Консервирана площадка и морално остаряло оборудване едва ли ще даде силен коз в ръцете на държавата при преговори с инвеститори
2016 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."
2016 година донесе развръзка по едно от ключовите дела за българската енергетика - за поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене", но сагата около втората ядрена централа изглежда се заплита отново. И отново на дневен ред е строителството на втората ядрена. С консервирана от години площадка и морално остаряло оборудване обаче държавата едва ли ще има много шансове да получи добра оферта от потенциални инвеститори.
Проектът беше прекратен с решение на Народното събрание (по препоръка на Министерския съвет) през пролетта на 2012 година. Няколко месеца по-късно руската компания "Атомстройекспорт" вече е с иск срещу Националната електрическа компания (НЕК) на стойност около 1 млрд. евро.
Първоначално исканията на руската компания в иска пред арбитража, заведен през 2011 година, бяха на стойност 58 млн. евро. Тогава оплакванията бяха свързани единствено със забавянето на проекта. През 2012 година обаче "Атомстройекспорт" вече очаква от българската компания и да изплати поръчаното през 2006 година оборудване.
Четири години по-късно арбитражният съд се произнесе в полза на руската страна, но пък не и в пълния размер на поисканата сума, а за малко над 601 млн. евро. Така на НЕК натежават още над 1,2 млрд. лева задължения, свързани с водената от държавата политика в енергийната сфера. Компанията получи заем от държавния бюджет, за да плати на "Атомстройекспорт".
Решението по иска е факт, но неяснотите около централата остават и са обект на разследване от прокуратурата.
Скоростно, буквално за броени дни, бяха повдигнати няколко обвинения по казуса "Белене".
На първо място - срещу двама бивши директори Любомир Велков и Мардик Папазян. След това дойде ред и на трима бивши министри на енергетиката.
Всичките те са свързани с безстопанственост, от която НЕК е загубила милиони, но не касаят самото оборуднане, за което страната беше осъдена да плати.
Енергийният министър Теменужка Петкова показа и документи, според които Мардик Папазян и Любомир Велков са поръчали ядрените блокове без решение на Управителния съвет на НЕК, без въобще да има сключен договор за строителство и инженеринг на централата.
След арбитражното решение НЕК вече се изплати на руската страна и сега отново на дневен ред е дали България ще има втора ядрена електроцентрала.
Отговорът не е еднозначен. На първо място защото липсва цялостна стратегия за развитието на ядрената енергетика, а и на енергийния ни сектор като цяло. Така е трудно да се даде отговор за икономическата обосновка на проекта, ще има ли нужда страната от нови мощности и кога. А тъй като България вече е част от единен пазар, трябва отговор и на въпроса ще има ли нужда регионът от още енергийни мощности.
Още с идването си на власт второто правителство на Бойко Борисов заяви в програмата си за управление, че подкрепя изграждането на нови мощности, включително и ядрени, но изцяло на пазарен принцип - без държавно участие и гаранции за изкупване на произведената енергия (при фиксирани цени или количества).
В световен мащаб частните ядрени централи, реализирани без никакъв ангажимент на държавата, са екзотична рядкост.
Дори и с частен оператор, в крайна сметка държавата винаги се оказва замесена по някакъв начин - справка АЕЦ "Фукушима". По оценка на правителството разходите за преодоляване на всички щети от инцидента в централата ще достигнат към 180 млрд. долара. Основната част от тези средства на първо време идват от бюджета, а инвеститорът - Toshiba, постепенно ще ги възстановява.
Инвеститорски интерес към АЕЦ "Белене" на този етап не липсва. Официално две китайски корпорации - Индустриалната търговска банка и Националната ядрена корпорация (CNNC), вече се свързаха с правителството за проекта. Наблюдатели твърдят, че интерес има и от още две западни компании - френската EDF и американски консорциум.
Китай отдавна има апетити към енергетиката в целия регион. Китайска компания вече купи част от оператора на енергийната мрежа на Гърция. Държавната енергийна инвестиционна компания (SPIC) също иска да участва в нови ядрени мощности в България, но на площадката на АЕЦ "Козлодуй".
Интересът към АЕЦ "Белене" не е изненада - площадката има всички разрешителни за строителство, налична е голяма част от оборудването и поне на пръв поглед проектът е в най-напреднала фаза спрямо плановете за строеж на други ядрени централи в Европа.
Но при по-внимателен прочит на обстоятелствата са видни няколко притеснителни факта - площадката на АЕЦ "Белене" е консервирана от 2012 година, тоест не е ясно колко от изградените досега съоръжения могат да бъдат използвани.
На второ място е и произведеното оборудване от "Атомстройекспорт" - реактори от типа ВВЕР 1000. Към момента на поръчката то е било от последното поколение, произвеждано от руската компания. Междувременно обаче руската корпорация обаче разработи реактори от трето поколение (ВВЕР - 1500) и има решение от 2012 година насам да предлага именно такова оборудване. Или с други думи оборудването е вече морално остаряло.
На този етап заявилите интерес все още не са наясно с пълните параметри на проекта, но няма как да пропуснат тези малки подробности. А те ще дадат много козове при преговорите и възможности за извиване на ръцете на държавата.
Плановете на отиващото си правителство са да обособи всички активи, свързани с АЕЦ "Белене" от НЕК в отделна компания , и да ги продаде в процедура по приватизация. Така в открита процедура ще бъдат описани и всички подробности около централата и какви са намеренията на държавата. Едва след това ще стане ясно какъв е реалният интерес към АЕЦ "Белене".
Проектът обаче, както и много други планове, са временно замразени в очакване на предсрочните избори и новото правителство на страната. Съвсем очаквано инвеститорите не биха проявили интерес към преговори със служебен кабинет, дори и на политическо ниво да изглежда ясно, че България ще има втора ядрена централа.
Към момента вариантът с продажбата на оборудването на заинтересована страна е разглеждан само като начин за минимизиране на щетите. Преговори не се водят, а и фактът, че вече има оборудване от ново поколение от производителя, шансовете за добра сделка реално липсват.
В редиците на БСП настроенията са, че този проект няма начин да не бъде печеливш и настояват държавата да не губи, а да участва в него. На базата на какви анализи обаче се правят прогнозите за печалба обаче не е ясно. А залогът са милиарди инвестиции - само дотук в централата са инвестирани 2,5 млрд. лева - 1,3 млрд. лева за площадката и 1,2 млрд. лева за оборудването на "Атомстройекспорт".
Тепърва предстоят още инвестиции за изграждане, въвеждане в експлоатация, последващото извеждане от експлоатация, за съхраняване на отработеното ядрено гориво (което не е никак маловажен проблем предвид факта, че никой не желае ядрени хранилища на своя територия) и т.н. и т.н.
Ще може ли АЕЦ "Белене" да бъде икономически изгодна при всички тези обстоятелства, само се надяваме да бъде взето предвид при решението на казуса.
