Публикувано на 05/06/2013
Реч на Янез Поточник – Европейски Комисар за околната среда
По-чист въздух за всички: Политики за Европа и извън нея
По повод Откриване на Зелена седмица 2013
Брюксел, 4 юни, 2013
Източник: europa.eu
Уважаеми дами и господа,
За мен е огромно удоволствие да ви приветствам на Зелена седмица 2013!
Окуражен съм от големия интереср който тази тема привлича тази година.
Човек може да си зададе въпроса: можем ли да си позволим да отделим време, за да обсъдим качеството на въздуха?
Европа се опитва да се измъкне от безпрецедентна икономическа криза. Много хора – твърде много хора – губят работата си. Бедността е се разпространява. Увереността в бъдещето е отслабва.
Вече не можем да избегнем тази криза, но би било непростимо, ако не си извлечем уроци от нея. И един важен урок е за устойчивостта на нашето поведение.
Тази криза е резултат от неустойчив растеж подхранван от финансови ексцесии. Ние вземаме заеми да консумираме и за да запазим хода на икономиката. Опитът показва, и ние всички сега знаем това, че това не е устойчиво.
Това, което е по-рядко прието е, че същия този модел на растеж не само, че подронва нашите ограничени финансови резерви, той също подронва и ограничените природни резерви на планетата.
Ние изглежда, че сме заключени в една система на производство и потребление, която разчита прекалено много на това да вземаме повече от това, което можем да дадем, и на това, което нашата планета може да даде …. Ние се изчерпваме наличния ни природен капитал – вода, въздух и други екосистеми, от които зависим в крайна сметка. Ние изпадаме в задлъжнялост по неустойчив начин.
Представете си, че тази същата ресурсно-интензивно система бъде умножена отново и отново, за да отговори на нуждите на допълнителни 2 милиарда души, които се предвижда да се присъединят към нас на планетата до 2050 г.. За едно поколение само, ще има толкова повече жители на планетата, колкото е било цялото население в началото на 20ти век.Това се равнява на 140 000 души на ден. Само за две седмици, населението се равнява на това в моята страна Словения. Всички те амбициозни, и с права на същия начин на живот, на който ние се радваме днес.
Аз не съм сигурен дали еквивалента на две планети ще бъде достатъчен, за да отговори на нуждите и желанията на всички. Ако продължим да използваме ресурсите си в същия този темп до 2050 г. в световен мащаб ще се нуждаем от три пъти повече материален ресурс, и 70% повече храни, фуражи и фибри. И точно в следващите 20 години, ще трябват 40% повече енергия и вода. Това просто не е възможно. Това не се дължи на меките икономически закони, а по-скоро на тежките закони на физиката.
Ние често си мислим за последиците в материални ресурси. Но какво означава това за онзи ценен ресурс, който определя живота: на въздуха, който дишаме?
Градското замърсяване на въздуха е на път да се превърне в основна световна екологична причина за преждевременна смъртност, изпреварвайки пиенето на мръсна вода и липсата на санитарни условия. Концентрациите на замърсяването на въздуха в някои градове, особено в Азия, вече далеч надхвърлят безопасните нива на Световната здравна организация, и те се очаква да се влошат допълнително до 2050г. Само 2% от световното градско население живее в рамките на допустимите концентрации на прахови частици определни от насоките за качество на въздуха на СЗО .
Дали това е фатално? Аз не вярвам, че трябва да бъде.
Вярвам, че ние можем да проектираме преход към по-устойчив модел на растеж. Такъв, където икономическият растеж е отделен от използването на ресурсите.
Въпросът за качеството на въздуха е добър пример в това отношение. Това е една от малкото области, в които сме виждали абсолютно отделяне между икономическия растеж и емисиите.
Миналата година, посветихме Зелената седмица на водата, тази година ние ще говорим за въздуха. Два основни ресурса, от които ни зависи живота. Два ключови ресурса, които трябва да опазваме. И се надявам, два ключови ресурса, които улесняват разбирането защо е толкова важно да се промени модела на растеж, който в много отношения ни е служил добре в миналото, но не може да продължи да го прави в бъдеще, без промяна.
Ние имаме много истории на успеха да разкажем, когато става дума за качеството на въздуха в Европа и благодарение на Европа. Бих искал тази Зелена седмица да отпразнува тези успехи и задълбочи проучването на начините, по които може да се разчита на тях. Важно е да осъзнаем, че ние можем да се справим с проблемите и че ние често можем да направим повече и по-добре нещата, ако работим заедно през границите между различните сектори и идеологии.
Но все още сме далеч от мястото, където искаме да бъдем по отношение на качеството на въздуха в Европа. Аз бих искал тази Зелена седмица да ни информира за степента на нерешените проблеми, тяхното значение за здравето на нашите граждани и на природата, и преди всичко, за намиране на начини за справяне с тези проблеми.
