Уолстрийт джърнъл 2 април 2013 г.
От Даниел Гилбърт и Ръсел Голд
Когато големи енергийни компании изкупуват по-малките в шистовото находище Марцелус в Пенсилвания екологичнте показатели се подобряват. Експерти твърдят, че това е отчасти благодарение както на финансовите ресурси на енергийните гиганти, така и на по-строги мерки за безопасност.
Снимка: Jeff Lautenberger.
Уелсбъро, Пенсилвания – Фирма, на име Източна ресурси АД е сред първите, започнали добив от шистовото находище Марцелус където в скалните слоеве е установено, че има богати залежи на природен газ. Когато малките добивни компании извършвали добив от началото на 2008 г., регулатори многократно ги цитирали като лош пример за замърсявания и други екологични нарушения, почти по два на всеки разработван шистов кладенец.
През 2010 г. Royal Dutch Shell PLC (RDSB.LN 0.58%) купила компанията Източни ресурси. Първото нещо, което петролният гигант направил е да замрази сондажите за две седмици и да преквалифицира работниците. Когато започнали отново работа, в Shell се установило, че средното ниво е по-малко от едно нарушение на всеки четири кладенеца.
Подобна картина се наблюдава в цялото шистовото находище Марцелус – огромен подземен участък, който съдържа повече природен газ, отколкото всяко друго скално образувание в САЩ, по правителствени оценки. Тъй като големите енергийни компании изкупуват по-малките конкуренти, един страничен ефект от това е подобряването на екологичните показатели, според анализа на Wall Street Journal за показателите в Пенсилвания.
Държавата предлага поглед над посоката, в която може да се насочи бумът на добива в САЩ предимно в Тексас, Северна Дакота и на други места, тъй като Big Oil поглъща все повече от малките, поемащи рискове, но често и доста затруднени финансово фирми, които първи търсят и проучват за петрол и шистов газ. Регулаторите и някои от еколозите казват, че мултинационалните компании въвеждат по-строги подходи, като не забравят, че една голяма грешка може да повлияе на способността им да работят на повечето места по света. По-големите финансови ресурси им позволяват да разгърнат екипи за анализ и намаляване на нарушенията, тъй като те управляват сложния процес на извличане на хванатите в капана на шистите нефт и природен газ.
Нарастващата роля на най-големите компании в добива на шистов газ “увеличава вероятността от сондиране по идеален начин”, заяви Джон Хангер, секретар в Департамента по околната среда на Пенсилвания от 2008 до 2011.Той предупреди, че големия портфейл не гарантира, че дружеството ще работи безопасно, или че ще признава съществуването на грешките си.
Не е ясно колко по-доброто спазване на нормативната уредба ще успее да успокои тревогите сред местните жители относно хидравличния фракинг или наричан просто “фракинг”, процес на пробиване на шистите, който разбуни опозицията на някои места относно потенциалните въздействия над питейната вода и качеството на въздуха. Процесът включва впръскване на смес от вода, пясък и химикали в недрата с цел да се разбият скалите и да се позволи на нефта и природния газ да излязат на повърхността.
Идеята за по-безопасен добив от енергийните гиганти може да изглежда нелогична с оглед на някои зрелищни разливи, свързвани с тях. Exxon Mobil АД, XOM 0.42% , чието име все още предизвиква спомен за катастрофата на нефтен танкер, при която беше замърсен залива Принц Уилям в Аляска през 1989 г., за скъсан тръбопровод в Арканзас, при което се разляха няколко хиляди барела суров петрол. БП АД (BP.LN 0,61%) управляваше платформата за добив Deepwater Horizon, която избухна в Мексиканския залив през 2010 г., довела до най-страшния разлив на петрол в крайбрежни води в историята на САЩ.
Най-скорошните оперативни проблеми на Chevron АД (CVX 0,45%), които варират от разливи на нефт в крайбржието на Бразилия до пожар в рафинерия в Калифорния, са наложили да се проведе спешното събрание на управителния съвет миналата седмица за намаляване заплащането на топ мениджърите. Що се отнася до Shell, вътрешното министерство наскоро преразгледа своите действия, след като пред компанията възникнаха проблеми, със заседналия сондажен кораб в арктическите води.
