Големият енергиен завой на ЕС

Брюксел ще стимулира възобновяемата енергия за сметка на въглищата

Илин Станев

Ако Европейският съюз е способен на рязка смяна на курса, то новата му енергийна политика, обявена тази седмица, е пример за подобна маневра. Осемте законодателни предложения на Европейската комисия – общо около 1000 страници, целят не само да осигурят достигането на 40% намаление на емисиите от въглероден диоксид до 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г.), какъвто ангажимент поеха 28-те страни членки в Споразумението от Париж за климата, но и изцяло да трансформират енергийния пазар в евросъюза. "Предлаганата промяна е толкова голяма, че може да се сравни само с въвеждането на централизираните системи за доставка на енергия преди десетилетия", обяви с апломб комисарят по енергийния съюз Марош Шефчович.

Накратко планът на ЕК предвижда сериозно нарастване на електрификацията на икономиката на страните членки, което трябва да бъде комбинирано с по-висока енергийна ефективност и повече пазарни взаимоотношения в енергийния сектор. Последните целят да се премахнат оставащите субсидии, а по-сериозното навлизане на възобновяемата енергия (ВЕИ) да не изисква голяма финансова подкрепа. ВЕИ ще трябва директно да се конкурират с другите енергийни технологии, но в по-добра за тях среда, тъй като върху въглищната енергетика ще се струпват все повече изисквания за екологичност.

За да се случи всичко това, ЕК очаква, че от 2021 г. годишно ще са необходими 177 млрд. евро публични и частни инвестиции, като според обявените планове енергийната трансформация трябва да се случи на поносима за потребителите цена. Това поне до момента не се получава и отговорите на ЕК са уклончиви - комисарят по енергетика и климат Мигел Ариас Канете натърти на факта, че в дългосрочен план, мерките в областта на ефективността се изплащат. Заплахата за обратна реакция на потребителите от възможното нарастване на цените на електроенергията вероятно съвсем ясно е висяла пред ЕК. Поне 50% от времето на презентацията на техните планове беше за новите възможности за потребителите, например по-лесно да сменят доставчиците си или да произвеждат собствена енергия.

Новата енергийна политика на ЕС поставя пред България огромни предизвикателства. Като част от целта за постигане на 27% дял на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление през 2030 г. в сектора на енергетиката този дял трябва да достигне 50%. В момента около 20% от електроенергията в България е от възобновяеми източници, като преобладаващата част от нея идва от старите ВЕЦ-ове, т.е. делът на фотоволтаичните, вятърните и централите на биомаса е относително малък. Това означава, че следващите 15 години той трябва да нарасне драматично, с всички последици от това за енергийната система и потребителите. Новият план на ЕК удря и погребална камбана за въглищната енергетика в България. Например от 2020 г. страните членки няма да имат право да закупуват резервни мощности от ТЕЦ, които имат емисии от повече от 540 грама CO2 на кВтч (т.е. всички български въглищни централи). Както каза миналата седмица комисарят по енергетика и климата Мигел Ариас Канете, "възобновяемата енергия остава, въглищата си отиват".

Вятърът на промяната 

Законодателните предложения на Европейската комисия, които тепърва ще трябва да бъдат приети от страните членки и Европейския парламент, идват в резултат на споразуменията за измененията в климата, които целят да ограничат покачването на глобалната средна температура под 2° C в сравнение с прединдустриалните й стойности. Споразумението от Париж обаче е само поводът. Настоящата политика на ЕС в областта на енергетиката има един безспорен успех – делът на възобновяемите източници на енергия в потреблението на 28-те почти се е удвоил между 2004 и 2014 г. ВЕИ доведоха освен до по-малки емисии от CO2 и до по-голяма независимост на Европа от вносни горива. Например в България между 2009 и 2015 г. вносът на черни въглища пада над пет пъти.

