Дългоочаквания старт на електроенергийната борса в България за наша радост ще се случи и провизорната дата за нейното тестване с реални данни е планирано за 8 декември тази година. От началото на 2016 година се подготвя и нейната активна пълномащабна работа.
За тази безспорно ключова успешна стъпка в развитие на българската енергетика и нейната предстояща либерализация поздравления заслужават както ръководството на Министерство на енергетиката и БЕХ за заявената и отстоявана политическата воля, така и екипа млади, ерудирани и ентусиазирани специалисти на едноличното акционерно дружеството „Българска независима енергийна борса“ , които оставиха отлични впечатления при представяне на модела на борсата, проведено на 1 октомври 2015 г. в Гранд Хотел София . На нея, отвърждавайки политическа подкрепа на проекта присъстваха и вицепремиера Томислав Дончев, Председателя на КЕВР доц.д-р Иван Иванов, министъра на енергетиката Теменужка Петкова , изпълнителния директор на БЕХ Жаклен Коен и и изпълнителния директор на борсата Константин Константинов.
Няколко са ключовите политически послания от страна на официалните лица на това представяне, които заслужават да бъдат цитирани, защото те формират политическата рамка на този успешен проект:
Томислав Дончев : „След старта на либерализацията в България цената на електроенергията ще струва толкова, колкото струва, а не толкова, колкото я определя г-н Иван Иванов и съмненията за манипулиране на цени в полза на един или друг участник на пазара ще се разсеят“
Теменужка Петкова: „Със старта на борсата ще се определи „справедлива“ пазарна цена на електроенергията, като се очаква съвместната работа със Световната банка да покаже през ноември тази година най-добрия вариант за пълната либерализация на пазара в България“ .
Важното, което министър Петкова добави също така, е че „засега цената на електроенергията за домакинствата ще остане регулирана“, т.е. домакинствата, както и малкия и средния бизнес все още ще имат възможността за избор - да останат под защитата на КЕВР или да преминат на свободния пазар. Това, обаче, за съжаление ни отдалечава твърде много от пълното либерализиране на пазара, което всички очакваме.
Особености на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)
Структура
Българската борса стартира като самостоятелна (“stand alone”) борса и нейните връзки с други борси, което е абсолютно необходимо, се планират в бъдеще . При предстоящия старт на проекта от началото на 2016 г. ще оперира само един сегмент - „търговия ден напред“, който е един от четирите сегмента на една пълномащабна борса – дългосрочни договори, търговия ден напред, търговия в рамките на деня и търговия със зелени сертификати и емисии.
За ъжаление, това оставя един от най-ликвидните сегменти – дългосрочните договори (всички договори за срок по-дълъг от 1 ден) извън борсовата търговия, което значително ограничава постигането на ефекта на прозрачност на българския пазар. Дори нещо повече, за разлика от унгарската борса например, където всички такива договори се търгуват по извънборсови правила, но всички обяви за търгове, фази и постигнатите параметри на сделките се обявяват на сайта на борсата, при нас това за сега не е планирано.
Платформата за търговия
Електронната платформа за търговия „ден напред“ на българската борса е разработена по силата на подписан през април тази година договор между БНЕБ и европейският оператор Nordpool Spot. Оферти за търговете ще могат да се подават най-рано до две седмици преди съответния ден и ще се обработват от Nordpool Spot , който ще обявява и clearing-a, както и впоследствие „settlements“ (сетлментите) на борсата.
Подготвя се процедура за участието на БНЕБ в регионалното ценово обединение (Price Coupling of Regions – PCR), както и в мултирегионалното обединение (Multi-Regional Coupling – MRC ), което ще допринесе за интернационализиране на борсата.
По-късно (за сега не са обявени сроковете за това) ще се пристъпи към изграждане на платформата за търговията в рамките на деня (intrаdаy trading) , както и за интегриране на борсата с един от съседните пазари, най-вероятно първоначално с румънския, впоследствие с гръцкия, а по-късно и с този на пазара на страните от Вишеградската четворка. Така перспективата е в бъдеще българската борса да се правърне в част от един голям интегриран европейски пазар.
