Източник: ПроАтом
Б.И.Нигматулин, първи зам. директор на ИПЕМ
Ръководейки се от гражданската позиция, професионалния дълг на учен, а също така и от желанието да се предотвратят икономически необосновани, безумни разходи на руски бюджет от страна на ръководството на Росатом, представям аналитичен материал за енергетиката на България.
Какво обединява проектите за строителство на АЕЦ Белене (стойност 8,2 млрд.$), «Аккую» (25 млрд.$) и Балтийска (16 млрд.$ заедно с мрежите)? – В тях са заложени високи рискове от невъзвръщане на руски бюджетни средства, които сумарно съставляват около 50 млрд.$ или 1,5 трлн. руб. Такъв мащтаб на невъзвръщане носи пряка заплаха за икономическата сигурност на Русия, да не говорим за подкопаване на нейната делова репутация и имидж. Напълно възможно е основната движеща сила в случая да е корупционният интерес.
С какво се различават тези проекти? – Ако на Балтийската АЕЦ интересите и рисковете са изцяло руски, то в АЕЦ «Аккую», при отсътствие на държавни гаранции от страна на Турция по възвръщане на дълга от бюджета (с отчитане на процентите по кредита) дивидентите от проекта получава само Турция.
Проектът АЕЦ Белене в равна степен не е изгоден нито на една от страните. България в обозрима перспектива не може да реализира произведената от централата електроенергия по цена, която би позволила да се говори за изкупуване на проекта, а Русия ще се озове пред избора – да опрости многомилиардния дълг на България или да влоши отношенията си с нея. Ситуацията се осложнява и от това, че днес България става страна-транзитор на газопровода «Южен поток», и става важен играч в ЕС. Следва да се отбележи, че проекта АЕЦ «Белене» е неизгоден както за Русия, така и за България, дори ако бъде трансформиран във вид на строителство на 7 блок в АЕЦ «Козлодуй», с използване на вече изготвеното оборудване. Той също така ще бъде неизгоден, ако това строителство бъде осъществено по други проекти – американски, френски, южно-корейски и пр.
Убеден съм, че подобни проекти разоряват Русия, и не веднъж съм представял публично своите аргументи.
Поканата на бившия посланик на България в РФ Илиян Василев за участие като независим експерт в заседанието на българския парламент, приех без колебание. Въпреки разбирането, че давам на ръководството на Росатом възможност за инсинуации. Като учен извърших комплексен технико-икономически анализ, ползвайки данните на Евростат, Росстат, Националната енергийна компания (НЕК) България, Националния статистически институт (НСИ) България, Системния оператор (СО) България и др. организации, и анализирах получените резултати. Моето изказване в българския парламент и в пряк ефир съответства на извършения научен анализ и на моите убеждения. За сожаление, ръководството на Росатом не възприема моите доводи.
Отхвърлям всички инсинуации по мой адрес и всички обвинения в лобизъм на каквито и да е интереси. Убеден съм, че подобни проекти разоряват Русия, не веднъж публично съм изтъквал своите аргументи и се надявам, че компетентните органи ще разяснят на ръководството на Росатом за углавната отговорност, която то носи за действия, подкопаващи икономическите основи на страната.
Не мога да не отбележа също така, какъв срам изпитах, когато в българския парламент се обсъждаше мръсната история, свързана с продажбата на оборудоването, изготвено за АЕЦ «Белене» още в периода до 1990-те гг., за Русия на четвърти блок на Калининската АЕЦ. Първоначално оценено за 300 млн евро, то бе продадено по договор за 200 млн, но българската страна получи само 79 млн евро и се чуства излъгана. Предстои прокурорско разследоване на това дело. В страната се шири мнение, че лобистите на този проект и от руската, и от българската страна играят на страната на корупционерите.
Кратко представям своите доводи. По-подробна информация ще бъде представена в отделна Справка.
1. Инсталирана мощност и потенциал на електропроизводството в периода до 2025г. и в следващите години
Като минимум до 2025 – 2030гг. общата инсталирана мощност на всички електроцентрали в България ще бъде равна на 11,6 ГВт с възможен обем на електропроизводство – до 58,4 млрд. кВт.ч. за година, при това, в последните 15 години, електропотреблението (бруто – с отчитане разходите за собствени нужди и загуби в мрежите) не надминава 39,5 млрд. кВт.ч (2008 г.) (вж. по-надолу).
На фиг. 1 е дадена динамиката на електропотреблението (бруто) в България за периода 1990 – 2012 г., а също така различните прогнози за електропотребление до 2030г.
фиг.1. Динамика на електропотреблението (бруто) в България за периода 1990-2012 гг., а също така и различните прогнози до 2030 г. (по данни на П. Цветанов «Електроенергетиката в България. Развитие и социална цена»)
От фиг. 1 се вижда, че всичките прогнози на Комитета по енергетика (1998г.), всичките прогнози на НЕК (2000, 2002 и 2005гг.) са малко реалистични, освен прогнозата на Българската академия на науките (П.Цветанов). В нея се прогнозира практически постоянно ниво на електропотребление в близките 15-20 години до 2030 г. Тази прогноза се основава на анализа на тенденциите от предишния 15-годишен период (1997 – 2012гг.) и се базира на следните положения:
1) в периода 1997-2008гг. БВП на България е нараснал в 1,8 пъти, при това нивото на електропотребление е останало практически постоянно (вж. фиг. 2).
фиг. 2. Динамика на БВП и електропотребление (бруто) в България за периода 1995-2012 гг., отнесени към 1995 г.
На фиг. 2 е показана динамиката на БВП (физически обем) (данните са от Националния статисти-чески институт (НСИ България) и електропотреблението (бруто – включва собствените нужди и загуби в мрежите) на България за периода 1995-2012 гг., отнесени към 1995 г., (данните са от системния оператор (СО) България).
1) За периода 1997 – 2008 гг. БВП в България е нараснал във физическо изражение 1,8 пъти (среднегодишен темп на ръста – 5,6%) вж. фиг. 2.. При това нивото на електропотребление практически не се е променяло (0,9 от нивото на 1995 г.). Това означава, че ръста на БВП е станал за сметка на изме-нението на самата структура на БВП. т.е. делът на производство на стоки с повишено потребление на електроенергия е паднал, а делът на извършване на услуги с понижено потребление на електроенер-гия съществено е нараснал. Възможно е, също така енергоспестяването да има определено влияние.
2) В близките 15-20 години социално-икономическото развитие на България ще бъде за сметка на развитието на сферата на услугите, строителството на жилища и селскостопанско производство (низко ниво на електропотребление), а не строителство на нови или модернизация на стари електроемки промишлени предприятия (високо ниво на електропотребление);
3) Запазва се относително висока цена на електроенергията за крайни потребители. По данни на Евростат в първата половина на 2012 г. цената на електроенергията в България за крайни потребители за малки и средни промишлени предприятия и за населението е съставлявала, съответно, 0,0684 и 0,0706 € за кВт.ч (без ДДС). Преизчислени по паритета на покупателната способност на осреднената валута на 27 страни от ЕС (ППС ЕС), те са равни съответно на 0,149 и 0,154 ППС ЕС или по-високи от средните за ЕС със 60% и 20%.
4) В периода до 2030 г. и следващите години (по данни на НСИ България) се прогнозира намаляване числеността на населението: според различни сценарии с 5 -11 % (вж. фиг. 3). Това е съществен фактор за намаляване на електропотреблението в страната. При прочее равни условия това може да даде допълнителен принос в намаляване на БВП за периода 2012 – 2030гг. (18 години) до 11%/18 години =0,6% за година.
