Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски пред "Телеграф": Имаме готовност за нови АЕЦ блокове, чакаме предложения

Версия за печат
29/01/2024

- Г-н Хиновски, имаме ли време да си осигурим поне още един АЕЦ блок, преди закриване на двата, които все още работят?

- Имаме достатъчно време, стига организацията на доставчика на оборудването да бъде добра. От българска страна се прави всичко да се постигне спазването на този срок. Но това е 50% от крайния успех. Другите зависят от доставчика на съоръжението и услугите.

- Нашите 50 процента какво съдържат?

- От наша страна нещата са стартирали. Има структурирано специализирано предприятие „АЕЦ Козлодуй нови мощности“ с отделно управление. Предстои създаването на Национална инженерингова компания, която да чете представената документация и договора от доставчика на оборудването и да го адаптира към местните условия. Второто важно нещо е Агенцията а ядрено регулиране да подготви кадри и специалисти по лицензирането на този реактор, да се подготви решението за разрешение за строителство.

- Окончателен ли е изборът на реактор IP 1000. Какви са предимствата на този модел?

- На сегашния етап това е най-трудният въпрос. Ние поканихме „Уестингхауз“ на ядрена конференция на 25 януари, на която те трябваше да представят всички специфични страни на проекта, осигуряване на безопасността, идеи за финансовия модел. Все още няма яснота за никакъв финансов модел на 7-и АЕЦ блок. Затова на ядрената конференция в София сме поканили топексперт от Великобритания, известен със своите изключително напредничави, модерни и ефективни схеми за структуриране на финансирането на нови ядрени проекти. Той ще представи виждането на Великобритания за дизайна на нови ядрени проекти. IP 1000 безспорно е модерен проект. Но освен нашите познания за концепцията за безопасност ние трябва да получим увереност, че „Уестингхауз“ имат капацитет да го произведат навреме и да предоставят достатъчно документация за неговото лицензиране от Агенцията за ядрено регулиране. Тоест успехът на този проект в голяма степен зависи от „Уестингхауз“. А ние на сегашния етап нямаме достатъчно информация за това.

- „Уестингхауз“ къде другаде са се ангажирали да изпълнят подобни проекти? Ясно ли е по колко такива проекта работят?

- За жалост ние до 25 януари няма да разберем това, защото „Уестингхауз“ няма да представят IP 1000, а ще е техният малък модел. Единствената информация, която имаме от медиите, е, че Полша планира да изгради два такива реактора. Но не знаем на каква степен е този проект.

- А имат ли изградени малки модулни реактори или за първи път ще правят такива?

- Не. Този реактор още не е лицензиран. Той е на концептуален стадий, ясна е конструкция, принципи, но още не е минал лицензирането от Ядрената регулаторна комисия на САЩ.

- Кои са другите потенциално възможни производители на подобни проекти в България?

- Конкурент на „Уестингхауз“ е френският производител „Фраматом“. Френската компания направи такъв проект във Финландия, подобни подготвят за реализация във Великобритания. Има оферта и за Чехия. Тя избра IP AR технологията, но още нямат завършена оценка на конкурса. В България проект IP AR не е разглеждан въобще като възможност от нашите политици. Другото странно е, че при нас решенията за изграждане на нова ядрена мощност минаха изцяло в полето на политическите решения.

- А вие какво бихте посъветвали? На конференцията на 25 януари в София ще се събере цветът на българската ядрена наука?

- Много е сложно, какво да ги посъветвам, те са взели вече политическото решение. Има едно друго ниво, наречено енергийна общественост. То е много важно, защото енергийната общественост трябва да бъде спокойна, че този проект е добър и е реализуем. Такава беше идеята ни за тази конференция. Да ги поканим да представят концепция за проекта, концепция за безопасност, концепция за финансиране, концепция за избиране на подизпълнители, вид на проекта – дали ще бъде „под ключ“ или ще бъде на отделни контракти. Дали ще търсят т. нар. I Pi Di контрактор, тоест инженеринг, доставка и строителство „до ключ“. На тази фаза в момента България трябва да обяви договор за I Pi Ci контрактор, който да влезе в разговори с доставчика на оборудването. „Уестингхауз“ не са строители, те са доставчици на технология. Трябва да доставят машини, съоръжения, тръби, корпус и реактори на този I Pi Ci контрактор, който да ги вземе и да ги монтира на място. Да направи каквото е нужно по технологията до строителство и пускане в експлоатация.