В находището Марцелус тези компании също срещат някои проблеми. Миналия юни гейзер от вода смесена с метан изригна от кладенец пробиван още през 1930 г., отдавна изоставен, който е близо до мястото, където Shell сондираше и пробиваше с хидравличен фракинг в северната част на щата Пенсилвания. Компанията определи причината, че в следствие на нейните операции вероятно газът е мигрирал под земята към стария кладенец. За да се освободи налягането, Shell изгори газовете в своите произвеждащи кладенци. Shell заяви, че не е забелязала да има проникване на фракинг течности в проби от водата, които е събрала в близост до гейзера.
Въпреки тези инциденти, броят на екологичните нарушения отбелязва постоянен спад след като големите енергийни компании изкупили по-дребните сондажни фирми, според изнесени във вестника на Департамента по околната среда на Пенсилвания данни от извършените проверки в находището Марцелус за дейностите от 2008 до 2012.
Тъй като XTO Energy АД стана част от Exxon след придобиване през 2010 г., процентът на нарушенията при нея е намалял наполовина, въпреки че сондирането се извършва в същите области, често с един и същи персонал. Процентът от примери падна по-рязко, още когато Shell пое Източни ресурси през 2010 г. и когато Chevron през 2011 г. купи повечето от активите на Атлас енерджи АД .
Говорителят на Exxon, Алън Джефърс, каза, че XTO се е ангажирала да работи безопасно още преди придобиването, но сега се “възползва от нашия системен подход към безопасността и управлението на околната среда.”
Брус Нимайер, който оглавява дейността на находището Марцелус за Chevron, каза, че въпреки, че покозотелите в бизнеса като цяло се подобряват от момента на придобиването на Aтлас, дейността на Chevron по спазването на нормативните изисквания “вероятно изисква подобрения.” Той каза, че водещия екип на Chevron се събира често, за да преразгледа премеждията при сондажните дейности и да прави промени за предотвратяването им. Атлас, която все още работи на някои кладенци, които тя не е продала на Chevron, казва, че безопасността и околната среда за нея са приоритети.
“Ние инвестираме значителни ресурси както в долари, така и в работна ръка за осигуряване на постоянен фокус върху безопасността и съответствието с нормативните изисквания”, каза Брайън Бегли, говорител на предприятието наследник, Atlas Resource Partners ARP 0,75 % LP.
При прегледа на инспекционните доклади е установено, че Shell, Exxon и Chevron са дадени като примери за нарушения в около 6.5% от проверките.
Компаниите от средна величина, т.е. тези с борсови стойности от 2 млрд. до 50 милиарда щатски долара или частни фирми със съпоставимо производство са цитирани в около 14% от проверките.
Най-често – в 17% от проверките – са посочвани малки частни фирми и публични дружества под 2 млрд. долара стойност на фондовия пазар.
Jeff Lautenberger за The Wall Street Journal
Техник работи с апаратура в контролната зала на сондажната платформа близо до Троя, Пенсилвания, на кладенец управляван за Shell от изпълнителя Ensign Energy Services Инк.
Друга проверка показва, че Exxon, Chevron и Shell са допуснали средно 38 нарушения за 100 кладенци разработвани в находището Марцелус. Средно големите компании средно са цитирани за 69 нарушения на 100 кладенеца. Най-малките са цитирани средно със 132 нарушения на 100 кладенеца.
Базата данни на държавата не улеснява преценката на тежестта на нарушенията. Те варират в цялата гама от провал до отбелязване на някои признаци за опасност от сериозни разливи. Често едно цитиране се отнася до набор от нарушения.
Но финансовите санкции са показателни. Средно големите компании, които сондират 71% от кладенците, са платили 81% от 4 милиона долара глоби свързани с находището Марцелус, наложени от държавата от 2008 до 2012. Exxon, Chevron и Shell са сондирали 13% от кладенците, но са заплатили по-малко от 2% от глобите.
Jeff Lautenberger за The Wall Street Journal
Сондажна машина на Ensign Energy Services.
На индивидуално ниво, някои средно големи компании са с нисък процент на нарушение. Рейндж ресурси АД, RRC -1.24% , които има-пазарна стойност от около $ 13,0 милиарда, е цитирана за нарушения само при 8% от проверките на своите сондажни обекти.
И големите и малките фирми показват подобрено спазване на нормативната уредба през последните две години в Пенсилвания.
