Агенция "Фокус"
Енергийният експерт проф. Атанас Тасев в интервю за Агенция „Фокус“ за постигнатото в сектор „Енергетика“ през 2016 г. и новите предизвикателства през 2017 г.
Фокус: Проф. Тасев, 2016 г. е към своя край. Каква е равносметката, която правите за енергийния сектор в България през тази година?
Проф. Атанас Тасев: Разбира се, че е положителна. В момента за изминалия период енергетиката излезе от будната кома. По същество, 2016 г. беше годината на действията. Знаете какъв голям проблем имаше в енергетиката, свързан с текущия дефицит, поради неправилните практики или политики в областта на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Имахме един текущ дефицит от около 700 млн. лв. на годишна база, който ако не беше погасен, щяхме да плащаме между 13 и 15 млрд. лв. до края на преференциалния период. Беше взето решение по много показатели да се ограничат в рамките на норматива възобновяеми източници. Знаете, че фотоволтаиците са свалили норматива на 1250 часа, а заводските централи бяха ограничени до нивото на принудения товар. Апропо, тяхната преференция да работят само като електроенергийни предприятия без да произвеждат топлинна енергия беше отнета, защото заводските централи за това бяха създадени. Също така беше намалено кръстосаното субсидиране при високоефективната когенерация. В крайна сметка беше създаден фонд за стабилизация на енергийната система, в който всички производители трябваше да внасят 5% от брутоприхода плюс доходите, които НЕК получаваше от търговията с въглеродни емисии. Като цяло най-важното беше сторено – текущият дефицит беше ликвидиран и остана един натрупан за предходните 2 години от около 1,4 млрд. лв., който очевидно, сега със сценариите на Световната банка, за няколко години ще бъде погасен. Това беше едно от най-важните неща.
Второ, цялата нормативна уредба, която беше необходима за пълната либерализация на електроенергийния пазар, е създадена. През тази година имаме един в по-голяма степен независим регулаторен орган – КЕВР. Както виждате, ако въобще в медиите се говори нещо за КЕВР, то или е в информативен, или в положителен смисъл, а не както по-рано – почти всеки ден се занимаваше обществото с работата на енергийната комисия. Това също е един много важен показател за стабилността на енергийната система.
Освен това, в края на годината приключихме със задълженията си към „Атомстройекспорт“. Започва да се разиграва сценарий за купувач на проекта „Белене“ като проект на компания с активите и пасивите. Знаете, че има заявен интерес от американски фонд, а днес вече се чу потвърждение, че Китайската държавна банка е готова да кредитира при преференциални условия китайската ядрена компания, която пък също има заявка да закупи проекта „Белене“ при същите условия, които бяха обявени от държавата. Тоест без да има държавна гаранция и договор за задължително изкупуване на енергия. Бяха подготвени доста неща, които впоследствие ще имат развитие за това, че ядрената ни енергетика ще се развие. Много важни събития настъпиха на територията на АЕЦ „Козлодуй“, всички чакахме с нетърпение какво ще бъде становището на конструктора от гледна точка на продължаване срока на експлоатация на 5-и и 6-и блок. Между другото можеше главният конструктор, чисто отчитайки геополитическата турбулентност просто да се произнесе отрицателно и трябваше да затворим атомните централи. И този проблем беше преодолян на базата на коректните отношения с руската страна. Всъщност имаме продължаване на живота на 5-и и 6-и блок с още 10 години, с опция евентуално за още 5 или 10.
В газовия сектор цялата нормативна уредба, която беше необходима за либерализация на пазара, е налична. Дори в последно време започна „Булгартрансгаз“ да използва платформа, аналогична на електроенергийната борса да търгува капацитет. Бяха проведени и няколко теста за т.нар. виртуални сделки, което означава, че отваряме нашия пазар със съгласието на руската страна до почти 1 млрд. лв. Това означава, че реално „Газпромекспорт“ отстъпва пазара си в България съвсем доброволно до 1 млрд. лв., засега. Не е ясно докога. Освен това знаете, че на 11 ноември беше въведен в експлоатация интерконекторът България-Румъния, който на този етап може по-скоро да подава количества газ от България към Румъния. Бяха ремонтирани 5 компресорни станции с модерни турбокомпресори. В момента на Балканите сме най-мощният активен транзитьор, защото повече от 270 мегавата турбогенератори работят в едната, а при необходимост и в другата посока, могат да подават по Трансбалканския газопровод 18 млрд., могат и да реверсират тези количества евентуално, когато след 2019 г. Русия преустанови доставките по Трансбалканския газопровод.
