методи за оптимално планиране на развитие на отрасъла,
-неглижиране на темата за развитие на битовата газификация,
-ниския прироритет на мерките за енергийна ефективност както в бита, така и при производството и преноса на електрическа енергия,
-погрешни модели и моменти за приватизация на редица ключови енергийни дружества при договаряне на редица клаузи, защитаващи националните интереси,
-законодателни и управленски грешки допуснали трудноуправлявания вече бум на зелената енергия,
-пропуски и закъснения при разработване на нормативната база на държавния регулатор на сектора, неефективно и формално прилагане на регулаторните процедури.
-подписване на дългосрочни договори за инвестиции в комплекса „Марица-изток” с пропуски и липса на клаузи, защитаващи пазарните интересите на НЕК, бизнеса и крайните потребители
-подценяване на предлаганите мерки за омекотяване на въздействието на зелената енергия върху крайните цени на елeктроенергията,
-голямо изоставане на процеса на либерализация в сравнение със съседните страни в региона,
- допускане на големи олигархически структури, свързани с политически партии да доминират енергийната политика и да деформират пазарните принципи на търговете за външни услуги,
-поддържаното от години субсидиране на топлинната енергия през електроенергията, което е несправедливо за болшинството битови потребители и бизнеса
-липса на държавна визия за макроикономиката на отрасъла и дълго забавяни промени в данъчната и социалната политика.
-системно подценяване и игнориране на ролята и предложенията на неправителствените и браншовите организации при обсъждане на важни теми на енергетиката
България и сега разполага с производствени мощности, които покриват както националното потребление, така и голяма част от електроенергийния дефицит в балканския регион, но отрасъла работи все по-неефективно – с изчерпващи се капиталови резерви, прогресивна амортизация на мощностите, несправедлив изкуствено предизвикан дефицит на обществено доверие към отрасъла, сериозна заплаха за устойчивостта на енергийната система и сигурността на доставките, липса на консенсусни мерки и програми от отделните страни в процеса.
Сигурността на електронергийния сектор се определя от работата и състоянието на няколко ключови производствени дружества:
- Добивните дружества за местни въглища с доминираща роля на Мини „Марица Изток”
- 8 базови и подвърхови централи, в т.ч. АЕЦ, ТЕЦ, ПАВЕЦ и големите ВЕЦ
- Множество малки и средни производители от възобновяема енергия
- Заводски и градски централи за топло и електропроизводство с доминираща роля на „Топлофикация София”
- 4 основни дружества за пренос и разпределение на електрическа енергия в електроененергийната система на страната
Ние като професионалисти с дългогодишен опит по изграждане на енергийни обекти и управление на енергийни дружества смятаме, че е особено важно днес да се подчертае спазването на следните основни принципи при решаване на кризата в енергетиката:
Принцип 1: Осигуряване на нормална среда за функциониране на енергийния бизнес във всички технологични фази: производство, пренос и разпределение на енергията. Ясно разграничаване на бизнес средата на енергетиката от всички социални инициативи, които трябва да бъдат отговорност на държавата.
Принцип 2: Зачитане интересите на чуждестранните инвеститори в енергетиката и привличане на нови в съответствие с клаузите на подписания от България Договор за енергийната харта, като единствен начин за стимулиране на бързото и ефективно развитие на отрасъла, откриване на нови работни места и преодоляване на кризата.
Принцип 3. Държавата има ограничени възможности за развитие на икономиката и енергетиката в сегашното състояние на криза, но тя трябва да създаде подходяща законодателна среда стимулираща това развитие.
Принцип 4: Приложение на различни национални и европейски механизми и програми за изграждане на една нова защитна социална мрежа за социално-слабите домакинства с активно привличане на европейски средства.
Принцип 5: Вмешателство на политически партии, съдебна система и обществени организации във водената от изпълнителната власт енергийна политика и призивите за промени в правовия ред трябва да бъде в границите на тяхната компетентност, без да бъдат нарушавани основни права и свободи на бизнеса и гражданите, гарантирани от Конституцията на България и от подписани международни договори и конвенции. За всички подобни нарушения на Конституцията трябва да бъде сезиран Конституционния съд.
Принцип 6: Недопускане вмешателството и заобикаляне на закона от големите олигархически структури в процеса на управление на сектора, в предстоящите реформи и при възлагане на големи обществени поръчки за строителство, ремонти и инженерни услуги – това е най-значимия генератор на корупция в енергетиката.