Тези успехи обаче имат висока цена. Между 2008 и 2016 г. цената на дребно на електроенергията в ЕС е нараснала с над 30% (в България с 34 %) основно заради мерките за подкрепа на зелената енергия. В същото време заради навлизането на ВЕИ и спада на потреблението в индустрията, енергийната система на европейските страни претърпя толкова кардинална промяна, че старите правила вече не важат. "Вече не говорим за прогнозиране на парични потоци, обяснява състоянието на големите компании Никола Мелкиоти от италианската ENEL, вече говорим само за прогнозиране на риск." В резултат на тази несигурност инвестициите в енергийните системи на страните членки са спаднали рязко, включително във ВЕИ сектора. Комисарят по енергетика и климат Канете също призна: "Имаме голям проблем с инвестициите в Европа." При такива условия бъдещото преминаване към по-модерни "умни мрежи" или по-нататъшното увеличаване на дела на зелената енергия е просто невъзможно.

Смяна на енергийния климат

Планът на ЕК предвижда рязко увеличаване на използването на ВЕИ, като това обаче трябва да става възможно най-евтиният начин. Две от законодателните мерки ще имат много сериозен ефект. ВЕИ ще се лиши от едно от основните си предимства – приоритетното диспечиране (т.е. задължението те да бъдат използвани с предимство), което ги поставяше в привилегировано положение. След 2020 г. (т.е. мерките не важат за сега съществуващите ВЕИ централи) те ще трябва да се борят за достъп до клиенти наравно с другите производители. Освен това от 2020 г. ще се въведат изисквания за задължителни търгове при присъединяването на нови ВЕИ централи, т.е. те ще трябва да се конкурират помежду си (с изключение на най-малките инсталации) и да предлагат най-ниска цена за енергията си и най-малка субсидия за дейността си.

В случая обаче няма да се разчита на простото спадане на цените на ВЕИ-технологиите, които поне на теория вече би трябвало да са конкурентни дори в България. За да получат ВЕИ "равни условия" традиционната енергетика ще бъде притисната с нови правила. Например Европейската комисия прогнозира, че към 2030 г. цената на въглеродните квоти (т.е. правото на ТЕЦ да изпускат CO2 емисии) ще достигне 33 евро за тон, т.е. пет пъти над сегашната цена. Например при най-евтината ТЕЦ "Марица-изток 2" това би означавало двойно по-висока себестойност на произведен мегаватчас. Като се има предвид, че те няма да могат да получават плащания, за да стоят в резерв, много от ТЕЦ-овете ще трябва да бъдат изведени от експлоатация.

Като част от промените на енергийния пазар ЕК предвижда по-нататъшно либерализиране на енергийния сектор и прозрачност на цените. Целта е те да се формират само на базата на търсенето и предлагането, което ще доведе до много по-голяма волатилност, но до възможност на потребителите да реагират много по-гъвкаво. Например, ако в определен момент заради много високо търсене цената скочи, това ще стимулира потребителите да намалят консумацията и дoри да получават заплащане за това (така нареченият demand response).

Моят покрив, моят ТЕЦ

Един от новите моменти в предложенията на ЕК е да се даде възможност на потребителите да бъдат по-активни участници на пазара на електроенергия. Това е процес, който вече започва, но все още е в бебешките си години – възможностите на потребителите да изградят например фотоволтаична централа на покрива си за собствена консумация е ограничена (в страни като Испания даже законодателно), а в България е по-скоро хоби.

Тази ситуация обаче постепенно ще се променя, тъй като цените на фотоволтаичните елементи продължават да падат и не е далеч моментът, в който потребителите сами ще търсят начини да произвеждат електроенергията си. Това обаче освен щастливи потребители ще създаде и сериозни проблеми на енергийната система. Например мрежовите компании (трите ЕРП-та в България) ще загубят сериозни приходи, но в същото време от тях ще се очаква да поддържат непрекъснат достъпът до електроенергия на всичките си клиенти.

Т.нар. децентрализирана система за производство на електроенергия ще преобърне с главата надолу досегашната система и ще изисква огромни инвестиции в модерна преносна мрежа, умни системи за енергийно потребление и производство и модернизиране на сега съществуващите мощности да служат само като резерв.