Все по-наложителна става необходимостта от изготвяне на оценки за системното въздействие на нови нормативни актове в енергетиката.
Пазарните промени в енергетиката стават все по-радикални и съвсем скоро ще се простим с конвенционалното разбиране за енергийна стратегия, енергийно планиране и управление на балансите производство-потребление. Така, по-нататъшното развитие на пазара на електроенергия в България е свързано решаване на все още открити въпроси в областите на балансиращия пазар на електроенергия, договорите за балансиращи групи, договорите за продажба на електрическа енергия по регулирани и свободно договорени цени, борсовия пазар и почасовите графици за производство, динамиката на участниците в балансиращите групи, изготвянето на стандаратизираните товарови профили (СТП) на потребителите на свободния пазар. Всички тези нови проблеми и редица други са обект на промени и изясняване в новопредставения проект на КЕВР за промени в съществуващите и до сега Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ).
Предложените за обсъждане изменения на ПТЕЕ са ориентирани основно към осигуряване на нормативната рамка за работа на националната борса за електрическа енергия, но в по-широк план демонстрират явни намерения за въвеждане на нов пазарен модел за договаряне и търговия с електроенергия, което отговаря на политическите декларации от последната година и е в съответствие с европейските приоритети на развитие, с които сме длъжни да се съобразяваме.. За съжаление в този диалог активно участват основно производители, мрежови оператори , търговски компании и представители на индустрията, но липсва участието на представители на най-големия сегмент в дела на потреблението – битовите потребители.
На настоящият етап активно се обсъждат и отразяват практически въпроси за търговията с електрическа енергия на база на натрупания опит и с оглед на изчистване на технически дисбаланси, като дати на сетълмент, дати на фактуриране или база за часово отчитане. Има и дискусия за облекчаване на изискванията към някои от участниците на пазара, най-вече за ВЕИ производителите по отношение на новото изискване към тях за динамика при участието им в балансиращите групи. ПТЕЕ създават и формалните правила за стартиране на борсова търговия с електрическа енергия у нас за сега само в сегмента "ден напред".
Предложената редакция на ПТЕЕ, обаче, не решава, а по-скоро маркира въпросите за свободна търговия на ниско напрежение или за междусистемната търговия поради неяснотите при разпределение на трансграничните капацитети . В тази връзка искаме да обърнем внимание на все по-ясно очертаващата се необходимост от оценка на въздействието на предприеманите стъпки върху участниците в процеса на производство, пренос, разпределение и доставка на електрическа енергия на национално ниво, включително по отношение както на обектите от критичната енергийна инфраструктура, така и по отношение на битовите кленти.
Извън контекста на успешното решаване на редица практически въпроси за подобряване на механизмите за работа на търговските участници, както е заложено в представения проект за промени на ПТЕЕ, някакси остава встрани темата за осигуряване на баланса на системата като цяло. По-долу ще бъдат представени три причини за необходимостта от оценка на въздействието на предложения проект, който ние считаме за абсолютно необходима днес преди уточняване на крайната редакция на този нормативен документ:
- Производителите на електрическа енергия – големият проблем, който се очаква да се "заобиколи" чрез либерализацията
Анализът на натрупания текущ дефицит в системата показва, че основните ликвидни дисбаланси възникват при производителите на електрическа енергия и разплащанията с тях, а предприетите до сега мерки водят само до намаляване на темпото на натрупване на дефицити, но не и до премахването им. Все по-остро стои въпросът за наличието на значителни капацитети, които не се натоварват ефективно поради липса на пазари, ограничения в диспечерските графици или наложени от външни причини ограничения. При това националните политики за енергийна ефективност и за подкрепа за битовата газификация ще продължат да свиват потреблението и така ще задълбочават кризата в ликвидността на сектора. Поради сложността и комплексността на взаимовръзките в него, създадени във времето на проектиране и изграждане на национална енергийна система през 70-те години на миналия век по съвсем други критерии и други перспективи за потребление, сега изграждането на нови генериращи мощности, както и модернизирането на една част от тях не можа да се наложи чрез методите на стратегическото планиране. Като ефективно средство за решаване на натрупаните проблеми се налага подходът за търсене на нов устойчив баланс на националните производствени мощности чрез инструментите на свободния пазар, регионализирането му и интензифициране на износа. Този подход е работещ, но се изисква създаване на равни условия за всички участници на пазара, включително чрез ПТЕЕ, което не е решено все още в този важен нормативен документ. Причините за това са много, но основната е,че то преминава през дефиниране на непопулярни условия като отпадане на условието за единствен купувач на енергия, премахване на регулирания пазар и реалзиране на пълна либерализация на пазара. А това от своя страна със сигурност ще породи волатилност на енергийния пазар и повишаване на почти всички цени на електроенергията.
