БЕМФ публикува критично становище за предложените промени в Националния План за Възстановяване и Устойчивост (НПВУ)

Експертно становище

относно обявените промени в Националния План за Възстановяване и Устойчивност (НПВУ) и включените нови проекти към 09.02.2022

На няколко публични срещи на министър Асен Василев и министъра на енергетиката Александър Николов с експерти и социални партньори, проведени на 09.02.2022, беше представен текущият статут на НПВУ: проектът на този План бе внесен от служебното правителство през м.октомври 2021 г. и впоследствие върнат със сериозни критични забележки от ЕК. От тогава текат консултации по отстраняване на забележките, които към настоящия етап са довели до следните промени в частта „Зелена България“, Стълб „Нисковъглеродна икономика“, по-важните от които са:

• Отпадане на проектите за изграждане на газова инфраструктура и строителство на парогазови заместващи мощности в ТЕЦ „Марица изток“-2 по геополитически причини (не сигурност в доставките на газ) и по икономически причини (висока текуща цена на газа);
• На тяхно място е предложена нова идея – изграждане на „батерийни масиви“ – комплекси от индустриални електрически батерии, които са разположени до подстанциите на ЕСО, и ще имат общ капацитет 6 000 МВтч или 1 000 МВт пиков товар, с продължителност на разреждане 6 часа;
• Проучвания и строителство на пилотна инсталация за геотермална енергия (30-50 МВтел) за производство на електроенергия.

Заявява се, че останалите проекти не са променяни и не са дискутирани на срещите, освен вероятното отпадане на водоровната пилотна инсталация.

Заявява се, също така, според нас без съпровождащи анализи на последствията, че до 2026 година България ще осигури 40% намаление на годишните емисии на СО2 от сектор „Електроенергетика“ спрямо 2019 година, без да се поема никакъв ангажимент за затваряне на конкретни мощности (?!). Въпреки това, без да се казва ясно, но изглежда логично е, че онези мощности, които сега не постигат нивата на емисии при най-добрите европейски стандарти практики (вероятно ТЕЦ“Бобов дол“, ТЕЦ“Брикел“, ТЕЦ“Димитровград“ и други подобни) ще бъдат спрени по екологични причини.

Посочва се, че извън НПВУ, без мотиви и обосновки за обвързване с национална енергийна стратегия, се обсъждат за предложения на нови проекти, като:

• Изгаряне на битови отпадъци от сметосъбирането в страната (вероятно в ТЕЦ „Контур Глобал“, с работа на една турбина 300 МВт, която ще работи около 4 месеца годишно);
• Проекта „Яденица“
• Повишаване на мощността на 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй с още 100 МВт(ел)
• Усвояване на хидроенергиен потенциал, в т.ч. на река „Дунав“

Във връзка с така описаните промени в План, бихме искали да представим нашите коментари и забележки:

