Създаденият по времето на Тройната коалиция Български енергиен холдинг (БЕХ) някак си оцеля, въпреки нееднократните призиви за неговото затваряне, но днес повече от всякога стои въпросът докога. Заради натрупаните дефицити в енергетиката, той влезе в сложна спирала от теглене на заеми и покриването им с облигации. Подобни начинания обаче не са за всеки и крият твърде много рискове, ако не успееш да си изиграеш правилно картите. Откъдето и да я погледнеш сегашната ситуация е точно такава - холдингът е принуден да реализира поредната си дългова емисия за сума от порядъка на около 1 млрд. лева! И е избрал да направи това при максимално непрозрачни условия, предизвикващи много въпросителни и притеснения, че сериозни енергийни активи може да бъдат приватизирани под масата.
Целта е с привлечените средства да се покрие взетият вече заем от 535 млн. евро, с който Националната електрическа компания (НЕК) се издължи на двете американски централи "АЕS Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". През седмицата роудшоуто започна с поредица от срещи на упълномощените от ръководството на холдинга посредници - J.P. Morgan и Banca IMI, с инвеститори в ценни книжа с фиксирана доходност в Обединеното кралство и континентална Европа. Време обаче няма много, защото кредитът е със срок от 12 месеца и ако той не бъде погасен своевременно, параметрите му ще се утежнят значително.
Показателен за извънредните обстоятелства е типът ценни книги, които ще се оферират на потенциалните купувачи. Според предварителната информация те ще са средносрочни, емитирани съобразно "Регулация S" (Reg S), приета от американската Комисия за ценни книжа и фондови борси (SEC) през 1990 г. и на които през седмицата бе присъден рейтинг Ba2 от Moody’s и се очаква получаването на BB - от Fitch. Въпросната наредба се използва като "спасително убежище", т.е. тя позволява да се правят изключения от изискванията за регистрация на емисиите по американския Закон за ценните книжа от 1933-а при офшорни оферти и продажби на ценни книжа. Казано по-простичко, тази регулация позволява на емитентите да привличат големи количества капитал без допълнителни разходи и бавене на регистрацията им. Освен това тя изисква офертата или продажбата да са направени чрез офшорна транзакция (а не в Съединените щати), всички участници в сделката да не осъществяват директна продажба в САЩ преди изтичането на определените от закона срокове за задържане на книжата и те да се предлагат само на висококвалифицирани институционални купувачи.
Струва си да припомним, че през 2013-а. БЕХ пласира емисия от облигации, която бе за 500 млн. евро. Тогава най-голям бе делът на американските инвеститори - те вложиха в книжата 156.35 млн. евро, а британски купувачи регистрираха покупки за 95.75 млн. евро. Играчи от България закупиха книжа за 18.7 млн. евро. Конкретно един от водещите глобални фондове за облигации - Pimco, изкупи облигации за 50 млн. евро. Сред останалите големи купувачи бяха Meag Munich Ergo - 30.5 млн. евро, Deka Investment, Danske Bank, Black River Capital Management, Moore Capital Management, Allianz Bulgaria (Сингапур), F&C London, Unica, Spinnaker Capital.
Странното е, че използвайки споменатите инструменти Reg S, сега енергийният холдинг усложнява достъпа до своята емисия на редица от най-големите международни инвеститори. В началото на неговото официално съобщение е записано с огромни букви, че информацията "не е за разпространение, пряко или непряко, в рамките на САЩ, Канада, Австралия, Япония или друга юрисдикция, където това не би било законно". По този начин американските инвеститори ще бъдат затруднени да участват заради избора на типа книжа или ще трябва "да пазаруват" от облигациите извън родината си.
Реално погледнато, след BREXIT ще е много сложно пласирането на книжата и на Албиона. Преди седмица експертите от Българския енергиен и минен форум съобщиха, че опитите да се пласира облигационната емисия на ирландската фондова борса са стигнали до задънена улица, след като се е оказало, че основни играчи при подобни ходове са именно английските банки. Точно в Ирландия през 2013-а бе пласиран и първият облигационен заем на БЕХ за 500 млн. евро. "Падежът на този заем е през 2018-а и ако тогава Великобритания е извън Европейския съюз, това ще доведе до изключително много административни пречки и ще трябва най-вероятно да се рефинансира на друга борса", предупреди председателят на неправителствената организация Иван Хиновски.
Едно е сигурно, освен скъсяването на времето, при използването на Reg S ръководството на БЕХ на практика всячески се опитва да избегне публикуването на проспект и регистрирането на книжата на официални борси и гони точно определен тесен кръг инвеститори. В анонса на холдинга изрично е посочено, че той е насочен само към квалифицирани инвеститори, лица в Европа и извън Обединеното кралство, които са с професионален опит в инвестициите, или физически или юридически лица, разполагащи с дебели портфейли.
Проблемът всъщност е, че всички тези ограничения в комбинация с присъдените рейтинги Ba2 от Moody’s и BB- от Fitch означават, че бъдещата емисия ще привлече повече спекуланти, отколкото стабилни инвеститори. При подобни перспективи е напълно възможно холдингът да се окаже в опасна финансова спирала. Според познавачи на материята облигационните заеми почти сигурно включват и клауза, която предвижда те да бъдат трансформирани в дялово участие, ако не могат да бъдат плащани навреме. Което може да доведе и до скрита приватизация на едни от най-ценните активи в енергетиката.
