Становище относно предложеното изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Р.България’2018 и предложение на нов газов проект „Български поток“

Версия за печатPDF version
29/11/2018
Енергийни експерти: 

Енергийната стратегия на България по част природен газ не се е променяла по същество през последните 20 год. , като основните й цели са били и остават и сега развитие на газоснабдяването и пазара на природен газ в страната, развитие на страната като разпределителен център на природен газ за Балканския регион и диверсификация на източниците на природен газ за България. В тази връзка не виждаме законово основание за обсъждане и приемане на предложените изменения, които в края на краищата целят лансирането на един конкретен инвестиционен проект, според нас създаващ сериозни рискове за икономическата стабилност на Булгартрансгаз и БЕХ.

Неизяснени изходни данни и обстоятелства

  1. Съществуват сериозни съмнения относно реалните намерения на Газпром за пълно спиране на транзита на природен газ през България, поради възникване на условия за значителни търговски загуби за компанията, загуба на стратегическо позициониране в региона и неизбежен арбитраж за неустойки от страна на Газпром по действащия до 2030 година договор с Булгаргаз.

  2. Не става ясно защо най-изгодното от икономическа и стратегическа гледна точка за България трасе, което БЕМФ предлага, т.н „Български поток“(на фигурата по-долу, зеленото трасе) не е разгледано. Оставаме с впечатлението, че предложения вариант на трасе е скъп, предложен е от чужбина и защитава определени корпоративни интереси.

  3. По наша информация в планирания търг за капацитет на газопровода „Турски поток“ Газпром ще кандидатства за 100% от капацитета и най-веротно ще го спечели. Това ще се окаже риск за енергийната сигурност на страната при хипотезата, че един ден разполагаме с местен добив на газ от източници в Черно море или другаде на сушата, който газ няма как да транспортираме. Такива ограничения не съществуват при варианта „Български поток“.

Базова информация

С оглед целите на стратегията България развива две самостоятелни системи от преносни газопроводи – национална, за доставки на пр. газ в страната и транзитна – за пренос на пр.газ през България за Турция, Гърция, Македония и Сърбия.

Доставките на природен газ за България се осъществяват по преносен газопровод (D=1016мм. и капацитет 6,5 – 7 млрд.м3/год.) през Румъния, от ГИС „Исакча“ до ГИС „Негрувода“.

Природният газ за транзит през България се доставя от ГИС „Исакча“ до до ГИС „Негру Вода“ на българо-румънската граница чрез 2 самостоятелни газопровода с D=1220 мм. и капацитет ~ 12 млрд.м3/год всеки. Тези 2 газопровода, съвместно с българските транзитни газопроводи се третират като ТРАНСБАЛКАНСКИ ГАЗОПРОВОД (Фигура 1).

Фигура 1. Трансбалканския газопровод

Развитието на транзитната система за газ през България се характеризира със значителен ръст през периода 1998 – 2001 г.. Капацитетът й от 6 млрд.м3/год. е увеличен на 18,5 ., млрд.м3/год - за Турция – 14 млрд.м3/год., за Гърция – 2,5 млрд.м3/год., за Македония – 0,5 млрд.м3/год. и Сърбия – 1,5 млрд.м3/год. В последствие Русия (през 2002 г.) се отказа от газопровода до Сърбия, въпреки, че България изгради необходимия капацитет до гр. Дупница, разходите за което за сега се оказват излишни.

След прекратяване от Русия (дължим тази истина на българското общество!) на проекта „Южен поток“, Правителството на България промотира концепция за изграждане на газов хъб на терирорията на страната – т.н. газов хъб „Балкан“. Концепцията е базирана на редица допускания и очаквания с голяма степен на несигурност и под условия. Тези очаквания за сега не се оправдават и не отчитат напрадналите подготвителни дейности за изграждане на такива хъбове в Турция и Румъния, които разполагат с далеч по-добри възможности и осигурени количества газ. Напротив, геополитическите действия на Русия доведоха до драстична промяна на посоката на газовите потоци със значителни загуби за България.