фиг. 3. Динамика на числеността на населението в България за периода 2004-2012 г. и различните сценарни прогнози на НСИ България до 2030 г.
2. Относно резервите за покриване на ръста на вътрешното електропотребление в България за сметка на намаляване на експорта.
Електроенергетиката на България в близките 15-20 години (до 2035 г.) има допълнителни възможности за покриване на дори малковероятния ръст на електропотреблението. Първо, за сметка на генериращите мощности, които днес произвеждат електроенергия за експорт и второ, за сметка на значителното намаляване на електропотреблението за собствени нужди и загубите в мрежите.
На фиг. 4 е показана динамиката на експорта и импорта на електроенергия в България за периода 2000-2012 гг. по данни на НСИ на България.
Фиг. 4. Експорт, импорт и салдо експорт-импорт на електроенергия в България за периода 2000-2012 г., (по данни на НСИ България )
От фиг. 4 се вижда, че за периода 2000-2012 гг. положителното салдо експорт-импорт на елект-роенергия е било 4,5–10,7 млрд. кВт.ч. За периода 2006-2012 гг., средногодишното салдо експорт-импорт на електроенергия е било 7,1 млрд. кВт.ч. По такъв начин, увеличаването на електропотребле-нието дори с 25-30% няма да стане критично за България и може да се покрива за сметка на намаляване на експорта.
3. Относно резервите за покриване на ръста на вътрешното електропотребление на България за сметка на намаляване на собствените нужди и загубите в мрежите.
На фиг. 5 е показана динамиката на електропроизводство (бруто), електропроизводство (нето – без отчитане на собствените нужди), електропотребление (без отчитане на загубите в мрежите) за пери-ода 2000-2012 гг. и електропотребление (нето – без отчитане на загубите в мрежите) за периода 2000-2009 гг. Данните по електропотреблението (нето) за периода 2009-2011 гг. не можаха да се намерят (заради реорганизацията на энергопласимента и промяната на методите за статистически пресмятания).
Фиг. 5. Електропроизводство (бруто), електропроизводство (нето), електропотребление (с отчитане на загубите в мрежите) за периода 2000-2012 г. (по данни на НСИ България) и електропотребление (нето – без отчитане на собствените нужди и загуби в мрежите) за периода 2000-2009 г. (по данни на П. Цветанов «Електроенергетиката на България. Развитие и социална цена» и СО България).
От фиг. 5 се вижда, че за периода 2006-2012 гг. средното електропроизводство (бруто) е било 45,5 млрд. кВт.ч., средното електропроизводство (нето) 40,7 млрд. кВт.ч., средното електропотребле-ние, с отчитане на загубите в мрежите 33,7 млрд. кВт.ч., а средното електропотребление (нето) – 27,1 млрд. кВт.ч.
Следва да се обърне внимание върху факта, че на фиг. 5 электропотреблението с отчитане на загубите в мрежите се различава от електропотреблението (бруто) (фиг. 1,2) с величината на разходите на електроенергия за собствени нужди.
На фиг. 5 стойностите за електропотребление (с отчитане на загубите в мрежите) се получават от разликата между годишните значения на електропроизводство (нето) и салдо експорт-импорт на електроенергия (вж. фиг.4).
По данни на СО България за периода 2009-2011 гг. потреблението за собствени нужди на генериращите мощности е било съответно: 5,31; 4,68; 6,59 млрд. кВт.ч. Именно тези значения са били използовани за уточняване на официалните данни от НСИ България за електропроизводството (нето) в този период, т.е. средно 5,5 млрд. кВт.ч) или 10,2%, 13,1% и 11,8% (средно около 12% от общтото електропроизводство (бруто)). Това е много високо значение. За сравнение: собствените нужди на АЕЦ с реактори ВВЕР-1000 (5,6 блок АЕЦ «Козлодуй» – примерно 30% от общо произведена електроенергия в България) не трябва да надвишава 5-6%, а собствените нужди на съвременните ТЕЦ на кафяви въглища (лигнити) – примерно 2/3 от общо произведената електроенергия – не трябва да надвишава 8-10%. Тогава суммарната величина на собствените нужди трябва да бъде не повече от 8%, и съвсем не 12%. Тук има място резерва минимум 4% или около 2 млрд. кВт.ч. Толкова високата стойност на разходи на енергия за собствени нужди показва, че е наложителна съществена подмяна на оборудова-нето в ТЕЦ и АЕЦ, а също така рязко повишаване на качеството на експлоатацията на генериращите мощности.
По данни на СО България загубите в магистралните мрежи за периода 2009-2011 гг. са съставля-вали: 0,85; 0,895 и 0,95 млрд. кВт.ч., (средно 0,9 млрд. кВт.ч.) или около 2%. Тогава в распределител-ните мрежи загубите ще бъдат 14,5% – 2% =12,5%.
Общите загуби – 14,5% – практически са 2 пъти по-високи, отколкото в развитите страни, където те са не повече от 6-8%. Тук има резерва минимум около 6,5% или 3 млрд. кВт.ч. Такива високи загуби са свързани както с търговските загуби (неплатени от част от абонатите), така и с износването на мрежите и трансформаторните мощности, поради недостатъчните инвестиции за целите на модерниза-цията и техническото превъоръжаване на мрежовото стопанство на страната.
Търговските загуби основно се падат на райони с предимно циганско население (обща численост – 700 хил. човека), където нивото на заплащане на електроенергия е много ниско. В 2010 г., по данни на СО България, общото електропотребление на домакинствата (населението) е съставлявало 9,4 млрд. кВт.ч или 9,4 млрд. кВт.ч/7,3 млн. човека = 1300 кВт.ч на глава от населението (в Русия 900 кВт.ч). Тогава търговските загуби от неплатени сметки се оценяват на 1300 кВт.ч.*700 хил. чов. = 0,91 млрд. кВт.ч или 2% от общото електропроизводство. При това, технологичните загуби в разпределителните мрежи остават много високи 12,5% – 2% = 10,5%.
По такъв начин, сумарните загуби на собствените нужди и в мрежите могат да се намалят минимум със 4,0% + 6,5% = 10,5% или от 26,5% до 16%. Но и това все още са достатъчно високи загуби. Ето за какво би трябвало да се похарчат 200 млн. евро, а не за непонятни аналитични изследования по повод строителството на АЕЦ «Белене».
Общите сумарни резерви на електропроизводството за покриване на възможния ръст на елек-тропотреблението за сметка на намаляване на експорта и повишаване ефективността на производството съставят 10,7+5,0=15,7 млрд. кВт.ч., което на практика е равно на годишното производство на блокове 5 и 6 в АЕЦ «Козлодуй» или покрива около 60% от средното ниво на електропотребление (нето – 27,1 млрд. кВт.ч) в страната за последните години (2006-2012 гг.).
4. Относно електровъоръжеността на икономиката на България
На фиг. 6 е показан БВП на глава от населението в долари по паритета на покупателната способност ($ ППС), а на фиг. 7 – производството на електроенергия на глава от населението в България и съседните с нея страни (пресметнато по данни на Евростат и Росстат ) през 2011 г.
фиг.6. БВП на глава от населението в хил. $ ППС в България и съседни с нея страни, през 2011 г.
фиг. 7. Производство на електроенергия на глава от населението в страни, разположени в близост до България през 2010 г., кВт.ч
От фиг. 6 и 7 се вижда, че България по ниво на БВП на глава от населението, съответства приблизително на Турция и Румыния, а по производство на електроенергия на глава от населението ги надвишава 2,2 пъти.
БВП на глава от населението в Италия и Гърция е 1,8 пъти по-висок, отколкото в България, а производството на електроенергия в тези страни – с 25% по-ниско.
