„Rzeczpospolita“, http://www.rp.pl/
Автори на статията са Полският външен министър Радослав Сикорски и европейският комисар по енергетика Гюнтер Йотингер
Тя представя виждането на г-н Сикорски и на г-н Йотингер по отношение на енергийната политика на Европейския съюз (ЕС). Основен извод от статията е, че ЕС няма право да влияе на страните-членки върху тяхната енергийна политика и поради тази причина не може да спре проучването и добива на природен газ от шисти.
В статията се казва:
„Политиците подчертават факта, че ЕС не иска да налага на своите страни членки определени енергийни ресурси. Решението дали да разработват, или не своите собствени ресурси е неотменно право на всяка страна членка.
Повишаващите се цени на енергията са едно от основните предизвикателства, пред което Европа е изправена в наши дни.
Проучванията показват, че цените на електроенергията и газа в ЕС са почти двойно по-високи от цените в други части на света. В действителност на пазара на незабавните доставки на газ в САЩ цените са почти четири пъти по-ниски в сравнение с Европа.
Във времена на криза достъпните цени на енергията са от изключителна важност за стимулиране на икономиката и конкурентоспособността на европейския бизнес на международните пазари. Цените на енергията се отразяват на разходите по поддръжка, дейността на малките и средни предприятия и на стратегическите решения на големите индустриални
играчи. Високи цени също имат негативно влияние върху пазара на труда, тъй като международните компании могат да се въздържат от откриването на нови работни места и дори да не запазват съществуващите в Европа.
Тук изниква въпросът: „Защо цените на енергията са по-високи в ЕС в сравнение с други части на света?“ В някой страни членки цените на енергията се формират основно на базата на вътрешни регулации, свързани с акцизите, митническите и други такси. Например в Германия, Швеция и Дания тези разходи представляват около 50% от цената на енергията, която крайният потребител заплаща.
Вярно е също, че нашите енергийни системи вече се нуждаят от значителни инвестиции. Амбициозните цели, свързани с енергетиката и климата, заложени за 2020 година и най-вече целта за намаляване на въглеродните емисии с 20% и увеличаването на електроенергията произвеждана от възобновяеми енергийни източници с 20% означават, че цените на електроенергията най-вероятно ще се увеличат през следващите няколко години. Ситуацията се усложнява допълнително от зависимостта от доставките на петрол от страни извън ЕС.
Какво може да се направи? Първо, трябва да бъде създаден истински европейски енергиен пазар. Амбициозна регулаторна рамка на вътрешния пазар бе приета през 2009 г., която улесни интегрирането й на по-широко и задълбочено ниво от страните-членки. Въпреки това, приемането на законовите промени все още предстои. Някой страни-членки забавиха въвеждането на тези регулации. Това означава, че например потребителите не са добре информирани за своето ново право да сменят доставчика си до три седмици, безплатно.
Интерконекторните връзки между отделните страни членки също не са достатъчни. Енергийната инфраструктура е важен елемент за развитието на вътрешния пазар. Поради тази причина е важно да завършим работата по определянето на това кои инфраструктурни проекти трябва да получат финансиране от ЕС през периода 2014-2020, до есента на 2013 година.
На второ място, трябва погледнем извън рамките на ЕС. Вече сме предприели действия по започване на изграждането на „Южен газов коридор“, който ще позволи диверсификацията на газовите доставки в Европа. В момента очакваме решението на Азербайджан по отношение на една част от газопровода, който ще осигури още един източник на газ за Европа. С основаването на Енергийна общност на ЕС ние ангажирахме и други страни, които се намират в близост до ЕС, при въвеждането на законовите решения в областта на енергетиката, които ЕС прилага. Ние също насърчихме съседните на ЕС страни да се включат в тази общност. На последно място, но не и по значение, ние се опитваме да финализираме ново споразумение с Русия, което е базирано на вътрешните енергийни регулации на ЕС.
На трето място, ние трябва да вземем предвид начина и обхвата, по които различните страничленки субсидират производството на енергия от възобновяеми енергийни източници. Ние искаме да постигнем прогрес по отношение на нашите цели за производството на възобновяема енергия, но тези цели трябва да са икономически обосновани и същевременно да гарантират нужното ниво на стабилност на енергийната мрежа.
Това не означава, че ЕС иска да регулира енергийните източници на страните членки. Изборът на метод, по който всяка страна членка консумира своите енергийни ресурси представлява изконно нейно право. Те са свободни да избират „енергийната кошница“, която най-добре отговаря на техните местни характеристики. Това, от своя страна, позволява взимането на най-икономически изгодните решения. На добре функциониращ вътрешен пазар, това би означавало, че енергията от възобновяеми източници ще се генерира там, където разходите за нейното производство са най-ниски, а не където тези производители са най-силно субсидирани.
За страна като Полша, това ще означава свободен избор между местен добив на въглища или добив на природен газ от шисти. Значителният спад на цените на природния газ в САЩ стимулира възстановяването на цели отрасли на индустрията. Този подход не противоречи на целите на ЕС по отношение на околната среда и климата, при положение, че ние усвоим най-ефективните стандарти на опазване на околната среда.
Ние трябва да инвестираме време и средства в повишаване на енергийната ефективност. Европейският съюз може да се превърне в център на световния пазар на енергийно ефективни технологии, докато в същото време създава благоприятен бизнес климат и работни места за намаляване на консумираната енергия от страна на домакинствата и бизнеса. Това може да е пътят за стимулиране на нашата икономика и гаранцията за нашата енергийна сигурност – да осигурим на настоящото и бъдещото поколение европейци сигурна, стабилна и в същото време достъпна енергия.“
