Меморандум
от Националния дискусионен форум “Изграждането на АЕЦ“Белене“-целесъобразност, алтернативи, икономически модели“, организиран от Българския енергиен и минен форум, проведен на на 20.02.2018 год.
Форумът бе проведен в зала „Изток“ на Народното Събрание съгласно предложения дневен ред, благодарение на разбирането и доброто желание на Председателя на 44-то Народно събрание да предостави залата за широка и открита дискусия по актуалната за държавата тема за бъдещето на АЕЦ”Белене”.
Присъстваха Вицепремиерът г-н Валери Симеонов, Председателят на Комисията по Енергетика г-н Делян Добрев, Председателят на КЕВР г-н Иван Иванов и над 70 специалисти от различни области на енергетиката - научни работници, бивши служители в МААЕ-Виена, бивши директори на АЕЦ”Козлодуй”, както и негови служители, представители на държавни институции, еколози, членове на КЕВР, дипломати, представители на профсъюзите, на работодателските организации и на много медии.
По време на форума бяха представени следните основни доклади свързани с анализа на БАН за АЕЦ“Белене“, алтернативния проект за 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“, както и редица други анализи свързани с бъдещото развитие на българската енергетика:
Преглед на ограничителните условия за нов ядрен проект с частен инвеститор без държавно участие, Антон Иванов, БЕМФ
Планираното представяне на резюме на доклада на БАН за АЕЦ“Белене“ отпадна от програмата поради отказ на ръководителя на колектива проф.Александър Тасев да вземе участие в дискусията.
Становище на ЦАУР за резултатите от разработката на БАН., дмн.Иван Костов, директор на ЦАУР
Регионална пътна карта за развитието на електроенергетиката в Югоизточна Европа и българските сценарии, проф.Красен Станчев, Център за изследване на демокрацията
Нови 2000MW от АЕЦ и предизвикателствата за управление на ЕЕС на България, Димитър Куюмджиев, БЕМФ,
Предварителнирезултати от анализа на алтернативенна АЕЦ“Белене“ проект на 7 блок в АЕЦ”Козлодуй”, ст.н.с.Иван Хиновски, Димитър Куюмджиев, БЕМФ
Във втория панел на форума беше дадена думата за изказвания и изразяванена становища по представените доклади.
Болшинството въпроси и становища бяха свързани основнос доклада на БАН.
Критични становища по отношение на някои допускания, резултати и изводи в доклада, както и такива отнасящи се до перспективите за развитие на сектора изразиха дмн Иван Костов, проф.Георги Касчиев, ст.н.с. дтн. инж. Станчо Андреев, Георги Стоилов (Бележки към междинен доклад 1 на БАН за АЕЦ“Белене“), проф.Красен Станчев, ст.н.с дтн.РФ и БГ Пламен Цветанов („Анализ на състоянието и перспективите за развитието на енергетиката на България“) и Георги Босев (Какво казва доклада на БАН?)
Алтернативен доклад на тема АЕЦ“Белене“ или отговорите са повече от въпросите изнесе проф.Атанас Тасев.
За приложение на нови съвременни принципи за енергийно развитие на страната на базата на възобновяеми енергийни източници, като алтернатива на АЕЦ“Белене“ се обяви в доклада си проф. Христо Василев от Техническия университет-София.
В дискусията по тези и редица други теми взеха отношение както привърженици на изграждането на АЕЦ“Белене“ като Александър Николов и Иван Иванов – бивши изпълнителни директори на АЕЦ“Козлодуй“, Красимира Илиева, проф.Атанас Тасев, Симеон Симови и Георги Христов от Гражданско движение „Днес“, така и защитаващи отрицателно становище за бъдещето на проекта като Борислав Сандов – от „Зелените“, както и споменатите по-горе изказващи се по разработката на БАН.
Всички доклади и изразени становища в пълен текст са публикувани на сайта на организатора www.bulenergyforum.org, както и пълен аудио-запис на изказванията на форума.
Единодушно бе мнението на участниците в срещата, черазработката на БАН за АЕЦ „Белене“ съдържа огромен обем полезна информация и анализи, които ще бъдат в основата на следващите разработки по свързани теми, както и дефекти, налагащи преработването на докладите.
Участниците във форума изслушаха два експертни технико-икономически анализа за една от алтернативите на АЕЦ“Белене“ - използване на доставеното оборудване за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ“Козлодуй“. Авторите на тези анализи, докладвани от Иван Хиновски и Димитър Куюмджиев, идентифицират именно този проект като единствено възможен за реализация с отчитане на редица инфраструктурни, геополитически, кадрови, технически и макроикономически фактори за развитието на българската енергетика с хоризонт до 2030 година и след това, при доказана необходимост от нова голяма генерираща мощност.
Като отчете ползите от провеждането на пионерната за БАН разработка и критиките от първото обществено обсъждане на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност в България, форумът изрази следните препоръки:
1. Всички становища, доклади, бележки, коментари, както и звукозаписа от дискусиите по време на форума да бъдат публикувани на уеб-страницата на БЕМФ и предоставени официално на Министерство на енергетиката, БЕХ и на членовете на Комисията по енергетика в 44-тото Народното събрание.
2.Участниците във форума се обръщат с молба към Министерството на енергетиката да предостави на обществото актуална информация относно заданието, хода и сроковете за разработване на новата Енергийна стратегия на Република България, възложено на специализирана работна група. На работната група да бъде препоръчано критичен прочит, оценка и приложение на предложените от участниците във форума нови направления на енергийно развитие на страната, съответстващи на съвременните европейски политики.
3. БЕХ като възложител на разработката на БАН да организира изправяне на дефектите и широко експертно обсъждане на резултатите от нея с участието на авторите на доклада. Отделни обсъждания е целесъобразно да бъдат организирани и в Министерство на енергетиката и в Комисията по енергетика на Народното събрание, с цел постигане на консенсусни решения за бъдещото енергийно развитие на България, основани на доказана необходимост от изграждане на нови генериращи мощности с минимални разходи.
4.Участниците във форума считат като най-висок приоритет в дейността на Правителството в областта на енергетиката полагане на максимални експертни и дипломатически усилия за защита на дългосрочната експлоатация на основните ТЕЦ на местни въглища, както и сроковете на работа на блокове 5 и 6 в АЕЦ”Козлодуй” с целеви хоризонт 2040 година и след това.
5. До изясняване на ограничителните условия и сроковете по т.4, Правителството да не променя свое действащо РМС 250/28.03.2012 год. в първата си част за прекратяване изграждането на проекта АЕЦ „Белене“, както и да не се предприемат действия за подготовка на проекти за изграждане на нови базови генериращи мощности.
6. Преди да започне подготвителни дейности за друг ядрен проект, Правителството да:
- Изпълни действащото РМС 250/28.03.2012 г. в последната част, което задължава отговорните лица по Закона за енергетиката да извършат оценка н възможностите за използуване на доставеното оборудване за АЕЦ “Белене” за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй”.
- Информира обществото по всички чувствителни аспекти на ядрените проекти: локализация на хранилища за РАО и ОЯГ и общественото им приемане, натрупване на достатъчно средства във фонд за извеждане от експлоатация, размер на обезщетение при ядрена вреда, сеизмична защита, себестойност на електроенергията, физически и икономически рискове и пр.
