Шумните разговори стихват при появата на делегации от Арабския свят в залите и по коридорите на Виенския международен център – седалище на редица институции на ООН. Там се състоя юбилейната 60-а Генерална конференция на Международната агенция за атомна енергия.
Някои от най-богатите на нефт и природен газ държави ориентират своите енергийни стратегии към изграждането на атомни електроцентрали. Иран – световният лидер по запаси от газ, премина през международни санкции, но се пребори за правото си да притежава ядрени технологии за мирни цели. Страната успешно оперира два блока в АЕЦ „Бушер” и планира изграждането на още два по договор с „Росатом”.
Обединените арабски емирства се готвят догодина да пуснат първия от четирите блока на АЕЦ „Барака” с главен изпълнител Корейската корпорация за електрическа енергия. Властите в Египет се споразумяха също с „Росатом” за строеж на четири енергоблока.
Държави, където барел (159 литра) петрол се добива при себестойност около 1 щатски долар, а се продава за 40 долара например, искат нещо повече. Те не желаят да горят банкноти, за да произвеждат електрическа енергия от нефт или природен газ, въпреки че ги имат в изобилие.
По примера на Китай редица страни от Близкия Изток, Азия, Африка и Южна Америка започват проучвания за бъдещо строителство на атомни електроцентрали. Някои слагат началото със създаването на изследователски центрове, за да подготвят свой собствен научен и инженерен капитал.
Докато в централата зала на Виенския международен център заседават около 2500 делегати от 155 държави, в съседна сграда бизнесмени и дипломати се трудят здраво зад кадър. Страните производителки на ядрено оборудване са малко. В техните офиси текат интензивни срещи. Делегациите пристигат през половин час. Пред очите им се редят представителствата на Русия, Европейския съюз, Франция, САЩ, Китай.
Ядрената енергетика може да се превърне в новия петрол, особено след Парижкото споразумение за климата. Експерти от различни краища на света обсъждат тези перспективи помежду си, без желание да създават свръхочаквания в обществото или в световната ядрена индустрия.
По пътищата на Европа вече се движат около 500 хиляди електрически автомобила. До края на това десетилетие се очаква те да станат поне 2 милиона, а след още пет години броят им ще гони 3 милиона. Ако тази прогноза се оправдае, в периода 2023-2025 година Европейският съюз ще има нужда от 30 до 35 нови ядрени блока по 1100 мегавата средно, съобщи Андре Майсьо, бивш президент на Световния съвет на ядрените работници, член на Международния съюз на ветераните в атомната енергетика и промишленост.
В очите на общественото мнение електрическите автомобили са синоним на екологични превозни средства. Но това се превръща в пълна заблуда, ако преди да стигне до контакта, електроенергията е произведена от въглища или нефт. Дори и да не знаят, българските потребители вече солено плащат от джоба си за вредните емисии от топлоелектрическите централи в комплекса „Марица-изток”. Това е и основната причина най-голямата ТЕЦ на Балканския полуостров – българската държавна „Марица-изток 2”, да отчете загуба за миналата година.
Противопоставянето между ядрената енергия и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) вече излиза от мода в западния свят. Медените месеци или даже години на свръхсубсидиране на производителите на зелена енергия отминават. Необходими са нови безвъглеродни електроцентрали, които да гарантират електрозахранването, без значение дали слънцето грее и дали вятърът духа.
На везните на ядрената енергетика два големи минуса стоят срещу два големи плюса. Бедните държави трудно могат да си позволят високата първоначална инвестиция в АЕЦ – поне 5 милиарда евро за един 1000-мегаватов блок. Но ако тези пари се намерят, разходите за гориво в хода на експлоатацията ще бъдат минимални – между 3 и 8% от себестойността на произвежданата електроенергия. За сравнение в ТЕЦ-овете този дял е 70-80%.
Другият минус е сравнително дългият срок на изграждане. Самото строителство отнема 5-6 години, подготвителният етап трае поне още толкова. Това крие в себе си сериозни политически, пазарни и социални рискове. Икономиките се развиват циклично, преминават през възходи и кризи. Ако днес една страна разполага със свръхкапацитет от генериращи мощности, не е изключено след няколко години да се превърне в нетен вносител на електроенергия.
Въвеждането на либерализиран пазар в електроенергетиката в целия Европейски съюз засилва страховете за бъдещето. Когато всеки производител се старае да предложи най-ниска цена на електроенергията днес, много трудно ще акумулира средства за изграждане на заместващи или допълнителни мощности.
Инвеститорите, които успеят да преборят политическата, пазарната и социалната несигурност при изпълнението на нови ядрени проекти, ще получат голямата награда – значителни базови мощности с много ниски разходи за гориво, които не произвеждат парникови газове и имат поне 60 години срок за експлоатация.
България стои много добре на картата на Международната агенция за атомна енергия. Тя е от 35-те страни в света, които оперират атомни електроцентрали с впечатляващо дълъг стаж от 1974 година досега при спазване на изискванията за радиационна и ядрена безопасност. Скоро ще разполага с основното оборудване за два нови ядрени блока. По проекта за АЕЦ „Белене” изглежда не останаха неизпробвани сценарии. Със заем от държавата НЕК ще плати около 1,2 милиарда лева за двата реактора. Фактът, че и богати, и бедни страни в света инвестират в ядрена енергетика, показва, че и България има полезни ходове. Но трябва да си напише домашното.
От полза ще бъде изработването на нова прогноза за енергийния и електроенергийния баланс на страната до 2025-2030 година. Качествената подготовка на такъв документ ще бъде от голямо значение при евентуална процедура за приватизация на проекта за АЕЦ „Белене”.
Възможно е увеличаване на ефективността на бъдещата инвестиция, като мощността на двата блока на „Белене” се повиши с 20% - от 1000 на 1200 мегавата. Естествено, това ще намали себестойността на произвежданата електроенергия и ще повиши конкурентноспособността на електроцентралата като цяло. Тази задача може да се реши при добро партньорство с конструкторите и проектантите от „Росатом”. Сега периодът е подходящ за тази цел: повечето проекти, които корпорацията изпълнява в момента, са именно 1200-мегаватови.
Изработеното за АЕЦ „Белене” оборудване с дълъг срок на производство сега може да изглежда като финансов камък на шията, но в същото време неговата цена е „стара” и чиста от ескалации. Тя е част от уникално ниската оферта за 3,997 милиарда евро стойност на два 1000-мегаватови блока, с която руската „Атомстройекспорт” спечели конкурса на НЕК за нова ядрена мощност. За сравнение към днешна дата подобни мощности се оценяват на около 10 милиарда евро.
Ключът към намирането на инвеститори за АЕЦ „Белене” е политически. Властите в страната ще трябва да осигурят подобаващи гаранции, ако искат този толкова скъп проект да бъде рестартиран като частен. Абсолютно задължително ще бъде получаването на юридическа сигурност, че проектът повече няма да бъде спиран с решения на законодателната или изпълнителната власт. А междувременно ще трябва внимателно да се спазват гаранционните условия за вече изработеното оборудване, като се прецени добре кога то да бъде транспортирано.
Репортажът на Весела Ванева от 60-ата Генерална конференция на Международната агенция за атомна енергия е написан за OFFNews.bg.
----------
Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.