БВП на глава от населението в Унгария и Хърватия – е по-висок приблизително с 40%, отколкото в България, а производството на електроенергия на глава от населението в тези страни – с 40-50% по-малко. Дори в сравнение с енергоразточителната Русия, в България нивото на БВП на глава от населението е с 30% по-ниско, при това електропроизводството на глава от населението в България е по-високо с 10%, отколкото в Европейската част на Русия.
Основен извод: СЪЩЕСТВУВАЩОТО НИВО НА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗНАЧИТЕЛНО НАДВИШАВА НИВОТО НА НЕЙНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ.
5. Относно енергоефективността на икономиката на България
Специфичната енергоефективност на икономиката на страната се характеризира чрез количест-вото годишно използвана енергия, изразена в килограми нефтен еквивалент, отнесено към 1000 ППС или1000 $ ППС БВП на страната (специфични енергоразходи). Това означава, че колкото по- малка е големината на специфичните енергоразходи, толкова по-энергоэффективна е икономиката на страната.
На фиг. 8 са представени значенията на специфичните енергоразходи на всички страни от ЕС, САЩ и Русия, а така също значенията на специфичните енергоразходи на общата икономика на ЕС=27 през 2010 г.
фиг. 8. Специфични енергоразходи на страните от ЕС, Русия и САЩ, а така също и специфичните енергоразходи на общата икономика на ЕС=27 страни през 2010 г. в килограми нефтен еквивалент на 1000 ППС БВП.
От фиг. 8 (данни на Евростат) следва, че икономиките на България и Русия са извънредно енергоразходни и най-енергонеефективни в сравнение със страните от ЕС, САЩ, Турция и др. Например, разходите за производство на 1000 ППС БВП в България и Русия са 4,4 пъти по-високи, отколкото средно в страните на ЕС. България обаче, се намира значително по-на юг, отколкото по-голямата част от територията на Русия, затова нейната икономика е още повече енергоразходна, отколкото руската. Днес най-важният проблем, който спира развитието на икономиките на България и Русия – това е повишаването на тяхната енергоефективност. По отношение на отрасъла електроенергетика това значи, преди всичко, намаляване на електропотреблението при производ-ството и преноса на електроенергия, а така също на производство на единица стойност БВП в нашите страни. Именно върху решаването на този проблем трябва да бъдат насочени финансовите, материалните и интелектуални ресурси на нашите страни, а съвсем не върху строителство на нова извънредно скъпоструваща АЕЦ «Белене».
6. Състояние на проекта «Белене».
Строителството на АЕЦ «Белене», 2 блока с ВВЕР-1000 (проект В-320), е започнало през1984 г. още по време на СССР; към 1991 г. на площадката на АЕЦ е било доставено изцяло оборудването за първи блок и частично за втори. След разпадането на СССР строителството е било спряно поради отсъстствие на финансиране. Значителен дял от загубите, понесени от нашата страна по този проект, бе отписана. През 2000-те години българската страна е решила да възобнови строителството на АЕЦ «Белене», но вече в съответствие със современните изисквания по безопасност и технически и търговски изисквания на европейските експлоатиращи организации EUR. През 2006 г. е бил обявен търг за строителство на 2 блока, който е спечелин от консорциум «Атомстройекспорт» (АСЕ) и Арева (Франция). През 2007 г. е бил подписан контракт на строителство на 2 блока с мощност 1 ГВт всеки по проект АЕЦ -92 на стойност 4 млрд. евро. В същата година в проекта е влязъл стратегически инвеститор – най-голямата германска енергийна компания RWE с 49% участие. През 2009 г., обаче, RWE е излязъл от проекта, първо, ръководството на компанията е заявило, че те не са получили от руската страна достатъчен обем информация за оценка на финансовите рискове по проекта, и второ, поради общата политика на Правителството на ФРГ и германските банки за неучастие на тяхния капитал изобщо в строителството на АЕЦ . След излизане от проекта на RWE ръководството на Росатом (Комаров) е заявило, че руската строна е готова изцяло да поеме финансирането на проекта, естествено, за сметка на руския бюджет.
В края на 2010 г. «Атомстройекспорт» бе обявил нарастване на стойостта на проекта от 4 до 6,3 млрд. евро, позовавайки се на факта, че в самия контракт била неясно изписана формулата, по която се отчита влиянието на инфлацията върху стойността на проекта. С това, естествено, не е била съгласна българската страна, и от своя страна тя е спряла реализацията на проекта. В края на 2012 г. ръководството на «Росатом» е подтвърдило стойността на строителството на АЕЦ «Белене» за сума от 6,3 млрд. евро. Обаче «Атомстройекспорт» вече бил възложил поръчките за изработване на оборудването с продължителен срок на производство (корпус на реактора, вътрекорпусни устройства, парогенератори и т.н.) с обща стойност около 1 млрд. евро в руските заводи (информация «Росатом» (http://vz.ru/economy /2012/4/4/572656.html)). Затова, естествено, предявява претенции на българската страна за тази сума.
От своя страна България издига претенции по контракта за продажба на старото оборудване, изготовено за «Белене» еще в периода до 1990-те гг. Първоначално оценено за 300 млн. евро, то било продадено по договор за 200 млн. евро, но българската страна получила само 79 млн. евро и се чуства излъгана. Предстои прокурорско разследване на това дело. В страната се шири мнение, че лобистите на този проект и от руската, и от българската страна играят на страната на корупционерите.
7. Стойност на строителството на АЕЦ «Белене», заедно с инфраструктурата, електромрежи и маневрени мощности.
В контракта за строителството на АЕЦ «Белене», централата е представена като «энергиен остров». Необходимо е,обаче, също така да се отчетат разходите за строителство на инфраструктура, нови магистрални и разпределителни мрежи, понижаващи трансформаторни подстанции, а също така и маневрени мощности.
Разходите за инфраструктура (т.е. строителство на жилища, пътища, социални обекти и прочее допълнителни разходи) обикновено съставляват 10% от стойността на строителството на АЕЦ, т.е. 630 млн. евро.
Стойността на строителството на мрежи и трансформаторни мощности може да се оцени по следния начин. В руските проекти за единица стойност на нови генериращи мощности се пада 60% от допълнителните разходи за строителство на нови мрежи и трансформаторни мощности, (съгласно «Схема и программа развития ЕЭС России на 2012-2018 гг.», Минэнерго 2012 г.). Тъй като в България дължината на мрежите междуАЕЦ и крайния потребител е значително по-малка, то приемаме със запас (оценка отдолу), че стойността на допълнителните разходи за мрежите ще бъде 2 пъти по-ниска, откол-кото в Русия, т.е. 30% от стойността на АЕЦ..Така стойността на мрежите и трансформаторните мощности ще бъде не по-малко от 1,9 млрд. евро.
Освен това, за осигуряване работата на 2 блока в АЕЦ «Белене» (2 ГВт нови мощности) в енерго-системата е необходимо да се заделят допълнителни резервни мощности, намиращи се в горещ резерв и които ще бъдат използвани само 300-400 часа за година. Разходите за эксплоатация на резервните мощности трябва допълнително да се отчетат в стойността на електроенергията от АЕЦ «Белене».
За осигуряване на работата на энергоблоковете в АЕЦ «Белене» в базов режим (най-ефективен режим за работа на АЕЦ) е необходимо наличието на допълнителни маневрени мощности (сумарна мощност 700-800 МВт). По условията за запазване на динамичната устойчивост на енергосистемата тяхната единична мощност не трябва да надвишава 400 МВт. По такъв начин, необходимо е да се построят нови 2 блока по 400 МВт. Най-вероятно, те ще бъдат парогазови, т.к. в близост от площадката на АЕЦ «Белене» преминава трасето на строящия се газопровод Южен поток. Стойността на 1 ГВт мощност на парогазов блок ще бъде не по-малко от 1 млрд. евро, тогава, 0,8 ГВт – 800 млн. евро.