Стартира предварителното проучване за газовия хъб „Балкан“. Започна разширението на Чирен. Стъпките в либерализацията на пазара и гарантиране на енергийната независимост бяха доста сериозни като реалност, не само нормативна уредба. Не трябва да забравяме, че вече повече от половин година достатъчно ефективно работи електроенергийната борса. Разбира се, на този етап тя е ограничена до 300 мегавата на дневна база, но усвоява модерна платформа и освен ден напред, скоро ще започне да търгува час напред. Това означава, че влизаме в семейството на модерните оператори в Европа. Не трябва обаче да забравяме и проблемите. Пълна либерализация на електроенергийния пазар не можем да очакваме толкова скоро, защото най-тежкият проблем е какво ще се прави с преференциалната енергия. Никой не може, независимо от заявленията на г-н Марош Шефчович да отмени договорите за заплащане на преференциалната енергия за още около 15-18 години. Следователно, за да се приложи пълната либерализация на модела, трябва да се приложи модела за динамично определяне на показателя „задължение към обществото“. Много важно е дадем отговор на въпроса какво правим след парижките решения на COP 21, което поставя в доста неудобна позиция нашите централи. Ако в рамките на 10 години цената на въглеродния диоксид стигне до 50 евро за мегават/час, то тогава това при нулева цена на тока, този ток вече е неконкурентен на нашия и на който и да е друг пазар. Това означава, че тези централи трябва да бъдат спрени. Трябва да бъде спрян комплекса Марица-Изток, което може да лиши повече от 8000 души от хляб. Това е предстояща и много сериозна задача, която би трябвало най-после да влезе в една нова енергийна стратегия, която отчита всички тези реалности. Трябва да отчита рестарта на ядрената енергетика, бъдещото развитие на ВЕИ като част от борбата за климатичните промени и фактът, че вече така или иначе ще трябва да извеждаме от експлоатация термоцентралите. По всички възможни показатели се очертава в недалечното бъдеще на терена да останат само два вида енергия – възобновяемата и ядрената. Енергията от термоцентралите постепенно ще намалява и рано или късно ще изчезне от енергийния микс.
Важен е и проблемът на енергийната бедност. Очаквам доклада от Световната банка, който по всяка вероятност ще повтори сценария 2002-2004 г., когато беше препоръчано да се дерогират всички правила при определяне на цената на електроенергията и да се премине към нейното плавно увеличаване първата година с 20% спрямо предходната, втората с 15% спрямо двете предходни и третата 10% или общо почти 50%, което мина доста безболезнено. Но тук на фона на това предстоящо евентуално или по-плавно за 5-годишен период покачване на цената главно чрез мрежовите услуги и добавките „задължение към обществото“, трябва да имаме готовност да защитим уязвимите потребители. Тук вече е ролята на държавата и мисля, че тя осъзна, че не може да се използва електроенергията като елемент на социална отговорност на държавата, а трябва да се раздели векторът – от едната страна пазарният, а другата социалният. Трябва държавата да си поеме задълженията, а цената на електроенергията да бъде такава, каквато трябва да бъде. Ниската цена на електроенергията дава много лоши послания към потребителите, защото е много по-лесно да ползваш електроенергия, отколкото парно. В този смисъл цените трябва да бъдат пазарни, а социалната роля на държавата трябва да бъде засилена и то по категоричен начин.
Фокус: Има ли опасност от поскъпване на природния газ и как би се отразило това на парното и топлата вода?