Качеството на въздуха е основен проблем за много хора. Проучване на Евробарометър, ни казва, че 80% от европейските граждани разбират добре въздействието на качеството на въздуха върху здравето, особено върху сърдечно-съдовите заболявания, заболяванията на дихателната система, алергиите и астмата. Гражданите също разбират вредата, която се причинява на околната среда, като почти четири от всеки пет граждани на ЕС загрижени за последиците от еутрофикацията (повишена биологична продуктивност във водни басейни вследствие на химични добавки, бел.пр.), например, чрез развитието на водораслите и смъртта на рибата в реките и езерата. И повече от 70% от анкетираните граждани искат обществените власти да предприемат действия на европейско, национално и местно ниво, дори във времена на строги икономии и трудности.
Ние сме готови да отговорим на тези тревоги чрез преглед на качеството на въздуха, което е моят политически приоритет за 2013 година.
Мисля, че една от причините, поради които хората вярват, че можем да постигнем нещо е, че, както вече споменах, политиката за качеството на въздуха е нещо като история на успеха за Европа. Факт е, че въздухът, който дишаме днес е много по-чист, отколкото в предишни десетилетия. Ние почти ликвидирахме “киселинния дъжд” – проблем, който бе толкова сериозен през седемдесетте и осемдесетте години.
Те виждат, че политиката за качеството на въздуха на национално и европейско ниво дава резултати. Целите, които си поставихме преди много години са ефективни за стимулиране на иновациите и за ограничаване на замърсяването на въздуха.
Но, както посочих, ние трябва да направим още много, за да сме сигурни, че ще постигнем нива на качеството на въздуха, които не въздействат по силно отрицателен начин върху човешкото здраве и върху околната среда.
Според нашите последни данни, повече от 400 000 европейци умират преждевременно от замърсяване на въздуха през 2010 година.
Това пряко тежи на разходите за здравеопазване, на дружествата чрез загубата на работно време, както и на икономиката като цяло. Ние смятаме , че загубените работни дни, които се дължат на замърсяването на въздуха са стрували на европейската икономика € 12 милиарда годишно през 2010 година.Това поставя допълнителен натиск върху и без това силно разпънатите бюджети за здравеопазване.
Замърсяването на въздуха също поставя тежко бреме върху околната среда. Две трети от обектите по Натура 2000, понастоящем са застрашени от нея, най-вече чрез емисиите на амоняк от селското стопанство и на азотен оксид от горенето. Земеделието пък страда от загуби в добивите, предизвикани от озоновите щети, с последици от около € 3 млрд. годишно през 2010 година.
Цената за обществото от замърсяването на въздуха е висока също и в парично изражение. Нашата работа за оценка на въздействието ни казва, че по предварителни сметки външните разходи са от порядъка на € 330-950 млн годишно.
Действията по замърсяване на въздуха следователно не са просто екологичен и здравен проблем, но също и икономически императив!Повече от разход, това е инвестиция в здравето и продуктивността на обществото.
Радвам се, че имаме възможност през Зелената седмица, да обсъдим как можем да направим тази инвестиция.
Нека се опитам да вдъхновя вашите дискусии през тази седмица, като очертая някои от моите мисли за посоката, която трябва поемем.
В самото начало, има четири основни цели, които бих искал да преследваме:
- Първата е да се гарантира пълно съответствие с нашите съществуващи политики за качество на въздуха и международните ни ангажименти до 2020 г. най-късно;
- На второ място, да се определят ясни цели за по-нататъшни подобрения на качеството на въздуха в периода след 2020 г.;
- Трето, да се предложи ефективна комбинация от мерки за постигане на тези цели;
- И четвърто, да се отворят възможности за европейския бизнес в бързо разширяващи се пазари за технологии за намаляване на замърсяването и услуги.
За първата цел – пълно съответствие на сегашната ни политика за въздуха – трябва да се увеличат дейностите за гарантиране, че вече действащите законодателство и политика действително ще донесат подобрения за хората, там където те живеят и работят.Ние също трябва да се уверим, че различните сектори допринасят за това по справедливо начин – значителния напредък на някои трябва да бъде взет под внимание.
В транспортния сектор, вече договорените Евро стандарти за леки и товарни автомобили трябва да намалят емисиите, както се очаква; и емисиите от булдозери и багери трябва да бъдат намалени.
В енергийния сектор, трябва да се ограничат емисиите от малките горивни инсталации и да се предприемат нови инициативи за средно големите горивни инсталации.
В селското стопанство съществуват значителни възможности за подобряване на методите за ограничаване на вредните емисии на амоняк.