Принцип 7: Българските медии, ако желаят да помогнат на обществото да преодолее кризата трябва да направят необходимия преход към приложение на общоприетите в цивилизования свят съвременни журналистически стандарти за обективно отразяване на остри обществени проблеми. Тези стандарти препоръчват като водещи принципи балансирания популизъм, отказ от воаьорство, медиаторство в споровете, повече доверие на професионалистите и др.
Според БЕФ ситуацията в енергийния сектор в момента е критична и изисква да бъдат предприети редица спешни мерки в следните приоритетни направления:
Краткосрочни мерки:
- Запазване на сигурността на енергийната система чрез осигуряване на дългосрочна ликвидност на всички енергийни дружества по веригата: производство, пренос и разпределение на електрическа енергия.
- Спешна социална защита на социално-слабите домакинства: Осигуряване на еднократни помощи от държавата или Европейския фонд за социално подпомагане, разсрочване на задължения към енергийните дружества, консултации и финансиране на други мерки за намаляване на енергийните разходите, други
- Разглеждане на варианти за решаване на тежката задлъжнялост на НЕК: преструктуриране и продажби на обособени части от него, или цесиране остатъчния му дълг и вземане на нов заем за разплащане на вътрешните задължения в системата.
Държавните дружеста в рамките на БЕХ разполагат със значителни активи, които имат стойност, амортизират се и изискват оперативни разходи. Същевременно тези активи не носят приходи, а се отразяват като тежести в крайната цена. Добрата световна търговска практика изисква тези активи да се отделят, продадат или да се прехвърлят на Държавата, ако има политическата воля за бъдещото им използване, но на настоящия критичен етап не следва тези активи да тежат на енергийните сметки на потребителите. Това в особена степен важи за платеното оборудване за АЕЦ”Белене”, разходите за което са включени в крайните цени на електроенергията.
- Спешно разглеждане на пакет мерки за намаляване на таксата върху електрическата енергия за износ и създаване на условия за приоритетен износ.
Полезна информация:
- Структурата на тази такса е: 1) цена по дългосрочните договори от 18,31 лв./MWh, – свързана с „национални политически” ангажименти на държавата, която износителите на енергия не следва да споделят, 2) дължими плащания по заеми за инвестиционни проекти- Белене, Цънков камък и други, които допълнително утежняват тази такса, без да имат пряко отношение към експлоатацията и поддръжката на системата, 3) добавките за зелена енергия и комбинирано производство)
-Таксите, налагани от другите страни в региона варират между 0 и 5 €/MWh, като само в Гърция има такси, съизмерими с българските – между 14 до 18 €/MWh.
- Цените на електрическата енергия на регионалния спот-пазар са в диапазона 35 – 50 €/MWh. За справка, най-ниската цена на нашия пазар, предоставяни от АЕЦ Козлодуй на търговците на електрическа енергия са на ниво от 37 €/MWh. С добавяне на таксата на НЕК, предлаганата цена на нашата граница достига 55 €/MWh, т.е. тя става a priori неконкурентна.
Вариантите за решаване на проблема могат да бъдат:
- Вариант 1: Ограничаване на таксата до около 10 €/MWh, което ще позволи централите - основни износители до момента като ТЕЦ”Марица-изток-2”, АЕЦ”Козлодуй” и големите ВЕЦ-ове да възстановят износа си на пазара на базова енергия на ниво 1000-1200 MW.
- Вариант 2: Ограничаване на таксата до максимум 5 €/MWh, което ще позволи и на централи произвеждащи електрическа енергия на около 50 €/MWh да участват ефективно на спот-пазара или на пазара на базова енергия. Това вече би позволило ефективното намаление на дела на някои „скъпи” централи в националния микс без „сътресения”, т.е. без тяхното производство да бъде ограничавано.
- Договаряне с Гърция на реекспорт на енергия чрез swap-ови сделки през Гърция за Италия, в която цената на електрическата енергия на спот-пазарите надвишава 70 €/MWh.
- НЕК да компенсира загубите от намалената такса чрез самостоятелно участие в износа на енергия в региона, като продава енергия от собствените ВЕЦ, от което може да реализира съществени приходи и да подобри икономическото си състояние.
- Запазване на европейските приоритети в развитието на страната чрез намиране на нови схеми и модели за оптимизиране въздействието на производителите на зелена енергия и на ко-генерационните централи върху товаровите графици и върху сметките на крайните потребители без да бъдат налагани затруднения, изкуствени пречки и негативно отношение по отношение на тези производства.