1. Средствата по НПВУ следва да бъдат договорирани по проекти до края на 2026 година. По тази причина е необходимо да се предлагат проекти, които имат висока готовност за реализация. Например, планираните от енергийните дружества в комплекса „Марица изток“ паро-газови блокове имат висока степен на готовност за реализация, но са отказани, без задълбочен анализ и без комуникация със заинтересованите страни.
2. Отчитайки актуалната информация в геофонда в България и данните на специалистите по геотермални ресурси, цитираният от авторите геотермален потенциал на страната е силно надценен. Едни евентуални проучвания в бъдеще на неговия потенциал ще даде уточняваща информация, която в бъдеще може да бъде използвана за развитие на някои проекти (основно за производство на топлинна енергия), но за сега цитираният от авторите на новия План целеви принос на тези технологии към електроенергийния мощностен баланс е нереалистичен. Напълно погрешен е и аналога в оценката за нивото на този потенциал, с този в Турция само на базата на необосновани разсъждания без факти и научни аргументи. Авторите на тази идея трябва да знаят, че геотектониката на Турция - там където са изградени такива инсталации е съвсем различна от българската, а с това и геотермалните ресурси са различни. Държим да подчертаем, че такива проекти са свързани с редица екологични рискове за динамиката на подземните водни ресурси и изискват дългогодишни проучвания и сложни процедури по ОВОС.
3. Основният акцент на промените в Плана е поставен върху „батерийните масиви“, като очакванията са за обвързване на реализацията им с организация на мащабно производство на батерии у нас, и то именно в комплекса „Марица изток“. По този проект държим да отбележим следното:
   1. Твърди се, че са правени проучвания и системни анализи, но такива не са известни на експертите в тази област. Не е ясна готовността за такава мащабна операция, включително наличието на организациони въпроси: как, къде и при какви условия ще се предоставят необходимите нови терени на ЕСО, какво ще е участието му в експлоатационното предприятие за батерийните масиви.
   2. Поради това, че не е ясен бизнес модела за предоставяне на системни услуги от тези масиви, не може да се съди за новите оперативните режими на предприятието, нито за предвиждния период на експлоатация. Изключително важно е, обаче да отбележим, че приложението на такива системни батерии в ЕСО се предполага да реши въпроса свързан с предоставяне на необходимия системен авариен резерв, какъвто предоставят сега електрогенераторите на ТЕЦ-овете в „Марица изток“- т.н. „въртящ резерв“, толкава важен за енергийната сигурност на ЕЕС. Целесъобразността и ефективността на тези батерии зависят в голяма степен и от плановете за развитие на ВЕИ по типове и капацитети, но също и от съвместната работа с ПАВЕЦ на НЕК. Такъв проект следва първо да бъде анализиран и впоследствие след положителни резултати - отразен в десет-годишния план за развитие на мрежата на ЕСО още през тази година.
   3. Концепцията за организация на мащабно производство на батерии у нас, и то именно в комплекса „Марица изток“ е добра идея, но крие следните сериозни рискове: На първо място трябва да се обсъди как и кога ще бъде привлечен стратегическия инвеститор за изграждане на производствената линия. На второ място, следва да предупредим, че ако такъв договор не се сключи, възниква въпроса какво става с проекта за „батерийни масиви“– ще бъде прекратен или ще се наложи да внесем огромни количества чужди доставки? За сега второто за нас е по-вероятно, разбира се, ако анализите за устойчивост на ЕЕС потвърдят, че тези съоръжения ще бъдат ефективни.
4. Оставените извън НПВУ проекти, които не са отбелязани при представянато, са важни с оглед на енергийното ни развитие, но и за регионалното развитие. Изглежда, че единствено нереалистичния проект за централизирано изгаряне на битови отпадъци ангажира изпълнителната власт. От презентацията се вижда, че са провеждани срещи и проучвания, като вече има и предложения за разполагане в някои ТЕЦ-ове на една турбина 300 МВт, която ще работи около 4 месеца годишно. Според нас, повече от ясно е, че тази инициатива е нереалистична и абсурдна от екологична гледна точка, като освен това е и с твърде ограничен енергиен ефект. По изчисления на специалистите общата електрическа мощност от изгаряне на целия обем битови отпадъци генерирани в страната не може да надвиши 120-150 МВтел общо за страната. Буди недоумение, също така отсъствието на становище от екологичните организации в страната, които до момента изразяват категорично негативното си становище за изгаряне на битови отпадъци. За авторите на промените в документа трябва да е ясно, че в ЕС такива проекти повече не се финансират, а започнатите дори се прекратяват. За нас повече от ясно е, че при предстоящите задължителни процедури по ОВОС за такава инсталация становището на еколозите и на ЕК ще бъде негативно, а това прави този проект обречен.
5. Други изключително важни за развитието на енергийния сектор проекти са неглижирани, не се дискутират и нищо не се прави по подготовката им. Примери за такива са:
6. Проекта за нова ядрена мощност, необходими за запазване на енергийната и национална сигурност;
7. Облекчаване на социално-икономическия преход на минните региони чрез създаването на ново предприятие „Минни конверсии“, което в първия вариант на Плана бе представено погрешно и не получи одобрението на ЕК;
8. Иновативния проект „Енергийно оползотворяване на битови отпадъци“ по нова нискоемисионна технология без изгаряне, който притежава български патент;
9. Проектът за намаляване на негативните въздействия върху климата и стимулиране на икономическото развитие чрез реализиране на проекта „Нова проекти на река „Дунав“ за подобряване на климата“;
10. Вместо приложение на утопичните и отдавна отречени от ЕК икономически нецелесъобразни проекти за улавяне на въглероден диоксид, във въглищните централи би могло лесно и с незначителни инвестиции да бъде реализиран проект за приложение на „водо-въглищно“ гориво, отново с български патент, което ще понижи нивото на емитираните вредни емисии с минимум 30% и ще повиши конкурентноспособността на въглищните централи.

