Публикация в Expert.bg от 16.06.2013
Шистовата революция дава на американците шанс да осъществят една своя отдавнашна мечта – да се избавят от необходимостта да купуват петрол от неприятелски режими.
Енергийната независимост на САЩ за последните 40 години е една от ключовите политически цели на всеки американски президент. Ричард Никсън беше първият, който я постави през ноември 1973 година. В отговор на петролното ембарго, обявено от арабските страни, той провъзгласи “Проектът независимост”, предлагащ на Съединените щати сами да задоволяват своите енергийни потребности към 1980.
Този амбициозен проект така си и остана нереализиран, но днес 40 години по-късно Америка никога не е била толкова близо до целта напълно да замени вносните енергоносители със собствени ресурси.
Кога ще настъпи енергийното самозадоволяване?
Според прогнозата на Международната агенция по енергетика (МАЕ), САЩ могат да изпреварят през 2015 година Русия като най-голям производител на газ, а през 2017 година – Саудитска Арабия като най-голям производител на петрол. В централата на МАЕ в Париж смятат, че през 2020 година САЩ ще се превърнат в износител на газ и до 2035 година ще могат напълно да се откажат от всякакъв внос на енергия.
Подобни са и прогнозите на анализаторите на американската финансова корпорация Citigroup, както и на експертите на Съвета за национално разузнаване на САЩ. Първите в доклада си “Енергия 2020: Денят на независимостта” твърдят, че при определени условия САЩ имат шанс да се откажат от вноса на енергия още в края на текущото десетилетие. Вторите предполагат, че през 2020 година САЩ може да се превърне във важен износител на енергия.
Американските делови кръгове като цяло споделят оптимизма на експертната общност. Съдейки по анкетата, проведена от международната консултантска компания KPMG, почти две трети от топ мениджърите на американските енергийни компании изхождат от факта, че до 2030 година САЩ ще се избавят от необходимостта да внасят енергоносители.
Фракингът намалява вноса
По-точно казано, процесът на свиване на вноса на горива се наблюдава в САЩ не за първа година. Тук се отрази общият спад на търсенето на енергоносители заради икономическата криза 2008-2009 година, от чиито последици САЩ страдат и до днес. И все пак ключова роля изигра широкото прилагане на нови или усъвършенствани технологии за добив. Например благодарение на фракинга започна усвояването на многоббройни, но преди това недостъпни залежи на петрол и газ, разположени в шистовите скали.
В резултат на това делът на вносния петрол се съкрати от 60% през 2005 година до 40% през 2012 година. Според прогнозите на американската администрация, през 2019 година този дял ще намалее до 34%. За сравнение: най-голямата европейска икономика Германия купува от чужбина 95% от петрола и 85% от природния газ.
По-нататъшното намаляване на американската зависимост от доставката на енергоносители ще има не само икономически, но и геополитически последици. “Няма да ни се налага да купуваме петрол от Близкия Изток, Венецуела или откъдето и да било другаде”, обнадежди избирателите миналата година неуспелият кандидат на републиканците Мит Ромни. Така той озвучи дългогодишната мечта на много американци, които лелеят за това още от времето на петролната криза през 1973 година. Подобно преориентиране на потреблението неминуемо ще доведе до разпадането на някога могъщия картел ОПЕК, убедени са анализаторите на Citigroup.
Преждевременни геополитически изводи
Впрочем мнозина експерти призовават американците да не избързват с провъзгласяването на енергийната си независимост и още повече да прибързват с геополитическите изводи. Антъни Кордесмън от Центъра за стратегически международни изследвания (CSIS) във Вашингтон посочва, че много от прогнозите се базират единствено на оптимистичните сценарии, освен това почти не се отчитат разходите за добив на петрол в САЩ и екологичните последици от днешния бум.
На свой ред Джеф Колган от Американския университет във Вашингтон критикува тези, които смятат, че външната политика на САЩ зависи само от това, дали те купуват от дадения регион енергоносители или не. “САЩ и занапред ще провеждат активна политика в Близкия Изток и ще са като цяло за добре функциониращ световен петролен пазар, защото техните европейски и азиатски съюзници както и преди ще зависят от петрола”, убеден е експертът.
Антъни Кордесмън добавя, че енергийната сигурност на САЩ не може да се измери единствено чрез обемите на пряк внос на петрол. САЩ купуват огромно количество индустриална продукция в Азия и Европа, затова безпроблемното снабдяване с енергоносители на тези региони има изключително голямо значение.
И двамата експерти не се съмняват, че Близкият Изток и други богати на енергоресурси региони по света и занапред ще играят важна роля в американската външна политика, даже ако САЩ съществено намалят вноса на петрол или дори в даден момент се откажат от него.