Възможните схеми, които могат да бъдат приложени в тази връзка са:
- Предлагане на пазара опцията закупуване на 100% зелена енергия от корпоративни клиенти, които поддържат корпоративна политика за стимулиране на зелени производства, производство на екологични продукти, както и такива, които поддържат политиката за ограничаване на емисиите на парникови газове.
- Създаването на Националния пул „Зелена енергия” (описан в Дългосрочните приоритети) ще даде възможност за износ на зелена енергия чрез swap-ови сделки и корпоративно търгуване на емисии с много по-голям ефект за енергетиката и за намаляване въздействието върху крайните цени (при прилагане на този модел сегашното натоварване на микса от зелена енергия с около 500 млн.лева/год. могат да бъдат намалени с над 10%, само от корпоративната продажба на емисии, при цена 20 €/ERU. Допълнително намаляване на това въздействие може да се постигне чрез износа на сертифицирана зелена енергия).
6. По механизмите на ценообразуването:
- Анализ на ценообразуващите елементи в микса на регулираната цена на електрическа енергия и планиране на мерки за тяхната оптимизация: частично повишаване на дела на АЕЦ»Козлодуй», преструктуриране на «скъпите» производства, намаляване на стимулите за електроенергията от комбинираните производства, ограничаване на въздействието от зелената енергия, други.
- Въвеждане на ефективен компетентен контрол на ценообразуването, като се преразглеждат в дълбочина признатите разходи: технологични загуби и инвестиционни разходи, външни услуги и другите ценообразуващи елементи.
- Въвеждане на категорията «защитен потребител» и определяне на пакет помощи и услуги за тази група потребители на регулирания пазар
7. Подготовка на законодателни промени за следващото Народно събрание:
- Допълване на задълженията и отговорностите на АУЕР в областта на анализите и развитието на политиките за диверсификация на енергийните източниците и повишаване на сигурността на доставките;
- Създаване на корпоративно обединение на производителите на зелена енергия – Национален пул «Зелена енергия»
- Създаване на инвестиционен фонд «Модернизация и развитие на електрическите мрежи»
- Въвеждане на нова система за пазарно разнообразяване на потребителските абонаменти в енергетиката в условията на либерализирания пазар на принципа: предоставяне на различни потребителски пакети в зависимост от вида на заплащане на услугите, както и по-ниски цени при по-ниско потребление и по-ниско качество на доставяната енергия и т.н.
- Регламентиране на нова система за подпомагане на социално-слабите домакинства чрез насочване на помощите от фондовете за социлно подпомагане директно към енергийните дружества, в зависимост от вида на потребителския абонамент .
8. «Обучение» на политици, медии и съдебна система на тема «Що е енергетика и какво може и какво не да се променя в нея без да бъдат нарушени подписании от страната международни договори и конвенции с последствия за държавата»
9. Международният одит на енергетиката, ако има такъв трябва да бъде взложен така, че даде следните отговори:
- Адекватност на енергийната стратегия на страната за последните 10 години и съответствие на водената енергийна политика по сектори с европейските регламенти и действащи директиви;
- Структура на енергийните дружества, взаимообвързаността им – технологична и финансова, наличие на напречно субсидиране, прозрачност на ценообразуването на услугите;
- ДКЕВР-състояние на оперативната дейност и спазване на вътрешните нормативни документи. Методика за ценообразуване. Толериране на напречното субсидиране. Зависимост от изпълнителната власт. Ролята на обществения контрол.
-Оценка на планираните модели за преструктуриране на държавните монополи. Степен на защита от енергийните монополи. Възможност за достъп на 3-ти лица до преносните и разпределителните мрежи.
Средносрочни мерки:
- Въвеждане на следващия етап от либерализация на електроенергийния пазар чрез отделяне на ЕСО от НЕК
- Създаване и узаконяване в регулаторната практика на нормативна база за сравнителни оценки на ефективността на енергийните дружества и съпоставката им с други страни в ЕС:
- Специфичен разход на условно гориво за единица произведена енергия, т.у.г./MWh;
-Специфичен разход за единица пренесена или разпределена електроенергия и топлоенергия на единица дължина на мрежата, лв./километър/MWh
-Специфичен разход за единица доставена енергия на единица дължина на мрежата, лв./километър/МWh
- Преразглеждане на инвестиционните и ремонтни програми на енергийните дружества. Преоценка и оптимизиране на техните административни разходи, външни дейности и щатове.