- Тоест те трябва да имат изпълнителя.

- Да, той е изпълнителят на проекта, казано накратко.

- До каква степен българските специалисти могат да участват в изпълнението на проекта?

- До голяма част. Има области, в които българските специалисти много трудно ще вземат участие във всички дейности в така наречения ядрен остров. Той е много специфичен. Но във всички дейности по анализите на безопасността, по проектиране на електрическите системи, строително-монтажни работи и даже в така наречените общо дистанционни системи – охлаждане, радиационна защита. Всичко това може да бъде изпълнено от български организации, които имат потенциала.

- За колко време най-кратко би могъл да се изгради и да заработи такъв реактор.

- Най-кратка е така наречената схема 5 плюс 5 или общо за 10 години. 5 години са подготвителна фаза, която включва проектиране, лицензиране, анализ на доклада на безопасност, минаване през Агенцията за ядрено регулиране, която да утвърди проекта и даде разрешение за строителство. Включва и структуриране на финансирането. След това следват още 5 години, в които се дава рестарт на проекта, в които би могло да се завърши реалното строителство и монтаж. Това е при най-добрата организация.

- А 8-и блок?

- За 8-и блок в момента се готви ОВОС, който след утвърждаването му ще влезе в схемата за доставка на съоръжения.

- ЕС не разрешава строителство на нови АЕЦ блокове, без да има решение на правителството какво ще се прави с отработеното ядрено гориво. Имаме ли готовност за това?

- Да. В този проект ще включим проекта за съхраняване и окончателно погребване на отработеното ядрено гориво и на една трета от радиоактивните отпадъци. Това е изключително важно. На ядрената конференция в София заместник европейският комисар по енергетика, който е също директор на „Евратом“, ще изложи актуалните изисквания на Европа към ново ядрено строителство. Идва и един от шефовете на ОИСР – Европейската организация за икономическо сътрудничество, който ще представи какви са съвременните критерии и стандарти за изграждане на нови ядрени мощности.

- В България ли трябва да се погребе отработеното ядрено гориво, да се изгради ново хранилище или може и извън нашата страна?

- Ядрените регулатори по света, Международната агенция по атомна енергия имат изискване. Всеки си погребва боклуците. Тоест всяка страна е длъжна сама да се погрижи за отработено гориво, което е натрупала. Преди имаше идея то да се транспортира в бедни страни. Международните регулаторни органи забраняват такова прехвърляне на отговорност. Не е честно, защото може да има последствия.

- Ще мислим ли в близките години за малки модулни реактори?

- Ние сме единствената страна от Източна Европа, която не мисли за малките модулни реактори, смятайки, че те са някаква фикция. Другите страни около нас, всички – Чехия, Полша, Румъния, имат подготвени площадки и проекти, подготвени договори за сътрудничество с компании доставчици на такава технология. Ние този въпрос го неглижираме тотално.

- Ядрената енергетика ли ще ни даде единствената възможна базова мощност за зеления преход?

- Да. Тя ще остане единствената базова, неемитираща въглеродни емисии технология.

- Но тя емитира радиоактивни отпадъци.

- Да, ВЕИ-та също емитират отпадъци. Милиони тонове. Последните доклади в САЩ отчитат 8 млрд. тона високо токсични отпадъци от перки на вятърни централи, непреработени фотоволтаични панели от опасни силициеви окиси и т.н. Погледнато от висока професионална гледна точка ние разглеждаме отпадъците от АЕЦ като много опасни, но светът е успял в продължение на 50-70 години работа с атомни централи, да се справи с тези отпадъци по безопасен начин. Докато възобновяемата енергия генерира отпадъци, за които светът още не знае как да съхранява безопасно. Все още няма идеи и технологии.

- В сегашната ситуация по света и България, ако бяхте министър на енергетиката, накъде бихте насочили вниманието си преди всичко? Струва ми се, че нашите управляващи правят много хаотични движения.