Становището на специалистите на Българския енергиен и минен форум е, че на този етап липсва убедително цялостно представяне на стратегията за справедлив енергиен преход и осигуряване на сигурността на доставките. За пореден път ще изтъкнем, че в основата на проблема е липсата на актуална Енергийна стратегия на страната, която да посочи мястото на предлаганите инициативи в общата рамка на енергийното ни развитие и осигуряване на заместващи базови мощности след 2035 година.

Нащето притеснение е, че в конкретните условия на продължаваща липса на визия и модел за либерализация на електроенергийния пазар в България, прилаганите вече няколко месеца практики на дирекгтни компенсации на бизнеса, без да се отчитат реалните нужди от подкрепа будят тревога. Този продължаващ процес доказваш липсата на ефективни алтернативи със сигурност ще подкопае все още наличните (но към изчерпване!) финансови буфери в енергетиката и не мотивират консуматорите към про-пазарно поведение.

Намерението да не се поема конкретен ангажимент за затваряне на мощности във въглищни централи в кратки срокове е положителна, но е противоречива, защото създава проблеми при осъществяване на плановете за добив на електрическа енергия от собствени лигнитни въглища. Поемането на ангажимент до 2026 година да се осигури 40% намаление на годишните емисии на СО2 от сектор „Електроенергетика“ спрямо 2019 година ще причини сериозни промени в производствените програми в комплекса „Марица изток“ още в следващите 3 години. Причините са:

• Ангажимента на частните централи в комплекса, след приключване на техните дългосрочни договори, да останат в работа при поставените ограничения за работа на пазарен принцип и то основно в зимните месеци;
• Намаляването на електроенергийното производство от комплекса „Марица изток“ дори с 25% спрямо 2019 води до затваряне на минимум един рудник в мините или до дълбока промяна в организацията на работа там, което ще доведе до увеличаване на цените на въглищата за тон условно гориво, с всички последствия за цените на електроенергията;
• Потенциалното отпадане на базови мощности на въглища преди 2030 година прави невъзможно покриването на зимните пикове, включително при наличието на планираните батерии, защото са необходими базови мощности за тяхното зареждане през нощта.

Бихме искали да припомним и негативния ни опит от 2020 година, когато производството от въглища беше намалено само 18% спрямо 2019 и всички дружества в комплекса „Марица изток“ изпитаха отрицателни последствия. А днес сме свидетели на ново предложение на българското Правителство за по-дълбоко ограничаване на производствената програма и за по-дълго време. Трябва да подчертаем, че без ангажименти за държавна подкрепа, било то като механизъм за капацитет или като подпомагане през Фонд СЕС, работата на централите на въглища в България изглежда обречена, като основните причини са непрекъснато растящите цени за емисиите и повишаващите се производствени разходи.

В заключение, становището на експертите на Българския енергиен и минен форум формирано след задълбочено професионално обсъждане е, че предложените промени в НПВУ са неаргументирани и погрешни. Необходимо е изпълнение на един нов детайлен план за анализ на съответствията и последствията от една нова редакция на Плана, като акцентите в действията паралелно с неговата реализация трябва да са:

• Анализи на работата на всяко дружество в комплекса „Марица изток“ до 2030 година и мерки за оптимизиране на работата им;
• Приоритетно разработване и приемане на Териториален план за справедлив преход на минните региони;
• Стартиране на процес на нотификация и съгласователни действия с ЕК по утвърждаване на механизъм за капацитет в периода до 2026 година;
• Подготовка и приемане на ЗИД на ЗЕ за институционализиране на държавното предприятие „Минни конверсии“

За оформянето на окончателна национална позиция по НПВУ е необходимо на широка обществена дискусия да се обсъдят по-широк кръг реалистични алтернативи за енергийно развитие и да се даде възможност на повече зрели проектни инициативи да се конкурират за получаване на подкрепа по НПВУ.

Прието на заседание на УС,

11.02.2022 г.