Да, Предложената пътната карта за реформи в енергетиката на работодателските организации е документ, който заслужава внимание и сериозен анализ, но веднага трябва да се подчертае, че в нея има някои предложения, които не са приемливи и представляват потенциален риск за държавата.
Документа се появява в един важен момент за бранша характеризиращ се с безпътица и много тежки проблеми за решаване. Тук е мястото да споменем, че болшинството от предложените мерки в тази карта са част от нашия така наречен „План 17“, предложен от Българския енергиен и минен форум през 2013 година за спешни реформи в отрасъла, който бе отразен в медиите и обсъждан няколкократно, но тогавашното правителство на Орешарски не му обърна внимание. Нормално за отношенията в нашата държава към идеите и възможностите на неправителствените организации, въпреки акумулираната в тях значителна експертиза.
Не е нужно да бъдат анализирани всички предложени мерки в документа, ще се спрем само на някои от предложенията, но ще припомним и други вече позабравени факти, които ще повлияят на оценката и решенията кои от предложените мерки са целесъобразни и изпълними и кои не.
Още в началото трябва да се подчертае, че въпреки целесъобразността на редица от предложенията (за нас 21 от 32-те мерки са смислени и заслужава да бъдат анализирани) в предложения документ има една принципна грешка в подхода: напомняме, че всички държавни енергийни дружества са частно-правни субекти, макар и със 100% държавно участие в капитала и „натискането“ през държавата за едно или друго действие на тези дружества е неправомерно. Неправомерни са и тези мерки в пътната карта, които предлагат намеса в търговските взаимоотношения между независими търговски дружества. Учудващо е, че бизнесът може да си позволява да предлага и настоява за намеси, които, убедени сме, той не би толерирал никога в своите търговски взаимотношения. Разбираме и напълно споделяме травогите и опасенията на работодателските организации относно сегашното ниво на цената на ерлектрическата енергия, но те трябва да бъдат наясно, че тази тенденция в бъдеще ще бъде единствено само нагоре. Защото всички актуални европейски политики – ограничаване на емисиите на парникови газове емитирани от въглищните централи, повишаване на енергийната ефективност, стимулиране развитието на зелена енергия и т.н. все повече ще оказват натиск за повишаване на цените на електроенегията.
В интерес на истината, една голяма част от предложенията в документа, особено тези касаещи внедряване на нови политики за ценообразуване и подпомагане на социално-слабите в енергийно отношение домакинства, оптимизация на държавния сектор, подобряване на организацията и ефективността на работа в енергийните дружества, анализи и преразглеждане на практики при договаряне и изкупуване на електроенергия, прехода към пазарно определяне на цените на въглищата, планиране на международни одити в енергетиката, въвеждане на повече пазар и някои други са целесъобразни и ние ги подкрепяме. При това те са т.н. софтуерни мерки и не изискват влагането на сериозни сериозни средства за реализирането им, а положителните ефекти от тяхното прилагане могат да се окажат значителни.
Но, една друга важна част от предложенията, обаче са опасни недомислици и ще доведат до по-нататъшното „вкарване“ на държавата в създадения енергиен батак, а състоянието в отрасъла в момента и без това е особено тежко поради редица негативни процеси. Такива са продължаващото и задълбочаващо се задлъжняване на НЕК (с няколко милиона лева на ден), въпреки „изкуственото дишане“, което той получи с новоучредения фонд за стабизация на енергетиката, смущаващото забавяне и трудностите по осигуряване на кредит за договореното изплащане на дълга от 700 млн.лева към т.н.“американски“ централи, който непрекъснато расте, наближаващия падеж за обратно изкупуване на емитираните облигациите от БЕХ от 1 млрд. лева, който ще настъпи през 2018 година, неизвестността по арбитражното дело на руската страна за АЕЦ“Белене, делото срещу България за щети от страна на ЕВН, и редица други, които може да натоварят НЕК с допълнителни пасиви.
Всичко това поставя електроенергетиката в състояние на висок риск от вече неуправляем процес на повишаване на дефицитите и необяснимо изглежда предложението за анализ на целесъобразността от фалит на НЕК и закриване на БЕХ. Да, това бяха възможни решения, но през 2007-2008 година и ние сме ги анализирали и предлагали когато това бе възможно. Но днес, когато двете дружества са страни и гаранти по редица международни договори и с активите си обезпечават кредити за милиарди това предложение звучи безотговорно. Най-малкото, че НЕК е и обществен доставчик и заличаването му като търговско субект, първо, изисква промени в законодателството и определяне на негов правоприемник на дейностите по лицензите, и второ, няма да реши нищо, защото натрупания от него дълг няма друга възможност освен да бъде цесиран към БЕХ или към държавния бюджет с всички негативни последствия за държавата от такава реформа.Но, това, което авторите на пътната карта не са оценили от нашия План 17 е най-доброто и единствено решение за НЕК – оздравяването му чрез разделянато му по 4-те лицензи, анализ на ефективността на дейността им, продажби на неоперативните активи и оздравяване на оставащите дейности.
Анализите за закриването на БЕХ за нас също са погрешна идея, защото една такава стъпка не се връзва с актуалните инициативи на Правителството за изграждане на нови интерконекторни връзки, защото по всички действащи междуправителствени споразумения и заявени европейски програми в тази област страна е БЕХ.
Абсурдно е на този етап да се предлага държавата да се ангажира в каквито и да са схеми за подсредничество по изкупуване на акциите на „AES Марица изток 1“ и „Контур Глобал Марица Изток 3“, при това с утежняващите условия за инвестиционни изисквания към изграждане на нов електропровод за износ ! Дори от гледна точка на разклатения инвестиционен имидж на държавата в областта на енергетиката това звучи неприемливо.
Като високорискова стъпка за бюджета оценяваме предложението да бъдат изкупени банковите кредити на ВЕИ и тяхното поемане он ББР. Това означава, че целият риск на бизнеса с ВЕИ ще се поеме от държавната банка, при това вероятно с влошена възвращаемост на капитала със скритата идея за намаляване на цените на изкупуваната електренергия и ниските лихви по кредитите, което освен възможно понижаване на разходите за изкупуване на енергията не може да има положителен ефект върху ликвидността на ББР.
Като целесъобразни оценяваме всички предложения свързани с повече прозрачност в договорите на публичните дружества в рамките на ясен регламент за достъп на определин лица и оргавизации и тези за включване на инстанцията обществен наблюдател на дейността на КЕВР, но в никакъв случай „за засилване на контрола“ върху регулатора. Това е недопустимо и само може да допринесе за нови наказателни процедури за България. По-скоро заслужава на политическо ниво да се обсъди възможността за превръщането на КЕВР в експертно-обществена независима организация от типа на НПО извън държавните структури, в която участие да имат производители на енергия, енергийни дружества-оператори на мрежи и потребителски организации.Тогава всички съмнения за независимост на институцията ще бъдат разсеяни.
В заключение, в предложената пътна карта има редица рационални идеи наред с някои неприемливи за добрите европейски бизнес-практики и те заслужават внимание. Нормалния подход е те да преминат през едни ускорени SWOT-анализи и впослествие да бъде решено кои от тях на какъв етап могат да бъдат приложени като лечение на болната българска енергетика.
И отново подчертаваме, че единственият изход от суматохата и атаките към един или друг енергиен субект и КЕВР е пълната либерализация на пазара, която всички очакваме с нетърпение
