Автор: Иван Хиновски председател на Български енергиен и Минен Форум
Провеждащия се в момента 23-ти Световен Eнергиен Конгрес на Световния Енергиен Съюз в Истанбул преминава при доминиращото присъствие на турската тема в развитието на регионалната и световната енергетика.
Четирите големи новини, касаещи турското енергийно развитие обявени по време на конгреса са:
-подписания договор за изграждане на газопровода „Турски поток“ от две тръби по дъното на Черно море всяка с капацитет от 15,75 милиарда куб.метра газ на година, след успешно завършилите преговори за отстъпките в цената на газа, който Турция ще купува от Газпром и ще транспортира към Европа,
-създаването на руско-турски инвестиционен фонд от 1 млрд.евро, който може да бъде допълван при необходимост от разработване на нови инвестиционни проекти
-финансирането от Ислямската банка за развитие с нови 500 млн.евро на нови енергийни проекти в областта на възобновяемите енергийни източници в Турция, както и други инфраструктурни проекти
- подновяването на проекта за изграждане на АЕЦ „Акую”, който беше замразен през 2014 година и дори декларирането на планове за 3-та атомна централа.
В речта си при откриването на конгреса турският президент Ердоган направи сериозна заявка за ключова роля в областта на регионалната и европейска енергийна сигурност, въпреки констатацията, че Турция е все още енергийно зависима от вноса на ресурси. Той каза: “Сигурността на световните енергийни доставки зависят от унищожаването на тероризма в Средния Изток“, в което определено вижда важната роля и приноса на Турция. И допълни „Следователно, ние се борим както за нашата собствена сигурност, така и за енергийната сигурност на света".
Ердоган изтъкна и конкретния принос на Турция за постигане на тези цели в областта на сигурността на газовите доставки като заяви “Ние завършихме големи проекти на газопроводи свързвайки континенти и ние ще построим четвъртия газов коридор за Европа", което експертите оценяват като заявка на Турция да се превърне в „център за търговия на газ и енергия“, и в частност в световен газов хъб за сигурно транспортиране на газ към Европа.
Наличните предпоставки за успешната реализация на тази сериозна заявка на Турция, изтъкнати в речите на Ердоган и повторени в доклада на министър председателя Йълдемир са:
- Наличието на голям ликвиден пазар на енергия с ежегоден ръст от 6-8% за последните 10 години, което е второ място в страните-членки на Организацияата за икономическо сътрудничество и развитие (OECD);
- Прогнозата, че енергийното потребление на Турция ще се повиши двойно в периода от време до 2023 г.,
- Ключовото географско разположение на Турция като мост между средния Изток и Европа и в тази връзка необходимостта от превръщането й в сигурен транспортен коридор;
- Планираните мащабни собствени инвестиции в енергийна инфраструктура и газопроводи – газопроводите Баку-Джейхан и Баку-Ерзурум през 2016 и 2017 година;
- Готовността за реализация на газопровода TANAP
- Кокретните планове за изграждане на 2 атомни централи с вече подписани договори, както и обсъждане строителството на трета АЕЦ, с което ще бъде постигната целта от 10% дял на ядрената енергетика в общото производство на електроенергия в Турция.
Другата важна информации съобщена на конгреса е новината, че Турция планира изграждането и на голям терминал на втечнен газ като елемент от диверсификацията на газовите доставки. А другия елемент от тази политика бе заявеното намерение в речта на Ердоган Турция да осигури трасето за сигурен транспорт към Европа на големите залежи на природния газ в източното Средиземноморие.
На фона на активните, но и добре премерени действия на Турция станали достояние на световната енергийна общност на конгреса в Истанбул за нас остава без отговор сложния въпрос – ще има ли промени в българска политика по отношение на газовите проекти в региона ?
И остава да се надяваме, че управляващите ще се ориентират в тази сложна обстановка с помощта на експертите, от коити все повече ще имат нужда в близко време.