Нищо не се споменава, обаче, за платформа за търговия със зелени сертификати и с емисии, което е един от изключително важните за българската енергетика проблеми, имайки предвид структурата на генериращите й мощности. Това ще подложи на известен пазарен риск и неясноти тези сделки при куплирането й с румънската борса, където тази търговия върви успушно от повече 5 години.
Таксите за участие
От различните модели за таксуване на участието в борсовата търговия БНЕБ и Nordpool са избрали два модела със сравнително ниско финансово натоварване на сделките, а оттам и на крайните клиенти на търговците. Всеки един участник, който се регистрира на борсата може да избира един от двата, което се заявява с подаването на офертите. Първият модел се характеризира с нулева такса за влизане, плюс процент от постигнатия оборот, а втория – фиксирана годишна такса за регистрация и по-малък процент от търговския оборот. Предстои анализ на очакваните процеси и възможните парични потоци при различни нива на ликвидност, което ще даде необходимите данни за размерите на таксите, така че да бъде осигурена необходимата финансова стабилност на БНЕБ. Тези параметри и такси ще бъдат обявени до края на октомври, но се очакват уточняващи корекции до края на годината, в зависимост от резултатите от тестовия период.
БНЕБ ще докладва по REMIT
Регламентираното задължение за рапортуване на търгуваните обеми електроенегия REMIT на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (АСЕР) ще се изпълнява от БНЕБ. Това поставя въпроса за подготовка на специалисти в областта на форматите и спецификата на тези отчети, но не бива да се съмняваме че такива в БНЕБ има като виждаме колко работа на ниво е свършил нейния екип до момента.
Независим надзор на дейността на НБЕБ
В организационната структура и платформата на БНЕБ съществува ефективна система за контрол на няколко нива. От Nordpool са предложили и създаването на борсов съвет от различни групи специалисти, който ще се отчита пред борда на БНЕБ. В него ще влязат представители на пазарните участници, включително и потребителите на електроенергия. Борсата ще организира и обучение за пазарните участници, за да могат те да работят с платформата за търговия. При констатиране на нарушения на правилата за търговия и съмнения за спекулативни действия процедурата предвижда сезиране на КЕВР за проверки и налагане на санкции.
Клиринг
Традиционната схема с клирингова институция за разплащанията при БНЕБ не се прилага, а вместо нея е избрана по-опростена схема - чрез банкови гаранции и депозити. Това според експертите е по-масовата практика на редица източно-европейски борси, което създава по-малко бариери пред местните и чужди участници на борсовия пазар.
Най-сериозното предизвикателство – постигане на достатъчна ликвидност
За ликвидността на борсата по оценки на специалистите ще са необходими минимум 300-350 мегавата средногодишна търговия на годишна база през борсата или около 15% от потреблението в страната Това би било достатъчния минимален търгуем обем, за да се формира обективна пазарна цена. За това ще спомогнат и предстоящите ценови обединения в рамките на PCR и МRC, които предстоят да се случат през следващата година.
С цел да се повиши оборота на борсата ЕСО и електроразпределителните дружества - оператори на мрежи ще могат да закупуват от нея количествата електроенергия за покриване на тяхните технологични загуби. За тази цел обаче също така са необходими промени в Закона за енергетиката.
Другият важен фактор, който ще повиши ликвидността на борсата е държавните електроцентрали да проявят „съпричастност и конструктивност“ и да обявяват свободните си от дългосрочни договори количества енергия на борсата.