Проф. Атанас Тасев: Понеже през 1998 г. бях гл. експерт на „Булгаргаз“ и участвах в газовите преговори. Запознат съм в детайли с методиката за ценообразуване. Дори имам принос върху промяната на структурата на формулата, върху която се определя цената на газа. От гледна точка на информатиката, това е един рекурсивен филтър. Така е направена, че да не допуска рязко вдигане на цената и рязко спадане. Това е един филтър и работи по следния начин – връщате се 9 месеца назад и още три месеца назад осреднявате данните и към деветмесечието определяте едно число. То вече е цената на газа. Тя закъснява с 9 месеца спрямо текущите котировки на алтернативните горива. Ако се следва методиката, а аз съм убеден в това, защото всичко се е случило в нефтения сектор. През март месец 2017 г. трябва да се вдигне с 25%, юни – трябва да се намали с 1,25% спрямо март и септември – 14,39% спрямо юни. Това означава, че особено след споразумението на ОПЕК и извън големите играчи – основно Русия и Иран, да намалят почти ежедневния добив на нефт почти с 1,6 млрд. барела, което означава повече от 2,5% от общото дневно производство, то съвсем устойчива вече е прогнозата на редица експерти, че цената на нефта следващата година ще бъде около $55 за барел. Това означава, че това, за което говорим в момента, ще има развитие в ръст на цената на газа, а ръстът на цената на газа, естествено, че е свързан с този на топлоенергията, но със съответни коефициенти. Колко е точно, всеки път се изчислява, защото при това ценообразуване имаме известно кръстосано субсидиране на топлинната енергия за сметка на електрическата. Най-общо казано, около 70% от себестойността на топлинната енергия директно в цената на газа. Ако например, 13% е ръстът на цената на газа, то около 8-9% ще бъде ръстът на цената на топлоенергията.
Фокус: Споменахте АЕЦ „Белене“, тази година се стигна и до обвинения на бивши министри. Каква е Вашата позиция и анализ по темата?
Проф. Атанас Тасев: В момента, ако стане сделката т.е. има купувач, който изкупува направеното досега и плаща цената, която на базата на финансовото приключване е 1,4 млрд. лв. и заплати 1,2 млрд. лв., това, което сега НЕК плаща, се получават 2,6 млрд. лв. ако добавим разходите за транспорт на оборудването, неговото прелицензиране плати тогава 3 млрд. лв., питам тогава прокуратурата в какво ще бъде обвинението. Тоест няма състав на престъпление. Има някакви действия, които реално, ако сделката стане, не са довели до някакъв отрицателен финансов резултат за НЕК, а сега е точно обратното. Така че отпада съставът на престъпление. Далеч съм от тази тема. Пак повтарям, ако наистина станат сделките, очевидно ще се разминем с някакви административни наказания.
Фокус: Според Вас реална ли изглежда възможността за изграждането на втора атомна централа в България на този етап?
Проф. Атанас Тасев: Абсолютно реална е. Вече започват да се бият на терен Китай, държавна корпорация, държавна банка, някакъв много мощен с ААА от САЩ много близък до новия екип, който ще управлява Белия дом, вече започва да се бият на терена. За какво ви говори това? Нали нямаше интерес? Но може би някои от моите предварителни изказвания предизвикаха и държавата да отвори папките и да дава информация. Просто нещата се развиват много динамично и това е най-добрият начин, за да покрием дефицитите в НЕК и да си останем на картите на ядрените държави в света. Защото бъдещето е на два вида енергия – ядрена и ВЕИ. Само че не трябва да дискриминираме едната спрямо другата. И едната има своето място, и другата. Ядрената е в раздела беземисионна и базова енергия.
Фокус: Къде стои България на световната енергийна карта?
Проф. Атанас Тасев: Ако всичко това се случи, ние ще си останем на една добра позиция. Ако не, просто ще бъдем занулени от 2019 година. Русия категорично казва, че няма да доставя през нас трансбалканския газопровод, това са 18 милиарда кубически метра и нашите тръби остава сухи. Хубавите компресорни станции остават сухи. Ние си правим разбира се интерконектори, но това няма да ни остави на газовата карта. Така че трябва още някои неща да се случат, за да може да запазим позициите си и дори леко да ги развием. Защото има амбиции ние да имаме с ядрените централи една доста агресивна политика за търговия с електроенергия с Централна Европа. Има план как със специален AC/DC-терминал да отидем през Сърбия и Черна гора в Северна Италия, там, където цените са доста по-високи и т.н. Добре стоим, ако всичко това, което в момента се прави, се случи.
Фокус: Кои са най-добрите алтернативи пред България, които да направят страната ни енергийно независима?
Проф. Атанас Тасев: За енергийно независима е ясно – ние трябва да имаме други източници. Знаете колко активно се работи по интерконектор Комотини-Стара Загора, евентуалното построяване на LNG-терминала в Александруполис, интерконектора с Румъния, със Сърбия. Освен това, ако останат празни тръбите през Румъния след 2019 година, че ние можем да се включим в газопровод "Eastring". Тоест включваме се като пълноправен участник в газовата мрежа на Европа. И разбира се, най-важното е, ако евентуално ние открием собствен добив на газ и нефт. Тогава наистина можем да говорим за независимост.