Инспекциите на дейностите в находището Марцелус се увеличиха повече от два пъти между 2010 и 2012 г., според данните на Департамента по околната среда на Пенсилвания, тъй като Департаментът удвои персонала си от инспектори. Нарушенията са намалели с около 50% за същия период.
Някои критици предполагат, че по-малко агресивния подход под управлението на Републиканския губернатор Том Корбет може да обясни част от спада. Г-н Хангър, бивш секретар на щатския Отдел за опазване на околната среда, както и други, говори за директивата на Отдела от Март 2011, която призовава инспекторите да изяснят всички уведомления за нарушения, заедно с високопоставени представители на Отдела преди издаването на актове по тях.
“Индустрията се подобрява все повече с течение на времето, и мисля, че също е въведена различна философия на регулиране.” казва г-н Хангър.
Стив Хиоздович, от екологичната група Clean Water Action, казва, че според него намаляването на нарушенията през последните две години, вероятно е резултат от няколко фактора, включително по-добро спазване на нормативните разпоредби от оператора, по-малко дейност по сондиране и по-малко агресивност на правоприлагането”.[Корбет] Администрацията е широко отворена към обществеността относно своята подкрепа за този сектор”, каза той.
Говорител на Департамента каза, че записката относно изясняване на нарушенята с високопоставени длъжностни лица е насочена към подобряване на съгласуваността и че Отделът не изисква инспекторите да получават разрешение, преди издаването на актове за нарушения. Щатските служители, включително говорителят на губернатора, отрекоха, че правоприлагането е по-малко агресивно, вместо това, той отдава спада в нарушенията на засилени проверки и подобряване на спазването на изискванията от операторите. Те също така подчертават по-стриктните стандарти за изграждане на кладенци и за емисиите.
“Ние сме решени да помогнем тази индустрия да се разраства, защото така помагаме на нашата икономика, но това не означава, че досега не сме го правили безопасно”, каза Ерик Шърк, говорител на губернатора.
През цялата история на разработване на петролния участък, малките, пъргави компании обикновено са се нагърбвали с рисковете по проучване за нефт и газ в неизследвани участъци. Когато тези така наречени пробни сонди се оттеглят, компаниите често прехвърлят откритията си срещу известна печалба към по-големи компании. Купувачите, с по-малък апетит за поемане на риск, но с повече пари, предприемат след това скъпата, но с по-ниска доходност, но пък и по-устойчива работа по добиване на нефт и газ.
Сега, някои сондажни компании с по-слаби баланси продават активите си. Енергийните гиганти ги изкупуват, анализаторите на пазарните тенденции очакват това да продължи в цялата страна.
През септември, Shell и Chevron купиха големи участъци от богати на петрол площи в Западен Тексас за повече от $ 2,0 милиарда от Чесапийк енерджи АД, CHK 1.16% енергийна компания работеща на природен газ , която се нуждае от повече оперативен кеш.През същия месец Exxon разшири своя холдинг в шистовите находища Bakken в Северна Дакота чрез придобиване на активи от Денбъри Ресурси АД., DNR 0,28% , което е удвоило дълга си за три години.Exxon заплати 3 млрд. долара за да изкупи канадска компания за проучване на шисти, която редовно е харчила повече пари, отколкото е получавала от продажб и.
В търсенето на шистов газ и нефт към тях се присъединяват и енергийните титани, базирани в други страни, от Франция и Норвегия до Австралия и Китай.Взети заедно, мултинационалнте производители са разходвали около 100 милиарда долара, от края на 2008 г. да изкупуват компании и площи в цяла Северна Америка.
Навлизането на големи, по-добре финансирани фирми, се приветства от някои в район Тиога, Пенсилвания, известен със земеделието, с езерата и с покритите с борове хълмове и с пролом, познат сред местните като Големия Каньон на Пенсилвания. Ерик Кулидж, комисар на региона и млекопроизводител, казва, че е бил впечатлен от Shell, който сега е собственик на арендата, която той първоначално е установил с Източни ресурси.
Източни ресурси са “нетърпеливи да разрастнат индустрията, и те го правят в рамките на възможностите си,” казва г-н Кулидж. Но по-големите ресурси на Shell, казва той, й дава възможност да добива природен газ, „по начин, който обхваща всички аспекти на това, което трябва да се направи”, от задължението за спазване на нормативите до ангажирането на обществеността.
