Премини към основното съдържание

РЕГИСТРАЦИЯ

Можете да се регистрирате за да получавате актуална информация за новости, проблеми и решения от енергийната сфера, за събития, мнения на експерти и др.

Е-адресът не е публично достъпен. Той ще бъде използван само за известия свързани с Вашия профил.
Позволени са някои специални символи, включително точка (.), тире (-), апостроф('), долна черта(_) и @.
Сигурност
Чрез този въпрос проверяваме, че сте реален потребител

Британското напускане ще раздруса енергетиката

Експертът Иван Хиновски може да даде много съвети на министър Теменужка Петкова, но се радва, че не е на нейния стол в тези трудни времена
 

Въпреки оптимизма на министър Теменужка Петкова, че излизането на Великобритания от Европейския съюз няма да се отрази на българската енергетика, ситуацията съвсем не е за подценяване. За това алармираха през седмицата от Българския енергиен и минен форум, обединяващ едни от най-добрите експерти в сектора. Според председателя на организацията Иван Хиновски в краткосрочен и средносрочен план ползи от BREXIT ще извлекат крайните потребители. Те ще се възползват от по-ниските цени на електрическата енергия, резултат от забавянето на икономиките в ЕС след излизането на Великобритания. За българските енергийни дружества обаче нещата са далеч по-сложни. 

"Отрасъл енергетика е буквално опустял в момента. Има изключителна липса на ликвидност, а да се осигурят свежи средства ще става все по-трудно. Понижението на кредитния рейтинг на Англия, а и на Европа означава, че всеки ресурс, който ние трябва да привлечем и използваме в енергетиката, ще бъде на по-висока цена", заяви Хиновски.

Например опитът на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да осигури необходимата му облигационна емисия е стигнал до задънена улица, след като се е оказало, че основни играчи при подобни ходове са именно английските банки. Въпросните облигации са изключително важни за енергийния шампион, тъй като с тях ще се погаси мостовият кредит за 535 млн. евро, който бе взет, за да се разплати Националната електрическа компания с американските централи в комплекса "Марица-изток". Кредитът е със срок от 12 месеца и ако той не бъде погасен своевременно, параметрите му ще се утежнят значително. От БЕХ нарочно изчакваха да мине референдумът на 23 юни, за да започнат с представянето на емисията пред потенциални инвеститори и по всичко личи, че най-лошите им опасения ще се оправдаят. 

Допълнително усложнение създава фактът, че се планира облигацията да се листва на ирландската фондова борса. Именно там през 2013-а бе  пласиран и първият облигационен заем на БЕХ за 500 млн. евро. "Падежът на този заем е през 2018-а и ако тогава Великобритания е извън Европейския съюз, това ще доведе до изключително много административни пречки и ще трябва най-вероятно да се рефинансира на друга борса", предупреди Хиновски. 

При подобни перспективи е напълно възможно енергийният холдинг да се окаже в опасна финансова спирала, тъй като според експертите облигационните заеми почти сигурно включват и клауза, която предвижда те да бъдат трансформирани в дялово участие, ако не могат да бъдат плащани навреме. Което на практика ще доведе и до скрита приватизация на активи в енергетиката. 

На въпроса дали енергетиката ни няма да подобри финансовото си състояние, ако се продадат през борсата миноритарни дялове от държавните компании, Иван Хиновски отговори, че това е било обсъдено на среща с енергийния министър Теменужка Петкова и тя е уверила, че няма никакво намерение да започва приватизацията на миноритарни дялове. Целта била енергетиката първо да се стабилизира, което ще отнеме поне две-три години, защото иначе акциите ще се продадат на много ниска цена и финансовият ефект от продажбата им ще е почти нулев.

Христо Казанджиев пък обърна внимание, че британски компании се занимават с проучване на находища на нефт и газ в България. Английско-холандската фирма "Шел" търси и проучва блок  "Силистар" в Черно море, а ирландската "Πeтpoĸeлтиĸ" има правата до ceптeмвpи 2016-а да тъpcи залежи в блoĸ "Гaлaтa". "Тези компании трудно ще осигурят рисковия ресурс, необходим за проучванията. А след BREXIT ще се затрудни и чисто нормативно работата им", изтъкна Казанджиев.   

Иван Хиновски прогнозира също така, че се задават трудни времена и за ядрената енергетика, ако Великобритания напусне Евросъюза. Причината е, че новите механизми за финансиране на подобни големи проекти са измислени от нея, а и в континентална Европа се дава далеч по-голяма политическа подкрепа на проектите за зелена енергия за сметка на ядрените. Пред репортер на "БАНКЕРЪ" Хиновски отбеляза, че нашата страна не бива да избързва с продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене" - далеч по-разумно било да се намери един или повече инвеститори, с които да се изгради един прозрачен проект на пазарна основа. "Тенденциите са в периода 2030-2035-а Европа да остане без въглищни централи. Да не се окаже, че тогава ще търсим отново реактори, за да строим ядрена централа", посочи той.  

Колкото до професор Атанас Тасев, той смята, че свитото финансиране за енергийните дружества ще се отрази и на инвестициите, които те трябва да правят. Тасев обърна внимание на т.нар. критична инфраструктура - подмяна на стари кабели и трансформатори. В столицата, а и в повечето от българските градове, 85% от мрежата и съоръженията са над 40-годишни, което е причина и за зачестилите аварии. Според специалиста необходимата сума е около 500 млн. лв., а конкретно за София трябват около 200 млн. лева. И дори и да намерят тези средства, електроразпределителните дружества ще ги включат в цената на тока, което ще доведе до неговото поскъпване.  

За да не се случи това, сега се работи по създаването на фонд, който да раздава евтини кредити на ЕРП-тата, с които те да правят инвестициите си, а след това да му се издължават. Обмисля се тази структура да привлече грантово финансиране, в нея да се включат като акционери и пенсионни фондове и застрахователи и така да се осигури друга част от парите. По този начин ще се избегне държавната намеса, която ще се третира от Европейската комисия като неправомерна финансова помощ. 

Макар че BREXIT ще даде по-скоро негативно отражение за България, има и някои позитиви, от които тя трябва да се възползва. Очакванията са, че след излизането на Великобритания Брюксел ще обръща все по-голямо внимание на Украйна и Западните Балкани. Това отваря възможност за България да претендира да е не само газов, а и електроенергиен разпределителен център. Иван Хиновски заяви, че е необходимо да се помисли върху идеята за рехабилитирането на 750-киловолтовия далекопровод "Дружба", който ни свързваше с Молдова, Украйна и Русия, но не работи от няколко години. По него може да се внася ток от Украйна, която има голямо производство и само по една междусистемна връзка с Полша и Словакия. За газовите тръби пък най-правилното решение било да продължи да се развива транзитният капацитет на вътрешната мрежа, което е започнало по времето на кабинета на Иван Костов. 

Енергийни експерти