И така, стойността «овернайт» ( т.е. без отчитане на процентите по кредита) на целия проект с отчитане на всички допълнителни разходи ще възлиза на 6,3+1,9+ 0,8+ 0,63=9,63 млрд. евро.
За финансиране на проекта се предлага да се използват кредитни ресурси. За подобни проекти (задгранично строителство на АЕЦ) Русия предоставя финансиране с минимална процентна ставка не по-малко от 4% за година. Предполага се, че след 15 години, считано от първата година от експлоа-тацията на АЕЦ, ще бъде изплатен и основният долг, и процентите по кредита, т.е. дългът ще бъде напълно погасен.
Достатъчно точно може да се оцени допълнителното увеличение на стойността (оценка отдолу) за сметка на привличане на кредит по следния начин. Строителството на централата обикновено продължава 8 години. При това, общата продължителност на използоване на заеманите ресурси ще бъде 23 години. Към момента на завършване на строителството стойността на кредита ще бъде равна на: 8 год.*4% = 32% от средната величина на дълга за този период (тук и по-нататък не се отчитат сложните проценти, които отиват за оскъпяване стойността на кредита, т.е. запас). Този дълг може да бъде оценен като 1/2 от 6,3 млрд. евро (общата стойност на строителството), или 3,15 млрд. евро. По такъв начин, към датата на завършване на строителството, общата стойност на централата, с отчитане на процентите по кредита, ще се увеличи с 1,01 млрд. евро и ще бъде равна на 7,31 млрд. евро. Този дълг трябва да бъде върнат в продължение на 15 години. И за този период стойността на кредита ще се увеличи с 4%*15 год. = 60% от средната величина на дълга за този период. Той може да бъде оценен като ½ от 7,31 млрд. евро. Тогда стойността на строителството на централата ще се увеличи с 2,19 млрд. евро, а общата стойност бъде равна на 9,5 млрд. евро.
Сумарната стойност на мрежите, трансформаторните подстанции и маневрени мощности възлиза на 2,7млрд. евро.
За финансиране на изграждането на мрежите и маневрени мощности е необходимо да бъдат привлечени търговските банки, където процентната ставка ще бъде не по-малко от 6% (LIBOR + 4%). Общата продължителност на използване на ресурсите по заемите също ще бъде 23 години.
Периода на строителството и сроковете за въвеждане в експлоатация на тези обекти трябва да бъдат синхронизирани със строителството на АЕЦ. Тогава към момента на завършване на тяхното стро-ителство стойността на кредита ще стане равна на 6%*8 години = 48% от средната величина на дълга за този период, т.е. 1,35 млрд. евро. Тогава стойността на кредита ще се получи 1,35 млрд. евро *48% = 0,65 млрд. евро, а общата стойност на строителството на тези обекти, с отчитане на връщането на кредита, 2,7 млрд. евро + 0,65 млрд. евро = 3,35 млрд. евро. И, най-вероятно, банките ще дадат кредит за срок не повече от 15 години. В този период стойността на кредита ще се увеличи с 6%*15 години = 90% от средната величина на дълга за този период. Той може да бъде оценен, като ½ от 3,35 млрд. евро. Тогава стойността на строителството ще се увеличи със: 1,675 млрд. евро * 90% = 1,51 млрд. евро, а общата стойност на строителството ще бъде равна на 2,7+0,65+1,51 = 4,86 млрд. евро. По такъв начин, общата стойност на строителството на АЕЦ «Белене», с инфраструктура и допълнителни маневрени генериращи мощности, ще се получи 9,5+0,63+4,86 = 15 млрд. евро.
Значително намаляване на стойността на проекта за българската страна може да бъде достигнато, ако според контракта тя не е длъжна да връща на «Росатом» 49% от средствата (и съответните проц-енти по тях), похарчени за строителство на руската част на АЕЦ «Белене» 4,75 млрд. евро (6,3млрд. евро/2=3,15 млрд. евро + 1,6 млрд. евро – стойност на кредита). В този случай стойността на проекта за България ще се намали до 15 – (9,5 / 2) = 10,25 млрд. евро. Естествено, това е извънредно неизгодно за руския бюджет, който се явява фактически източник за финансиране на този проект, а съвсем не е държавната корпорация «Росатом». Днес, в съответствие с руското законодателство, всички средства, постъпващи в държавната корпорация от федералния бюджет, са заеми. Това означава, че тези средства са безпроцентни и безвъзвратни. Така се финансира строителството на обекти и вътре в страната, и в чужбина (ако построеният обект остава в собственост на Росатом). Такава схема се предполага и при финансиране на строителството на АЕЦ «Белене», и АЕЦ «Аккую» в Турция.
8. Стойност на електроенергията от АЕЦ «Белене».
Цената на електроенергията в България през 2012г, за средни промишлени потребители е била 0,068 евро за кВт.ч (без ДДС), а за населението – 0,071 евро за кВт.ч. (без ДДС). За целите на следващия анализ може да се приеме, че средната цена на електроенергията за всички потребители ще бъде равна на 0,07 евро за кВт.ч (без ДДС). В последните 6 години среднегодишното електропотребление (нето) е било 27,1 млрд. кВт.ч (рис. 5), а средногодишното салдо експорт-импорт на електроенергия – 7,1 млрд. кВт.ч. (фиг. 4). Приемаме, че средната стойност на електроенергията за експорт ще бъде 0,06 евро (това е оценка отгоре). По такъв начин, среднегодишната печалба на електроенергийния пазар на България е равна на 27,1 млрд. кВт.ч*0,07 евро = 1,9 млрд. евро. А обема от печалбата за сметка на експорта ще бъде 7,1 млрд. кВт.ч*0,06 евро = 0,43 млрд. евро. При това средната печалба е равна на 2,33 млрд. евро. Сумарният обем печалба в електроенергийния отрасъл на България за 15 години ще бъде 34,8 млрд. евро (в цени от 2012 г.). Тогава, за да се върне в продължение на 15 години целият обем от инвестиции, похарчени за строителството на АЕЦ «Белене» заедно с инфраструктурата (15 млрд. евро (вж. раздел 7)), е необходимо да се увеличи стойността на електроенергията за всички потребители на България с 15 млрд. евро / 34,8 млрд. евро = 43% за 15 години или до 10 евро цента за кВт.ч (в цени 2012 година). И всичко това без да се отчитат експлоатационните разходи за производство на електроенергия от АЕЦ «Белене». Това ще направи стойността на електроенергията в България една от най-скъпите в Европа, а ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ БАНКРУТИРАЛА.
Да разгледаме случая, когато българският енергиен пазар не трябва да връща разходите на руската част от проекта, когато стойността на проекта е равна на 10,25 млрд. евро (вж. раздел). Тогава е необходимо да се увеличи стойността на электроэнергията за всички потребители в България с 10,25 млрд. евро / 34,8 млрд. евро = 29,5% за 15 год. или до 9,1 евро цента за кВт.ч (в цени от 2012 година), също така без отчитане на експлоатационните разходи за производство на електроенергия. Такъв ръст на цената също е неприемлив за икономиката на България.
Що се отнася до стойността на електроенергията за потребителите от АЕЦ «Белене», то тя ще бъде още по-висока със стойността на експлоатационните разходи – с 2,2 евро цента за кВт.ч. (вж. раздел 9).
9. АЕЦ «Белене» или АЕЦ «Козлодуй»?
