С повече от три години закъснение в експлоатация влиза новата интерконекторна връзка между България и Румъния
През 2016 година започнаха първите крачки на диверсификацията на газовите доставки у нас. Поредната в тази насока е въвеждането в експлоатация след повече от три години забавяне на газовия интерконектор с Румъния.
Тръбата с дължина от 25 километра ще свърже газопреносните мрежи на България и Румъния в точките при Русе и Гюргево. Максималният капацитет на интерконектора е 1,5 млрд. куб. метра годишно.
Реализацията на проекта се забави над 3 години заради участъка от само 2,1 километра под река Дунав. Първият изпълнител не успя да се справи с технически проблем - прекъсване на положената тръба. На няколко пъти и опитите да бъде намерен заместник, който да довърши работата, също удариха на камък.
През април обаче беше подписан договорът с австрийската Habau, която в консорциум с холандската "Ахак" изгради подводната част на връзката.
На първо време обаче връзката ще може да реализира потоци основно от юг на север. Причината е липсата на компресорна станция на румънска територия. Налягането в румънската газопреносна мрежа е около 25 бара, а на българската - 54 бара.
Затова и първоначално възможният поток ще е основно от България към Румъния и съответно другите държави в Централна и Източна Европа.
Въпреки засега частичната реализация проектът осмисля осъществяването на новия интерконектор с Гърция - това е видимо от увеличения интерес към връзката, демонстриран по време на пазарните тестове, и е предпоставка за отварянето на газовия пазар в региона.
Новият интерконектор всъщност е поредната, все още плаха стъпка, която България прави за диверсификацията на източниците на газ. Тя е втората връзка между мрежите на България и Румъния. Досега те бяха свързани при точките Кардам и Негру Вода - трасето, по което получаваме газ от Русия.
Доскоро капацитетът на този газопровод беше изцяло запазен за руския газов гигант "Газпром", но това положение се промени преди месеци и други компании вече могат да участват в търгове за разпределянето на свободния капацитет.
Подобна е ситуацията и по отношение на съществуващата връзка с Гърция - при точките Кулата и Сидирокастро. При освобождаването на обеми бяха извършени и първите виртуални сделки с природен газ у нас.
Количествата, реализирани по този начин, са все още малки, но посоката е вече зададена, а реализацията на проекти като новия интерконектор с Румъния е част от плановете на правителството за осъществяване на идеята за газов хъб "Балкан" на българска територия.
Трасетата на разпределителния център изглежда вече са начертани. Сега предстоят трудните преговори за доставките на природен газ.
