Агенция „Фокус“
обзор
След като в средата на юни Националната електрическа компания бе осъдена от Международния арбитражен съд да плати на руската „Атомстройекспорт“ 670 млн. евро за поръчаното оборудване за АЕЦ „Белене“, през септември проектът отново излезе на преден план в дневния ред на българските политици. В атмосфера на взаимни обвинения и неяснота какво ще се случи с реакторите, в началото на месеца премиерът Бойко Борисов заяви, че преди всичко дължимата сума трябва да се плати възможно най-бързо. По време на деветия летен университет на младежката структура на ПП ГЕРБ край Варна Борисов коментира, че въпросът вече не е дали е изгодно да се строи или неатомната електроцентрала, а кога България ще плати дължимата сума. Още тогава премиерът подчерта, че всяко забавяне от българска страна, коства 167 хил. евро начислени лихви на ден. Последва обсъждането на различни варианти за това как НЕК да погаси своето задължение, съгласно решението на Международния Арбитраж, като енергийният министър няколкократно подчерта, че Националната електрическа компания не е в състояние да покрие сама сумата.
Междувременно от изказванията ѝ стана ясно, че българската страна има претенции по отношение на начислената от Арбитража лихва. Първоначално министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че до края на годината ще бъдат изплатени 400 млн. евро от дължимите, а по-късно премиерът, потвърди новината като коментира, че по този начин ще могат да се водят преговори с руската страна и нейните компании, за да се спрат лихвите по сумата. Само няколко дни по-късно Кабинетът одобри законопроект, според който държавата ще отпусне финансова помощ на Националната електрическа компания, за да може тя да изплати до края на годината целия си дълг към руската страна за оборудването за АЕЦ „Белене”. Още в същия ден законопроектът бе подкрепен от Комисията по бюджет и финанси и Комисията по енергетика в парламента, а на следващия народните представители го гласуваха на първо четене. По време на обсъжданията в пленарна зала министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че с неговото приемане ще бъде развързан един от най-сериозните възли в енергийния сектор в България, тъй като с плащането на задължението на НЕК ще бъдат минимизирани основните рискове - трупането на лихви, това „Атомстройекспорт“ да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност и продаването на оборудването на трета страна.
От своя страна ПГ на „БСП лява България“ посочиха, че решението на арбитража за АЕЦ „Белене“ е продиктувано от непрофесионално спиране на проекта през 2012 г. Те обявиха, че ще подкрепят на второ четене законопроекта, ако между двете четения Министерски съвет отмени собственото си решение за спирането на проекта. От ГЕРБ се обърнаха към „БСП лява България“ и заявиха, че е много по-лесно да се държат като тях самите - следващите правителства да плащат техните грешки и те да са с чисти ръце. Според ГЕРБ по време на управлението си БСП не е поела отговорността да подпише договор с руската страна, а е имала предостатъчно време да го направи. От Патриотичния фронт пък подчертаха, че ако плащанията по арбитражното дело за АЕЦ „Белене“ бъдат забавени, политическата партия, която ще поеме вината за това, е БСП. Седмица по-късно парламентът прие на второ четене Законопроекта, чрез който на практика НЕК ще получи финансова помощ от държавния бюджет, чрез бюджета на Министерство на енергетиката, за изплащане на задълженията си по арбитражното дело за АЕЦ „Белене”.
Националната електрическа компания няма да заплаща лихви за ползваната помощ и няма да предоставя обезпечения. Условията за предоставяне на помощта ще се определят от Министерския съвет и въз основа на Споразумение между министъра на енергетиката и „Национална електрическа компания“ ЕАД, одобрено от правителството, а помощта следва да се предостави само след положително решение от Европейската комисия. По време на дебатите се чуха различни аргументи „за” и „против” законопроекта. От БСП обвиниха управляващите, че ако решението бъде прието, това на практика ще бъде издаването на „празен чек”, защото сумата на финансовата помощ не е точно фиксирана. Мартин Димитров от РБ призова народните представите детайлно да се запознаят с арбитражното решение, въз основа на което за НЕК възникват задълженията, а според ГЕРБ с предоставянето на помощ се дава възможност на Министерски съвет и на министъра на енергетиката да преговарят и да уточнят детайлите по това как ще получат оборудването от „Атомстройекспорт“. Според мнозинството отпускането на заема на НЕК за АЕЦ "Белене" няма да увеличи дефицита в бюджета за 2016 година, защото това са пари, които ще бъдат преведени от фискалния резерв, където има около 14 млрд. лв. От опозицията обаче изразиха притеснение, че в закона няма фиксиран срок, в който заемът трябва да бъде върнат, и отново обвиниха управляващите, че с отпускането на средствата на практика ще бъде подписан „празен чек”.
Ден след това стана ясно, че Националната електрическа компания няма да обжалва решението на Международния арбитраж. От публикуваното на сайта на Министерски съвет становище на Международното адвокатско дружество "White and Case", което представляваше интересите на НЕК пред Международния арбитражен съд, стана ясно, че основанията за обжалване на арбитражно решение, съгласно швейцарското право са много ограничени, а на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания. В становището се посочва още, че страните по делото са внесли допълнителни изложения и сега са в очакване на решението на съда. Адвокатското дружество отбелязва още, че от "Атомстройекспорт" АД вече са приели четири от седемте грешки, посочени от НЕК. Всяка от тези приети грешки ще намали сумата, която НЕК дължи на "Атомстройекспорт", а зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков коментира от Азербайджан, че лихвата по дълга за реакторите може да намалее с 12 млн. евро.
В същия ден министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира, че плащането на реакторите за АЕЦ „Белене” не е прибързано и НЕК е осъдена не заради това, че проектът е спрян през 2012 г., а заради това, че през 2008 г. оборудването е поръчано на "Атомстройекспорт". По думите ѝ решението на Международния Арбитраж е категорично и ако платим сумата до края на годината, ще спестим от лихвите. Министър Петкова допълни, че ще се търси възможност, ако има желаещи инвеститори, проектът да бъде реализиран изцяло на пазарна основа и при спазване на всички пазарни правила и допълни, че ако не се появи инвеститор, това означава, че проектът не е достатъчно атрактивен.