- Аз във всички случаи бих изградил сериозни базови ядрени мощности и бих предложил всички топлофикационни мощности (това вече се прави) да бъдат изградени на база малки модулни реактори. Цената на топлинната енергия на чешкия проект е 10 пъти по-ниска от тази на газ.

- Тоест всички топлофикации да минат на принципа на малки модулни реактори.

- Да. В същото време да се разработват и строят ВЕИ, но на квотен принцип по регионите. Да няма това натрупване, „пандемия“ на фотоволтаиците, както го наричаме. Ние сме предлагали многократно на енергийното министерство и на предишните министри да се прекрати със спекулативния модел на изграждане на ВЕИ в България. Казвам ви го директно – спекулативен корупционен модел. Това е слабост на цялата ни държава. Навсякъде виждам липса на воля, на професионализъм. Много пъти сме говорили с хора от бранша. Те мислят като нас, но натискът върху тях е много голям от бизнеса и от корпоративни структури.

- Какви батерии да се изграждат? Водни, геотермални или метални?

- Има нови модели... В момента готвим през февруари да се състои семинар, който ще представи големи 200 мегаватови системни батерии, които ще предложат функцията на ПАВЕЦ „Чаира“ в електрически вариант, земен вариант. Електрическа енергия, произведена от фотоволтаиците в пикови часове, да се отдава по-късно вечерта. Като батерия за автомобил. Зареждаш батерията през деня, когато има излишна енергия от фотоволтаиците и я връщаш в мрежата обратно през нощта. През февруари ще ви покажем такива батерии.

- Но те не са ли също замърсяващи околната среда?

- Да. В момента се разработват по-малко замърсяващи технологии. Но продуктите на подобни батерии са замърсяващи. Неизбежно.

- Потребители се оплакаха от високи сметки за ток. Регулираната цена на тока се увеличи от юли 2023 г. само с около 3%. Това не е много.

- Високите сметки сигурно са на стопански потребители, които купуват електроенергия на борсата. Те имат многотарифни електромери, които измерват енергията в различни часови периоди. Между 6 и 10 часа вечерта цената на тока стига 700 лева на мвтч, тогава има голям дефицит и тази енергия се покрива от внос. Потребителите сигурно ползват в този часови пояс енергия, която поскъпва страхотно. Това е причината. При битовите няма резон, защото за тях цената е една и съща. Няма различни тарифи за битовите потребители.

- Възможно ли е чрез пускане на ток с по-нисък волтаж вместо 220-230 волта – 180 волта, да се натоварят битовите потребители?

- Потребява се мощност, не напрежение и не ток. Дори да е по-ниско напрежението, енергията е една и съща. Необходимата ти енергия примерно е 100 единици, в единия случай я ползваш 1 час, в другия пак 100 единици за два часа. Мери се мощност – ватове по часове.

- А може ли, когато имаш умен електромер, да се измери и реактивната енергия?

- Може да се случи...

- Може ли ЕРП-то да си прехвърли енергийните загуби на потребителя?

- Не, не е възможно, това е регулаторен процес. Добре е хората да си правят един прост анализ – знае се колко е регулираната цена. Да си направят една проста сметка. Да умножат потребената през деня електроенергия по цената на тока по дневната тарифа, а консумираното през нощта – по нощната. Да сравнят с получената фактура. Така човек може за 5 минути да си направи анализ на сметката. Ако разликата е много голяма, да подадат жалба в КЕВР. Регулаторът прави проверка и санкционира. Но е възможно и причината да бъде в уреда или в кражба. Чрез дистанционно мерене на потреблението в сградата може да се хване наличие на допълнителен кабел или байпас в таблото с електромерите във входа.

Това е той:

Роден е на 3 септември 1947 г. в Луковит

Машинен инженер, специалност „Ядрена енергетика“

Владее английски, италиански, френски и руски

Бил е член на държавната пускова комисия на АЕЦ „Козлодуй“

1997-1998 г. е изпълнителен директор на Националната електрическа компания,

1998-2001 г. директор на ядрена дирекция в Енергопроект

1999-2001 г. е председател на Борда на АЕЦ „Козлодуй“

Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония. Бил е консултант за световни компании като „Уестингхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР

Председател е на Българския енергиен и минен форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия

  Прочетете интервюто в сайта на Телеграф тук>>