Доколко са реалистични плановете за развитие на мрежата на "Булгартрансгаз"?
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри преди дни 10-годишния план на компанията.
Припомняме, че в него е заложено в периода 2016 – 2018 година газопреносната компания да вложи общо 658,4 млн. лева в инвестиции. „Булгартрансгаз“ планира в следващите години да развие националната и транзитната мрежа, както и да удвои капацитета на газовото хранилище в Чирен. Компанията обмисля изграждането на второ хранилище в следващите 7-8 години, разглежда още възможността за реализацията на газовия хъб „Балкан“, очаква развитие на местния добив.
„Има няколко елемента, които са на ръба за реализма. Това, което за мен е нереалистично, не са толкова целите, колкото времевата рамка“, каза пред БНР експертът Славчо Нейков.
„Като правило в последните 20 години прогнозите в енергетиката се базират на едни много оптимистични оценки, и отразяват най-общо вижданията на ръководството“, смята експертът Христо Казанджиев. Този оптимизъм по думите му в много голяма степен е натоварен с политически пристрастия, например свързани с изграждането на газовия хъб.
Според него първо трябва да се работи систематично за развитие на пазара, от което да следва изграждането на един такъв хъб. А не да се действа обратното – да се изгради първо хъб, а след това да се развива пазарът.
Казанджиев смята, че главната цел трябва да бъде работата по междусистемните връзки със съседните страни.
Славчо Нейков коментира, че в доклада е посочено интензивно развитие на транзитния пренос – до 2020 г. се предвижда увеличение с 60 на сто. Освен това самият доклад предвижда, че постигането на тази цел ще стане възможно, ако са изградени всички интерконекторни връзки със съседните страни, което е заложено да стане до 2019 г.
По темата за изграждане на второ хранилище изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов коментира: „След като имаме амбицията да станем газоразпределител, трябва да балансираме сезонните неравномерности и на съседни държави. В случай че изследвания докажат, че определени зони в България могат да се ползват като второ хранилище, може да се пристъпи към изграждането му“.
Заложената времева рамка 2020 г. трябва да бъде гледана доста условно, казва по този повод Нейков.
По повод прогнозата за драстичен скок на местния добив Гегов заявява: „Най-големите фирми в света няма да дойдат тук и да харчат стотици хиляди евро всеки ден, ако няма шанс да открием местен добив“. Той допълва, че залежи на природен газ в Черно море са открити край Крим, Румъния и Турция.
Славчо Нейков обаче казва, че в плана е предвидено едно увеличение от около 8 пъти на местния добив, като са заложени количества от 600 млн. куб. м годишно. Това означава не само да бъдат открити залежи в рамките на българската територия, но да е икономическо обосновано тяхното използване и да бъде изградена инфраструктура. „Това не е реалистично да стане за 4 години“, категоричен е той.
„Нямам представа откъде биха дошли тези 600 млн. куб. м от местен добив. Реален добив не се очаква в скоро време“, смята Христо Казанджиев.
Той твърди, че от местен добив в близките 5 – 6 години не може да се очаква сериозен ръст. Ако се потвърдят очакванията за блок „Хан Аспарух“, ще отидат 7 – 8 години, за да бъде разработено находището, казва експертът.
Надеждата за България е реализацията на проекта за добив на газ в румънския шелф, има намерения част от този газ да дойде в България по съществуващата сега връзка с Румъния, допълва той.
