"Европейската политика за декарбонизация и ролята на енергийните общности в България: технологии, бариери и решения". Това е дискусионен форум, който ще се проведе на 18 юли в Дома на Европа в София. За да ни разясни кои са най-важните акценти, поканихме в Студио Actualno енергийния експерт Антон Иванов.
Готови ли сме за ВЕИ, или ще се окажат прави миньорите?
Той посочи, че е по-добре да се адаптираме към Зелената сделка, защото делът на възобновяемите източници в Европа вече надвишава 15%. Има обаче и детайли, за които не сме готови. "В последните години има бум на възобновяема енергия от слънце – големи слънчеви централи. Нашите електропреносни мрежи не са готови, защото мрежата или липсва, или е с ограничен капацитет - т.е. успоредно с развитието на ВЕИ мощности, трябва да развиваме и мрежа. Ако тя изостава, трябва да ограничаваме развитието на ВЕИ мощности, докато мрежата ги настигне. Големите ВЕИ мощности се изграждат основно от частни инвеститори и те искат днес и сега да бъдат присъединени. Мрежите обаче се изграждат основно на база на разходи, които ги поемаме ние, крайните потребители. Когато обществото не е готово скокообразно да поеме разходи за развиване на мрежата, тя се развива сега с темпове, с които се е развивала преди 10 години. А трябва да се развива двойно по-бързо, което значи двойна сметка за мрежовата компонента", обясни Антон Иванов.
На въпрос как ще се синхронизират източниците на енергия през лятото и зимата, той отвърна: "Засега България, имайки ядрената енергия, добре развита хидроенергия и все още работещи ТЕЦ-ове, не е застрашена. Другите страни решават въпроса с изграждане на газови централи, но за България това не е ефективно решение. Енергийните общности, като комбинация от хора с възможност за инвестиции и нужди в рамките на близка околност, могат да създадат условия да се понижат разходите общо на тази общност, защото не се повишават мрежовите разходи, и се подобрява енергийната ефективност в това снабдяване", коментира той интеграцията на ВЕИ-тата по начин, който не натоварва сметките на хората.
Свободният пазар на ток - трябва ли да се плашим?
Иванов обясни, че вече нямаме национална цена на тока, като говорим за цена на едро – имаме регионални цени и икономиката се съобразява с тях. "На домакинствата още не им се налага да се съобразяват с тях и не смятам, че домакинствата трябва да бъдат поставяни пред този избор. По-ясно трябва да се определят пакетите от услуги за домакинствата с една дългосрочност, която им гарантира определени условия за по-дълъг период. Това е ролята на държавата ни, а не да се плашим колко е сложно това да си на свободен пазар. Повечето хора в Европа са на свободен пазар. За енергийно уязвимите ще продължава да има регулирана цена, но при тях консумацията е ниска - те ще получават количествата, съответстващи на базовите нужди", посочи енергийният експерт.
Гледайте още във видеото тук>>
Водещ: Мирослав Димитров
Прочетете статията в сайта actualno.com тук>>
