ЕВР: Няма повод за поскъпване на природния газ през зимата

Цените на природния газ преди отоплителния сезон ще бъдат разгледани. Това ще стане, след като постъпи официалното заявление за цени на природния газ за четвърто тримесечие от „Булгаргаз”, срокът за него е до 10 септември. В предварителната прогноза от 10 август е съобщено за повишение с 3.4%. Това заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, предаде репортер на БГНЕС. Дори и да получи искане за повишаване на цената на природния газ, КЕВР не е длъжна да го одобри, защото това трябва да се направи, ако има значително изменение на основните ценообразуващи елементи, обясни Иванов. Относно това дали се очаква вдигане на цените на газа през зимния сезон, Иванов заяви, че според него не би трябвало да има такова увеличение, защото цената на барел суров петрол не надвишава 50 долара, т.е. няма сериозно основание за повишение на цените. Иванов коментира и темата за газовият хъб „Балкан” като заяви, че това е един газоразпределителен център, в който ще се разпределя газ, който ще дойде от различни източници. Разпределението е както за страната, така и за страни от региона и останалата част от Европа. „Булгартрансгаз” ще използва средствата (1.5 млрд. евро от ЕС) за изграждане на инфраструктура, която трябва да стане готова до ниво да поеме по-големи количества природен газ, които да бъдат транзитирани до страната ни и през изградени междусистемни връзки да бъдат направени по различни направления. "С Русия или без Русия, газов хъб в България ще има, защото за разлика от ситуацията преди десетилетие буквално в следващите години ще има диференцирани доставчици на природен газ от различни места - Азербайджан, Туркменистан при осъществяването на Транскаспийския газопровод, газ от Иран, северен Ирак, от Израел през Турция, от където е планирано да минава газопровод и газ от терминала в Александруполис. Не трябва да бъде подценявано южното направление. Руски газ, според него, е добре дошъл в газовия хъб при условия Русия да знае, че трябва да бъдат спазвани изискванията на ЕС, както и Гърция трябва да изисква това. „Булгартрансгаз” има ангажимент по изграждането на междусистемните връзки с Гърция - Комотини - Стара Загора, с Румъния – Русе - Гюргево, със Сърбия - от София до Ниш - връзката, за която Европейската комисия настоява да бъде изградена ускорено, както и с Турция, да се направят предварителни проучвания за трасе. Относно това, че за тези връзки има осигурено финансиране, Иванов заяви, че има съфинансиране от Европейската комисия, което не е на 100% по нито един то тези проекти. Частта извън финансирането на ЕС трябва да се осигури от „Българтрансгаз”. Парите ще отидат не само за реверсивните връзки, но и за газовите станции, защото трябва да осигурят по-голямо налягане, мощност, за да обслужат по-големи количества природен газ. За идеята, че газовият хъб и южното направление се припокриват, Иванов заяви, че това не е така, заради Западните Балкани - Македония, Босна и Херцеговина и Сърбия са страни, които нямат друг достъп до природен газ, а и целта на ЕС е да има пълна свързаност на газопреносни системи в ЕС и затова хъбът ще бъде важен. Според Иванов България и Гърция не са конкурентни за изграждането на газов хъб, защото у нас е много по-развита газопреносната мрежа. В България е най-добрата газопреносна мрежа в цяла югоизточна Европа, каза още председателят на КЕВР. За идеята да се изгради газово хранилище във Варна, Иванов заяви, че трябва да има газоразпределителен център, което не означава непременно наличие на газово хранилище във Варна. Това, което е сигурно като проект, е да се увеличи обема на природния газ, който може да бъде съхраняван в газовото хранилище в Чирен, където трябва да се стигне до обем от 1 млрд. куб. метра газ. Заедно с това се водят преговори и досега използваното находище "Галата" да бъде преобразувано в хранилище, но Иванов не знае докъде са стигнали преговори по този въпрос. /БГНЕС