Антон Иванов, БЕФ
За всички е очевидно, че в енергийния сектор има тежки проблеми, които както изглежда се задълбочават, въпреки че от месец януари почти всички в държавата се надпреварват да предлагат решения.
Но доколкото повечето предлагани мерки изглеждат неясно насочени в бъдещето, последната мярка е съвсем практическа – от 3 април е намалена мощността на пети блок на АЕЦ „Козлодуй” на 750 мегавата и на шести блок на 550 мегавата, въвеждат се и драстични ограничения в производството на ток от ВЕИ и от ко-генерационни централи. Това решение е продиктувано от ниското потребление в страната и високото ниво на водата в язовирите и се е прилагало и в миналото. Но, от една страна, това показва закостенялостта в системата, защото не се предлага нищо съвременно, а от друга повдига доста въпроси.
Например според зам.министъра с ресор енергетика в МИЕТ, г-н Божан Стоянов, решенията за това – кои точно централи да бъдат спрени се взимат и на финансов принцип. Според изпълнителният директор на АЕЦ Козлодуй Валентин Николов по себестойност 19 млн. лв. ще са загубите на централата от мярката за ограничаване на производството на електрическа енергия. В случая с ВЕИ производителите загубите ще са още по-високи, но за тях не говорим сега.
Кой тогава е печелившия, на база на прилагане на финансовите принципи? Вероятно НЕК ЕАД, но пак възниква въпрос – колко печели дружеството след като с административна мярка му се отваря местния пазар за сметка на другите производители?
Пак според зам.министъра с ресор енергетика в МИЕТ, г-н Божан Стоянов, като се дава възможност да се отработи водната енергия, натрупана в язовирите се получава практически безплатна енергия! Тогава защо тя не се изнася, защото очевидно не става въпрос за промяна в цените за краен потребител. Ако се започне износ на ниска цена, нещата на вътрешния пазар няма да са толкова тежки по две причини – АЕЦ Козлодуй (пък и други) няма да генерира такава загуба, а увеличения износ ще позволи да се увеличат приходите в НЕК ЕАД от такси.
Тук обаче следва да се посочи позицията на г-н Михаил Андонов, изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг, според когото подобен износ ще се случи само ако договорената цена не е по-ниска от себестойността на електроенергията, произведена само от ВЕЦ-те.
Т.е. произведената при оттичане на язовирите енергия не само не е безплатна, но и изглежда е доста скъпа, щом не може да се предложи за износ. Може да се допусне, че тази енергия дори е по-скъпа от тази на АЕЦ Козлодуй, та се налага с административна мярка да се променя пазара, но с колко никой не може да каже. Така че заявлението за прилагане на финансов принцип очевидно е неиздържан, а методите за управление в енергетиката – отдавна остарели.