Пазарните промени в енергетиката стават все по-радикални и съвсем скоро ще се простим с конвенционалното разбиране за правилата за доставка на електроенергията за нашето жилище, офис или производствен обект. Това ще бъде една от най-важните пазарни реформи в държавата сравняваща се по значение с освобождаването на пазара от държавното регулиране на цени и услуги през 1991 година. Но за разлика от онова време, когато тогавашния министър-председател Димитър Попов отправи призива "За бога братя българи не купувайте!", с което направи опит за "регулиране" на пазара днес подобен апел едва ли би имал ефект. А основната причина за това е високата зависимост на стандарта на българина от цената на електроенергията поради високия дял на потреблението от бита.
В случая е много важно да се осъзнае, че електроенергията вече е пазарна стока, която не се предлага просто от един доставчик при „наложени“ от него условия. Доставчиците могат да са много, а цените вече могат да се определят не просто от регулатор, а да се договарят между потребители и доставчици при разнообразни съпътстващи условия. Тоест, да има истински пазар, който се доминира единствено от баланса на търсенето и предлагането. Така или иначе, обаче свободният електроенергиен пазар не е новост за България, въпреки някои спекулации на медии и политици. И към момента над 40% от електроенергията в България се търгува на свободен пазар, като процесът започна през далечната 2004-а година. Но, вече подвластни на европейските директиви дойде момента да приложим "масовизация" на този процес с разширението му към бита и това е новост за огромна част от българските граждани.
На практика за по-малко от две десетилетия България премина през коренно различни системи на определяне на цените на електроенергията. До края на 90-те години това осъществяваше директно държавата, в лицето на изпълнителната власт и нейния орган Комисията по цените. Впоследствие се приложи по-обективния за обществото модел с независимия регулатор. А в момента вървим към новата система на пазарно определяне цените на електроенергията, докато на регулиране ще подлежат само цените на мрежовите услуги и компонентата „задължения към обществото“.
Няколко важни неща, които трябва да знаете и които трябва да разсеят тревогите на нерешителните да пристъпят към промяната:
1. Никой не ви принуждава да правите промяната. Така вие си оставате на досегашната схема на енергийната услуга, предоставяна от регионално лицензираните 3 електроснабдителни дружества - ЧЕЗ, ЕВН и Енерго Про, работещи под регулаторен контрол на КЕВР.
2. И след освобождаването на енергийния пазар за известен преходен период от време ще продължава да се поддържа и регулиран, т.е. "защитен". Това не означава непременно, обаче, че някои потребители излезли на свободния пазар няма да имат изгода и да заплащат по-ниски сметки за едно и също количество консумирана електроенергия.
3. Неизбежно е постепенно свиване на регулирания пазар поради преминаване към свободния от част от потребителите. Така в един момент ще настъпи изравняване на цените на двата пазара и регулирания пазар по естествен път ще стане безсмислен.
4. Тепърва предстои разработване и предлагане на българския пазар на интернет-базирани системи и услуги даващи възможности на потребителите да получават обективна on-line информация за цени и оферти на търговците. Но затова са необходими сериозни инвестиции за изграждане на интелигентни мрежи за управление на потреблението, а с това и на цените и по тази причина за България това е далечна перспектива.
5. В процедурите по излизане на свободен пазар търговците изготвят и подават цялата необходима документация от името на клиентите си на база нотариално заверени пълномощни. Правилно би било за това да не се събират никакви такси, защото това спестява както време, така и средства на потребителите.
6. Опитът от последните 11 години показва, че в ценово отношение излизането на свободен пазар е изгодно основно за небитови потребители в България, направили избора да напусват регулирания пазар. Причината е, че битовите (по криворазбрани социални съображения) заплащат значително по-малко за единица потребена електроенергия. Това е част от темата за т.нар. кръстосано субсидиране в българската енергетика.
7. Излизането от регулирания пазар не освобождава потребителите от заплащане на т.н. цена „задължения към обществото“. На практика по-голямата част от цената на електроенергията която се плаша на свободния пазар ще продължи да се състои от регулирани компоненти: ДДС, акциз, такси за мрежови услуги, цена „задължения към обществото“. На договаряне подлежи само т.нар. „нетна цена на електроенергията“, т.е. свободният пазар е само там.
А практическите съвети, които бихме препоръчали са следните:
1. Подгответе решение на Общото събрание с което давате съгласието си за промяната (за етажна собственост), или на управляващия орган на компанията (за юридическо лице).