С въвеждането на проекта Турски поток-1 в експлоатация в края на 2020 г., се лансира заплахата, че транзитът на руски природен газ през ТРАНСБАЛКАНСКИЯ ГАЗОПРОВОД ЩЕ БЪДЕ ПРЕКРАТЕН, въпреки, че няма никакви официални писмени документи за това . Ако това се случи, на етапа „Турски поток-1“ Турция ще получава руски природен газ директно, а Македония и Гърция - най-вероятно през Турция и България по НАЛИЧНИТЕ БЪЛГАРСКИ ТРАНЗИТНИ ГАЗОПРОВОДИ в реверс до КС Лозенец и от там по съществуващото БЪЛГАРСКО трасе. Номиналния входен капацитет от Турция в България, обявен от Булгартрансгаз след завършване на „Турски поток- 2“ (ако въобще го има!) е за около 19,5 млрд.м3/год.- доставки от Турски поток- 2+ излишъка от Турски поток 1).

Транзитът на руски природен газ през Украйна и Румъния за България, обаче, няма да бъде прекратен докато, или ако бъде реализиран проекта Турски поток- 2(2-ра тръба), който поностоящем е бъдещо несигурно събитие.

 

Фигура 2. Първи вариант на потоците в концепцията за газов хъб „Балкан“

 

Предлаганите изменения и допълнения на Енергийната стратегия на България (част природен газ) са безпредметни поради следното:

  • реализацията на концепцията за изграждане на Хъб „Балкан“ датира от 2015 год. видно от 10-годишните планове за развитие на Булгартрансгаз, приети от КЕВР през 2015, 2016, 2017 и 2018 год.;

  • изграждане на нов транзитен газопровод от КС „Провадия“ (Хъб „Балкан“) до страните от Централна Европа датира от 2016 г. видно от 10-годишните планове за развитие на Булгартрансгаз, приети от КЕВР през 2015, 2016, 2017 и 2018 год.;

  • изграждане на нов транзитен газопровод от КС „Провадия“ (Хъб „Балкан“) до Сърбия, Унгария и Словакия датира от 2018 г. видно от 10-годишния план за развитие на Булгартрансгаз, приети от КЕВР през 2018 год.;

  • предлаганите изменения и допълнения по същество са одобрение на технически и финансови параметри на нов инвестиционен проект, което е от компетентността на Правителството и цели индулгенция за бъдещи огромни разходи с неясна целесъобразност.

  • предлаганите изменения и допълнения целят да институционализират реализацията на проект от геополитически интерес за Русия и Сърбия, но не и за България. С реализацията на този проект значителен капацитет от българската транзитна система ще остане неизползван, както и ще се отложи в необозримо бъдеще възможността за доставки на природен газ за Западните покрайнини на Сърбия, най-бедния регион на тази страна, населени с българи, което би трябвало да представлява и да се защитава като български геополитически интерес.

 

Предложения на БЕМФ

  1. С оглед гореизложеното, по-добрите икономически параметри и националния интерес на България е целесъобразно трасето на „Турски поток“ през България да се промени като мине по направлението Турция - КС „Странджа“ – КС „Лозенец“ - КС „Ихтиман“ –гр. Дупница – гр. Димитровград (Сърбия).

Това БЕМФ нарече „БЪЛГАРСКИ ПОТОК“ !

Многостранните ползи от реализация на този алтернативен проект по това трасе (маркиран в зелено на Фигура 3) са до такава степен очевидни, че не се нуждаят от коментар. Не случайно това трасе за Сърбия бе изборът на България и Газпром през 1998 год. и това е отразено в подписания тогава договор за транзит.

  1. Да не се поемат ангажименти към трети страни, както и да не се извършват разходи за изграждане на нови съоръжения преди да бъде изготвена и представена за обществено обсъждане детайлна икономическа обосновка на инвестиционното намерение, която да отчете резултатите от търговете за капацитет и пазарните тестове.

  2. Тези предложения по принцип не променят концепцията за хъб „Балкан“ който е виртуален газов разпределителен център и който не е свързан с определена географска локация, а с наличие на газова борса, търгуваните количества газ и физическите потоци в различни направления през територията на страната.

Фигура 3. ДОСТАВКИ НА ПРИРОДЕН ГАЗ ЗА Ц.ЕВРОПА ПО БЪЛГАРСКИ ПОТОК"

Изготвил: Христо Казанджиев, БЕМФ