Проектът за газовия хъб „Балкан" е продължение на инициативата, която България поде заедно с Европейската комисия за създаването на работна група за газова свързаност в Югоизточна Европа, създадена в София още през февруари месец 2015 година.
Това заяви вицепремиерът по европейските фондове и икономическа политика Томислав Дончев по време на инвеститорската кръгла маса за газов хъб „Балкан". По думите му, голяма част от приоритетните проекти в тази група ще намерят пряка пазарна реализация в хъб „Балкан".
„Индустриалното производство, енергийните предприятия и урбанизацията привилегироват употребата на полезни изкопаеми в своето производство, от които безспорно природният газ е този, който най-малко замърсява въздуха и точно перспективата на борбата с глобалното затопляне и замърсяване на въздуха, предимно от енергийните производства, предпочитаме да изведем на преден план източниците на енергия с най-ниски въглеродни емисии и с най-ниски цени за потребителите. В този смисъл България специално вече е постигнала целите на ЕС за производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници", коментира Томислав Дончев.
"Европейският газов хъб „Балкан" е проектиран като обединяващ център на всички наши настоящи и бъдещи проекти и партньори", допълни Дончев, цитиран от Фокус. „През последните 7 или 8 месеца работихме усърдно с екипа на Европейската комисия, специално с екипа на г-н Борхард, по изготвянето на концепцията за проекта. Заедно разгледахме абсолютно всички технически параметри. Идентифицираха се всички потенциални източници на газ за региона, за Югоизточна Европа. Разработихме всички възможни различни трасета за пренос и транзит. Разгледахме регулаторната, правната рамка, както и начертахме всички необходими стъпки, които трябва да се извървят за да може този проект да бъде успешен. Позволявам си да кажа, че това е най-интелигентния подход, който може да бъде следван при всички големи проекти оттук нататък", каза още Томислав Дончев.
Той определи днешната кръгла маса като изключително важна, тъй като тя ще постави началото на изцяло нов етап в работата. „Идеята на европейския газов хъб „Балкан" е всеки един от вас да може да намери своя интерес за участие. Газовият хъб не изключва нито един от вече съществуващите проекти, както и тези, които са планирани, както и тези, които са в процеса на изграждане. Ние винаги сме считали, че съществува потенциал проектите в газовия сектор да бъдат взаимодопълващи се. Този хъб има за цел да насърчи и да бъде в полза на изграждането на всички проекти и тяхната взаимна свързаност. Защото само тогава можем да говорим за истинска диверсификация и сигурност на доставките", подчерта още Томислав Дончев.
С форума за газовия хъб „Балкан" дадохме ясен сигнал към инвеститорите в газовата сфера. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която също е част от инвеститорската среща за родния газов хъб.
Тя посочи, че българското правителство си дава ясна сметка, че целият проект за газов хъб „Балкан" ще бъде един продължителен процес от проекта до реализацията, но днес са положени основите за конкретните действия по отношение на реализацията му.
„Вие видяхте колко много инвеститори присъстваха на този форум. И това е ясно послание, че този газов хъб има бъдеще и ще има инвеститорски интерес", заяви министърът на енергетиката. Петкова посочи още, че газовият хъб „Балкан" ще бъде реализиран в тясно сътрудничество с Европейската комисия и по никакъв начин европейското законодателство в реализацията на газовите проекти, които преминават през България, няма да бъде заобикаляно. Министър Петкова беше категорична, че България дава ясно послание, че спазва законодателството на ЕС в енергийната сфера.
Работим от шест месеца по идеята за регионален газов хъб „Балкан". Това заяви пред форума Клаус-Дитер Борхард, директор „Вътрешен енергиен пазар", генерална дирекция „Енергетика" на Европейската комисия.
Той посочи, че в този случай балансът е най-правилният подход. Според Борхард ключовите измерения на газовия хъб са как ще бъде посрещнато бъдещото търсене на газ в Европа и как европейците виждат развитието на газовия хъб „Балкан".
„Търсенето на газ в Европа в бъдеще не може да се определи еднозначно. Има 11 или 12 прогнози за това и точното прогнозиране никак не е лесно. Някои прогнози са, че търсенето на газ в Европа ще се запази, а други – че ще намалее. Прогнозата е между 380 и 430 милиарда кубически метра газ до 2030 година. Само по този начин ще може да се постигне ефективност", посочи Клаус- Дитер Борхард.
Той почерта, че така или иначе газът се използва в различни области и неговото търсене ще се увеличава. „Производството на газ в самата Европа намалява, като в Северно море, така и в Холандия. Причината за това са земетресенията, които са опасни за газодобива. С течение на времето ще има недостиг на газ. Какво е решението? Най-вече изграждането на газопроводи. Има много проекти за газопроводи в цяла Европа. Само че не бива да се отдава предпочитания само на газопроводите в Северна или Северозападна Европа. Това не добро решение. Не е добре всичкия газ да се концентрира само на едно място. Югоизточна Европа също има неотменно право да се възползва от транспорта на газ, което ще доведе от своя страна много ползи за Балканския регион – инвестиции, нови работни места, подобряването на инфраструктурата в страните от региона и още много ползи", посочи още Клаус – Дитер Борхард.