В Българската енергосистема се експлоатират блокове 5, 6 на АЕЦ «Козлодуй», с обща инстали-рана мощност 2 ГВт. В редовна експлоатация те са били въведени съответно на 23.12.1988 и на 30.12.1993гг. Понастоящем, в международната и руската практика срока за експлоатация на АЕЦ с реактори ВВЕР (PWR) се продължава с 20-25 години свръх срока, первоначално установен в проекта. В Русия през 2010г. срока на експлоатация на 5-ти блок на Нововоронежката АЕЦ (ВВЕР-1000/320, същият тип реактор, както и на АЕЦ «Козлодуй») беше продължен с 25 години, до 2035г. Аналогичен проект за продължаване се подготвя за блокове 1, 2 на Калининската АЕЦ и др.; във Украйна- блокове 1, 2 на Южноукраинската АЕЦ, блокове 1 и 2 на Запорожката АЕЦ и т.н.
Главен ограничител за срока на експлоатаця на реакторите ВВЕР са якостните характеристики на корпуса на реактора. Те се определят от динамиката на нарастване на крехкостта на стоманата, от която той е изработен. Самата тази динамика, преди всичко, зависи от концентрацията на фосфор и никел в конструкцията на корпуса, а също така от флюенса на нейтроните, т.е. разчетния сумарен поток от нейтрони за цялото време на експлоатация на реактора. Концентрацията на фосфор и никел в стоманата на корпусите на реакторите и флюенса на нейтроните на 5, 6 блокове в АЕЦ «Козлодуй» са близки до аналогичните стойности за корпуса на 5 блок на Нововоронежката АЕЦ. Затова ресурса на блокове 5 и 6 на АЕЦ «Козлодуй» реално може да се продължи с 25 години. Стойността на таково продължаване възлиза на около 300 млн. евро или с 50 пъти по-малко от строителството на АЕЦ «Белене». Към момента на извеждане на блоковете от експлоатация, съответно през 2044 и 2049 гг., може без бързане да се реши проблема с тяхното заместване.
От тук следва важен извод – предложението на ръководството на България да се построи 7 блок в АЕЦ «Козлодуй», използвайки оборудоването вече изготовено за 1 блок на АЕЦ «Белене», е неефективно. Това предложение може да се разглежда само в средата на 2030-те гг. В противен слу-чай, разходите от 4,75 млрд. евро (стойност на един блок в АЕЦ «Белене», включително кредит) в отсъствие на потребител са замразени средства и преки загуби за българската енергосистема, чието пок-ритие, естествено, ще увеличи стойността на електроэнергията за всички потребители (допълнително с 4,75 млрд. евро / 34,8 млрд. евро = 13,7% в течение на 15 години).
Това никак не е свързано с факта, кой ще бъде инвеститор и според кой проект ще се изгражда този блок – руски, американски, френски или на др. страни, експортери на АЕЦ.
В настоящо време продажната цена на електроенергията от АЕЦ «Козлодуй» е 2,2 евро цента за кВт.ч. Приемаме, че аналогична цена ще бъде и за АЕЦ «Белене». Тогава цената на електроенергията за потребителите от АЕЦ «Белене» трябва да бъде равна на 10 евро цента за кВт.ч + 2,2 евро цента за кВт.ч = 12,2 евро цента за кВт.ч (без ДДС), т.е. тя ще стане най-скъпата в Европа. А в случай на невъзвръща-не на средствата на руската част от проекта тя ще бъде 9,1+2,2=11,3 евро цента за кВт.ч (без ДДС). Естествено никакъв експорт с такива цени е невъзможен.
Тук , също така е уместно да се оцени печалбата и чистия доход, които ще получат експортьо-рите на електроенергията от АЕЦ «Козлодуй». Разликата между изкупната и експортната цена составлява 6 – 2,2 = 3,8 евро цента за кВт.ч. Общата печалба от 7,1 млрд. кВт.ч. * 3,8 евро цента за кВт.ч. = 0,27 млрд. евро. С отчитане на 50% издръжки при продажбата на електроенергията за експорт, чистият доход се оценява на 135-140 млн. евро.
Въпроси към българските власти: Кой е бенефициент (облагодетелстван) от тази печалба? В какъв обем и как тя се използва за модернизация и техническо перевъоръжаване на АЕЦ «Козлодуй», а също така и на амортизираното мрежово стопанство на българската енергосистема?
фиг.9. Маршрут на преминаване на газопровода «Южен поток»
10. За финансовото положение на НЕК България
До последно време цената на електроенергията в България изчислена с помощта на паритета на покупателната способност на усреднената валута на 27-те страни-членки на ЕС (ППС ЕС) за промишлените потребители е била с 57% по-висока за промишлените потребители, и 22% по-висока за населението, отколкото средно за ЕС (виж. Приложение 2). Ето защо дори последното незначително повишаване на цената на електроенергия само с 14% (номинално, а реално, с отчитане на данъци и отложени плащания, повишаването е над 30%), предизвика такова рязко недоволство у населението.
Следва да се обърне внимание, че в днешната цена не влизат инвестиционните разходи, в това число разходите по обслужването на кредити – а това е задължителен компонент, ако се планира строителство на нови електроенергийни обекти. При това за покриване на разходите за строителството на АЕЦ „Белене“ ще трябва допълнително да се повиши цената на електроенергията с 43% за всички потребители в България в течение на следващите 15 години след завършване на строителството (съгласно цените от първите 6 месеца на 2012 година (виж. раздел 9). И това без отчитане на експлоатационните разходи за производството на електроенергия от самата АЕЦ.
Ръстът на цената на електроенергията е предизвикан от това, че Националната електрическа компания (НЕК) се намира пред банкрут и има „дупка“ в бюджета в размер на 1 млрд. евро. При това през последните години НЕК е изразходвала само по проекта АЕЦ „Белене“ повече от 700 милиона евро, от които повече от 200 милиона евро – за различни експертни заключения, бизнес планове и бизнес проекти, обосноваващи строителството на АЕЦ, и това са само консултантски разходи. Към тези разходи трябва да се добавят още 384 млн. евро, платени от НЕК в рамките на договора за АЕЦ „Белене” до 01.09.2012 г. (началото на арбитражното производство с „Атомстройекспорт”). Освен това, НЕК не е получил 120 млн евро – от продажбата на старото оборудване, а трябва да се отчетат и между 10-20 милиона евро – допълнителни разходи, които НЕК е покрила от септември до декември 2012 г.
Бих искал да обърна внимание върху това, че електроенергийният отрасъл на България (както и на Русия), се управлява изключително лошо. Сумарните разходи на потребление на електроенергия за собствени нужди и загуби в преносните мрежи съставляват 26,5% (виж раздел 3). Тази стойност трябва да се намали най-малко два пъти. Така се получава 13%-ти резерв за понижаване на цената на електроенергията за потребителите.
Освен това, приходите от износ на електроенергия от АЕЦ “Козлодуй“ „се размиват” по пътя към НЕК, и към самата АЕЦ „Козлодуй”. А тези доходи са значителни. През последните години средногодишната разлика между покупателната и експортната цена представлява 6 – 2,2 = 3,8 евро цента за кВт.ч.р при това средногодишен експорт на електроенергия на България е равен на 7,1 млрд. кВт.ч.. Общата печалба е 7,1 млрд. кВт.ч. * 3,8 евро цента за кВт.ч. = 0,27 млрд. евро. Дори с отчитане на 50% собствени разходи,чиста печалба излиза на 135-140 милиона евро.
Въпросът е как тези разходи са били използвани за модернизация и техническо преоборудване на АЕЦ „Козлодуй“, а също така за амортизирано мрежово стопанство на българскага енергийна система?
