Енергетика: В очакване на нов пазарен модел

Версия за печатPDF version
03/01/2017

Либерализацията на сектора зацикли заради забавянето на доклада на Световната банка

Ралица Николова

Тепърва България трябва да се вслуша и в обсъжданите от ЕК законодателни промени, които освен възобновяема енергия поставят фокуса и върху енергийната ефективност.

През последната година в енергийния сектор имаше странно затишие, ако не се брои плащането на 1.2 млрд. лв. от държавния бюджет за нереализирания 35-годишен проект за АЕЦ "Белене". Огромната сума, която държавата реши да плати на "Росатом", без да опита да обжалва арбитражното решение, което я наложи, и с ясната перспектива оборудването за ядрената централа да остане най-скъпият музеен експонат в България, разтърси сектора, който иначе, изглежда, се съвзема от преживения хаос в последните години.

През 2016 г. трябваше да се случат основно шест неща - финансово стабилизиране на сектора, продължаване на премахването на държавните регулации, решение за оборудването за АЕЦ "Белене", продължаване на работата по газовите връзки и началото на подготовка на сериозна енергийна стратегия за България. Както изглежда обаче, бяха изпълнени само две и половина от тях.

По отношение на либерализацията на енергийния пазар, която трябваше да трансформира целия сектор, нещата зациклиха. Една от основните причини за това може да се търси в забавянето на доклада, в който Световната банка като консултант на Министерството на енергетиката, трябваше да предложи модел, по който пазарът да се трансформира. Въпросният доклад, който трябваше да е факт още през пролетта на 2016 г., все още не е представен официално, причина за което може да е и удобното нежелание на институциите да се заемат с трансформирането на енергийния сектор. При сегашната политическа обстановка бъдещето на този въпрос започна да изглежда още по-неясно.

По отношение на тарифния дефицит в системата и цените на електроенергията за потребителите нещата изглеждат стабилизирани. Националната електрическа компания (НЕК) спря да трупа загуби от продажбата на ток, но остава въпросът как ще върне натрупаните досега задължения, които с плащането за "Белене" достигнаха 4.5 млрд. лв. Други държавни компании като ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" продължават да влошават финансовото си състояние. В контекста на новите изисквания на Европейската комисия за използване на повече чисти технологии тяхното бъдеще изглежда още по-несигурно.

Тепърва България трябва да се вслуша и в обсъжданите от ЕК законодателни промени в енергийния сектор с хоризонт до 2030 г., които освен възобновяема енергия поставят фокуса и върху енергийната ефективност. А колкото до стратегията... тя беше поета от Българската академия на науките.

Какво ще правим с "Белене"

След като в началото на декември НЕК плати 1.2 млрд. лв. на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното оборудване за "Белене", актуалният въпрос за държавната компания е какво да прави с двата реактора. В отговор на обществените очаквания от Министерския съвет (който е в оставка) заваляха съобщения за големия интерес, който китайски компании проявяват към проекта. Той обаче е странен на фона на политическата обстановка, в която се намира страната. Друго, което повдига въпроси, е, че китайските фирми са готови да изграждат проекта без държавни гаранции и без договори за изкупуване на електроенергията. На пръв поглед радващо, приемането с лека ръка на тези условия е доста смущаващо за експертите, според които няма как ядрен проект да бъде изграден на напълно пазарен принцип.

Според Костадин Сирлещов, съдружник в адвокатската кантора CMS, е абсолютно невъзможно този проект да се случи без никакви минимални гаранции за изкупуване на енергията. Подобен пример е английският ядрен проект Hinkley Point, който ще получава държавна помощ в рамките на 35 години. Други политически източници на "Капитал" също твърдят, че на интереса, проявен от китайските фирми, не трябва да се гледа сериозно, макар че инициативата идва от тяхна стана. Подобен интерес имаше и за проекта за изграждането на седми блок на АЕЦ "Козлодуй", но по него така и нищо не се случи. Така единствената реална алтернатива, която остава за оборудването на двата ядрени блока, е да бъде продадено, и то бързо.

През 2016 г. прокуратурата също се включи по темата "Белене", като повдигна обвинения за проваления проект на трима бивши енергийни министри. Двама от тях от управлението на тройната коалиция - Румен Овчаров и Петър Димитров, както и на Делян Добрев от ГЕРБ. Въпреки че прокуратурата не е известна със своята бързина, през 2017 г. трябва да стане ясно доколко тези обвинения бяха хвърлени като поредния прах в очите на гражданите.

Тихата либерализация

Въпреки че все още има много нерешени въпроси около това как енергийният сектор ще се превърне от регулиран в изцяло пазарен, все повече потребители избират да сменят доставчика си. Този процес започна да набира скорост още през 2015 г., особено сред по-малките фирми, които разбраха, че на свободния пазар могат да получат доста по-изгодни ценови предложения.

