Бързото усвояване на възобновяеми източници е похвално – но само ако получената енергия наистина може да се ползва
Германия и Китай откриват по трудния начин, че преминаването към възобновяеми енергийни източници не е толкова лесно, колкото построяването на още вятърни турбини и слънчеви панели, коментира редакторът Джейми Кондлиф за MIT Technology Review.
Британският The Guardian съобщи, че изтекли документи от германската Федерална мрежова агенция, която управлява електропреносната мрежа, описват плановете ѝ да намали амбициите си за вятърна електроенергия в северната част на страната, тъй като електропреносната мрежа не може да я поеме.
Вятърните турбини стават все по-разпространени на север, като целта е да се доставя енергия на инженерни хъбове на юг. Напоследък обаче правителството трябва да плаща на доставчиците на вятърна електроенергия, за да намалят производството си, тъй като електропреносната мрежа се използва на пълен капацитет. Изтеклите документи предполагат, че в резултат на това Германия ще намали наполовина плановете си за разширяване на вятърните турбини.
Подобно нещо се случва и в Китай. Според ВВС страната е построила толкова много въглищни електроцентрали, които се пускат и спират бавно, че тя трябва да изключва вятърните си турбини за 15% от времето, защото мрежата невинаги може да поддържа и двете системи да работят едновременно.
Това не е първият път, в който възобновяемите източници на Китай се оказват по-мощни от системата. Страната увеличава инсталациите си за слънчева енергия толкова бързо, че не може да използва 50% от енергията, генерирана в някои провинции.
Това е проблем, който вероятно ще се появява отново и отново. Индия и Австралия са под все по-голям натиск за създаването на електропреносна инфраструктура, която да подкрепи възобновяемите източници.
Най-впечатляващият пример за усвояване на вятърната енергия в САЩ е Тексас. Това е възможно благодарение на гигантска преносна мрежа, която е създадена, за да пренася електричество от изолирания северозападен регион на щата към големите градове на югоизток. Тя обаче струва 7 млрд. долара – цена, която може да е твърде висока за други региони.
От всичко това следва един урок. Бързото усвояване на възобновяеми източници е похвално – но само ако се направи по такъв начин, че получената енергия наистина да може да се ползва.
