Официално становище на БЕФ за новата енергийна стратегия на България до 2020 година

На 24.06.2010 беше публикувана за обсъждане последната версия на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. и доклад за екологичната оценка. Стратегията се разработва в съответствие с изисквания на чл.3 от Закона за енергетиката като политически документ за определяне на насоката за развитие с определен хоризонт и за публично обосноваване на начините за постигане на очакваните цели.

Последната официална стратегия беше одобрена от 39-то Народното събрание и обнародвана в ДВ, бр. 71 от 23 юли 2002 г. Хоризонтът на приложимите задачи в предишната стратегия беше до 2005 год.; – факт който сам по себе си говори много за модела на развитие и управление на отрасъла през последните 5 години.

Ето защо наличието на публичен стратегически документ вече е полезна стъпка в посока управление развитието на националната енергетика във време на изкристализирала концепция за развитие на европейската енергетика. В съответствие с последното проектът на Енергийна стратегия се стреми да ориентира всяко основно направление в отрасъла по отношение на приетите европейски директиви и политики.

Проектът на Енергийна стратегия до 2020 стъпва на два основни приоритета:

• повишаване на енергийната ефективност – посочен като основен приоритет, и
• увеличаване дела на потреблението на газ – неявно развит като приоритет чрез отделяне на най-голямо внимание на този въпрос в документа.

От чисто енергийна гледна точка двата основни приоритета са позитивни, но те фактически изискват въвеждане на съществена промяна в модела на развитие на българската енергетика, който беше следван от десетилетия. Това от една страна изисква човешки ресурси, а от друга поставя сериозни въпроси за осигуряване на необходимите финансови ресурси за постигане на поставените цели. До колкото липсва всякакъв финасов анализ следва да се отбележат двата основни риска на така заложения модел:

• споменатите в документа източници за финансиране на програми за развитие в енергетиката не са достатъчни дори само за въвеждане на необходимите мерки по енергийна ефективност за 50% намаляване на енергийната интензивност на БВП, а са необходими публични ресурси за развитие на мрежи (газови и електрически) и за реализация на предвидените допълнителните програми;
• предвиденият ръст на цените на електрическата енергия може да се окаже силно занижен при необходимост от допълнителни публични средства, както и поради залагане на по-голям дял на „внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени”.

Енергийната стратегия поставя акцент и върху децентализираното управление на крайната консумация, което също е положителен аспект. При стратегията за локализация на задачата – било то на ниво община или на ниво частно стопанство, може да се планират набор от мерки за снижаване на енергийните разходи, подобряване на ефективността на инсталациите и насочване към местни енергийни ресурси като дървесина, геотермална енергия, вода, слънце и т.н. В краткосрочен период, докато цените на електрическата енергия са много ниски, този план не е печаливш, но в периода след 2015 година, когато може да се прогнозира покачване цените на външните енергийни ресурси и намаляване на сигурноста на доставките, такъв план е напълно приемлив, разбира се за тези, които магат да си го позволят. А в предложената стратегия не се посочва ясно за планиране на значителни организационни усилия от страна на дъжавата в това направление. Например, никъде не се дискутира очевидния факт, че към настоящия момент основния принос към изпълнение на целите по дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление се дължи на използване на дървесината в домакинствата, и то предимно чрез директно изгаряне в печки с ниска ефективност. Остава открит въпросът дали ще има промяна в този модел при положение, че стратегията не търси връзка с плановете за управление на горите?

В областта на електро генерацията в неявен вид е „запазено” масто за АЕЦ”Белене” при което е планиран един значителен износ към 2020 година. Но не е ли редно, паралелно с плановете за изграждане на големи мощности да се дискутира и въпроса за рисковете, в случай на неблагоприятни условия за износ на електроенергия?

Друг неявно заложен източник в стратегията е изграждането на нови газови централи, а като се отчете приближаващото време на ограничаване на производтвото от въглищни централи към 2015 година, това изглежда като едно възможно решение, но отнова липсва анализ на риска от такава промяна в структурата на енергийния микс.

