Българският енергиен и минен форум и Канадската търговска камара в България са домакини на Четвъртата международна ядрена конференция, посветена на Малките модулни реактори (SMR) в хотел "Балкан Палас". Двудневното събитие събира представители на законодателната и изпълнителната власт, водещи компании в развитието на технологията, регулатори и индустрии с интерес към SMR. На снимката: (от ляво надясно): Ангеран Дюсен (Enguerrand Ducène), вицепрезидент продажби и бизнес развитие EMEA, заместник-началникът на отдел "Ядрена енергия, ядрени отпадъци и извеждане от експлоатация" на ЕК Джанфранко Брунети, вицепрезидентът на Групата за подкрепа на ядрената енергетика в Европейския парламент Цветелина Пенкова, Петър Манчев, модератор.Снимка: Никола Узунов/БТА (ПК)
Условията за развитие на малките модулни реактори и ролята им за постигане на целите за декарбонизация са сред темите на международна конференция в София, организирана от Българския енергиен и минен форум и Канадската търговска камара в България.
Сред участниците във форума, който е под патронажа на министъра на енергетиката, са експерти, специалисти, представители на компании в развитието на технологията. Европейската комисия подкрепя разработването на малки модулни реактори, които са с по-малка мощност и размер в сравнение с традиционните електроцентрали с мощности в размери на гигавати. Европейският индустриален алианс за ускоряване на разработването, демонстрацията и внедряването на малки модулни реактори беше създаден през февруари миналата година от ЕК заедно с препоръката относно междинната цел за климата за 2040 г., като беше подчертан потенциалът на атомната енергия сред нисковъглеродните технологии, които могат да помогнат на ЕС да намали емисиите. Инициативата обединява правителства, индустриални участници и заинтересовани страни, които се стремят да ускорят развитието на сектора.
България е държава с над 50-годишен опит в експлоатацията на ядрени съоръжения и с амбициозна цел да надгради съществуващите технологии, сключвайки договореност, обследвайки възможността да разположи американската технология AP1000, отбеляза заместник-министърът на енергетиката Георги Самандов. Малките модулни реактори са следващата стъпка, която предстои пред нашата държава и от Министерството на енергетиката насърчаваме всички опити и инвестиции в кадри и технологии в проучването и за имплементирането на този енергиен източник в нашата мрежа, посочи той. По думите му със своя опит България може да бъде стожер в Европа за вкарването в енергийния микс на тази важна технология, която доставя сигурна, постоянна и на достъпна цена енергия както за българското общество, така и за българския бизнес.
Ние сме в началото на ренесанса на ядрената енергетика в Европа и света, с което са свързани редица предизвикателства, каза Алекс Нестор, президент на Канадската търговска камара в България, давайки пример, че през последните 20 години повечето ядрени проекти не бяха финализирани навреме, както и че значително надвишават предварително определените за изпълнението им бюджети. Нестор посочи още, че има редица причини, поради които управлението на такива проекти страда - дефицити в проектирането, регулаторни пречки, и изрази надежда, че форумът днес ще бъде платформа, на която да бъде обсъдено преодоляването на тези пречки.
Евродепутатът Цветелина Пенкова разгледа европейската рамкова политика в областта и отбеляза важността на обезпечаване на устойчивостта на ядрената енергетика. Трябва да направим така, че тя да е част от енергийния микс на Европа. Това обаче е инициатива, която има нужда от значителна инвестиция и трябва пазарите да бъдат подготвени така, че в бъдеще да разполагат с бюджет за такава инвестиция, която да обезпечи устойчивостта, посочи Пенкова. Тя коментира, че е мит, че ядрената енергетика може да разчита само на бюджетите на националните правителства и добави, че развитието й има нужда от допълнителна инвестиция.
Пенкова отбеляза, че малките модулни реактори са нова технология, която е по-гъвкава, има възможности за по-малки инвестиции, по-малки разходи, може да се разработи и разгърне в отдалечени райони. Но нека да не забравяме, че малките модулни реактори все още не са комерсиална реалност, все още нямаме такива, които да работят и изпълняват своята функция, добави Пенкова. В Европейския парламент често водим дискусия, ние гледаме на малките модулни реактори като на допълваща технология, но не и като заместител на големите ядрени централи, обясни Пенкова.
Евродепутатът каза още, че за малките модулни реактори ще има много стриктна регулаторна рамка. Трябва да се обединим около разбирането, че трябва да има възможно най-високи стандарти за безопасност и сигурност, каквито са въведени за другите реактори, каза тя.
ЕК вече призна, че за да постигнем целите на 2050 г., потреблението на енергия ще бъде с много висок ръст и за да бъде задоволено, ще са необходими големи количества енергия, които се очаква да дойдат най-вече от ВЕИ, но това няма да бъде достатъчно, посочи Джанфранко Брунети, ръководител на звено по ядрена енергетика в ЕК. Стратегическите цели на икономиката в настоящия контекст налагат разработването на тези напредничави технологии. Да не забравяме и конкурентоспособността на различните видове енергийни източници и в плана на ЕК би трябвало да се включат и елементите за развитието на новите технологии, така че страните членки да помислят и за инвестиции в ядрения сектор, каза Брунети.
Той отбеляза, че малките модулни реактори в бъдеще ще се включат в интегрираните енергийни системи и ще спомогнат за постигането на целите за ниски въглеродни емисии и за опазване на околната среда. В плановете за малките модулни реактори се има предвид също и развитието на големите централи и комбинацията между двата вида енергийни източници, посочи Брунети.
Ангеран Дюсен, вицепрезидент на "Уестингхаус", отговарящ за пазара на енергийни системи и развитие, също посочи, че малките модулни реактори не са заместващо решение. По думите му решението е комплексно и какъвто и размер на реакторите да се възприеме, най-важна е безопасността и сигурността. В "Уестингхаус" работим с доказана технология АР1000, не бихме искали да използваме нещо, което не се е доказало, искаме да ползваме традицията в полза на потребителя от голям мащаб, посочи Дюсен. Той обясни, че при малките модулни реактори от компанията приспособяват с минимални промени АР1000 към нещо, което е много подобно, но с по-малък мащаб. Ползата да се ползва подобно проектиране е, че опитът е на наша страна, трябва обаче да сме внимателни и да можем да работим по-бързо и разходите да са по-ниски, добави той.
Анелия Цветкова
Статията прочетете в сайта на БТА тук>>
