Иван Хиновски: Не е сигурно, че фондът „Сигурност за енергийната система“ ще спре тарифния дефицит

Версия за печатPDF version
10/07/2015

Прекратяването на договорите с американските централи ще е знак към инвеститорите за бягство от България.

Господин Хиновски, как ще коментирате внесените промени в Закона за енергетиката и в частност създаването на Фонд „Сигурност за енергийната система“? Ще бъде ли достатъчен за спиране на тарифния дефицит?
- Никой не може да каже дали така структурирания Фонд „Сигурност за енергийната система“ ще е достатъчен за спиране на тарифния дефицит. Моя съвет към председателите и на двете комисии беше да искат разчети и прогнози от Министерство на енергетиката доколко този фонд ще е пълноценен.
Нашето предложение бе за друга структура на фонда, така че в него да могат да влязат много грантове, пари от български банки чрез дългосрочни облигации. Могат да влязат и частни средства при една средна ликвидност, каквато банките предлагат. По този начин Фондът може да бъде един напълно структуриран по европейската практика - интелигентен Фонд. Ние го нарекохме Фонд „Реформи и развитие на енергетиката“, като трябва да дава възможност и някои да могат да взимат кредити. Защо се ограничава? Такива Фондове има в цяла Западна Европа. Те са револвиращи фондове, тоест събират се едни средства и се покриват. НЕК може да ползва от него заеми за компенсиране на таксата задължение към обществото, ако тя прави големия дебаланс.
Редно ли е въвеждането на нови санкции за производителите на електроенергия от възобновяеми източници, които обаче ще се налагат от КЕВР съобразно докладите от проверката на АДФИ ?
- Нелегитимните производители на зелена енергия трябва да понесат санкция, но те не минават през Закона за енергетиката. Не минават и през КЕВР, тъй като това са административни нарушения. Трябва да бъдат заведени дела или тези договори да паднат. В проектозакона е включена абсурдната клауза, че КЕВР трябва да прекратява договорите. По закон КЕВР не се занимава с търговски отношения.
Това е работа на дружествата, които са партньори – електроразпределителните, ЕСО или производител на енергия. Какво общо има КЕВР? КЕВР може да разглежда допустимост на тарифи, на тарифна политика и други неща, цени, но в никакъв случай не може да се занимава с договори. Не може да се искат плащания за стари периоди, освен ако тези производители не са осъдени по силата на административните санкции, защото те са направили административно нарушение. Но по закон нито НЕК, нито ЕСО, нито ЕРП-та могат да ги принудят, камо ли да изискват от тях връщането на средства.
Трябва ли да има такса „задължение към обществото“ и за износа на ток?
- Таксата за износа на електроенергия е обсъждана многократно. Редно е да се пипа много внимателно, защото ако се убие износът, ще пострада цялата енергетика.Затова трябва много внимателен подход. Първо трябва да бъдат направени разчети, ако се обложат с една малка част, примерно 10% от таксата, която плащат другите, дали износът ще бъде витален. Изключително важно е експортът на еленергия да остане ефективен, защото той товари производство, той товари минните компании, генериращите дружества на електроенергия. Да, мнението ми е, че трябва да бъде обложен, но не с пълния размер на такса „задължение към обществото“.
В парламента бе внесен и проект на закон за прекратяване на договорите с така наречените американски централи. Трябва ли да се прекратят тези договори?
- Чух за такъв законопроект, но не съм запознат с него. В същото време трябва да кажа, че прекратяване на договори може да стане само въз основа на действащия закон за енергетиката. Също така трябва да се отчете потвърждаването на тези договори от пет български правителства до момента. Има няколко неща, които Европа и международният финансов свят ще посрещнат с голямо учудване. Досега пет български правителства са казали, че, да, тези договори са Lege artis (професионални б.р.). Вярно е, че са дългосрочни, но те са подписани, когато не е имало ограничение за подписване на дългосрочни договори. Сега има нови моменти. Защо не се провери и се приложи практиката на Унгария и Полша? Те се предоговарят, като минават на така наречената двукомпонентна цена. Плащанията по договорите може да бъдат съставени от две компоненти - едната е на пазарната цена, но в случай, че тя е по-ниска, тази разлика да бъде покривана от бюджетни средства. Това е държавната помощ, вариантът, който Европа разрешава. Ако тези договори се прекратят, а аз съм говорил с много юристи, тези компании ще заведат тежки дела срещу страната ни.
Никой не отчита, че зад тези договори стоят най-големите световни банки и най-големите инвеститори. Това ще бъде знак за бягство от България, защото ще се отчете, че не се спазва правото на сключен договор. Тези договори са сключени в период, когато не е имало ограничения. Най-големият проблем и което е загадка за мен е, че не се работи по него, е свързан с износа на електроенергията от тези централи (ТЕЦ AES Гълъбово „Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“). Тези централи имат клиенти за директна доставка за чужбина, с което ще се разтовари системата. Ако това се направи, ще се разтовари скъпата енергия от микса. За мен е изключително голяма загадка и липсата на компетентност на хората в Министерство на енергетиката и НЕК. Там сякаш липсват хора, които да работят по високи стандарти.
 
Интервю на Маринела Арабаджиева

Консултаци със специалистите на БЕМФ (банер)
Рекламирайте в сайта на БЕМФ (банер)