Премини към основното съдържание

РЕГИСТРАЦИЯ

Можете да се регистрирате за да получавате актуална информация за новости, проблеми и решения от енергийната сфера, за събития, мнения на експерти и др.

Е-адресът не е публично достъпен. Той ще бъде използван само за известия свързани с Вашия профил.
Позволени са някои специални символи, включително точка (.), тире (-), апостроф('), долна черта(_) и @.
Сигурност
Чрез този въпрос проверяваме, че сте реален потребител

10 масови заблуди относно електрическия ток

Автор: Стоян Тошев

Електричеството е една от природните сили, която е около нас от раждането до смъртта ни. Но всъщност с тази дума се описват множество различни явления, за които физиката ползва различни термини. Стотици учени са посветили живота си на него, като започнем от дълбока древност (Талес и статичното електричество, багдадската батерия и др.), минем през по-нови времена и имена като Херц, Максуел, Фарадей, Тесла, Франклин и накрая достигнем големите светила на модерната физика, носители на Нобелови награди.


От времената, когато Бенджамин Франклин е живял (през XVIII век), до днес са проведени хиляди научни експерименти, проучвания над електричеството и физичните процеси около него. Но все още сред хората се разпространяват най-различни митове, отнасящи се до различни, дори ежедневно наблюдавани електрически явления. Ето някои от по-забавните масови заблуди.
 

Батериите съхраняват електрически заряди или електрони

Ако попитате някой приятел „какво е батерия“? той вероятно ще отговори, че това е предмет, съхраняващ електричество или евентуално – огромно количество свободни електрони, летящи вътре в самата батерия. Макар и да ни се струва логично, това не е съвсем така.


Вътре в обикновените батерии се намира особена „химична супа“, която носи названието „електролит“. Тази особена смес с различни съставки за различните батерии се намира по средата между два терминала (клеми, изводи), известни като „електроди“ – това са металните пластини от положителната (+) и отрицателната (-) страна на батерията.


Когато тя е свързана с някакво устройство (да речем фенерче), електролитът от батерията се трансформира по химичен път в йони, а електроните се разтоварват (изпразват) от положителния електрод. Електроните се привличат от негативния край, но по пътя към него всъщност се намира самото устройство (фенерчето), а електроните го захранват и лампичката му започва да свети.

 

Електрическият ток зависи от дебелината на жиците

Една от разбираемите заблуди, на която лесно може да повярвате е, че по-дебелите жици позволяват на по-голям поток електрически ток да преминават през тях, тъй като имат по-широк път и по-малко съпротивление. Логически погледнато, това звучи правилно, защото точно като при автомобилните шосета – четирилентовият път позволява на повече автомобили да се движат едновременно, сравнение с двулентовия. Само че електрическите потоци се държат малко по-различно.


Електрическият ток може да се сравни с река – когато по течението си тя се разлее на по-широки разстояния, тя се успокоява и забавя. А в по-тесните участъци започва да тече по-бързо. Но така или иначе през коритото и протича едно и също количество вода.

Електричеството има нулева маса

Тъй като не е възможно да видите електричеството с невъоръжено око, то лесно може да приемете, че то е просто форма на енергия, течаща от точка А до точка Б, която няма маса. И в някои случаи това е истина – електрическият поток сам по себе си, точно както речният, няма маса, тегло. Но тъй като електричеството не е само форма на невидима енергия, а всъщност се предизвиква от заредените частици – електрони, то всъщност те имат своя маса. Както капките, образуващи речния поток, също имат маса, нали?


За жалост е много много трудно да се засече това тегло, защото то е нищожно, а на всичко отгоре, за да тече електричен ток, трябва да имате затворена верига (кръгова например). Това ще рече, че никога нямате забележително и огромно натрупване на електрони в дадена точка. А и на всичко отгоре реалното движение, потока на заредени частици никога не е по-голям от няколко сантиметра за секунда, както ще разберете малко по-късно.

Токовите удари от няколко волта не са опасни

Контактите по стените и вилиците са двете неща, които доста притесняват родителите на току-що проходилите деца, нали? Но те изобщо не се притесняват да дават на децата си батерийки, които да слагат в играчките си. Защото само високите стойности на волтажа са опасни, нали? Не съвсем!


Истината е, че не волтажът (напрежението), ами силата на електричния ток, която се измерва в ампери, е онова нещо, което убива или причинява увреждания. При определени условия дори една батерия от 12 волта, като например акумулатор на автомобил, може да причини сериозни увреждания или в някои случаи дори смърт!

Дървото и гумата са добри изолатори

Когато на повечето хора се наложи да поправят нещо, свързано с електричество у дома си, те много грижливо махат пръстени и бижута от ръцете си и слагат гумени ръкавици и обувки, за да се предпазят от евентуален токов удар. И въпреки че тези действия са наистина полезни, те не са съвсем достатъчни, за да предотвратят тежък инцидент. Освен ако не са специално изработени и обозначени за целта, повечето домашни ръкавици, обувки и др. са до определена степен проводници – т.е. не изолират напълно.


