Публикувано от BEF
Необходими са промени в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването за да бъдат решени натрупаните сериозни проблеми на топлофикациите
Големите студове през тази година естествено ще се отразят на сметките и на потребителите на топлинна енергия, доставяна от топлофикациите, така както те реално се отразиха и на потреблението на електроенергия, на дърва, въглища и природен газ. Учудващо за енергийните експерти, обаче е неадекватната реакция (за кой ли път!) в обществото и в медиите на този логичен резултат. Продължава да битува неразбирането, че въпреки, че даден абонат в жилищна кооперация е изключил отоплението си, той не ползва топлинна енергия от околните жилища и по тази причина не бива да участва в разпределението й в рамките на етажната собственост. Анатемосват се топлофикационни дружества, фирмите за дялово разпределение и всички по веригата, въпреки, че централизираното отопление си остава най-изгодно от гледна точка на семейния бюджет. На обществото и на медиите трябва да бъдат обяснени на достъпен език причините за създалото се положение за това, че съществуват редица обективните причини за още по-високи сметки и през следващия месец: по-високата средна месечна температура за януари с повече от 1 градус, и по-високата цена на единица топлинна енергия.
В момента обективните условия свързани с нарасналото потребление на енергия в редица случаи се наслагват с допълнителни проблеми и деформации на вътрешното разпределение на топлинната енергия в кооперациите, причините за което са несъвършенствата в енергийното законодателство и нормативната база. Редица погрешни поправки в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването през 2006 г., породени от популизъм и погрешно разбиране на пазарните принципи , създадоха условия за нестабилност и затруднения в икономиката на топлофикационните дружества. Пример за очевидна грешка е премахването чрез промяна в Закона за енергетиката на така наречената „такса мощност” и преминаване към еднокомпонентна цена – т.е. заплащане на реално потребената енергия по прогнози, което се оказва ябълката на раздора в болшинството от случаите. Това са обикновено по-сложните ситуации на дялово разпределение, в които само част от етажната собственост ползва услугата. От това произлязоха и болшинството днешни проблеми на топлофикациите, като особено тежко се отрази на икономиката им лишаването на тези дружества от така наречените постояни разходи, които тази такса осигуряваше.Тези разходи даваха възможност за по-добро планиране на дейностите по ремонт и поддръжка на съоръженията, а по този начин и за постигане на тяхната по-висока надеждност.
Днешните проблеми при разпределение на потребената енергия в етажната собственост и случаите на „раздути” сметки, широко коментирани в медиите напоследък произтичат от действащата Наредба за топлоснабдяването. Какви са причините за тези ценови аномалии и как те могат да бъдат избегнати в бъдеще ? Действащата наредба, която е нормативна основа за разпределение на потребената топлинна енергия от етажната собственост, извършвана от топлинните счетоводители, дава право на всеки потребител в началото на отоплителния сезон да декларира нулево потребление, или някакво в болшинството занижено такова. Това означава, че в случаите когато тези потребители реално потребяват повече енергия, разликата над декларираната от тях, до края на сезона се заплаща от добросъвестните потребители. Този факт, паралелно с ниските температури тази година и по-високата цена на топлинната енергия са в основата на редицата цитирани в медиите раздути сметки. Но, трябва изрично да се подчертае мнението на експертите, че такива случаи са регистрирани само в етажна собственост, в която им висок процент на невярно деклариране на нулево или занижено потребление на топлинна енергия, както и висок процент на отказали се от услугата. Разбира се, в края на отоплителния сезон след изравняване на сметките тези разлики се компенсират – „неплащащите” през сезона доплащат, а надплатилите получават обратно средствата си, но без лихва за кредитиране на комшиите си, или на топлофикационното дружество – все едно. В сега действащата Наредба е необходимо да бъдат внесени спешно поправки, чрез които възможностите за евтини трикове като описаните по-горе бъдат прекратени или санкционирани финансово. Експертите имат вече конкретни предложения и разработени варианти не само за това, но и за криминализиране на други нарушения като кражби на топлинна енергия от общинската собственост, отказ от заплащане на потребената топлинна енергия или несанкционирани забави на плащанията.
Бъдещето на топлофикациите е свързано пряко с решаване на 2-та технически проблема пред развитието им: реконструкция на системата на вертикално подаване на топлинната енергия и преминаване към хоризонтална индивидуална система, и дистанционно индивидуално отчитане на потребената енергия. Във всички случаи тези реконструкции са капиталоемки и решението за тяхното изпълнение е въпрос на бизнес-оценка и целесъобразност. За радост и в двете направления в България се работи и има вече регистрирани патенти и готовност за приложението им на пилотни обект. Остава обаче без отговор въпроса с източниците за финансиране на тези проекти, които по своята ефективност за обществото надвишават многократно един проект като АЕЦ”Белене”.
Другият сериозен проблем на топлофикационните дружества в България е липсата на изгодно финансиране за модернизацията им и изграждане на високоефективни инсталации за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Така България е една от страните в Европа с най-нисък процент на инсталациите за комбинирано производство, при това София е абсолютен шампион по използване на природен газ във водогрейни котли. Държавната политика в енергетиката трябва да дефинира стимули, а ДКЕВР твърди изисквания към топлофикациите за изграждане на високоефективно комбинирано производство вместо директното изгаряне на горива във водогрейни котли. Така, обществото, благодарение на политиката на напречно субсидиране на топлинната енергия чрез високи цени на електрическата енергия ще продължи да спонсорира потребителите на топлофикациите в България. И това трудно може да бъде оценено като справедливо и добра търговска практика. Докога ли?