- Основните двигатели на иновации в сектора – мрежовите оператори и търговците на електрическа енергия
Независимо от трудностите, развитието на свободен пазар у нас набира опит, а ПТЕЕ обхващат все по-детайлно взаимоотношенията между участниците при доставка на услуги и енергия в реално време. Тези комплексни взаимоотношения са двигател за внедряване на иновации и привлича интереса на различни търговски субекти. В Западна Европа тези тенденции вече доведоха до навлизане на специализирания пазар на електрическа енергия на търговци със специализация в други комунални услуги, като кабелни оператори, IT-компании и мобилни оператори опериращи на интернет-платформи. Тези възможности за развитие, обаче крият и рискове за сегашните участници на пазара, които внимателно трябва да се адаптират към иновациите и така да осигурят коректност в отчетите си.
Така например, производителите на енергия трябва да се адаптират към новите системи базирана на IT-технологии за предоставяне на комплексни услуги в оn-line режими и така да постигнат управление на производствените си капацитети с много по-висока ефективност. Същото се отнася и до големите потребители на енергия. И това направление, наречено "управление на потреблението" (demand site management) придобива ключово значение в енергийните стратегии на развитие страни. За съжаление, в обсъждането на последните промени на ПТЕЕ потребителите и темата за управление на потреблението практически липсват, а производителите са представени основно от асоциации на ВЕИ производители. Липсата на участие и обратна връзка с крайните клиенти осигурява спокойствие при подготовка на промените в ПТЕЕ, но крие рискове за последваща остра реакция на политически ниво, когато стане ясно как механизмите на свободния пазар се отразяват на широки кръгове от обществото.
- Кое ще се случи първо – стабилизиране на националния електроенергиен сектор или интеграцията на енергийната ни система в рамките на общия енергиен пазар?
Този въпрос е уместен, защото Европа е ангажирана с прилагане на практика на концепцията за общ енергиен пазар, в който е интергирана и политиката за опазаване на околната среда. У нас, обаче, вместо приоритет на интеграционните процеси, основните усилия са посветени на решаване на проблемите на натрупания дефицит в ликвидността, паралелно с начални плахи стъпки за навлизане в оластта на работа в конкурентна среда. А последното е особенно важно като се има предвид, че в скоро време, искаме-не искаме, на нашия енергиен пазар ще навлязат други европейски доставчици на енергия и услуги. А ние не сме подготвени за този процес и се очакват сериозни изненади. В тази връзка предвидените в ПТЕЕ механизми за работа на оператора на борсовия пазар по проекта за обединение на националните електроенергийни пазари на базата на Европейския ценови модел (Single Price Market Coupling for DAM) c имплицитно разпределение на трансграничните преносни способности, трябва да бъдат анализирани задълбочено от големите производители на електроенергия, работещи на свободния пазар.
Опитът показва, че в състояние на преход към нови пазарни правила, печеливши се оказват търговските участници, които имат финансов ресурс за инвестиране в иновации и за осигуряване на необходимите финансови гаранции. У нас инвестиции са необходими както в „софтуерни“ мерки (организация на отдели за пазарна тъговия и рамкови споразумения с пазарни партньори), така и за „хардуерни“ мерки, гарантиращи доставки на услуги с конкурентно качество.
Едва ли чрез механизмите на държавно администриране на процесите, ще се осигури необходимото време за преход на НЕК към финансова стабилност, особено при погрешното смесване на критериите за икономическа състоятелност и "социална" справедливост на цени на електроенергията. Но, тук важно е да се спомене, че не само НЕК от структурообразуващите държавни енергиини компании е в зоната на оперативния риск, пък и политическите инструменти не винаги са устойчиви бариери пред пазарния натиск на външни икономическите интереси след неизбежната пълна либерализация на пазара.
Във връзка с изложените очаквания в развитието на българската енергетика, необходимо е, и ние горещо го препоръчваме, Правителството да изготви анализи от типа „стрес-тестовете“ на държавните енергийни дружества при условията на 2 сценария: ускорено развитие на либерализацията на вътрешния пазар преди регионализирането му, и, при увеличена конкуренция на външни енергийни доставки след регионализиране на българския пазар.
В заключение считаме, че Правилата, както и Закона за енергетиката трябва да се актуализират в отговор на новите пазарни реалности, но при ясно определени национални приоритети в съответствие с европейските. Крайната цел на това упражнение е всички пазарни участници да получат обективна информация за очакваните процеси и правилно да планират действията си.
За да не се случи така, че първо гримираме болния преди да го излекуваме