Фокус: По отношение на проекта за газовия хъб „Балкан“, смятате ли, че усилията на правителството за развитието му бяха достатъчни и възможна ли е според Вас реализацията на подобен проект в близкото бъдеще?
Проф. Атанас Тасев: Без руски газ, това е невъзможно. Трябва руски газ, трябва наш газ, останалото е просто допълнение. В момента се правят икономически изследвания и анализи, за да може да се параметризира самият проект и да се търси инвеститор, защото никой не вярва просто на думи. Имаме трасето на „Южен поток“, имаме извършена колосална работа по проектиране, по осигуряване на сервитута, по компенсиране на собствениците и т.н. Така че имаме строителна готовност и това е привлекателно. Сега трябва да се видят параметрите – за какви количества става въпрос и колко компресорни станции, да се направи финансовият модел и тогава да се излезе на преден план. Но най-рано в средата на следващата година ще можем да говорим за някакво развитие. И разбира се, много важно е, съгласието на Русия една от тръбите на така наречения „Турски поток“ да мине през нас.
Фокус: Очаква се Българският енергиен холдинг да завърши годината на печалба за втора поредна година, след като до 2014 година търпеше огромни загуби. Означава ли това, че финансовата криза в дружеството е окончателно преодоляна?
Проф. Атанас Тасев: Преди всичко трябва да говорим за НЕК. Ако НЕК получи 3 милиарда и приеме сценария за погасяване на 1,4 милиарда – това е натрупаният текущ дефицит, тогава вече няма да има никакъв проблем. НЕК е на оперативна положителна печалба, което означава, че всичко това, което е като задължения, стои някак си задбалансово, което означава, че текущият дефицит е ликвидиран. Така че за сега да говорим за печалба, преди да са извършени плащанията но „Белене“, е твърде рано. Но, ако всичко се реализира, след няколко години, НЕК и БЕХ ще бъдат наистина на пазарна позиция с положителни финансови задания.
Фокус: Две големи сметки бяха платени в сектор „Енергетика“ през изминалата година – към „американските централи“ и към „Росатом“, как оценявате действията на държавата при разрешаването на тези два казуса?
Проф. Атанас Тасев: Правилно. Като си длъжник – плащай. Това е положението. Ние тръгнахме с американските централи да разговаряме – „я, ни намалете разполагаемостта“, пък не сме си платили милиард и кусур отгоре. Отиваме с руснаците да разговаряме, затова, че ще продължим с нови инвеститори и не сме си платили. Абсолютно правилно. Преди три месеца, когато излезе решението, се разглеждаха 3 варианта на един брифинг на Българския енергиен и минен форум. Аз предложих нулевия вариант – плащаш и тогава бързаш бавно. Много важно е, който и да си, най-напред да си платиш дълговете и тогава вече да разговаряш. Ето това е направено. Ние никому нищо не дължим. Оттук-нататък сме чисти и може да разиграваме правилните и ефективни сценарии. А иначе, когато си длъжник, винаги те гледат под око.
Фокус: Какви са предизвикателствата през 2017 г. и има ли риск да се повтори газовата криза от 2009 г.?
Проф. Атанас Тасев: Няма такъв риск. Европа силно се намеси и лично аз смятам, че няма да се получи. През 2009 година аз бях главен експерт в Комисията по енергетика и преживях всичко това, но 2009 г., не е 2016 г. Украйна, независимо от проблемите, ще бъде коректен транзитьор и няма да отнема количества газ за транзит. Защото в това е проблемът – че по една или друга причина се отнема газ, било, като компенсация, било по някакви други съображения. Европа има нужда, през зимата особено, допълнително от някъде около 17 милиарда кубически метра натрупани количества газ в газохранилищата на Украйна, за да се подкрепя сезонната неравномерност. Но има уверение, че това няма да се случи, разбира се ще се играе на нерви, ще преживяваме, винаги преди Нова година се случва нещо, знаете какво се случи миналата година със Сашо Дончев, но ние като, че ли свикнахме вече и имаме план „Б“. Ние в момента вече с разширяването на „Чирен“, плюс възможния реверс и виртуални сделки с Гърция – 3 милиарда на дневна база плюс 4 и половина – 7 и половина, значи с някакви ограничения ще можем да прекараме зимата, но далеч съм от мисълта, че това ще се случи.
Люба АЛЕКСИЕВА