Макар че има търговци, които са фокусирани и върху битовите потребители, там процесът засега не е толкова масов, което е нормално, като се има предвид, че 30% от населението попадат в графата на уязвимите потребители. Точно в тази посока обаче трябва да се работи, за да се определи кои са тези потребители и как ще бъдат подпомогнати, за да не изпитват затруднения с плащането на сметките си. "Това, че потребителите не сменят доставчиците си, може да не се дължи на липсата на интерес от тяхна страна, а защото все още не е ясно кой какво върши на пазара на дребно", коментира Иванка Диловска, член на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

"Второто важно нещо е да се раздвижи отново дискусията за пазарния модел, която заглъхна в очакване на доклада на Световната банка", коментира още тя. Въз основа на него трябваше да бъдат подготвени законодателните решения, които да трансформират целия сектор. Един от вариантите, който се обсъжда, е цялата енергия да започне да се продава на борсата, а разликата до преференциалната тарифа да се покрива от държавата чрез така наречените договори за разлика.

"Очакванията бяха докладът да бъде готов до пролетта на 2016 г., но това не се случи", коментира председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Според представители на управляващите обаче няма нужда да се бърза, тъй като в момента енергийната система е напълно балансирана. Доказателство за това и според Иванов е, че в последните две години се намират достатъчно резерви, за да не се налага увеличение на цената на електроенергията. Управляващите обаче признават, че една от основните причини за това е вноската от 5% от приходите на всички производители, с които се покрива дефицитът на НЕК. Ако тези приходи намалеят, разликата ще трябва да се покрива чрез цената на потребителите.

"Паралелно с тази дискусия трябва да се вгледаме в новините от ЕК и чистия пакет, който беше представен. Всички национални решения трябва да се адаптират към рамката, която се задава от там, тъй като те залагат много високи изисквания за изпълнение", коментира Диловска

Новата политика на ЕК ще засилва и фокуса върху енергийната ефективност. Освен милиарди от бюджета за саниране на старите панелни блокове страната ще трябва да предприеме и редица други мерки. От началото на 2018 г. например всички нови обществени сгради трябва да отговарят на критерия за потребление на енергия, близко до нулевото, което означава, че 55% от тази енергия трябва да са от възобновяеми източници. За да стане това изискване факт обаче, през следващата година в законодателството трябва да се предприемат нови законодателни промени, които да регламентират неговото прилагане. Европейската политика предвижда такъв стандарт да се наложи на всички нови сгради след 2020 г.

За търговците на енергия също предстоят промени, тъй като и те ще трябва да започнат да спестяват 1-1.5% от продаваната от тях енергия, като продават на клиентите си енергийно ефективни уреди или като инвестират в проекти за енергийна ефективност.

Газови развръзки

След няколко години забавяне през 2016 г. междусистемната газова връзка България - Румъния беше пусната официално. Засега обаче тя не може да се ползва за пренос на газ към България. На обявения от "Булгартрансгаз" търг за капацитет обаче са се появили два кандидата с намерение да изнасят газ за Румъния.

Основната надежда за диверсификацията на газовите доставки към България остава газовата връзка между България и Гърция. Там обаче пазарният тест, с който се набираха кандидати, които искат да я използват, значително се забави. В крайна сметка пет компании резервираха малко над половината от капацитета й от 2.7 млрд. куб. метра. Сега енергийният регулатор има за задача да одобри правилата за нов пазарен тест, който да позволи резервирането и на останалите количества газ. Според Иванов това трябва да се случи най-късно до началото на април 2017 г. Тепърва трябва да се обяви и търг за избор на изпълнител на тръбата, чието строителство трябваше да започне по същото време, но по всичко изглежда, че също ще се забави.

Какво ще се случи с цената на природния газ през 2017 г.? Макар, че едва ли някой може да прогнозира с точност, според Иванов политиката на новия американски президент Доналд Тръмп няма да позволи цената на петрола (която пряко влияе на тази на газа) да се повиши. "Цените вече се диктуват не от производителите, а от търсенето и предлагането", допълни той.

 

Въпросът с натрупания дефицит на НЕК трябва да се реши
Иванка Диловска, член на УС на Института за енергиен мениджмънт

Всички проблеми в енергетиката, които трябва да намерят решение през 2017 г., са проблемите на тази година, макар и малко видоизменени. Първо, тарифният дефицит на НЕК беше до известна степен компенсиран, но остава проблемът с натрупаните досега задължения, които заради дълга за "Белене" се увеличиха с 1.2 млрд. лв. Този въпрос трябва да се решава, защото всяко отлагане води до взимането на нови заеми, които са скъпи, а обслужването им също увеличава тарифния дефицит, с който НЕК няма как да се справи сама.
Трите сили за намаляването на текущия дефицит на НЕК са производителите, на които вече беше наложен данък от 5% върху приходите, потребителите чрез увеличаване на добавките и според мен би било добре и държавният бюджет също да помогне на енергетиката. Данъкът от 5% може да е ефикасно решение, но е доста грубо, тъй като не е съобразено с финансовата стабилност на компаниите и дори компания на загуба трябва да го плаща.

Консултаци със специалистите на БЕМФ (банер)
Рекламирайте в сайта на БЕМФ (банер)