Следва да се отбележи, че от 1 януари 2013 година в България е въведено експортно мито в размер от 0,85 евроцента на кВт.ч, в резултат на което износът спадна драстично, а заедно с това и приходите на НЕК.
11. АЕЦ «Белене» или газопровод «Южен поток»?
От 7 декември 2012 г. започна строителството на газопровода «Южен поток». От фиг.9 се вижда, че газопровода преминава през Българии, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Унгария, Словения и Италия (г. Тарвизио – северна Италия). С всички транзитни страни «Газпром» е подписал съглашение за доставка на газ в тези страни. От тук следва, че те ще имат още один източник на газ за действащите и новопостроени газови ТЕЦ. Освен това, през България се планира строителството и на други газопро-води. Това обстоятелство поставя допълнителна бариера на експортните възможности на АЕЦ «Белене».
За да се направи оценка за цената на електроенергията на пазара на едро може да се използва примера на Германия, където през 2011г. тя е била 0,063 евро за кВт.ч (без ДДС), при норма на печалба 5% при средна цена на газа за ТЕЦ – 450$ за 1000 м3. В Европа по всички прогнози от различни експертни агенции в долговременна перспектива цената на газа неизбежно ще се намали с 20-30% и ще се намира на нивото не повече от 350$ за 1000 м3. При това, цената на електроенергията на пазара на едро от амортизирани газови ТЕЦ ще се намали с 20-25% (без отчитане на инфлацията) и ще бъде на нивото не повече от 5-6 евро цента за кВт.ч за повечето европейски страни. Тази цена се явява като ориентир за експортната стойност на електроенергията от България. За справка: средната цена на електроенергията на борсата на Скандинавските страни «Нордпул» (включително Германия) и през 2011, и през 2012гг. се намираше в диапазона 4 – 5 евро цента за кВт.ч (без ДДС и специални данъци върху електроенергията). Това означава, че и в долгосрочна перспектива експорта на електроенергия от АЕЦ «Белене», с цена 12,2 евро цента за кВт.ч. (11,3 евро цента за кВт.ч. без руската част) ще бъде абсолютно неконкурентоспособен.
12. Препоръки за изход от създаденото положение
Днешното правителство на България счита, че участието на държавата в този проект ще доведе страната до банкрут: «Сумата за реализация на проекта АЕЦ “Белене” е примерно седем пъти по-голяма в сравнение с годишните разходи на България за здравеопазване и три пъти по-голяма, отколкото разходите на държавата за всички социални плащания», –е казал вице-премиера и министър на финансите Симеон Дянков. Очевидно, че проекта се е озовал в задънена улица, от която е необходимо да се намери компромисен изход. Първото, което трябва да се направи:
1) Българското правителство трябва да се обърне към руското правителство по повод на възможностите за използване на вече изготовеното оборудване за АЕЦ «Белене» на други площадки (например, блокове 3 и 4 на Хмелницката АЕЦ, блок 4 на Ростовска АЕЦ и др.).
2) При пресмятането на възможните загуби от руската страна те да бъдат разглеждани с отчитане на недополучените от България средства от продажбата на старото оборудване от АЕЦ «Белене».
3) Максимално да се намали разгорещяванетон на публичната полемика и на взаимните обвинения около този проект.
Положителният опит от моето посещение в България се състои в това, че срещнах млади политици, готови да се запознаят с всички подробности в забъркания проект АЕЦ «Белене» и да приемат балансирано решение, което да не обремени тяхната страна с непосилен дълг. Което аз от сърце желая и на своята страна. Също така, това пътуване ми даде допълнителен стимул по-детаилно да проуча този проект.
Приложение 1. Прогноза за потреблението на електрическа енергия съгласно оптимистичния сценарий на растежа на икономиката на България до 2030 г.
На графика П1 е представена динамиката на БВП и потреблението на електрическата енергия (Бруто) през периода 1999-2012 гг., отнесени към 2004г
Графика П1. Динамика на БВП и потреблението на електрическата енергия (бруто) през периода 1999-2012 гг., отнесени към 2004 году.
От графика П1 е видно, че през периода 1999-2008 г.е налице непрекъснат растеж на БВП със средногодишен темп 5,4%. При това през периода 1999-2004 г. растежът на БВП се случва при практически нулево увеличаване на потреблението на електрическата енергия (бруто) (това е свързано най-вече с продължаване на структурните промени в икономиката на България, и възможно, под известно въздействие на енергийните спестявания). Вече през периода 2004-2008 г. се проследява ясна зависимост между темповете на нарастване на БВП и брутното потребление на електрическа енергия. В периода на кризата и в следкризисния период на възстановяване на икономиката на България (2009-2012 гг.) кривите на изменението на БВП и на електропотреблението са близки до равната отделеченост, но зависимостта между темповете на растеж на БВП и на електропотреблението не са така изразени, както през периода 2004-2008, поради незначителните изменения на БВП.
На графика П2 са показани вече темповете на нарастване на БВП и на брутното потребление на електрическа енергия през периода от 1999 до 2012 г.
Графика П2. Темпове на изменение на БВП и на брутното потребление на електрическа енергия за периода 1999-2012 г.
На графика П2 се вижда, че през периода 1999 – 2004 г. растежът на БВП (в средногодишно изражение - 4,8%) се съпровожда дори и с намаляване на брутното потребление на електрическа енергия (среднегодошен темп -1,12%). През периода 2005-2008 г. устойчивият растеж на БВП (при средногодишен темпт от 6,4%) се съпровожда с устойчив ръст на брутното електропотребление (средногодишен темп – 2,6%). 2009 е годината на икономическата криза, с рязко понижаване на БВП с 5,5% и съответното понижаване на електропотреблението също с 5,5%. А през периода 2010-2012 г. – слабо възстановяване на икономиката на страната със средногодишен темп на нарастване на БВП 0,9%, и 1,1% за потреблението на електрическата енергия.
На графика П3 е показан коеффициентът на еластичност на брутното електропотребление към БВП (т.е. съотношението на годишния темп на промяна на брутното електропотребление към БВП) за периода 1999-2012 г.
Графика П3. Ежегодни коефициенти на еластичност на брутното електропотребление към БВП за периода 1999-2012 г.
От графика П3 е видно, че през периода на устойчив растеж на БВП между 1999-2004 г. средногодошният коефициент на еластичност е близък към нулата и е равен на
-0,04, което означава, че растежът на БВП се съпровожда дори с незначително намаляване на електропотреблението. Това се потвърждава от данните от графика П1.
В периода 2004-2008 г. ежегодните коефициенти на еластичност на брутното електропотребление към БВП се променят несъществено. При това средногодишен коефициент на еластичност е равен на 2,6%/6,4%=0,41. Това означава, че на 1% растежа на БВП се пада 0,41% растежа на брутното електропотребление за периода 2004 – 2008 гг. (това е тренд за устойчивото развитие на икономиката на страната), което съответства на равнището на енергоспестявания в страната през този период. Впрочем, същият средногодишен коефициент на еластичност има и Германия през периода 1980-2010 г.г., с изключение на периода 1990-1993 г.г. – началния период на обединението с ГДР. По своята структура, обаче, икономиката на Германия е много по-енергоемка отколкото българската. Този факт, още веднъж потвърждава, че България разполага с огромни възможности в енергоспестяването.
През периода 2009-2012 г., в условията на криза и неустойчиво следкризисно възстановяване на икономиката значението на коефициента на еластичност е силно колебливо. В анализа по-нататък при разглеждане на оптимистичния сценарий за устойчиво развитие на икономиката на страна използването на коефициента на еластичност през дадения период е некоректно.
