Руски вестник: Българският хъб има висящи проблеми, но и шанс

Версия за печатPDF version
16/09/2016

Проблемите пред планирания от българското правителство газов хъб "Балкан" край Варна, използването на проекта като коз срещу опозиционното предизборно говорене, че правителството на ГЕРБ е провалило руските енергийни проекти и идеите му в областта са голи, но и съществуващия все пак шанс пред газовия център, коментира руското издание "Новая газета" в статия "Балкански кръстопът", посветена на проблемите на част от балканските държави.

Изданието посочва, че в началото на новия политически сезон в България, украсен от немалки страсти заради президентските избори през ноември, управляващите са критикувани, че отношенията с Русия не са достатъчно добри и че страната се е отказала от проектите за АЕЦ "Белене", газопровода "Южен поток" и петролопровода "Бургас-Александруполис". Затова и проектът за газовия хъб се поднася като коз срещу тези обвинения, пише вестникът.

В статията се припомня, че идеята за построяването на най-големия в Югоизточна Европа газоразпределителен център с вертикални (България-Гърция-Румъния) и хоризонтални (България-Сърбия-Унгария) газопроводи, които биха станали южен вариант за снабдяване на целия Евросъюз, възникна в началото на 2015 г. - веднага след преориентацията на Русия от "Южен" към "Турски поток". Еврокомисията се отнесе благосклонно към българското предложение, съседните страни също не възразиха, продължава изданието.

"Оставаше да се решат два проблема – да се намерят инвеститори и откъде да се вземе газ, ако руските енергоносители напълно поемат към Турция. Азерските, теркменските и иранските алтернативни източници за доставка на газ все още са в процес на разработка, както и доставките на втечнен природен газ с танкери до гръцкото пристанище Александруполис", пише "Новая газета".

"Разривът на руско-турските отношения върна на българите надеждата за възобновяване на "Южен поток". Нещо повече, хъбът "Балкан" сваляше пред "Газпром" основното препятствие - третия енергиен пакет, и съоръжението получи благословията на брюкселските чиновници. Но Москва бързо се помири с Анкара, която веднага предложи да се върне "Турски поток", допълва вестникът.

Според него обаче, София все още запазва шанса си да получи руски газ. "Турците не са заинтересовани от четири тръби на "Турски поток", а разчитат на две – една за вътрешното им потребление, а втората – за транзит до Европа. Това е двойно по-малко от това, което "Газпром" смяташе да транспортира през "Южен поток" – ориентировъчно 29 срещу 63 млрд. куб. м годишно", пише изданието.

То разказва как в българските медии преди международната конференция за потенциалните инвеститори в газовия хъб в началото на септември се е появила карта-схема, на която руски газопровод по дъното на Черно море се разделя към българското и турското крайбрежие. "Газпром" обаче се постара да не забележи този намек и не прати свои представители на мероприятието, проведено под патронажа на премиера Бойко Борисов, отбелязва "Новая газета" и допълва: "На Борисов не помогна и личното му телефонно позвъняване на Путин месец преди конференцията."

"Въпросът за доставчиците на газ за хъба е увиснал във въздуха, също както и проблемът с инвестициите. Бизнес проектът за хъба "Балкан" се оценява на около 2 млрд. евро. Такава сума България не може да извади. Независимо от одобрението на ЕК - в конференцията участваха комисарят по въпросите на енергетиката и климата Мигел Каньете и европейски инвеститори, без представяне на техническите детайли и най-вече срокът за изплащане на проекта засега няма желаещи да вложат пари в строежа на газоразпределителния център

Въпреки това Борисов и ресорните министри на неговото правителство не се отказват и публично уверяват, че проектът "Балкан" ще бъде реализиран, завършва изданието частта от статията, посветена на България.