Становище на УС на БЕМФ
Отиващата си енергийна 2016 година определено може да се нарече година на „отлепване от дъното“, въпреки резервите, които част от нашите членове и анализатори изразяват към това определение.
Като успешни оценяваме последователните действия на държавното ръководство при реализиране на секторна политика на пазарни реформи: стартиране на енергийната борса и плановете за развитието на платформите й.
Като успех за дългосрочната енергийната политика на страната може да се оцени и публикувания на 18.11.2016 г. официален отговор на ЕК на запитване на България за наличие на неправомерна държавна помощ по отношение на тарифната политика в областта на развитие на възобновяемите енергийни източници, а то е „налице е държавна помощ, но тя е балансирана и допустима“.
Постигнатите отстъпки при преговорите с Росатом по казуса с произведеното оборудване за АЕЦ“Белене“ и осъществяване на навременното заплащане на дълга са също позитиви, но в изказванията на отговорни политици за следващите действия с това оборудване прозира липсата на адекватни от пазарна гледна точка позиции, които могат да продължат кризата в отрасъла с изтичане на поредните милиони за обслужване на неясни интереси.
Политиката и упоритите усилия на политическото ръководство на енергетиката за изграждане на междусистемни газови връзки и търсене на нови източници за доставки на природен газ се ползват с пълен консенсус от политиците и обществото. Същата подкрепа е налице и по отношение на проекта за разширяване на газохранилището в Чирен, но нашите експерти констатират неглижиране на други важни проектни инициативи, които биха имали значително въздействие върху енергийната сигурност.
Успешно проведените преговори с упълномощени представители на собствениците на ТЕЦ-овете в комплекса Марица изток-AES и Contour Global за предоговаряне на някои условия в договорите за изкупуване на произведената от тях електроенергия доведоха до ефективно облекчаване на терифния дефицит на НЕК с около 100 млн.лева годишно.
От друга страна не можем да оценим като положителни някои политики на ръководството на отрасъла за стабилизиране на държавните дружества НЕК, Мини „Марица-изток“ и ТЕЦ“Марица изток-2“, в които определено липсват радикални пазарни реформи и те продължават да затъват. В тази връзка и на фона на фактите предлагаме на медиите и на бъдещите управляващи да се замислят преди да налагат становища и предлагат действия: кое управление е по-ефективно - държавното или частното ?
Структурираният Фонд „Сигурност на енергийната система“ не е най-добрия пример за модерна енергийна политика, защото той е базиран на безпринципното правило на събиране на един вид данък „десятък“ от всички производители на електроенергия и насочване на събраните средства към потъващия НЕК, което в крайна сметка не води до подобряване на състоянието в сектора.
Не можем да отминем с мълчание подценяването и липсата на адекватна държавна политика по отношение на енергийната бедност в България, която е основната пречка пред успешната либерализация на енергийния пазар, неговото интегриране в региона и създаване на привлекателни условия за чужди инвестиции в страната, а в резултат на това и повишаване на заетостта.
Твърде дълго се забави очакваната разработка на Световната банка за модела на либерализация на енергийния пазар, която няма да дочакаме да видим до края на 2016 г. Стои неотговорен обаче въпроса на експертите защо трябваше да се платят едни милиони долара от затъналата българска енергетика за един модел, който всички знаехме какъв ще бъде и колко трудно ще бъде приет от българското общество.
Не на последно място трябва да изтъкнем продължилата и през изминалата година вредна популистка медийна политика на поддържане на негативни имиджи на зелената енергия, на чуждестранните инвестиции в комплекса Марица-изток, на топлофикациите, на електроразпределителните дружества и на други основни частни компании, както и на изграждане на митове като тези за евтината енергия произвеждана от нови ядрени централи и съществуването на обективни условия за понижаване на цената на електроенергията.
Не е в тон с модерната политика на Европа и света отношението на държавните институции и на медиите по отношение на предлаганите становища по един или друг важен въпрос от страна на неправителствените организации. Определено можем да оценим отношението към тях като неглижиране, а в болшинството случаи те разработваха, предлагаха и поддържаха високо професионални позиции в интерес на нормалното развитие на отрасъла. И като пример за това е приетия от участниците Меморандум на 6-та регионална енергийна конференция проведен в София на 19 и 20 септември 2016 г. който чуждестранните участници оцениха като програма и стратегия за развитие на българската и регионалната енергетика, но държавната администрация и политиците не оцениха.
И на последно място, но не по важност изразяваме нашето несъгласие за „обърнатата българска енергийна политика“: предприемат се действия, говори се за нови проекти, планират се инвестиции без това да е част от една интегрирана планова рамка от принципи и стандарти, съпроводено с анализ на последствията. Приетата през 2011 година енергийна стратегия отдавна не е актуална, а предложената от неизвестен колектив специалисти, но така и не обсъждана и неприета стратегия по времето на кабинета Орешарски не е енергийна стратегия, а инвестиционна програма.
Нашите прогнози за 2017 година са определено негативни – по-нататъшно намаляване на производството, потреблението и износа на електроенергия заради икономическите кризи в някои от съседните страни-традиционни потребители на българска електроенергия, „свиване на коланите“ и подготовка за изплащане на падежи на обигационния заем на БЕХ и други дългови книжа на основни дружества в отрасъла, повишаване на натиска за повишаване на цената на електроенергия на регулирания пазар поради свиването му и все по-високия дял на дългосрочните договори на него, и други. Подчертаваме и нашето многократно споделяно становище, че поддържането на непазарна цена на електроенергията на дребно в България, продължаващото „изтискване“ на енергийните дружества и тяхната декапитализация не могат да породят положително икономическо развитие, а само отлагане на поредните кризи.
Нашата прогноза относно бъдещето на лансираната идея за изграждане на газов хъб „Балкан“ е, че тя ще си остане „екзотика“ и през 2017 г., не защото не е интересна, а защото липсва управленски и експертен потенциал за реализирането й. Същото би могло да се каже и за идеите за възраждане на проекта АЕЦ“Белене“. А и за двете сериозни проектни инициативи един наш чуждестранен партньор, гост на 6-тата регионална енергийна конференция в края на презентацията си се изказа така „Много ново ноухау е необходимо в днешните пазарни условия за успешно организиране на такива проекти“. А очевидно България днес страда от дефицит на такова.
Ако не бъдат предприети решителни пазарни реформи, които не един и два пъти сме споделяли в наши становища, като например преструктурирането на НЕК и други държавните енергийни дружества с цел рязко повишаване на тяхната ефективност, България ще загуби конкуренцията с Румъния, а и с Гърция, за влиянието си на регионалния енергиен пазар.
Неразбирането и пасивността на българските политици и по отношение на възможностите на България да бъде лидер в политиката за създаване на Регионален енергиен съюз, вече дават предимства на Румъния, която с активността си в тази област заема все по-отчетливи лидерски позиции, които и Европейската комисия високо оценява и приема. Гърция, от своя стране вече убедително се развива като транзитна страна в газовите връзки между Изтока и Западна Европа и България все повече ще й се налага да се съобразява с това.
Ние, като неправителствена организация ше продължаваме да питаме настоятелно, които и да са утрешните управляващи: „Къде е България на енергийната карта на Европа?“ и се надяваме през следващата година да бъдат дадени отговори на този въпрос.
Прието от УС на БЕМФ, 20.12.2016 г.