Успоредно с това, обвързващи международни ангажименти за 2020 г., трябва да бъдат отразени в една обновена Директива за националните горни прагове за емисии.
Втората цел включва определяне на визия за чистия въздух след 2020г.В дългосрочен план, единствената надеждна визия, по мое мнение, е “нулево влияние” – с което имам предвид, да няма отрицателни последици за здравето, да няма еутрофикация, и да няма окисляване.
По думите на създателите на политики “, това би означавало, относно здравната политика например, постигането на всички стандарти на Световната здравна организация за качеството на въздуха.
Но ние също така трябва да определим надеждна пътека за това как да стигнем до там, под формата на преки междинни цели на политиката до 2025 или 2030 година. Това ще включва разработването на икономически ефективна стратегия за намаляване на вредите за човешкото здраве или за екосистеми от замърсяването на въздуха в сравнение с настоящата ситуация. В момента анализираме как тези цели могат да бъдат идентифицирани и постигнати при необходимост от редица сценарии за разходи и ползи.
Третата цел е да определим конкретни мерки на ЕС за намаляване на емисиите, там където хората живеят и работят.Една ефективна и икономически ефективна политика за намаляване на емисиите е вероятно да включва ревизиране на Директивата за националните горни прагове за емисии с нови горни прагове за емисии до 2025 или 2030 г., допълнени и с мерки за контрол при източника на равнище ЕС, при които общият подход да има смисъл. Три основни кандидати са малките горивни инсталации, селското стопанство, и корабоплаването.
И накрая, няколко думи за четвъртата цел.Замърсяването на въздуха се превръща в сериозен проблем по целия свят – в Пекин, Банкок, Манила и Мексико Сити, както и в Брюксел и Дъблин. Търсенето на продукти и процеси с ниски емисии може да се очаква да се увеличи драстично. Политиката по качество на въздуха следователно е не само екологична цел, но и икономическа възможност и двигател на иновациите. От един засилен режим на качеството на въздуха в ЕС действително ще се възползва европейската конкурентоспособност. САЩ е един от лидерите, и ние можем успешно да се поучим от опита им.
Искам пакетът от мерки, който възнамерявам да представя през есента да покаже как това може да се постигне, като съчетава нова стратегия за замърсяването на въздуха в ЕС, по-строги горни прагове за емисии и конкретни инициативи, свързани с източника.
Уважаеми дами и господа,
През тази седмица, в почти 40 различни сесии, ние ще се запознаем и ще обсъдим почти всички аспекти на замърсяването на въздуха. Ние ще обърнем внимание на въздействието върху здравето и на основните научни доказателства, на различните източници на емисии, на разходите и ползите за обществото, на ефективните и иновативни методи за намаляване на емисиите от замърсители, и как да информираме широката общественост, за да я насърчим да се включи по-добре.
Ние ще се вслушваме в изследователи, експерти, политици, представители на градове, региони, неправителствени организации и индустрията, за споделяне на опит, предоставяне на нови идеи, и предлагане на конструктивни начини за справяне със съществуващите предизвикателства.
Зелената седмица предоставя уникална възможност за вас да си кажете думата през текущия преглед на политиката. Вашите идеи са от голямо значение за мен и моите колеги от Комисията по разработването на обновена политика за въздуха за Европа. Вашият принос не само ще ни даде нови идеи, но също така ще осигури “проверка на реалността”, която отговаря на тревогите на хората – обществените власти, работниците във фабриките, земеделските производители, лецата, които вземат решения на всички нива, и гражданите като цяло.
Така че, моля всички да изразите вашите коментари за въздуха!
Има много въпроси, по които бихме приветствали вашето ценно мнение. Ще си позволя да повдигна четири въпроса в това отношение в този момент, в произволен ред:
- Кои сектори са си направили домашното и които изостават?
- Какво е най-доброто доказателство, че действията по замърсяването на въздуха, трябва да се вземат на равнище ЕС?
- Как най-добре да гарантираме взаимни ползи от политиката срещу изменението на климата и за качеството на въздуха?
- Как да изработим мерките, така че те да насърчават иновациите и да се създадат бизнес възможности за нашите компании?
Пожелавам ви – както и на мен самияи – продуктивна и интересна Зелена седмица.
Очаквам с нетърпение многобройните сесии, в които ще участвам лично, както и моите колеги, които ще присъстват на всяка една от тях, и ще се вслушваме внимателно в мнението ви. Ние ценим Зелената седмица, защото научаваме толкова много от вас.
Но Зелената седмица също ни напомня, че сме многобройни тези, които ценим опазването на околната среда. Силата, която призовава за отговорно и устойчиво бъдеще. Силата, която не може да бъде игнорирана. Тази седмица е нашата седмица. И нашето послание трябва да бъде силно и ясно: “Ние имаме правото и ние искаме чист въздух.”