2. Подгответе списък с типа на абонатите и дейността им в сградата и абонатните номера на електромерите, както и ориентировъчното потребление на енергия. Тази информация може да бъде опростена ако търговеца – вашия бъдещ партньор краен снабдител разработи или ползва разработени СТП – стандартизирани товарови профили на потреблението.
3. Специално за небитови клиенти: а) подгответе доументи за заявяване пред ЕСО на процедура за излизане от регулирания пазар. б) подгответе и информация за реактивната енергия, която генерира апаратурата и съоръжения на вашия обект, защото това ще бъде част от договора ви, в) в редица случаи за намаляване на разходите ви за реактивна енергия могат да се наложат инвестиции.
В болшинството случаи търговците на база пълномощни представляват потребителите в процедурата по излизане на свободен пазар, т.е. те вършат цялата процедурна работа, включително и консултациите по отношение на реактивната енергия.
4. Информирайте се за лицензираните търговци на енергия от сайта на КЕВР преди да се обърнете към тях, но съветваме ви да потърсите помощта на консултант от тук нататък. Препоръчително е търговците на електроенергия подали оферта на клиента да бъдат проучени, вкл. откога са на пазара, каква е клиентската им база и т.н.
5. Подгответе и представете информацията по горните точки 1 и 2 по-горе на няколко от тях избрани от вас с помощта на консултанта и поискайте писмени оферти.
6. Анализирайте договора с акцент на клаузите за графици и размерите на неустойки по плащанията, но особено внимание отделете на размера на банковата гаранция, която търговеца е депозирал в банка.
7. Запознайте се с приложеното в договора ви СТП и предложените неустойки при отклонения от него. Анализирайте риска от нарушаването му в различните часови зони и размера на санкциите за това.
8. Поискайте отстъпки от цената при евентуалното ви съдействие за включване на повече сгради етажна собственост.
9. Не очаквайте промяна в качеството на снабдяване при излизане на свободен пазар. Това просто не зависи от търговците на електроенергия, тъй като концепцията на свободен пазар е, че по единствената мрежа (този монопол се запазва) могат да бъдат осъществявано снабдяване от всеки лицензиран търговец. Това означава, че конкуренцията между търговците е основно ценова. Качеството на снабдяване зависи от мрежовите компании, за което те получават приходи по определяни от регулатора цени.
10. Не се вглеждайте само в предлаганите от различните търговци цени. Договорите трябва да бъдат четени изключително внимателно и да се ползва компетентна консулантска помощ.
Възможно е например при покупна цена от 80 лв/MWh на АЕЦ „Козлодуй“ някой търговец да предлага на потенциалните си клиенти цена от 78 лв/MWh, но в нея да не се включват небалансите на въпросните потребители, което значи, че те ще заплащат реално значително по-висока цена.
Друга възможност, която съществува е друг търговец, който купува енергия също от АЕЦ да предлага на клиентите си 87 лв/MWh, но в рамките на тази цена да поема всички небаланси на потребителите в своята балансираща група, което означава, че тази цена е крайната за потребителите. Въпросът за това кой поема небалансите и на каква цена е фундаментален при избора на доставчик. Възможно е също договорите да съдържат редица други „уловки“ за потребителите, включително различни видове неустойки, задължения за прогнозиране на собственото потребление, рефериране към неясни ценови „методики“ от страна на търговците и т.н.
Затова препоръката ни още веднъж е за внимателно прочитане на предлаганите от търговците договори и консултации със специалисти в областта.
11. Всеки потребител трябва да си изясни при какви условия може да прекрати договора с избрания от него търговец и да излеже от сделката.
12. На практика в огромната част от договорите на свободния пазар не се предвижда разделяне на потреблението по дневни и нощни тарифи. В масовия случай търговецът изчислява средната цена, на електроенергията на единица и предлага на потребителя по-ниска отново усреднена цена, независимо дали се касае за дневна или нощна електроенергия. А това означава и възможност за промяна на потребителските навици, т.е. за сега стимула за "нощно" потребление отсъства.
13. На свободния пазар потребителите могат да сменят доставчиците си на електроенергия при желание. Най-коректно би било това да се случва с едномесечно предизвестие без никакви неустойки. Това обаче влече след себе си и повече отговорности – запознаване с договорни условия, съпоставка на цени, подготвяне на документация и други, за което потребителя се нуждае от компетентхи консулатции.
В заключение бихме искали да ви информираме, че БЕМФ предлага специализирана консултантска помощ от наши компании с богат опит в областта на договорните отношения в областта на либерализацията на енергетиката и излизане от регулирания пазар.
