Иван Хиновски,
Български енергиен и минен форум
България да се обърне незабавно към Международната агенция по атомна енергия във Виена (МААЕ) и към Европейската комисия за консултации и съдействие по казуса с оборудването за Белене.
Сериозното основанието за това е очевидната липса на местна експертиза по един толкова сложен проблем, както и ширещите се в медиите некомпетентни, бих казал дори абсурдни идеи на редица политици за отдаване на търг, концесия, продажба и т.н. Тези хора, които очевидно не познават сложното и дълбоко ангажиращо държавата международно законодателство в областта на ядрената енергетика, както и обществото трябва да бъдат наясно за две важни неща:
Първо, по какъвто и път да се тръгне сега срокът за решаване на въпроса не може да бъде по-къс от 10-12 месеца, и
Второ, „Отърваването” на държавата , т.е. НЕК под форма на продажба на проекта Белене, концесия или други форми на скриване на главата в пясъка са невъзможни по много причини – международно-правни, организационни и технически. Или поне изискват много време и много експертен опит за решаването им по един изгоден за България начин.
Имайки предвид горното предлагам на управляващите две неща:
Първо, да се обърнат незабавно за консултации и експертна помощ към компетентните международни организации и комисии като например МААЕ-Виена и към Европейската комисия, Генерална Дирекция „Енергетика и климат” , и,
Второ, да инициират незабавно преговори с Росатом по темата, като бъде обявена официална държавна позиция и намерение за използване на оборудването в нов ядрен блок като корпоративен проект съсъ срок на въвеждане в експлоатация към 2030-2032 година. В преговорната позиция на България да бъдат включени възможностите за отлагане плащанията на неустойки – само такси за временно съхраняване на оборудването в складовете на заводите-производители, съдействие за привличане на стратегически инвеститиори в проекта от компаниите, с които Росатом в момента преговаря за нови проекти, или съдействие за продажба на оборудването на тези страни, подписване на ново споразумение за предоставяне на данни и други параметри на проекта (дори при вариант продажба българската страна тръбва да разполага с тези данни) и съдействие за получаване на необходимата информация за разработване на ново предпроектно проучване.
Всички други варианти са фриволни и безотговорни интерпретации по тази нова и особено опасна тема, която може да доведе до неусетно „прехвърляне” на държавната собственост върху българската енергетика в нечие чуждо владение....