- Предприемане на спешни мерки при оптимизиране на корпоративно ниво в държавните и общински дружества за повишаване на събираемостта и намаляване на финансовите тежести
Дългосрочни мерки:
1. Преразглеждане на енергийната стратегия на страната и узаконяване приложението на принципа при оценка на инвестиционните политики „развитие с минимални разходи”
2.Ускоряване на процесите на битова газификация и въвеждане на задължителни отраслови програми и мерки за енергийни спестявания и енергийна ефективност.
Трябва изрично да се подчертае, че само либерализираните цени на електрическата енергия могат да стимулират енергийни спестявания и инвестиции в повишаване на енергийната ефективност.
3. Създаване на корпоративно обединение на производителите на зелена енергия – Национален пул «Зелена енергия».
Същността и положителните ефекти от създаването на тази структура са:
- създаване на корпоративно ниво на „зелен” микс с осреднена цена;
- опростяване на взаимодействието с диспечерските служби и обществения доставчик в няколко направления: интегрирани прогнози-месечни и „ден напред” за производството на зелена енергия по региони, един договор за разплащания, обща инвестиционна политика и опростяване решаването на технически проблеми и други диспути, и т.н.
- изкупуване на цялото количество произведена „зелена” енергия от едно юридическо лице
- включване в националния микс само на онова количество „зелена” енергия, което е задължително, съгласно поетите ангажименти за съответната година;
- корпоративна продажба на „зелена” енергия и на редуцираните емисии на парникови газове на външни пазари, като приходите допълнително намаляват тежестта на зелената енергия върху крайните потребителски цени;
- организация на вътрешно балансиране и прогнозиране в рамките на „зеления” микс, което ще намали системните разходи и ще подобри условията за развитие на „зелената” енергия в бъдеще.
4.Запазване на имиджа на страната като устойчиво място за чуждестранни инвистиции и решително разграничаване на отрасъла от вредните популистки лозунги от последните дни, които в дългосрочен план могат да доведат до нова, много по-тежка криза от сегашната.
5. Запазване и максимално използване потенциала на браншовите, неправителстваните и обществените организации, както и на опитните кадри от енергетиката независимо от техните политически пристрастия.
6. Привличане на медиите за осъществяване на една нова медиина политика за повече обективност и устойчивост на широко комуникираната информация.
7. Законодателни промени за внедряване в практиката на 3 различни категории потребители в зависимост от качеството на услугите и количеството потребена енергия в условията на либерализиран пазар, като стимули за енергийни спестявания.
8. Преразглеждане на енергийната стратегия на страната и узаконяване на принципа на „развитието с минимални разходи”
9. Създаване на инвестиционен фонд «Модернизация и развитие на електрическите мрежи» с възможности за привличане на външни капитали и листването му на борсата.
Същността и положителните ефекти от създаването на тази структура са:
- облекчаване на енергийните дружества и инвеститорите в енергетиката от ангажиментите и натоварването им да договарят с отделни банки необходимите им, понякога и синдикирани кредити;
- прозрачно професионално управление на фонда от компетентен международен екип менажери;
- постигане на по-добри параметри на кредитите;
- повишаване на ликвидността и стабилността на местните банки
- привличане на чуждестранни капитали във фонда като ЕБВР, ЕИБ, Световната банка и други.
- осигуряване на капиталов ресурс за участието на България в бъдещите големи инфраструктурни проекти в енергетиката, съ-финансирани от ЕС – нови електрически интерконектори, газопроводи и други
Условия за успешно преодоляване на кризата в енергетиката
Успешното преодоляване на кризата в енергетиката преминава през успешната реализация на така дефинирания план, за което са необходими следните условия:
- консенсус между политическите сили, или като минимум постигане на съгласие по така определените принципи;
- провеждане на срещи и осигуряване на подкрепа от страна поне на част от обществените организации, организатори на протестите;
- провеждане на срещи с Прокуратурата и медиите за предоставяне на обективна информация, обяснения на рисковете от сегашното преекспониране на факти и събития и формиране на нова медийна политика за установяване на конструктивен диалог;
- изграждане на достатъчен административен капацитет, компетентна и работеща администрация на критичните звена за отрасъла: Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР)
Решаването на проблемите днес изисква радикални действия и излизане от стереотипите, в диалог с обществеността и медиите, на които трябва да бъде внушено, че редица идеи, които идват «отвън» могат да се окажат високорискови общо за икономиката като цяло, да върнат страната назад в нейното евроатлантическо развитие и дори да доведат до сривове в сигурността на енергийните доставки, до по-високи цени на енергията и до вкарване на страната в редица международни арбитражни дела.
Решаването на натрупаните проблеми в енергетиката днес изисква професионализъм, въображение, талант и безкористност.