Или както още е известно от физиката – всеки изолатор при определени условия се превръща в проводник. Чистата гума е превъзходен изолатор. Но помислете – колко предмети от чиста гума имате у дома си? Повечето гумени обувки, маратонки и ръкавици всъщност рядко са от чиста гума в наши дни, а вътре в тях има смес от различни вещества за по-добра якост и устойчивост. А дори истинското дърво може да бъде проводник в определени условия.

Генераторите създават електричество

Отново леко неправилно твърдение. Генераторите на електрически ток може би са ужасно полезни устройства в много случаи, защото ще създадат електричество тогава, когато централното захранване отпадне. Но… дали наистина го създават?


Електрическият генератор трансформира механичната енергия в електрическа. Когато той започне да работи, на практика предизвиква протичането на електричен ток. Електроните, които вече се намират в жиците и елементите, започват да „циркулират“ из веригата. Или за да стане още по-ясно, си представете вашето сърце в ролята на генератор. То не създава кръвта, нали? Просто я изпомпва по вените до всяка точка на тялото. Точно по същия начин генераторът улеснява и подпомага насоченото движение на електрони, но не ги създава.
 

Електрическият ток е движение на електрони

Това твърдение беше написано от мен малко по-нагоре, но дори и то не е съвсем истинската истина. Макар и електричеството да се описва в учебниците като „поток от електрони в проводника“, то това не е напълно истина. Защото типът от потоци от частици в проводника зависи от самия вид на проводника.


Например в случая на плазмените състояния, неоновите светлини, флуоресцентните лампи и фенерчета действа особена комбинация не само от електрони но и от протони. В други проводници, като например в посочените по-нагоре електролити (солена вода, лед и в киселината на акумулаторите) електричният ток всъщност представлява течение на позитивни водородни йони, което също е форма на електричество.

 

Електричеството пътува със скоростта на светлината

Повечето хора асоциират електричеството със светкавиците от векове насам и може би оттук идва и заблудата, че електроните и електричеството се движат със скорост, близка до тази на светлината.
Въпреки че е истина, че електромагнитната вълна енергия на електричеството се движи през проводника със скорости от порядъка от 50 до 99% от тази на светлината, е важно да се отбележи, че всъщност самите електрони се движат много бавно – не повече от няколко сантиметра в секунда. Всъщност ние измерваме в огромни скорости ефектът на електричния ток, а не самото придвижване на частиците електрони.


Например когато чувате звук, възникнал на 1 километър разстояние, въздушното налягане в ушите ви не е предизвикано от молекули, изстреляни от източника, а по-скоро на възникналата компресия на въздушните молекули и предаването на трептенията между тях. Същото е и с електричния ток – предаваната енергия няма нищо общо с физическото придвижване на частиците електрони.

 

Жиците на далекопроводите са изолирани

Повечето от жиците и кабелите, с които влизаме ежедневно в контакт, като например зарядният кабел за телефона ни, жицата на нощната лампа или други, са сериозно изолирани с гумени или пластмасови изолиращи вещества. Затова лесно може да предположите, че огромните жици, висящи между кулите на далекопроводите също са сериозно изолирани. Още повече, че птиците кацат по тях и нищо им няма, нали?


Всъщност тези жици са съвсем голи, а единствената причина птиците да могат да кацат по тях и да не биват изпържени е, че не докосват земята, докато са върху кабела – тоест не се получава дисбаланс между напреженията и не се получава протичане на електрони (ел. ток).


Проводниците на енергийните компании не са изолирани, защото, за да има ефект изолацията им, трябва да е ужасяващо дебела заради сериозното напрежение, което съществува в тях. Отделно това би оскъпило ужасно много самите кабели, а и изолаторът трябва да е доста устойчив на топлина и атмосферни влияния. Все пак по проводника тече сериозен ток с напрежения между 1000 и 700 000 волта.
 

Статичното електричество е различно от това в контакта

Статичното електричество понякога може да е забавно и развлекателно за игра – наелектризирайте гребена си на косата или направо на килима, а след това лепете листчета за него. Или пък просто наелектризирайте ръката си и идете да стиснете тази на комшията. Той ще бъде ударен от ток и ще ви погледне странно.


Много хора смятат, че статичното електричество е по-различно от това в контактната мрежа, но единствената разлика между постоянно течащото в дома ви и статичното е, че едното има постоянен ток, докато другото протича мигновено във вид на изпразване и изравняване на дисбаланса.


Токът в контактите ви представлява електромагнитна енергия, която „чака“ да бъде трансферирана чрез електроните в проводника, като например захранващия кабел. Щом той бъде включен, електрическият поток е постоянен и остава такъв, докато кабелът се извади.


От друга страна статичното електричество протича само когато два проводника с различен заряд се доближат на достатъчно близко разстояние. Когато разстоянието между тях (известно като изолиращ процеп) стане достатъчно малко, зарядът прескача тази граница, предизвиквайки електрическа дъга и двата заряда се изравняват.