Един от рисковете – необходимите промени в нормативни документи до края на годината
Наред с необходимата подготовка на редица вътрешни за борсата правила за оперативната й работа, за успешния й ефективен старт са необходими и спешни законодателни промени в Закона за енергетиката (ЗЕ), които са, на първо място промяна на статута на НЕК като „единствен купувач на електроенергия“ и „обществен доставчик“, както и добяване в същия закон на нови регламенти за „пазарно поведение“ на лицензиантите и търговците регистрирани на борсата и видовете санкции от страна на КЕВР на нарушителите на това поведение и спекулативни действия от тяхна страна. Другата промяна в ЗЕ са свързани с регламентираното закупуване на енергия за технологични разходи от всички енлектроенергийни оператори. А това изисква време и аз сериозно съм обезпокоен, че за периода от 1 месец и половина след общинските избори тези промени е малковероятно да бъдат подготвени и гласувани от Народното събрание.
Другите промени в нормативната база отново са свързани с дейността на КЕВР и като едно от най-спешните действия, което е на критичния път за успешния старт на борсата е разработване и приемане от Министерски съвет на Правилника за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Срокът за разработване, включително и общественото му обсъждане е 2 ноември 2015 г. и аз се надявам, че КЕВР ще се справи успешно с това предизвикателство. А поради важността на този ключов нормативен документ ще предстоят и междуведомствени съгласувания, разглеждане в компетентните комисии в Народното събрание, и накрая приемане от Министерски съвет.
С пожелания за повече пазар....
БНЕБ може да се превърне в сериозен фактор за повече пазар в иначе деформираната българска електроенергетика в случай, че към платформата „ден напред“ бъде интегриран на първо време само информационе модул за търговията по дългосрочните договори и всички дългосрочни договори за изкупуване на енергия. Това ще има сериозен принос в стремежа за„изсветляване“ на процесите в енергетиката и то в областта на търговията на едво, която надвишава 80% от общия обем на търгуваната електроенергия в страната. Според мен не представлява сериозно усилие да бъде разработена и добавена електронна платформа за тези договори с общодостъпна информация за обявите на търговете, датите, графиците и количества, участниците и клирингите. Така ще стане прозрачен както вътрешния пазар на едро, така и износа. И не виждам защо за това да трябва да се чака препоръката на Световната банка ? Защото това едва ли някой от енергийните експерти и политиците днес не го желае.
За да продължи процеса на повишаване ефективността на борсата без сътресения е целесъобразно в най-кратки срокове да бъдат добавени и платформите за търговия в рамките на деня, както и за търговия на зелени сертификати и емисии. Стои основателния въпрос: защо редица от големите производители на енергия от ВЕИ продават икономисаните си емисии на чуждите борси в района, и почти всички български ТЕЦ-ове купуват емисии също от чужди борси? Един такъв ход ще повиши значително ликвидността на БНЕБ.
Да изоставим илюзията, че с борсата правим пълна либерализация....
Напоследък между политиците и в медиите се прокрадва грешната теза, че ето - пускаме борсата и енергийния пазар е либерализиран. Не. Все още сме далече от пълната либерализация на българския енергиен пазар, защото той е тежко деформиран от действащи дългосрочни договори с фиксирани цени, които ограничават марджина на свободна търговия до 15-20%. И докато тези договори не се променят, пълна либерализация на пазара е нереалистично очакване.
В едно от последните си интервюта министър Петкова прогнозира, че след пускане на борсовата търговия на БНЕБ цената на електроенергията ще започне процес на повишаване, след което ще се върне, но няма да се възстанови на предишните си нива. Това е и нашата прогноза, но не и за цената на битовите потребители, който все още имат избора да останат на запазения „спасителен остров“ - регулиран пазар.
В тази връзка някои медии разбрали - недоразбрали побързаха спекулативно да твърдят, че „има рискове за потребителя“.. ?!
При тази степен на отваряне на пазара и при тази структура на борсата моята прогноза е, че драстични скокове в цените на електроенергията след отварянето й не трябва да се очакват. И основната причина е , че на регулирания пазар няма да настъпи „нищо ново под слънцето...“ , а големите обеми търгувана електроенергия по дългосрочните договори ще продължат да „заобикалят борсата“.
А това съвсем не означава либерализация.....
_______________________________________________________________________
*Анализът и прогнозите са лично становище на автора