Jeff Lautenberger за The Wall Street Journal
Млекопроизводител и комисар на регион Тиога Ерик Кулидж на площадката на семейната ферма Кулидж близо до Уелсбъро, Пенсилвания
Не всеки в регион Тиога е толкова щастлив от навлизането на Shell. През май миналата година, регулатори заявиха, сондирането за газ е повлияло на водата, която достига дома на Джеф и Тина Ричардсън в Уелсбъро. На семейство Ричардсън, чиито чешмяна вода мирише на сяра, се налага да пият бутилирана вода от чаши от стиропор, да се хранят в хартиени чинии и се притесняват, че може да се наложи да се откажат от дома си.
“20-годишна мечта пропада заради тръбите”, казва г-н Ричардсън, инвестиционен мениджър, за къщата, която той и съпругата му построили, за да се пенсионират в нея.
Регулаторите на Пенсилвания заключили, че сондирането е замърсило техния кладенец, но все още разследвали и все още не са съставили акт на виновника.
Семейство Ричардсън, които казват, че неохотно подписали аренда с Източни ресурси, обвиняват щата за водата си замърсена от Shell, която поела арендата и установила обект за сондиране на по-малко от една миля от дома им.
Shell заяви, че все още не е определено дали тя е отговорна за причиняване на замърсяването. Въпреки това, компанията се занимава с този въпрос и се опитва да го разреши. “Ние продължихме да работим усърдно, за да се върне водата на семейство Ричардсън в състоянието преди сондирането”, каза говорителката на Shell.
Един ден в края на януари, работници на Shell извършвали поддръжка на няколко етажа високо сондажно съоръжение на гребена на един мразовит хълм в Тиога, носели каски, огнеустойчиви комбинезони и обувки с шипове за лед за ходене в калта. Около платформата, земята била покрита с листове пластмаса, гарнирани с кече и обрамчени с берма, начин за улавяне на всякакви разливи.
Операторите на платформата планирали да сондират на повече от една миля, а след това да избутват странично в скалите през дълги разширения.
Кладенците са облицовани със стоманени тръби, обвити в цимент, който запълва пространството между тръбата и земята, за да се предотврати изтичането на газ или течности в плитките скални слоеве и евентуално във водоносните зони.
Shell казва, че е въвела нови практики, от момента на придобиването на Източни ресурси – от свързването на тръби с фланци, вместо завинтването им, с цел по-добро свързване, до промяна в процеса на циментиране за подобряване на целостта на кладенците.
Компанията твърди, че взема по-сериозни мерки, за да предотврати мигрирането на газ през пукнатини в скалата, чрез по-задълбочено проучване на потенциалните пътища. И е спряла съхраняването на отпадъчни води в ями, от които могат да проникнат течове, нарушение, за което Източни ресурси са многократно цитирани.
“Мисля, че няма съмнение, че културата около безопасността се е променила значително, откакто като Shell дойде тук”, казва Джей Ар Джъстъс, генерален мениджър на Shell за нейните дейности в Апалачите, включително и в Пенсилвания.”Имаме много повече технически средства, които да вложим, за да се справим, отколкото по-малка независима компания би го направила”.
Тери Пегула, който е основател и управител Изток ресурси, чрез говорител отказа да коментира.
Практиките на Shell са станали стандарт на пазара. На Газлайт Бар & Грил в центъра на Уелсбъро, има реклама за компания, предлагаща курсове за обучение “Одобрени от Shell” за работа на оперативни платформи, мотокари и кранове.
Някои от природозащитниците се надяват, че Shell и подобните на нея фирми, с техните ресурси и техническо ноу-хау, ще продължат да намаляват злополуките свързани със сондажите.
А. Скот Андерсън, старши съветник по политика на Фонда за опазване на околната среда, заяви, че е твърде рано да се каже дали големите петролни компании ще донeсат значителни ползи. Но “има основание да се мисли”, каза той, “че колкото повече бизнесът се извършва от големите компании, толкова по-вероятно е да видим, подобряване на екологичните показатели.
Пишете на Даниел Гилбърт daniel.gilbert @ wsj.com и Ръсел Голд russell.gold @ wsj.com
Версия на тази статия е публикувана на 2 април 2013 г., на страница А1 в американското издание на The Wall Street Journal, със заглавие: As Big Drillers Move In, Safety Goes Up.