През периода до 2030 г., за сметка на реализацията на програмата за енергоспестявания, следва да се предположи значително съкращаване на темповете на растежа на електропотреблението, при същите темпове на растежа на БВП. Да приемем, че към 2030 г. (както и в Русия), 1% от растежа на БВП електропотреблението ще се понижи най-малко с 50% или средно с 25% за целия период. Тогава, средногодишният коефициент на еластичност на електропотреблението към БВП през този период ще бъде равен на 0,41*0,75=0,31. Това значение е равно на средногодишния коефициент на еластичност в Русия през периода 1999 – 2008 г.г. и 2010 – 2012 г.г., и това при съществено по-ниско равнище на енергоспестявания, отколкото в страните на ЕС.
За оценка и поглед отгоре, нека предположим, че през периода до 2030 г. средногодишният темп на нарастване на БВП ще бъде равен на 5,4% (така както през годините на устойчивия висок растеж на икономиката на страната през 1999-2008 г., но намален с 0,6%, което е свързано с намаляване на населението в страната (раздел 1, графика 3) – т.е. средногодишният ръст на БВП ще е равен на 4,8%. Тогава средногодишният темп на брутното електропотребление ще бъде 4,8%*0,31= 1,5%, и съответно към 2030 г. брутното електопотребление може да нарастне с 26% от 39,5 млрд. кВТ.ч, или с 10,3 млрд. кВт.ч.. Това е 1,5 пъти по-малко от сумарните резерви на електропроизвоство в България (15,7 млрд. квт.ч.), свързано с намаляване на износ и понижаване на разходите за електроенергия за собствени нужди и загуби по преносната мрежа. (виж. раздел 3).
Приложение 2. Сравнение на стойността на електроенергията в България с други страни
Обикновено при съпоставка на стойността на стоки и услуги в различни страни, техните цени се преизчисляват в долари или евро по курса на централната банка за националната валута на всяка страна, и се сравняват тези стойности, измерени по този начин. Подобен род съпоставка е грешна и представлява сама по себе си икономически нонсенс.
В икономическата наука се смята, че сравнението на стойността на стоки и услуги трябва да се прави по цени, преизчислени през паритета на покупателна способност (ППС) на световна валута. Това е например ППС на ЕС (27 стран) = 1 или ППС на долар =1 $ в САЩ съгласно възприетата за целта кошница на стоки и услуги в съответната страна и в ЕС (27-те страни) или в САЩ. По този начин се определят и курсовете за единица ППС или 1$ ППС в националната валута по тази кошница. Националните статистически агенции изчисляват стойността на единица ППС или 1$ ППС въз основа на кошница от стоки и услуги, представляваща разрез на брутния вътрешен продукт на всяка страна, по съгласуван алгоритъм и еднаква номенклатура от стоки и услуги. Тези значения на стойността на единица ППС и 1$ ППС в националните валути се публикува ежегодно в Евростат и Ростат.
При международно сравнение на цените на електроенергията е необходимо да се използва именно значението на цената на електроенергията, преизчислена през ППС или $ ППС, които се изчисляват за целия БВП на съответната страна. Това е свързано с факта, че обемът на пазара на електроенергия представлява значителен дял от БВП на всяка страна и, второ, електроенергията се използва както при производството на стоки, така и при извършването на услуги, определящи БВП на всички страни и трето, темповете на изменения на електропотреблението зависят от темповете на изменения на БВП. Например, през 2011 г. 1€ по курса на БНБ е бил равен на 1,9558 български лева, а
1 ППС = 0,884 български лева, (Евростат). Тогава, 1 ППС= 0,884/1,9558=0,452 € или 1€ =2,21 ППС.
Да направим сравнение на стойносттта на електроенергията в България с други страни за индустриални и битови потребители в евро /централните банки/, както се прави обикновено /което е некоректно/, а така също измерена в ППС за всяка страна, което е значително по-обосновано. За сравнение ще бъде използвана База данни на Евростат: цена на електроенергията за индустриални потребители (Таблица П4) и цени на електроенергия за бита (домакинствата) (Таблица П5), а так също и базата данни по паритет на покупателна способност за 1 ППС, изразено в националните валути – където за единица ППС се приема паритета на покупателна способонст на усреднената валута на всички 27 страни на ЕС (ППС ЕС 27 = 1), Таблица П6, а така също данните на Министреството на енергетиката на Русия за 2012 г.
В базата данни на Евростат са представени цени на електроенергията в различни страни за 2012 г., обаче до този момент още не са публикувани значенията на ППС за 2012 година. Поради това всички съпоставки ще се правят съгласно данните за 2011 година. Освен това, ще бъде дадена цената на електроенергията в България за 2012 година и в началото на 2013 година, както в евро по централиня курс на БНБ, така и по ППС оценка.
Раздел 2.1. Сравнение на стойността на електроенергията за индустриални потребители в България с други страни
В базата данни на Евростат (Таблица П4) са представени цени на електроенергията (без ДДС и други данъци и такси в енергетиката) за предприятие от среден размер, което потребява между 500 – 2000 МВтч в година. Такива предприятия представляват гръбнака на икономиката на всяка развита страна. Необходимата електрическа мощност за покриване на подобно потребление (при работа от 2600 часа за година: 52 седмици*5 работни дни. *10 часа) ще се равнява на не повече от 2000 МВтч / 2600 часов ≈ 750 КВт мощности.
Тези цени са дадени за периода 2001 – 2012 година и са представени в евро за 1КВтч, преизчислени по курса на ЦБ в европейските страни, а така също приведени към средните значения в ЕС – 27, в САЩ и Русия. Там е посочено значението на цената на елекроенергията в България в началото на 2013 г. – цената за 2012 г, увеличена с 30% от 0,0684 до 0,0889 € за КВтч в съответствие с последното повишение на цените.
На графика П4 са представени цените в 2011 година в евро по курсовете на ЦБ за 1 КВтч. (без ДДС и други данъци и такси в енергетиката) за средни промишлени предприятия, които потребяват от 500 до 2000 МВтч за година (в Русия – с присъединена мощность не по-малка от 750КВА) в страните от ЕС, САЩ и Русия, (по данни от таблица П4).
Графика П4. Цена на електроенергията в 2011 година в € ЦБ за КВтч (без ДДС и други данъци в електроенергетиката) за промишлени потребители на 500-2000 МВтч годишно (в Русия – по-малко от 750КВА)) в страните от ЕС, САЩ и Русия.
От графика П4 е видно, че даже при такава ЗАНИЖЕНА (некоректна) съпоставка, цената на електроенергията за средни промишелни потребители в България през 2012 година е по-висока, отколкото в САЩ (с 40%), и е практически равна на цената на електроенергията във Финландия, но с 10% по-ниска, отколкото в Русия и с 36,5%, отколкото средно за ЕС (27). Но вече през 2013 г. - тази цена се оказа с 81% по-висока, отколкото в САШ, и с 17% по-висока, отколкото в Русия (2012) и само с 5% по-ниска, отколкото средно за ЕС. От рис. П1 е видно, че стойността на електроенергията в България е станала значително по-висока, отколкото в Естония, Финландия, Франция, Турция, Румъния, Холандия, Дания и Швеция.
Обаче в действителност, при правилна съпоставка на цените на електроенергията, пресметнати в ППС за всяка страан, се оказва, че ситуацията в България е КАТАСТРОФИЧЕСКИ ПО-ЛОША.
На графика П2 е показана съпоставка на цената на електроенергията за средни промишлени потребители в България и другите страни, преизчислени през ППС ЕС (27), виж. Таблица П4, Таблица П6.