За електрическите централи на възобновяеми източници въпросите стоят по-сложно – в стратегията водещо място заема изброяване на ангажиментите по достигане на европейските цели „20-20-20”, но декларациите за намаляване на бариерите и осигуряване на прозрачни правила не се покриват от практиките за ограничаване на тези проекти в последно време, както и от обявената политика за „дисциплиниране”. Трудно е да се разбере механизма за очакваното повишаване дела на възобновяеми енергийни източници при намаляване цените за потребителите, особено като се отчетат и неоходимите инвестиции в мрежи. И най-вече трябва да си даваме ясна сметка, че се очаква тези централи да се изграждат от частни инвеститори, за които позицията на националните ни институции не е окуражителна.

В състояние на финансова криза реализацията на мерки за подобряване на енергийна ефективност може да има положителен икономически ефект в кратък срок, но е трудно да се забележат политическите акценти, които да преминат в приложими мерки. Например, трудно е да се разпознае някакво планиране на мерки за развитие на национален продукт, като база за реализация на мерки по енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. До сега има постижения само по отношение на дограми и изолации, но има и технолоогични елементи от по-висок клас, за които в страната има човешки ресурс и технологична база. Добра възможност за развитие има в областта на „интелигентните мрежи”, които по същество се базират на информационни технологии, средства за събиране на данни и контролери. Но, според доклад на McKinsey от 2010, България попада в групата страни, които не предприемат никакви опити за овладяване на тези технологии.

Ясно е, че така изготвената Енергийна стратегия не може да постигне своите цели ако не се разработят съответните национални планове и промени в законодателството, поради което по долу ще изброим кои ангажименти на правителството следва да са под засилено обществено наблюдение:

• Ангажименти с числа и дати:

- Искане пред Европейската комисия за отсрочване на задължението за пълно заплащане на разрешителните за емисии на парникови газове от 2013г.;

- Осъществяване до края на 2011г. на идеята за електроенергийна борса;

- ЕСО и Булгартрансгаз незабавно да започнат подготовката на десет годишни планове за развитие;

- Намалена с 20% енергийна интензивност на БВП до 2013 г.;

- Увеличен дял на ВЕИ до 12% в общото крайно потребление на енергия до 2013г.;

• Ангажименти без срокове:

- Разработване и приемане на Програма за стабилизация и развитие на топлофикационния сектор;

- Изграждане на национално хранилище за радиоактивни отпадъци и хранилище за сухо съхраняване на отработено ядрено гориво;

- Актуализиране на стратегията за управление на отработеното ядрено гориво и на радиоактивните отпадъци;

- Разработване на система за енергийна социална защита;

- Разработване и приемане на Национална стратегия по енергийна ефективност при крайното потребление на енергия на Република България;

- Разработване и приемане на Програма за ускорена газификация на Република България;

- Разработване и приемане на Програма за ускорено пазарно развитие на електроенергетиката;

- Разработване и приемане на Програма за ефективно използване на местните енергийни ресурси;

- Работещ и капитализиран Фонд за „Енергийна ефективност”

- Реализация на плановете за изграждане на газови връзки;

- Отделяне на ЕСО и Булгартрансгаз вертикално интегрираната компания заедно с преносните активи като две юридически лица;

- Наличният капацитет на мрежата трябва да се оповестява и да се разпределя справедливо между всички ползватели.

В заключение ще цитираме един текст от публикуваната наскоро СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в частта й Политика за енергийна сигурност:

«…113. Стабилността на енергетиката като постоянен процес по предоставяне на жизненонеобходими обществени услуги за функциониране на обществото като цяло в условията на възможни терористични заплахи, природни бедствия и значими промишлени аварии заема съществено място в осигуряването на националната сигурност. Подобряването на енергийната сигурност като елемент от националната сигурност е дългосрочен процес, изискващ инвестиции и устойчива държавна политика.»