Графика.П5. Цена на електроенергията през 2011 година в ППС за 1 КВтч. (без ДДС и други данъци и такси върху електроенергията) за промишлени потребители на 500-2000 МВтч годишно в България (так също и през 2012 и 2013 ), в европейските страни, САЩ и Русия (под 750 КВА)
От графика П5 се вижда, че през 2012 година стойността на електроенергията ва България за средни промишлени производители – - 0,151 ППС за 1 КВ.ч.– е вече една от най-високите в света, 2,9 пъти по-висока отколкото в САЩ, и 57% по-висока, отколкото средно за страните от ЕС (27), и 22% по-висока, отколкото в Русия (за 2012). През 2013 година, след увеличението, тя вече става най-високата в света, 3.8 пъти по-висока, отколкото в САЩ и 2,1 пъти по-висока отколкото средната стойност за ЕС(27) и 58% по-висока отколкото в Русия (2012)
Подобна свръхвисока цена на електроенергията за промишлените предприятия, безусловно, ще предизвика стагнация на реалния сектор в икономиката на България, свиване на промишленото производство, понижаване на БВП и логично НАМАЛЯВАНЕ на ЕЛЕКТРОПОТРЕБЛЕНИЕТО, което и се случи през 2012 (виж графика П2). Това, от своя страна, прави безсмислено дори самото обсъждане на въпроса за изграждането на АЕЦ „Белене“.
Приложение 2.2. Сравнение на стойността на електроенергията за населението (домакинствата) в България в сравнение с други страни
В база данни на Евростат (Приложение 2 Таблица П5) са представени крайните цени (без ДДС и други данъци и такси върху електроенергията) на електроенергията за домакинствата за 1 КВтч в евро, преизчислени по курса на ЦБ за всяка страна и валидни за първото шестмесечие на 2011 година. Освен това, са представени данни за България за 2012, 2013 и за Русия за 2012 година. За сравнение се приемат домакинства с потребление на електроенергия в диапазона 2500- 5000 КВтч. годишно.
Графика П6. Цена на електроенергията през 2011 година. в € по курса на ЦБ за 1 КВтч. (без ДДС и други данъци и такси върху електроенергията) в различни страни за население – домакинства с потребление в диапазона 2500- 5000 КВтч. годишно.
От графика П6 става ясно, че при съпоставка на цените на електроенергията за населението в евро по курса на ЦБ за КВтч в България за 2011 и 2012г. тази цена е забележимо по-ниска, отколкото в другите страни, с изключението на Русия, а през 2013 година – вече по-висока, отколкото в Естония, САЩ и Румъния. Както, обаче посочихме по-горе, подобна съпоставка е некоректна. Цените трябва да се преизчислят през ППС.
На графика П7 е показана съпоставка на цените на електроенергията за населението (домакинствата) в България и други страни, преизчислени през ППС за ЕС (27 стран), виж. Таблица П5, Таблица П6.
Графика П7. Цена на електроенергията в 2011 година в ППС за 1 КВт.ч. (без ДДС и други данъци и такси върху електроенергията) в България (2012 ) и в различни страни за населението (домакинствата) с годишно потребление на електроенергия между 2500 и 5000 КВтч.
От графика П7 става ясно, че цената на електроенергията за населението на България (2012) 0,156 ППС за КВтч е вече много висока и с 86% по-висока, отколкото в САЩ, и на 22% по-висока, отколкото средно в ЕС и с 83% по-висока, от средните стойности за Русия и с 28% по-висока, отколкото в Централния Федерален Окръг (ЦФО) на Русия (2012). През 2013 година, обаче, тази цена става равна на 0,203 ППС за КВтч. и практически става най-високата в света и в Европа, или 2,42 пъти по-висока, отколкото в САЩ, и с 59% по-висока, отколкото средно за ЕС и с 2,42 пъти по-висока, отколкото средно за Русия или с 66% по-висока, отколкото в ЦФО на России (2012)
Направеният по-горе анализ показва, че неотдавнашното скокообразно повишаване на цената на електроенергия с 30% в сравнение с нивото през 2012 година за населението на България прави тази цена най-високата в света. Това не можеше да не предизвика масово недоволство, вълнения и демонстрации на населението, което доведе до оставката на правителството на Бойко Борисов
По данни на НСИ на България пред 2011 година средногодишния доход на глава от населението е бил 3937 лева. Съгласно данните на Евростат (Таблица П6) през 2011 1 ППС е бил равен на 0,884 лева. Оттук следва, че годишния среден доход на глава от наелението за 2011 година е бил 3937/0,884=4454 ППС.
В раздел 3 е показано, че през 2011 г. в Болгарии на човек от населението се е падало 1300 КВтч. електроенергия за година. През 2012 стойността на електроенергията за населението е била 0,156 ППС за КВтч., и населението е търпяло това, при това разходите за електропотребление са представлявали 1300 КВтч*0,156 ППС=203 ППС за година или 4,6% от средногодишните доходи. А през 2013 година цената на електроэнергията е скочила до 0,203 ППС за 1 КВтч и общите разходи вече са представлявали 1300 кВт.ч*0,203 ППС=264 ППС, което представлява 264/4454=5,9% от среднегодишния доход на човек от населението. И населението излиза на улицата. От тук може да се направи изводът, че критическата стойност на разходите за електроенергия, при които са започнали вълненията в България, се намират в диапазона 4,6%-5,9%, т.е. ОКОЛО 5% ОТ СРЕДНИТЕ ГОДИШНИ ДОХОДИ НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО.
В ТАЗИ ВРЪЗКА ДОРИ САМОТО ОБСЪЖДАНЕ НА СТРОИТЕЛСТВОТО НА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ Е БЕЗСМИСЛЕНО ПО СИЛАТА НА ТОВА, ЧЕ ТО ЩЕ ПРЕДИЗВИКА ДОПЪЛНИТЕЛЕН РЪСТ НА ЦЕНАТА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА С ОЩЕ 43% В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЛЕДВАЩИТЕ 15 ЛЕТ И, СЪОТВЕТНО, ЩЕ НАПРАВИ ТАКАВА ЦЕНА АБСОЛЮТНО НЕПРИЕМЛИМА КАКТО ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ СУБЕКТИ, ТАКА И ЗА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Таблици към Приложение 2
Това приложение представя данни, използвани с цел да се сравни цената на електроенергията в различните страни.
Източник: Евростат, Кратко описание: Този индекс отразява цена на електроенергията за промишлени потребители и се определя като: средната за всяка страна цена в евро за кВтч без данъци, действащи през първото шестмесечие на всяка година за среден размер промишлени потребители (група потребители с годишно потребление от 500 до 2000 MW). До 2007 г., цените са приведени към 1 януари за всяка година за среденразмер потребители (т.е. потребителите с годишно потребление от 2000 MWh).Таблица П5. Цени на електроенергията в различни страни за домакинства с годишно потребление на електроенергия между 2500 и 5000 киловатчаса (без ДДС) от € CB за 1 кВтч в периода 2001-2012 година.
Източник: Евростат,
Кратко описание Този показател отразява цена на електрическа енергия за битови потребители и се определя както следва: средната за всяка страна цена в евро за киловатчас без данъци, действащи през първото шестмесечие на всяка година за среден размер потребители (домакинство с годишна консумация от 2500 да 5000 кВтч). До 2007 г., цените са приведени нивото на 1 януари за всяка година и се отнасят за среден размер потребители (т.е. потребителите с годишно потребление от 3500 кВтч).
Източник: информация Евростат
Таблица П7. Цени на електроенергията за промишлени потребители 500-2000 MWh годишно за 1-та половина на всяка година, преди облагане с данъци, в ППС
Таблица П8. Крайни цени на електроенергията за населението (без данъци) с консумацията на 2,500-5,000 кВтч годишно в областта на ППС